Бившият капитан на Манчестър Юнайтед Рой Кийн често е критикуван и обвиняван от противниците на "червените дяволи" заради твърдостта си на терена, която на моменти преливаше в чиста грубост. Ирландецът обаче си остава знакова фигура на "Олд Трафорд" с огромно влияние, както по време на състезателната си кариера, така и в момента в ролята си на футболен анализатор.
Историите на мнозина от играчите на Юнайтед ни дават възможност да си представим какво е представлявал Кийн за клуба и как всички са се съобразявали с неговото мнение. Някои случки са доста забавни, но в същото време и крайно поучителни. Те ни вкарват в "кухнята" на тима и ни помагат да разберем защо Рой изобщо е бил капитан на "дяволите".
Описван и като "културния архитект" на сър Алекс Фъргюсън, Кийн е истински лидер и неговото трудолюбие е същински модел за подражание. Ако някой от съблекалнята показвал занижени стандарти, не след дълго си е навличал гнева на Кийн. Един от героите на тази история е Кийрън Ричардсън.
Разказът е на играч от академията на Юнайтед по това време на име Фейбиън Бранди. Той си спомня как Ричардсън е получил промоция в първия състав през 2002г., но бързо му се наложило да коригира поведението си и отношението към клуба след спречкване с капитана.
"Бях на 13, когато Кийрън получи възможност да играе за Юнайтед. Един ден той дойде на тренировка с новата си кола, покривът беше свален а от колата гърмеше някаква музика. Той си бе помислил, че е най-големият. За негово съжаление, в това време Рой Кийн се появи на паркинга и след като чу олелията го посочи и му изкрещя: "Спирай музиката и се махай. Повече да не си се върнал тук днес!" - гласи разказът на Бранди.
Ричардсън игра за Юнайтед 81 пъти и вкара 11 гола. Той бе един от играчите, които бяха остро разкритикувани от Кийн в предаване по MUTV (клубната телевизия), което така и не бе излъчено. Вместо това ирландецът напусна "Олд Трафорд" съвсем скоро..png)
Друга подобна история пък разказва бранителят на Барселона Жерар Пике. Както добре знаем, каталунецът бе част от Манчестър Юнайтед между 2004 и 2008г. На всички на Острова е добре известно колко много Рой Кийн мрази да чува как мобилни телефони звънят в неподходящия момент, като веднага в съзнанието ни излиза онази сцена, в която ирландецът се разкрещя на журналист по време на пресконференция тъкмо заради такова "провинение". Явно Пике е пропуснал да се запознае с тази особеност и точно това се случило и на него в съблекалнята преди мач на Юнайтед.
"Това бе един от първите ми мачове на "Олд Трафорд", бяхме в съблекалнята и се подготвяхме да излезем на терена." - разказва Пике. - "Бях адски нервен. Представете си, бях едва на 18 и седях в тази малка съблекалня и си обувах чорапите до хора като Рууд ван Нистелрой, Райън Гигс и Рио Фърдинанд. Исках да съм невидим. Мислех си: "Просто си свърши работата и се махни." Така седяхме и чакахме да дойде Фъргюсън, за да ни каже традиционните си думи преди мача, а аз стоях точно до Рой Кийн. Съблекалнята е толкова тясна, че краката ни почти се докосваха. Нямаше никакво място."
"Беше тихо като в гробище. Изведнъж се чу лека вибрация, наистина едва доловима. Рой стана и започна да оглежда стаята. Осъзнах, че това е моят телефон. Бях го оставил на вибрация в джоба на панталона си, който пък беше напъхан в една раница, която висеше точно зад главата на Кийн. Той не можеше да разбере от къде идва шумът и погледът му започна да става маниакален. Оглеждаше навсякъде и се чудеше."
"Спомняте ли си онази сцена с Джак Никълсън от "Сиянието", в която той минава през една врата, разбивайки я? Така изглеждаше и Кийн. Изведнъж той изкрещя: "Чий е този телефон?" Мълчание. Той попита отново. Пак мълчание. Изведнъж гневът му стана осезаем: "Чий. Е. Този. Скапан. Телефон?" Накрая аз се обадих, но когато заговорих, гласът ми звучеше като на малко момченце: "Много се извинявам, моят е." Тогава изведнъж той обезумя. Разкрещя ми се пред всички. Беше наистина невероятно... За малко да се изпусна в гащите. Но пък урокът беше добър."
"Сега е 2020г. и всичко е различно. Всички младежи са забити в айфоните си преди мач. През 2005г. светът бе различен. Не можеше да направиш такова нещо. Не и в Юнайтед. Не и в съблекалнята на Рой Кийн. Това бе и най-голямата ми грешка, която допуснах, докато играех за Манчестър Юнайтед."
