През настоящата кампания испанската Ла Лига далеч не е онази бясна надпревара с 2 коня, която бяхме свикнали да виждаме. Както всички неща по света, и във футбола на Пиринеите реалностите бавно и полека започнаха да се променят, а на преден план се показаха нови герои, различни от Реал Мадрид и Барселона.
Едва ли обаче някой е очаквал да види в челото на класирането скромния тим на Райо Валекано. Не че не сме ставали свидетели на какви ли не изненади в историята на най-великата игра, но отборът от мадридското предградие Пуенте де Валекас е може би последният клуб, когото сме се надявали да видим в зона Шампионска лига.
Да, точно така! Раздираният от проблеми и нищета Райо ще има възможност да посрещне коледните празници в топ 4 на испанския футбол. С оглед на представянето на тима, особено пред собствена публика, това обаче изглежда напълно закономерно. Райо е най-силният домакин в топ 5 първенствата на Европа, записвайки завидните 25 точки от 27 възможни на своя "Кампо де футбол де Валекас".
Поглеждайки към историята на мадридския отбор, можем да видим следното - 0 титли, 0 купи, 1 участие в евротурнирите. То идва през сезон 2000/01, когато Райо получава възможност да се състезава в турнира Интертото и то посредством квотите за феърплей. Тимът завършва сезона на рекордно високото за него девето място в Ла Лига. През миналата кампания пък Валекано завърши шести... ВЪВ ВТОРА ДИВИЗИЯ!
Това обаче не е историята на поредния клуб, който се представя над очакванията. Дори не е и за отбор, който се е промъкнал с 300 зора през плейофите и се е изкачил в елита, където се представя над очакванията. Райо е отбор, който съществува ВЪПРЕКИ обстоятелствата и проблемите, които постоянно го спохождат.
Както казва капитанът Оскар Трехо: "Ако бях фен, щях да крещя и псувам, защото само това би могло да отвори очите и сърцата на хората."
Райо е клуб, който няма никакви пари, чиято база е на ръба да се разпадне, където няма система за онлайн продажба на билети, футболисти от младежките формации спят на пода, а женският отбор не може да си позволи лекар, така че се налага медицинските щабове на противниците да оказват помощ при нужда на състезателките на Валекано. От собственика на клуба пък феновете искат едно-единствено нещо и го повтарят постоянно - да си тръгне.
И все пак, някакси Райо оставя всичко това на заден план, когато излезе на терена. От обичайния титулярен състав има едва двама футболисти, които не играха миналата година в Сегунда, като единият от тях е не кой да е, а "Ел Тигре" - Радамел Фалкао. Така в класирането скромният мадридски клуб се намира пред миналогодишния шампион Атлетико, а освен това води с 3 места и на колоса Барселона.
"Преди няколко дни публикувах пост, в който се казваше "Мечтаем за Шампионската лига"." - каза вратарят Столе Димитревски в събота. - "Всичките ми съотборници ми се присмяха и ми казаха да изтрия публикацията. Сега обаче имаме възможност да посрещнем Коледа в зоната на Шампионската лига и аз им се смея на тях."
Обичайно, след гол за Райо на "Кампо де футбол де Валекас", трибуните се огласяват от добре познатата песен "The final countdown" на Europe. Сега обаче феновете на тима са измислили нов рефрен, с който да поздравяват своите любимци - "Догодина Райо-Ливърпул". Вероятно звучи абсурдно и наистина е така.
Може би кризата в клуба всъщност помага на футболистите да са по-сплотени и да изградят един феноменален колектив. Капитанът Трехо признава, че проблемите мотивират още повече играчите да защитават фланелката на Райо. Бившият футболист на Барселона пък, Иван Балиу, който пристигна в мадридското предградие през лятото, казва, че футболистите се хранят заедно и дори си разменят подаръци.
"Когато ходих до Каталуния, донесох вино, Иси се върна от Мурсия с плодове, Фран Гарсия пък купи сирене от Ла Манча." - заявява албанецът.
Също така, Балиу настоява, че феновете са сред най-шумните и лоялните в лигата и много помагат за добрата домакинска форма на Райо. Освен това, условията на стадиона също помагат - "Валекас" не е нито модерен, нито комфортен, определено е едно от съоръженията, на които се гостува тежко. Теренът е по-малък, настилката не е идеална и т.н.
