Как феноменът Аталанта разби статуквото в Серия А

В Калчото нещата си вървят в добре познатото русло - Ювентус отново е шампион, Наполи за поредна година не успя да се пребори за титлата, а останалите топ-отбори в лицето на Интер, Милан, Рома и Лацио са се вплели в люта битка за местата, даващи право на участие в Шампионската лига. До тук нищо изненадващо. Само че там някъде, набъркан във всичко това, можем да открием и отбора на Аталанта. "Синьо-черните" са приятната изненада в Серия А и по всяка вероятност за трета поредна година ще си гарантират европейски футбол. Как обаче стана така, че този скромен откъм успехи клуб да се превърне във фактор, с когото трябва всички да се съобразяват?
Исторически погледнато, Аталанта никога не е бил велик отбор. Тимът има един-единствен елитен трофей и това е Купата на Италия през далечната 1962/63, когато на финала "Богинята" побеждава Торино с 3:1, а освен това губи последния мач в изданията през 1986/87 и 1995/96. Аталанта има и няколко слечелени титли в Серия Б, но в елита най-високото класиране е 5-то място, и то през сезон 1947/48! Вярно е, че тимът прекарва доста дълги периоди в Серия А, но през последните 25 години се утвърждава като асансьор между първия и втория ешалон на италианския футбол. Всичко това обаче приключва през сезон 2016/17.

През лятото на 2016г. в клуба пристига нов треньор. Едуардо Рея, който е изпълнил целта и е запазил елитния статут на Аталанта през 2015/16, е заменен от Джан Пиеро Гасперини. Роденият в Груляско, Торино, наставник е известен с това, че прави чудеса с отбори от средна и по-ниска класа. Гасперини изкарва два много успешни периода в Дженоа между 2006 и 2010г. и след това между 2013 и 2016г. Между тях той води за кратко Интер, но е уволнен след едва 5 кръга, а след това си причинява ужасното преживяване да е начело на Палермо, където е изгонен, върнат 20 дни по-късно и отново освободен 2 седмици след това. 
Дебютната кампания на Гасперини в Бергамо обаче не започва по най-добрия начин. След само 2 победи и 4 загуби в първите 6 мача, главата му е на дръвника. "Шансът да бъда уволнен беше доста голям" - спомня си той - "Тогава взех решение да пусна в игра Матия Калдара и Роберто Гаярдини (по това време и двамата са на по 22 години) срещу Наполи. Казах какъв ще бъде стартовият състав на президента в деня преди мача. Той бе потресен от избора ми и изкарал една безсънна нощ, но аз бях сигурен в тях, защото ги виждах как тренират."
По това време Наполи са единственият непобеден отбор в Италия, но ранният гол на Андрея Петаня ги попарва и те губят с 0:1 гостуването си на Стадио Атлети Адзури д'Италия. Следват 7 мача без загуба за Аталанта, в които тимът записва и 6 поредни победи, включително и над Интер и Рома с по 2:1. Гостуването на Ювентус в 15-тия кръг обаче е загубено с 1:3, а от там до края, "синьо-черните" записват едва още 3 загуби! Успяват отново да победят Наполи и да запишат равенства с Милан, Ювентус и Рома, завършвайки на 4-та позиция в крайното класиране. За тяхно нещастие, това е и последният сезон, в който четвъртото място не дава право на участие в Шампионската лига преди да влязат в сила новите правила на УЕФА. 

На какво се дължи този успех?
Главният виновник е старши-треньорът Джан Пиеро Гасперини. Известен с това, че много разчита на млади играчи, той дава шанс на огромен брой футболисти да покажат на какво са способни. Освен това той променя схемата на 3-4-3, която дава едновременно сигурност в защита и предимство в атака. Преквалифицира 21-годишното крило Леонардо Спинацола в ляв халф-бек, а от другата страна същата роля изпълнява 23-годишният Андреа Конти. В защита си партнират младият Калдара и опитните Андреа Масиело и Рафаел Толой. Пред тях пък Гасперини използва 20-годишния опорен халф Франк Кеси, като на същата позиция използва на ротационен принцип и 21-годишния Брайън Кристанте. Техен партньор в центъра е 24-годишният Ремо Фройлер от Швейцария, който пък се върти с гореспоменатия Роберто Галярдини. В малко по-атакуваща роля играе Алберто Граси, на 21 години, като той подпомага нападателите Андреа Петаня (21 години) и единствения на малко по-сериозна футболна възраст Алехандро "Папу" Гомес. 

