Натурализациите на футболисти са често срещано явление от много години насам. Понякога те се оказват изключително сполучливи, а друг път завършват с провал. В днешната статия ще ви запознаем както с новите, така и с известните футболисти, състезавали се за повече от една нация.
Джак Грийлиш
Ключовият играч на Астън Вила може все още никога да не е сменял своята клубна принадлежност, но пък за сметка на това е носил екипите на два различни национални състава. Грийлиш е роден в Бирмингам и още когато е бил малък е бил убеждаван от английските национални селекционери да се присъедини към „трите лъва“. Въпреки това атакуващият футболист има ирландски корени, които от ранна детска възраст го запалили както да тренира Гейлик Футбол (ирландска версия на ръгбито), така и да се състезава във футболните юношески отбори на „момчетата в зелено“. През 2016г. обаче решава, че ще играе за Англия, като първо минава през младежкия им състав под 21 години, а впоследствие печели доверието и на Гарет Саутгейт, за да попадне и в първия състав.
Хаким Зиеш
Зиеш е роден в нидерландския град Дронтен, като майка му е от марокански произход. Като дете Хаким живял изцяло в Нидерландия и дори направил своя пробив във футбола в школите на местния Дронтен и Хееренвеен. Така той успява да си осигури място в 3 младежки формации на Нидерландия, а през месец май 2015 дори е повикан в представителния тим на „оранжевите“. 5 месеца по-късно обаче Зиеш взима финалното решение да носи националната фланелка на Мароко, където навярно е бил убеден, че ще бъде неизменен титуляр. За „африканските лъвове“ офанзивният халф има 1 участие в Купата на африканските нации и Световното първенство през 2018г.
Джамал Мусиала
Най-новото попълнение в тази категория. Макар и да е едва на 18-годишна възраст, на Мусиала му бе предложено да представлява два от най-силните национални отбора в света. Той е роден в Щутгарт, но в юношеските си години израства в родното място на баща му – Англия. Там той изкарва 8 години в академията на Челси, като през това време записва общо 23 срещи с 4 младежки формации на англичаните. Интересното е обаче, че атакуващият футболист е бил на кръстопът в избора си на национален отбор още преди да му се налага да направи окончателно решение, тъй като през 2018г. се подвизавал за 2 мача в редиците на немския младежки състав до 16 години. Вси пак времето на Мусиала да направи своя избор дошло, като той се спря на Германия. Под ръководството на Йоаким Льов младокът записа първи 12 минути в мъжки национален състав, което вече окончателно го направи немец поне във футболно отношение.
Миралем Пиянич
Може и да звучи изненадващо, но един от най-добрите босненски играчи е направил първите си футболни стъпки в една доста малка държава, която не може да се похвали с футболни подвизи. Пиянич е роден в бивша Югославия, но избухването на Хърватско-босненската война накарала цялото му семейство да емигрира в Люксембург, където Миралем започнал да тренира в местната школа на Шифландж. Неговите качества бързо биват забелязани от юношеските национални селекционери на „червените лъвове“ и дори когато бива привлечен във Франция, той не се отказва от участие в младежките формации на Люксембург, където е записал общо 7 мача. Впоследствие Пиянич избира да играе за своята родна Босна и Херцеговина, с които е участвал на Световното първенство в Бразилия.
Алфредо ди Стефано
Легендарният стрелец може да се похвали, че е играл не просто за 2, а за цели 3 национални отбора. Ди Стефано е родом от Аржентина и през 1947г. за пръв път станал част от представителния тим на своята родина, но за период от едва 6 мача, в които вкарва същия брой попадения. 2 години по-късно пък се премества в Колумбия, където играе както за местния Милонариос, така и за националния отбор на страната. В тези години колумбийците имат сериозни проблеми с ФИФА и бойкотират участието на всякакви форуми, организирани от тях. Това от своя страна предначертава краткия престой на ди Стефано в техния отбор, а неговият трансфер в Реал Мадрид му отворило вратите и за националния състав на Испания. Имайки предвид че на ди Стефано вече му било забранено да играе за Аржентина, неизбежното се случило и през 1957г. той направил своя дебют за „ла Фурия Роха“. Там той се задържал за най-дълъг период от време, изигравайки 31 двубоя и реализирайки 23 гола. Въпреки това великият футболист може да съжалява, че нито веднъж не е имал възможността да играе на Световно първенство.
Калиду Кулибали
Защитата на французите можеше да изглежда още по-внушителна, ако имаха бранител като Кулибали в редиците си. Той е роден във Франция и започва футболното си развитие именно там. През 2011г. записва своя първи двубой за „петлите“ до 20-годишна възраст. Там изиграва 11 срещи, 6 от които са на младежкото Световно първенство, където французите остават на 4-то място. Въпреки интереса към Калиду от страна на селекционера на Франция – Дидие Дешан, през 2015г. защитникът взема финалното решение да играе за родината на неговите родители – Сенегал. От този момент Кулибали рядко остава неангажиран по време на национална пауза, а участието на футболната му нация на Световно първенство през 2018г. и спечелването на Купата на африканските нации година по-рано е атестат за добрата работа на всички в отбора, като Кулибали несъмнено има ключова роля в добрите представяния на тима.
Ференц Пушкаш
За финал оставихме един велик футболист от далечното минало. Ференц Пушкаш е играл както за два клубни отбора, така и за два национални. Роден е в унгарската столица Будапеща и в продължение на 11 години играе за националния си отбор. С националната фланелка той има феноменалните 84 попадения от 85 двубоя, като участвал на 2 големи футболни форума – Световно първенство през 1954г., където Унгария вземат сребърните медали, и Олимпийските игри през 1952г., на които унгарците стават шампиони. След като подписва с Реал Мадрид, Пушкаш сменя и националния отбор, ставайки част от Испания. Той е в отбора им на Световно първенство през 1962г., който изненадващо отпада още в груповата фаза.
Прочетете също:
