Един от най-иконичните моменти в кариерата на Жозе Моуриньо е как португалският специалист спринтира като луд по тъчлинията на "Олд Трафорд" през пролетта на 2004г. Неговият Порто тъкмо е елиминирал големия Манчестър Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън и то в задния двор на шотландската легенда.
Голът в последната минута на Кощиня не само изхвърли "червените дяволи" от надпреварата, но и зададе курса на "драконите" към финалния мач на "Фелтинс Арена" в Гелзенкирхен. Представянето на португалците в Шампионската лига през тази кампания направи от Моу истинска световна звезда.
Наставникът вече бе извел Порто до триумф в турнира за Купата на УЕФА 12 месеца по-рано, но едно е да побеждаваш тимове като Денизлиспор, Панатинайкос и Ланс, а съвсем различно е да превземеш огромна крепост като "Олд Трафорд", където победени са си тръгвали редица суперотбори. Попадението на Кощиня, което проправи пътя на "драконите" напред, позволи на Моу да даде началото на легендата си.
Крайният успех срещу хората на Фъргюсън потвърди едно нещо: този млад наставник от Сетубал с леко прошарена коса наистина е следващото голямо нещо във футбола. Жозе вече бе започнал да формира стила си и арогантния си характер на "До Драгао", но когато през лятото на 2004г. той пристигна в Лондон, за да поеме новобогаташите от Челси, той вече влезе в своето добре познато ампоа на "Специалния".
Всички знаем за успехите на Моуриньо в следващите години. Той сложи край на около половин-вековното чакане на Челси за титла от Висшата лига. След това пък успя да разруши доминацията на Барселона в европейския футбол и да спечели невиждан требъл с отбора на Интер.
Нищо от това обаче нямаше да е възможно без онзи заветен гол на Кощиня в последната минута на мача на "Олд Трафорд". Още по-интересното в случая е, че Моуриньо не е имал почти никакъв принос от цялата ситуация, довела до попадението.
Всъщност, Жозе в типичен свой стил е побеснял от решението на нападателя Бени МакКарти да изпълни онзи пряк свободен удар, вместо да остави на някой си Рикардо Фернандес да центрира. Няколко мига по-късно вратарят на Юнайтед Тим Хауърд изпусна топката, която попадна в краката на Кощиня, а от там - в мрежата на "червените дяволи".
"Помня, че в този момент не правехме нищо от това, което Жозе ни беше казал" - заяви Кощиня пред Goal.com - "Нищо от това не беше по неговия план. Той те подготвя перфектно за мача, но има моменти, в които играчите самоволно променят нещата и то за добро."
"Точно в този миг не правихме това, което Моуриньо искаше. Направихме го по-различно, но пък топката влезе във вратата. Хауърд изпусна удара, а Джон О'Шей гледаше полета на топката и не реагира достатъчно бързо. Аз обаче внимавах и когато вкарах, първото нещо, което видях, бяха нашите фенове. В онзи момент нищо друго не ме интересуваше и просто отидох, за да празнувам с тях. Какво чувство бе това!"
Радостта на "драконите" бе доста закономерна. Малцина им даваха някакви шансове да продължат напред, въпреки че бяха спечелили мача на "До Драгао" с 2:1. Моуриньо обаче винаги е вярвал в играчите си.
"Когато изтеглихме Юнайтед на жребия, помня, че Жозе ни каза: "Нека акулата да дойде." - спомня си друг играч на Порто, Едгарас Янкаускас. - "Не помня изобщо да ни е било страх, така че спечелихме първия мач с 2:1 с два гола на Бени МакКарти. Въпреки това знаехме, че в Манчестър ще ни е трудно."
"Напрежението беше върху тях. Те очакваха да продължат напред и да стигнат до финала, така че загуба в осминафиналите щеше да е същинско бедствие за клуб като техния. Може би 95% от хората мислеха, че Юнайтед ще намерят как да ни победят, тъй като те бяха по-класни и много по-опитни от нас."