Мениджър на тима пък е 39-годишният баск Андони Ираола, за когото това е едва четвърти сезон като наставник. До момента обаче той определено може да бъде отличен като треньор на годината. Ираола обаче изглежда здраво стъпил за земята, заявявайки че благоприятната програма до голяма степен е в основата на добрите резултати на Райо. Бърз поглед към мачовете до сега показват, че той вероятно е прав - Валекано спечели срещу отбори, които в момента са на 14, 15, 16, 17, 18 и 19 място. Победени бяха и каталунские Еспаньол и Барселона, които са респективно 10-ти и 7-ми, а срещу 13-тия Селта бе постигнато нулево равенство.
Единствената победа като гост на Райо пък дойде на "Сан Мамес" срещу Атлетик Билбао - бившия клуб на Ираола.
Това обаче не е историята на отбор, който неизменно ще се провали до края на отбора. Да, вероятно Райо ще претърпи известен срив в класирането и няма да успее да си осигури европейски футбол, но за тим от неговия калибър това, че е успял да избегне изпадане още през първата част от кампанията, си е нещо значимо.
"Треньорът чете играта много добре. Два или три дни преди мача той вече знае какво ще се случи и когато излезем на терена - той се оказва прав. Това заслужава огромно признание." - казва Балиу.
Обикновено когато някой новак се представя над очакванията, то е защото успява да издържи на темпото на другите. При Райо обаче не е така - те буквално те притискат. Отборът разполага с твърди футболисти, като например Естебан Савелич, но определено не са груби. Валекано обичат единоборствата и са лидер по този показател в цялата лига.
Само че тук не говорим за груб дърварски отбор, който измъква победи с по 1 на мъка. Райо са отбелязали 19 гола у дома и са на второ място по този показател в Ла Лига - след Севиля и с равни показатели с Барселона и Бетис. Пропускали са да отбележат вкъщи едва веднъж, а освен това са трети по брой удари към противниковата врата в шампионата.
Пленително е да се гледат мачовете на отбора - играчите се впускат в бесни атаки от самото начало под бурните възгласи на все по-пълния "Валекас". Тимът обикновено бележи много рано в срещите си - в 3, 9, 9, 26, 30, 15, 54 минута. Срещу Алавес в последния кръг пък вкара 2 гола в рамките на 26 минути, а малко след това уцели и гредата. Първото попадение бе истински образец за играта на Райо през сезона - насищане на лявата зона и създаване на числено превъзходство, извеждащо подаване зад гърба на отбраната, пробив до аутлинията, върната топка към точката за изпълнение на дузпа, където Сержи Гуардиола завърши атаката.
Никой друг отбор не центрира толкова, колкото Райо. Единствено пък Атлетик Билбао са направили повече спринтове. Валекано пресира дълбоко, след което се изтегля много бързо, ако не успее да отнеме топката, футболистите действат неуморно.
Когато атакуват пък бързо насищат зоната. Трима от петимата футболисти, пробягали най-много километри в Ла Лига от началото на сезона, са от Райо - бековете Фран Гарсия и Балиу, както и крилото Алваро Гарсия. Това означава, че Райо играе с двойни крила и много разчита на фланговите си атаки, особено отляво. Гарсия е най-бързият футболист в лигата според статистиката. От другата страна пък Иси Пиазон също се справя прекрасно. В предни позиции Оскар Трехо е убийствен до момента - дал е цели 8 асистенции, най-много от всички през сезона в целия шампионат.
Стилът на Райо може да се окачестви като организиран хаос. Треньорът Ираола потвърждава това.
"Това е трудно за постигане. Предпочитам повече хаос пред повече организация. Предпочитам да играем на по-голяма скорост, дори това да означава повече брак в действията, отколкото да играем бавно, но да държим топката повече. Така ни устройва. Трябва играта ни да забавлява хората." - казва баскът.
Често забравяме, че целта на футбола е именно такава - да радва хората. Колкото по-нетрадиционно и нерационално е нещо, толкова по-интересно е то. Футболът трябва да бъде забавен, а в момента няма нищо по-интересно от мачовете на Райо Валекано на собствения му "Валекас".
Прочетете също:
