Наскоро ви разказахме прелюбопитната случка от лятото на 1927г., която остави италианския футбол без първенец. Това е един от редките случаи, в който в Калчото няма шампион, като винаги причините за това са далеч не-футболни.
Нека се върнем до пролетта на 2020г., когато футболът по целия свят е парализиран заради глобалната пандемия от коронавирус. Футболните федерации са в хаос, никой не знае какво ще се случи със сезон 2019/20. Постоянно се появяват нови информации, които мътят главите на запалянковците: това или онова първенство ще бъде прекратено, титлата ще бъде връчена на еди кой си, няма да има шампион и т.н.
Точно такава бе ситуацията в Първа Бундеслига. В най-черните дни от локдауна със сигурност шефовете на Немския футболен съюз са обмисляли да прекратят кампанията без да бъде излъчен победител. По ирония на съдбата тъкмо германците първи подновиха шампионата, за да подпечатат осмата поредна титла на Байерн Мюнхен.
Въпросът, който бе надвиснал над най-многолюдната европейска нация обаче, бе дали 2020г. ще се превърне в едва третата година за последния век, в която Бундеслигата ще остане без крал. За последно това се бе случило през 1945г., когато капитулацията на Германия и последвалото разкъсване на страната на отделни области лишава запалянковците от първенец, но тогава това е една от последните грижи на народа.
Превъртаме лентата още по-назад, чак до 1922г. Поглеждаме във вечната ранглиста на немския футбол и забелязваме, че точно преди 99 години Германия отново няма шампион. Защо обаче става така? Тъкмо това ще разберем днес.
Както добре знаете, Първа Бундеслига съществува в сегашния си формат едва от 1963г. насам. През сезон 1963/64 отборът на Кьолн става първият победител в новоучредената лига, което, по ирония на съдбата, се оказва и последната титла на "козлите" към настоящия момент.
Преди това обаче, немският футбол претърпява какви ли не промени, прекроявания и реконструкции. През 1922г. форматът на първенството е такъв, че Германия е разделена на 7 футболни области, във всяка от която тече собствен шампионат. Победителите от всяка област плюс първенецът от предходния сезон играят финален турнир на елиминационен принцип.
Разбира се, футболните реалности през 1922г. са много далеч от днешните. Във финалната осмица се състезават отбори, които дори и най-запалените фенове на играта у нас едва ли са чували. Тимове като Виктория Форст и 1899 Лайпциг-Линденау са водещите претенденти за немската титла. Финалът обаче противопоставя два добре познати отбора, които съществуват и днес, макар и в доста бледа сянка на някогашното си величие - Хамбургер и Нюрнберг.
Големият сблъсък се играе на 18 юни 1922г. в Берлин, но след 90 минути игра резултатът е 2:2. Както може би се досещате, по онова време дузпите все още са илюзия, а дори хвърлянето на монета трябва да почака още 30-тина години, за да бъде въведено. Това налага двата отбора да играят до "Златен гол" - първият, който отбележи, печели титлата.
Само че това така и не става. След 189 минути футбол, двубоят е прекратен, тъй като се свечерява, а осветление на стадионите също все още не съществува. Освен това футболистите на двата отбора са на предела на физическите си възможности след над 3 часа тичане.
И ако си мислите, че това е драма, чакайте само да прочетете за преиграването. То се състои цели 7 седмици по-късно пред над 50 000 екзалтирани зрители на стадиона в Лайпциг. Там 90 минути също не стигат, за да се излъчи победител, като крайният резултат е 1:1. Отново влиза в сила правилото за "Златен гол" - който вкара печели, но ново попадение така и не пада.
Тимът на Нюрнберг е с по-малко хора на терена. След едва 18 минути футбол играч на име Вили Бьос бива изгонен, а малко след това негов съотборник напуска с контузия. Смени все още не съществуват, така че Нюрнберг играе с 9 души. В 100-тната минута друг футболист на баварския тим получава червен картон. Едва 7 минути по-късно физическите сили Лутголд Поп от Нюрнберг са тотално изчерпани и той отказва да продължи да играе.
Така Нюрнберг остават с едва 7 футболисти на игрището, а според тогавашните правила даден отбор трябва да има поне 8 играча, за да може двубоят да продължи. Налага се съдията Пеко Баувенс, който след Втората световна война става и президент на Немския футболен съюз, да прекрати срещата.
Правилата гласят, че титлата трябва да бъде присъдена на Хамбургер, въпреки че реферът прави формална грешка, която може да доведе до ново преиграване. Според инструкциите, той трябва да поднови играта, след като Нюрнберг са останали със 7 души на игрището и чак тогава да свири край, но той не го прави.
Това дава повод на отбора на Нюрнберг да внесе протест срещу съдията, така че футболният съюз се отказва от намерението си да присъди титлата на Хамбургер. Това пък от своя страна води до контра-протест от отбора на Хамбургер, тъй като Нюрнберг така или иначе е със 7 души на терена и двубоят трябва да бъде прекратен.
След серия от разправии, ръководителите на футбола в Германия все пак решават да наградят Хамбургер с титлата, но тя вече има горчив привкус, така че "червените шорти" отказват да приемат трофея. Така официално немският футбол остава без шампион за 1922г.
В наши дни е трудно да си представим, че такова нещо изобщо може да се случи, камо ли пък че някой от топ-шампионатите в света може да остане без победител. В контраст с 1922г., която е била преди почти цял век, когато футболът се е практикувал повече като хоби, днес играта е мултимилионен бизнес. Невъзможно е да сравним тези две буквално различни епохи, но в наши дни е от жизненоважно значение мачовете да се играят и да бъде излъчен шампион - заради феновете, заради телевизионните права, заради букмейкърите и кой ли още не...
