Един от големите европейски колоси Барселона изживява тежки времена и това не е тайна за никого. След години на ужасяваща финансова политика, каталунците трябваше да изкарат едно кризисно лято, в което се наложи да освободят редица футболисти и да помолят останалите да намалят заплатите си, за да могат да се вместят в тавана на възнагражденията в Ла Лига.
Въпреки всички тези усилия, Барса не успя да задържи легендата си Лионел Меси, чийто договор изтече и той напусна "Камп Ноу" за пръв път в живота си. С това и последната надежда на каталунските фенове, изживяли някои позорни резултати в Шампионската лига в предходните няколко издания (отпаданията от Рома, Ливърпул и Байерн), се изпари.
Трудният старт на сезона веднага започна да навява тежки спомени на всеки, свързан по някакъв начин с клуба. Лесно може да се направи паралел със сезон 2002/03, когато "блаугранас" стартираха по още по-ужасяващ начин, а начело на тима бе друг нидерландец.
През лятото на 2002г. Луис ван Гаал стартира втория си период в Барса, след като едва 2 години по-рано бе напуснал поста, бълвайки крилатата си фраза "Приятели на пресата, напускам. Честито!". Неговите наследници Лоренц Сера Ферер и Карлос Решак не успяха да постигнат необходимите резултати, което доведе до завръщането на "Желязното лале" на пейката на Барселона.
Това решение на тогавашното ръководство раздели феновете на две. От една страна, Ван Гаал бе навигирал тима до 2 титли от Ла Лига, но от друга бе записал победи в едва 55% от мачовете си и се бе провалил в задачата да спечели Шампионската лига с един от най-силните състави в Европа.
Също както и в предния му "мандат", престоят му на "Камп Ноу" бе белязан от напускането на една от големите звезди на клуба. Първият път това бе Христо Стоичков, а сега - Ривалдо. Кариоката се бе превърнал в истински талисман на Барса през годините и бе вкарал огромно количество попадения - кое от кое по-важни и красиви. Още повече, че той се завърна в клуба след завоювана Световна купа през 2002г., но дори това не го спаси.
Ривалдо бе скорострелно разкаран от Ван Гаал, с което "лалето" генерира нова порция гняв по свой адрес от страна на феновете на Барса. Бразилецът бе буквално подарен на Милан, където не успя да се климатизира, но пък в края на кампанията спечели Шампионската лига. Интервюто му също не бе в подкрепа на Ван Гаал.
"Ван Гаал е главната причина да напусна. Не го харесвам и съм сигурен, че и той не ме харесва." - заяви тогава носителят на "Златната топка" за 1999г.
Треньорът пък не му остана длъжен.
"Той не бе отдаден на клуба, интересуваха го само парите и как да играе по-малко. За Бразилия игра така, както трябваше да играе и за нас. Доказа, че си е пазил силите за Световното първенство." - избълва Ван Гаал в отговор.
В интерес на истината, Ривалдо бе направил най-слаборезултатната си кампания в края на сезон 2001/02, но пък през годините бе доказал, че в най-важните моменти може да се разчита на него.
Слабият старт на сезона бе отражение на хаоса, който "Желязното лале" бе предизвикал в клуба. В седмиците преди Коледа, Барса бе доста по-близо до зоната на изпадащите, отколкото до върха в Ла Лига. Привлеченият на пожар през ноември Хуан Роман Рикелме изобщо не успя да замести напусналия Ривалдо, дори напротив - той доста бързо си навлече гнева на Ван Гаал, който обяви, че трансферът му в Барса е "политически ход" и че пристигането му е вмешателство в принципите на нидерландеца, чиято философила винаги е залагала на колектива, вместо на определени индивидуалности.
Така аржентинецът се превърна в поредната жертва на безконечната война на Луис ван Гаал срещу футболистите, наричани от медиите "звезди". Вместо да се възползва от безспорните качества на Рикелме, нидерландецът реши да го използва на нетипична за него позиция на крилото, защото там той пасвал на вижданията на му.
