Голяма част от играчите по света трябваше да намалят или напълно да се откажат от възнагражденията си, за да може клубовете, за които играят, да преживеят финансовите сътресения от паузата, наложена заради пандемията от коронавирус. Това определено не бе никак приятно за никого и някои от големите звезди като Месут Йозил отказаха да се съгласят на този жест.
В Германия пък почти всички футболисти приеха намаление с до 50% на възнагражденията си, за да избегнат отборите им финансови проблеми. На други места пък се наложи феновете да събират пари, за да могат да спасят любимия си клуб от фалит.
Когато обаче стане въпрос за жертване на собствените си пари, няма друг толкова велик случай като този на "Осемте от Аштън Гейт". Историята е от началото на 80-те и засяга отбора на Бристол Сити, пред когото седеше реалната угроза да бъде заличен от футболната карта.
"Червеношийките" спечелиха промоция за старата Първа дивизия през 1976г. под ръководството на легендарния си мениджър Алан Дикс, но когато две години по-късно футболната лига наложи изменение на договорите на футболистите, клубът започна да се задъхва финансово.
До тогава играчите оставаха собственост на клуба, дори и когато контрактите им изтекат, но промяната в правилата гласеше, че те вече могат да напуснат щом не получат ново предложение за договор. Ако отборът осъществи продажба на въпросния футболист, все пак някаква сума щеше да влезе в касата, но цялостно тактиката и начина на фукциониране на клубовете се промени.
Един от важните играчи на Бристол по това време, Гари Колиър, се възползва от това правило. "Той реши да изпробва новата система и напусна", спомня си мениджърът Дикс, "Играчите, които останаха, чуха, че Ковънтри са му предложили по 500 паунда на седмица, което беше доста повече от това, кото получавахме в Бристол, така че аз отидох при борда и казах, че трябва да започнем да възнаграждаваме лоялността. Бяхме в Първа дивизия и беше много важно да задържим основните си играчи."
Дикс и бордът са мотивирани да обвържат футболистите си с дългосрочни договори на сравнително добри заплати, за да не се повтори случката с Колиър. Така например Клайв Уайтхед се съгласил на контракт с продължителност от 11 години, докато Гери Гоу и Том Ричи подписали за по 7 години. По това време Бристол Сити имат средна посещаемост от около 19 000 фена на мач, така че бъдещето изглежда светло за тях.
"Уайтхед, Гоу и Ричи подписаха за по около 450 паунда на седмица. Не смятам, че това беше прекомерно много за отбор от Първа Дивизия." разказва още Дикс.
Към онзи момент може би наистина това е било така, но изведнъж се появява сериозна дупка в плана. През 1980г. Бристол Сити изпада във Втора дивизия. Комбинацията от намалялата публика и неизгодните договори сериозно започва да влияе на финансите на клуба.
Трагедиите за "червеношийките" следват една след друга и на, и извън терена. Още през септември 1980г. Дикс е уволнен и заменен с Боб Хоутън - английският мениджър, който извежда Малмьо до финал в турнира за КЕШ предходната година. За негов асистент пък е назначен не кой да е, а нашият стар познайник Рой Ходжсън, който също работи при шведите. Тандемът обаче не успява бързо да влезе в час и Бристол регистрират второ поредно изпадане.
Нещата около клуба започват да излизат извън контрол. Виждайки накъде се е запътил Бристол, Хоутън напуска през януари 1982г., а Сити отново са в зоната на изпадащите и са сериозно заплашени от пропадане чак до Четвърта дивизия. По-важното обаче е, че самото им съществуване е подложено на сериозна въпросителна. "Червеношийките" са задлъжняли с 850 000 паунда, което по онова време е главоломна сума, а междувременно продължават да регистрират загуби от по 4000 паунда на седмица. Още повече, че те все още дължат трансферни суми по привличането на Мик Харфорд от Нюкасъл и на Ян Мьолер от Малмьо.
Решението пред ръководството започва да се избистря. Бристол Сити трябва да обяви банкрут, да бъде основан нов клуб с нов борд на директорите, а футболистите, които имат дългосрочни договори, да бъдат помолени да ги прекратят по собствено желание. Без да бъдат взети тези мерки, Сити просто ще загине.
Тук на сцената се появява въпросната "Осмица от Аштън Гейт". Футболистите Джоф Мерик, Крис Гарланд, Тревор Тейнтън, Дейвид Роджърс, Гери Суини, Джими Ман, Питър Ейткън и Джулиан Маршал са призовани да скъсат контрактите си, за да спасят клуба от заличаване. Едва ли в професионалната кариера на един спортист може да има по-труден и напрегнат момент.