"Разполагаха с играчи като Пол Скоулс, Рой Кийн и Рууд ван Нистелрой. Това бяха суперзвезди, които играеха на световно ниво и можеха да победят всеки един отбор на планетата. Само че Кийн получи червен картон в Португалия и ние бяхме наясно, че ще пропусне реванша. Знаехме, че имаме шанс."
Моу също бе наясно с това. Той пък можеше да разчита на Кощиня, който бе пропуснал първия мач също поради наказание. Отношенията между двамата се били обтегнали през последните няколко месеца и те почти не си говорели. Въпреки това, след жребия Жозе отишъл при Кощиня в края на една тренировка и му казал:
"Коща, погледни жребия: Манчестър Юнайтед. Първият мач е вкъщи, а във втория ще гостуваме. Ти си наказан и няма да играеш в Португалия, но ние ще ги бием с един гол разлика и ти ще се завърнеш за реванша, където те ще ни натискат. Ще има много високи топки и много сблъсъци, но ние ще ги отстраним." - цитира думите на Моу Кощиня.
"Какво да ви кажа за Моуриньо? Той беше прав, случи се точно това, което каза. Той винаги ни даваше правилните наставления в правилния момент. Той перфектно ни управляваше и психически. Винаги беше фокусиран. Дори когато разбра, че преговарям с италиански клуб, той дойде в хотела след разговорите и ми каза: "Коща, остани при нас, ще спечелим Шампионската лига. След това можеш да идеш в Англия или Италия." Винаги ни говореше откровено. Ние му вярвахме и това ни направи по-силни. Влязохме в мачовете с Юнайтед далеч по-уверени, отколкото бяхме преди това."
Тази увереност доведе до онова 1:1 на "Олд Трафорд", което изпрати Порто на четвъртфиналите след общ резултат 3:2 от двата мача.
"Когато се сетя за онзи мач си спомням само последните минути, защото се усещаха като цяла вечност." - продължава Янкаускас. - "Знаехме, че Юнайтед са особено силни в заключителната част на мачовете, често вкарваха в продълженията и печелеха. Само че ние останахме концентрирани, не допуснахме да ни вкарат и се класирахме за следващия кръг."
"След като победихме Юнайтед знаехме, че можем да победим всеки. В онзи момент всички бяхме сигурни, че ще достигнем до финала."
Порто наистина достигна до финала, елиминирайки Олимпик Лион и Депортиво Ла Коруня по пътя си, а в големия мач разби Монако с 3:0, за да вдигне втората си Европейска купа. Моуриньо си призна, че по време на този успех вече е знаел, че ще напусне в посока Англия, където щеше да напише история с тима на Челси.
Всичко това обаче щеше да е доста по-различно, ако Кощиня не бе вкарал въпросния гол срещу Юнайтед, представяйки по този начин Моу пред света и пред руския милиардер Роман Абрамович. В същото време руснакът е обмислял да назначи Свен-Горан Ериксон начело на лондонския клуб, но пък този успех направи Жозе най-вълнуващия млад треньор в Европа.
"Безспорно този момент бе повратен в неговата кариера." - завършва Янкаускас. - "Не съм сигурен, че той щеше да се озове в Челси, ако не бе спечелил Шампионската лига. По това време той бе просто един млад треньор на клуб, който не бе чак толкова популярен. Година по-рано дори не бяхме сред фаворитите за спечелване на Купата на УЕФА. Но под ръководството на Моуриньо ние спечелихме всеки възможен европейски трофей и това привлече вниманието на големите отбори. Той не само затвърди успеха си на терена, но го направи и по телевизията и в медиите. Неговият характер стана много интересен за доста клубове."
Голяма част от тогавашните футболисти на Порто остават в много добри отношения с Жозе, включително и Кощиня, с когото имаха известни търкания преди този успех. Халфът дори си спомня.
"Когато беше в Реал Мадрид, той ми беше оставил билети на касата на "Бернабеу" с малка бележка към тях. На нея имаше рисунка как той слиза край тъчлинията на "Олд Трафорд", придружена с надпис: "В онази вечер ти направи всички ни по-силни."