След края на кампанията всички са толкова впечатлени от младежите на Гасперини, че грандовете в Италия не могат да сварят да купуват талантливите играчи. Роберто Галярдини осъществява трансфер в Интер за около 28 милиона евро, според "ESPN". Матия Калдара пък е закупен от Ювентус за 21 милиона, но оставен да изиграе и следващия сезон при "синьо-черните" под наем. Андреа Конти и Франк Кеси преминават в Милан, като за халф-бекът са платени 24 милиона евро, а Кеси е взет с двугодишен наем със задължителна опция за закупуване. Академията на Аталанта е класирана на осмо място сред най-добрите в света, като според проучване през 2015г., цели 25 играча, излязли от нея, играят в топ 5 първенствата на Европа. 

Схемата 3-4-3 е любима на Джан Пиеро Гасперини още от 2006г. насам. Той я усъвършенства през годините и в Аталанта бере плодовете на труда си. Тя предполага атакуване през фланговете, като едва 22% от нападенията на "Богинята" минават през центъра, което е най-малко от всички отбори в Калчото. На всеки фланг се образува ромб между централния защитник в ляво или дясно, респективно халф-бека от тази страна, полузащитника и един от нападателите. Това например са Масиело, Спинацола, Фройлер и Папу Гомес. Когато Масиело се впусне напред като типичен бек по фланга, Фройлер веднага се връща назад за да покрие зоната му. В същото време Спинацола се придвижва още по-напред, а когато навлезе в последната третина от терена, Гомес се изтегля към центъра и така ромбът се запазва. Това цели не само да се придвижи топката напред, но и да изолира Гомес някъде пред наказателното поле. Той е изключително силен при надиграване 1в1 с опонент, като е на първо място в лигата по успешни дрибъли. Умее да играе еднакво добре и с двата крака, което го прави непредсказуем и противниците му до последно не знаят дали ще стреля или ще подава. Ако бекът на опонента следва Гомес и го маркира персонално, това оставя играчите на Аталанта с числен превес на фланга. Освен това ромбоидната структура на атака оптимизира и линиите на подаване между тях. Брилянтната и уникална тактика на Гасперини може да се нарече "организиран хаос", тъй като постоянно някой сменя позицията си. Антонио Конте успешно приложи тази схема в Челси през сезон 2016/17 и спечели титлата във Висшата лига, след като първоначално използваната от него 4-3-3 бе лесно предвидима и неефективна.
Въпреки напускането на гореизброените играчи, Аталанта успя да привлече доста качествени футболисти, като не се отслаби чак толкова много. "Синьо-черните" се придържаха към кредото си и на Стадио Атлети Атзури д'Италия пристигнаха предимно млади играчи - Тимъти Кастане (21), Фабио Егуелфи (22), Федерико Матиело (22), Андреас Корнелиус (24), Рикардо Орсолини (20), Муса Бароу (19), като единствените по-опитни бяха Мартен де Роон (26), Йосип Иличич (29), Ертрит Бериша (28, но е вратар) и Хосе Луис Паломино (27). Гасперини продължи да се придържа към тактиката си и отново класира Аталанта в Европа, този път на 7-ма позиция през сезон 2017/18. 
В същото време добрите игри и класирането в европейските клубни турнири донесоха добри приходи в клубната каса и Аталанта направи нещо, от което само ще събира дивиденти. "Богинята" закупи Стадио Атлети Адзури д'Италия от общината за 8,6 милиона евро и е един от четирите тима в Серия А, който притежава стадиона си и не плаща наем за него. Не е тайна, че голямо перо в бюджетите на отборите на Ботуша са наемите на съоръженията, на които играят. 

Преди началото на сезон 2018/19 Аталанта направи трансфера на годината, привличайки посредствения нападател Дуван Сапата под наем от Сампдория. Колумбиецът никога през кариерата си не бе минавал границата от 13 гола за сезона, като за последно бе отбелязал 11 за Самп. До момента обаче, Сапата показва изключителен футбол и пасна като дялан камък във формацията на Гасперини, отбелязвайки 21 гола, а до края на кампанията има още 5 мача. Аталанта е на ръба да се класира за Шампионската лига за пръв път в своята история след участията в турнира за Купата на УЕФА/Лига Европа в началото на 90-те, както и през настоящия и изминалия сезон. Тимът записва мачове и за КНК през 1963/64 и 1987/88, когато достига до полуфиналите, но губи от белгийския Мехелен. 
Бъдещето изглежда светло пред "Богинята". Радост за неутралните фенове на футбола, които отчаяно жадуват за пробиви на отбори, чиито собственици не са шейхове, руски олигарси или каквито и да е бизнесмени от Близкия и далечен изток. Трън в очите на миланските и римските тифози. Това е Аталанта!