Дискусиите между играчите и клуба са доста продължителни и тежки. Новият секретар на Футболната лига Гордън Тейлър работи денонощно, за да осигури по-големи права и по-добри условия на всички футболисти в Англия. Напрежението върху "Осмицата" се покачва неимоверно. Според действащите им договори, всеки от тях трябва да прибере между 20 и 25 000 паунда на година, което си е сериозна сума като за 80-те.
Мерик, който е в клуба от повече от 15 години и е представител на Бристол във Футболната лига, обяснил пред Тейлър: "Ние имаме семейства и ипотеки, така че очевидно не сме склонни да се откажем от договорите си, въпреки че напълно осъзнаваме колко сериозна е ситуацията на Сити." Самият Тейлър също е непоклатим в становището си: "Абсолютно нечестно е осем футболисти да бъдат жертвани, заради слабото управление на клуба в продължение на години."
В крайна сметка, играчите взимат решение да се откажат от договорите си, за да спасят Бристол. "Как може да се очаква от футболистите да се смилят над клуб, който е бил менажиран лошо, за да му се предостави втори шанс?", казва Мерик. Само че на подсъзнателно ниво, лоялността на осмината надделява при взимането на това трудно решение.
Мерик, Гарланд, Тейнтън, Суини и Ман изиграват по над 200 мача за Сити. Мерик, Тейнтън и Роджърс изкарват при "червеношийките" цялата си кариера. Колкото и да им се иска да се противопоставят на собственото си решение, мисълта да видят клуба, който обичат, съсипан, е прекално трудна за понасяне.
Все пак "Осемте" получават известна сума, която да им помогне да вземат правилното в случая решение за Бристол. Част от новото ръководство успява да събере 80 000 паунда, които да плати като компенсация за прекратяването на договорите. Един от директорите Кен Сейдж си спомня: "Това беше наистина последната възможност да спасим клуба. Може би всички си мислеха, че се шегуваме, но ние бръкнахме надълбоко в собствените си джобове, за да направим тази последна оферта към тях. Ако не се бяха съгласили до обяд, до вечерта вече Бристол нямаше да го има."
В края на краищата на 3 февруари 1982г. "Осемте" се съгласяват на сделката, което значи, че "червеношийките" ще продължат съществуването си. Играчите слагат приоритетите на клуба над своите собствени и отказват суми от порядъка на 20 - 25 000 паунда годишно за сметка на еднократни 10 000 плюс специален прием на "Аштън Гейт" в тяхна чест.
"Прекрасно е да видим, че клубът оцеля, това е неимоверно емоционално за нас", казва Мерик, "Същевременно обаче има и известна горчилка от това как осем играчи понесоха цялата тежест на всички онези, отговорни за лошото управление на Бристол."
Тейлър също побърза да ги поздрави: "Осемте направиха страхотна саможертва, за да може Бристол Сити да оцелее. Те се държаха страшно достойно. Надявам се, че това, което се случи тук, няма да се случва никъде никога повече."
Временният мениджър Рой Ходжсън направи каквото можа, за да задържи "червеношийките" в Трета дивизия, но в крайна сметка не съумя да постигне целта си. Бристол изпадна, но самият факт, че клубът оцеля в тези тежки времена, бе победа. Двубоят непосредствено след добрите новини за спасение от фалит привлече рекордна тълпа за целия сезон на "Аштън Гейт" за мача с Фулъм.
Играчите бяха поздравени за техните действия, но пък "Осемте" приемаха събитията с доста смесени чувства. "Бяхме подведени и разочаровани," заяви Мерик, "Сега нямам работа и никакви приходи. Ще трябва да я карам на подаяния."
Джоф Мерик никога повече не играе футбол. Бизнесът, който Тейнтън развива паралелно с неговата футболна кариера, също фалира.
Пред "Аштън Гейт" има паметна плоча, която увековечава ролята, която "Осемте" имат в спасяването на Бристол Сити от фалит. Тяхната саможертва едва ли някога ще бъде забравена от привържениците на клуба, а така и трябва! Футболистите постоянно получават какви ли не критики от пресата. "Осемте от Аштън Гейт" направиха каквото можаха, за да преобърнат общественото мнение за играчите, като същевременно с това спасиха един футболен клуб от сигурна гибел.