Целият този цирк продължи до януари 2003г., когато "блаугранас" загубиха от Селта Виго с 0:2, с което се сринаха на само 3 точки над чертата, отделяща отборите, които в края на сезона щяха да се простят с елитния си статут. Търпението към Ван Гаал се бе изчерпало и за втори път му бе посочен изходът на "Камп Ноу". Според легендите, нидерландецът не приел никак добре решението.
"Той влезе в съблекалнята, след като му бе съобщена новината. Започна да говори, но изведнъж се разплака като бебе." - сподели защитникът на тима Филип Кристанвал в интервю пред SRF през 2016г. - "Беше наистина наранен. Да го видя в такова състояние бе шок за мен. Той беше студен и твърд човек, но когато застана пред нас изглеждаше съкрушен."
На пожар на горещия стол бе назначен бившият наставник на Реал Мадрид и Атлетико Мадрид Радомир Антич. Изискванията към него бяха прости: Спаси клуба от изпадане! След като Антич набързо подсили полузащитата с аржентинския национал Хуан Пабло Сорин, той погледна към школата, за да потърси диаманти и ги намери. В първия отбор дебютираха Виктор Валдес и Андрес Иниеста.
Също така Антич извърши и тактическа рокада в състава си. Той инструктира един от халфовете да се придвижи малко по-напред и да участва по-рядко в защитата на тима. В схемата на Антич, този халф се казваше Шави Ернандес.
Решенията на новия треньор подействаха като с магическа пръчка. Формата на тима рязко се подобри и вместо да се тревожи да не изпадне, Барса дори се намеси в борбата за местата, даващи право на участие в Европейските клубни турнири през следващия сезон.
В пълен контраст с представянето на "блаугранас" в Ла Лига пък бе това в Шампионската лига. Тогава турнирът все още се провеждаше по стария си формат с 2 групови фази, което означаваше поне 12 мача за отборите, преди директните елиминации. Във въпросните 12 мача, Барса бяха постигнали 11 победи и 1 нулево равенство срещу Интер.
Изведнъж от напълно катастрофирал, отборът започна да чака с нетърпение следващите си мачове и да влиза в тях с високо самочувствие. Макар каталунците да отпаднаха на четвъртфиналите от Ювентус след 2:3 общ резултат от двата мача и сребърен гол на Марсело Салайета, Барса напусна турнира с високо вдигната глава.
Окрилени от добрата си форма в Европа, "блаугранас" спечелиха 19 точки от 24 възможни във финалните си 8 мача в Ла Лига, така че заеха шестата позиция в крайното класиране. Това им осигури участие в турнира за Купата на УЕФА - не точно на каквото се надяваха феновете на каталунците, но с оглед на покъртителния старт на кампанията, това можеше да се сметне за огромен успех.
Също така е редно да се спомене, че тогава Ла Лига далеч не беше онова състезание с 2 коня, което наблюдавахме през последните 10 години (с малки изключения). По онова време Реал Мадрид бяха събрали първия си Галактико, а воденият от Рафаел Бенитес Валенсия също бе сред фаворитите за спечелване на титлата. Изключително силни бяха съставите на галисийските Депортиво Ла Коруня и Селта, а Реал Сосиедад завърши на втора позиция в крайното класиране.
Лятото на 2003г. се оказа повратен момент в историята на клуба, тъй като президентските избори бяха спечелени от Жоан Лапорта, чието първо решение бе да назначи за треньор друг нидерландец - Франк Рийкард. Освен това, в състава бе привлечен един от най-впечатляващите футболисти в света - Роналдиньо.
В следствие на тези промени, Барселона завърши сезон 2003/04 на втора позиция зад шампиона Валенсия, през следващата кампания спечели титлата и в последствие завоюва Шампионската лига. Всичко това изглеждаше прекалено немислимо през януари 2003г.
Тази история има за цел да ни напомни, че във футбола всичко е възможно, когато се работи в правилната посока. Разбира се, сегашната ситуация в Барса е далеч по-различна, а и самата игра и реалностите в нея са съвсем други, но, макар и изпаднали в криза, каталунците са сред най-големите клубове на света, а където е текло, пак ще тече.
