Датата е 20 април, 2016 година. Първосигнално нищо любопитно не може да бъде забелязано в двубоя между отборите на Атлетик (Билбао) и Атлетико (Мадрид). Срещата завърши с минимална победа за столичани след попадение на Фернандо Торес. Опитите на наставника на Атлетик (Билбао) Ернесто Валверде да вземе дори точка от този мач удариха на камък, въпреки че се опита да освежи атаката си, вкарвайки свежи крайни полузащитници в заключителните моменти на двубоя. Един от влезлите в игра от скамейката бе 21-годишният Иняки Уилямс. Бързоногият нападател завършваше тежък сезон в първия отбор, тъй като изпусна немалка част от него заради контузии. На практика той бе извън игра в общо 24 мача през футболната 2015/16 поради травми. Надали към онзи момент и най-оптимистичните фенове на Атлетик (Билбао) са очаквали Иняки да бъде неизменен титуляр в следващите 200 мача от първенството. А историята на Уилямс е далеч по-необикновена от тази на редица други футболисти.
Мария и Феликс Артур, родителите на Иняки, са родом от Гана. Животът им в африканската страна бил изключително тежък и те не искали да обричат децата си на същата съдба. По-добрият стандарт на живот обаче бил на 4200 километра разстояние и минавал през величествената пустиня Сахара. Естествено, бедността на Мария и Феликс не им позволила да имат каквото и да било превозно средство, но спокойното бъдеще на техните деца било единственият им приоритет. По тази причина те извървяли пеша целия път от ганайската столица Акра до автономния испански град Мелила, разположен в Северна Африка, а това би било огромно изпитание за всеки човек по света, особено пък за бременна жена.
„След прехода баща ми е изгубил всякаква чувствителност в ходилата си. Майка ми е преминала през много трудности, но тя е силна жена. Разказвала ми е как много от спътниците им не са успели да се справят по пътя и е трябвало да ги погребват в пустинята.“ – Иняки Уилямс
Едно от последните предизвикателства за тях било да преминат границата от Мароко към Мелила, но въпреки че успели, били арестувани и изпратени в испански затвор. Там съдбата отново им се усмихнала, тъй като те намерили адвокат, който им дал ценен съвет. Той ги накарал да унищожат документите си и да претендират, че са от Либерия, която в средата на 90-те била в гражданска война. Така Мария и Феликс могли да поискат убежище в Испания. Планът на адвоката се изпълнил и семейство Артур достигнало до обетованата земя за огромна част от техните сънародници. Крайната дестинация обаче все още не била достигната – двамата ганайци преминали през Мадрид и Малага, за да се озоват в своя нов дом в Билбао. Там те двамата били посрещнати от свещеника Иняки Мардонес, който им помогнал да се установят в страната.
Няколко месеца по-късно Мария ражда първото си дете, което впоследствие е кръстено именно на този свещеник – Иняки Уилямс Артур. Макар и момчето да имало късмета да живее далеч от Африка, неговите родители не съумявали да му осигурят добър стандарт на живот, тъй като изпитвали трудности да си намерят работа. Семейството отново се преместило, в случая в град Памплона, в търсене на сигурни доходи. След раждането на Нико Уилямс през 2002 година ролята на 8-годишния Иняки в семейството станала все по-значима, а липсата на пари – все по-голяма.
„Когато бях на 12 години, един ден се прибрах вкъщи и освен че нямаше нищо за ядене, лампите не работеха и ни бяха спрели електричеството, тъй като не можехме да си платим сметките. Това ме караше да се трудя здраво всеки ден. Мечтаех да съм способен да помагам на родителите си. Най-малкото, което можех да направя, е да осигуря на майка ми по-добър живот. Тя вече бе работила и жертвала достатъчно, за да ни отгледа.“ – Иняки Уилямс
Иняки не губил време и още от малък използвал любовта си към футбола като средство за повишаване на доходите в семейството. Освен че започнал тренировки в сателитния клуб на Атлетик (Билбао) – Памплона, тийнейджърът бил съдия в детски мачове, за което получавал по 10 евро на седмица. Футболният му талант бързо бе забелязан от скаути на Атлетик, които го привлекли в отбора на 18-годишна възраст.
Младокът започнал моментално да се отплаща за гласуваното доверие, като реализирал 34 попадения в дебютния си сезон с юношеския А отбор на баския тим. Впоследствие бил отдаден под наем в четвъртодивизионния Баскония, където също оставил добри впечатления. Заради контузия в коляното е повикан предсрочно в състава на Ернесто Валверде, под ръководството на когото Иняки прави своя дебют с червено-бялата фланелка. Макар и след тези първи минути да е изпратен отново в резервните състави на Атлетик, всички в клуба знаели, че той скоро ще е част от първия отбор.
Неговата звезда блесна за пръв път силно на стадиона на Торино в Италия. След тежка контузия на незаменимия Ариц Адурис, Уилямс бе нагърбен с тежката задача да неутрализира липсата му, и то в елиминационната фаза на Лига Европа. Той обаче съумя да го стори – още в 9-ата минута бързоногият нападател откри резултата, което го накара да изпадне в неописуема радост.
„Не очаквах да играя в този мач. Когато отбелязах, просто се затичах към камерите и започнах да крещя „Аз вкарах гол!“.“ – Иняки Уилямс
За съжаление на привържениците от баския град, Атлетик отпадна на тази фаза от надпреварата, но за Иняки тези мачове бяха ключът към място в първия отбор. Няколко месеца след това той подписал своя първи дълготраен договор в професионалния футбол, което му позволило да осигури на своята изстрадала майка един спокоен живот.
И така, вече 7 години Иняки е неизменна частица от състава на Атлетик (Билбао). Той в никакъв случай не е най-феноменалният играч, що се отнася до статистически показатели, но за сметка на това притежава изключително много качества на и извън терена, които освен че са ценени в тим като Атлетик (Билбао), са рядко срещани във футболната игра. През 2019 година Уилямс подписа 9-годишен договор с тима, който по всяка вероятност ще е последен в игралната му кариера. Той е истински горд, че ще има възможността да се пенсионира в клуба на мечтите си, който му е дал абсолютно всичко както във футбола, така и в личния живот:
Това е моят дом и тук имам всичко, което искам. Клубът винаги е вярвал в мен и ми даде всичко. Това е моето място. За мен нямаше никакъв друг вариант, освен да остана в Атлетик (Билбао) [изказване, дошло след слухове за негов трансфер в Манчестър Юнайтед]. Аз пристигнах като дете в този клуб, а вече съм ветеран. Искам да бъда легенда на този отбор!
