Макар и да се състоя в разгара на огромна част от най-добрите футболни шампионати, което бе причината за немалко полемики, Купата на африканските нации предизвика интереса на немалко футболни фенове, особено на привържениците на национални тимове. Турнирът бе наситен с всевъзможни комични и колоритни моменти, като днес ще ви преведем през част от тях.
Сиера Леоне и техният вратар
Първият отбор, който съумя да прикове вниманието на зрителите, бе тоталният аутсайдер Сиера Леоне, а техният голям герой бе 22-годишният вратар Мохамед Камара. Неговият неподражаем стил не просто му донесе популярност, но и се оказа доста ефективен – Камара запази вратата си суха срещу действащия шампион Алжир в историческо равенство. В следващия мач с Кот д’Ивоар пък младият страж спаси дузпа още в началните минути, за да даде импулс на съотборниците си, което даде отражение в резултата – 2:2, като Сиера Леоне отбеляза финалния гол след кошмарна грешка на противниковия вратар Бадра Сангаре. За съжаление на привържениците на малките нации Сиера Леоне не успя да излезе от груповата фаза, след като загуби последния си мач срещу Екваториална Гвинея.
Съдията, който 2 пъти свири предсрочно края на мач
Обикновеният мач между Мали и Тунис, завършил с един единствен гол в полза на символичните домакини, надали щеше да остане в съзнанието на феновете, ако реферът Джани Сиказве не се беше проявил толкова паметно. Първо той реши, че 85-ата минута е точното време да свири последен съдийски сигнал, което разгневи всички играчи на Тунис. След като все пак съдията си призна грешката, играта бе подновена, но само за да бъде свирен нов край на мача 20 секунди преди 90-ата минута и въпреки многобройните спирания на играта. Този път Сиказве изглеждаше по-уверен в решението си, макар и протести от тунизийския щаб отново да не липсваха. 40 минути по-късно обаче съдийската бригада прекъсна пресконференцията на старши треньора на Тунис, за да му съобщи, че отборът му трябва да излезе на терена, за да доиграе срещата. Играчите на Мали направиха голям жест като се появиха обратно на игрището, макар и да водеха в резултата, но пък футболистите на Тунис не го сториха и така този мач така и не достигна заветната 90. минута. Точно когато футболният свят вече позабравяше за безумията на Джани Сиказве, преди няколко дни той отново адресира случая, казвайки, че „Господ му е казал да сложи край на мача предсрочно“.
Да пуснеш грешен химн 3 пъти
Организационните възможности на Камерун бяха поставени под съмнение още преди самата надпревара да започне. Истината е, че не бяха допуснати много неточности, но все пак гафове на липсваха. Един от тях бе, когато беше пуснат старият химн на Мавритания цели 3 пъти. В крайна сметка играчите взеха нещата в свои ръце и сами запяха настоящия си химн.
Провалът на част от големите отбори
Както не липсваха малки страни, които да впечатляват, така и част от големите нации си тръгнаха безславно от турнира. Още в групите актуалният носител на трофея – Алжир, завърши на последната 4-та позиция, като Гана също „последва“ нейния пример и се раздели с надпреварата след 1 равенство и 2 поражения. В осминафиналната фаза пък Нигерия и Кот д’Ивоар изненадващо не победиха в двубои, в които бяха скромен фаворит.
Головата суша в груповата фаза
Пословичен стана фактът, че 13 от първите 15 срещи от Купата на африканските нации завършиха при резултати 0:0 или 1:0. Макар и впоследствие турнирът да стана по-резултатен, средно на мач бяха реализирани едва 1.92 гола.
Геройствата на Коморските острови
Ако имаше награда за най-добър аутсайдер на турнира, то Коморските острови със сигурност щяха да я спечелят, въпреки че кандидати не липсват. След втория мач от групите изглеждаше, сякаш островната държава ще запише безславно участие, тъй като бе инкасирала 2 загуби. Геройска победа срещу фаворита Гана с 3:2 обаче класира Коморос за пръв път в неговата история в елиминациите на КАН. За огромно съжаление на любителите на Коморските острови обаче в състава имаше значителен брой заразени с коронавирус, включително и 2-ма от вратарите. След като и третият страж бе контузен, ръкавиците трябваше да сложи левият бек на тима Шакер Аладур. Съперник и тотален фаворит в осминафиналния сблъсък на Коморските острови бе домакинът Камерун. Силите бяха наклонени още повече към везната на камерунците в 8-ата минута, когато капитанът на Коморос Наджим Абду получи директен червен картон. Въпреки всички тези обстоятелства футболистите на Коморските острови се справиха на много високо ниво и до последно държаха камерунците под напрежение. В крайна сметка Коморос загуби само с 1:2, а вратарят Шакер Аладур направи няколко впечатляващи спасявания.
„Откраднатата“ техника преди пресконференция
Още един куриоз на организаторите бяха „откраднатите“ технически средства от стаята за пресконференции, където старши треньорът на Тунис щеше да говори преди четвъртфиналния сблъсък с Буркина Фасо. Минути преди изявлението да започне, непознат човек минал през техниката и я прибрал. Впоследствие стана ясно, че мъжът я е отдал на организаторите под наем, но те не са му платили нищо.
Исторически дебют за Малави
Един от дебютантите в турнира – Малави, може да се похвали с достойното си представяне. Освен да отчетат първи гол и първа победа, играчите на Малави успяха да се класират като най-добър трети отбор в елиминациите на турнира. В звезда на тима несъмнено се превърна Габадиньо Мханго, който реализира всички 3 гола за Малави в турнира. Тимът отпадна от Мароко в осминафиналната фаза с резултат 2:1.
Подвизите на Екваториална Гвинея
Още една приятна изненада в КАН се оказа тимът на Екваториална Гвинея. След паметна победа над Алжир и качествено представяне срещу Сиера Леоне отборът си осигури място на осминафиналите. Там ги очакваше силният Мали, но играчите на Екваториална Гвинея съумяха да запазят паритета в редовните 120 минути и впоследствие спечелиха рулетката при дузпите. На историческия за тях четвъртфинал нацията имаше поводи да мечтае в рамките на 10 минути, когато Яник Буйла отбеляза изравнителен гол във вратата на Сенегал, но в крайна сметка бъдещият шампион се оказа победител с резултат 3:1.
Червените картони
Както на отминалото Европейско първенство станахме свидетели на завишен брой автоголове, в КАН аномалията бе голямото количество червени картони. По време на целия турнир станахме свидетели на общо 13 червени картона, като цели 7 от тях бяха показани само в осминафиналната фаза.
Грандиозното завръщане на Гамбия
Най-ниско поставеният отбор в класацията на ФИФА от участниците в Купата на африканските нации също има своите поводи за гордост. Гамбийците не просто не бяха аутсайдери, но дори завършиха груповата фаза със 7 точки, което безпроблемно ги изпрати на осминафинал. Там големият герой се оказа звездата на тима Муса Бароу, който реализира единственото попадение в мача срещу Гвинея. Приказката за Гамбия приключи на четвъртфиналите, където домакините от Камерун надделяха с 2:1.
Шампионът Сенегал
Няма как да не обърнем внимание и на тазгодишния шампион. Макар „Лъвовете на Теранга“ да имаха трудно начало на турнира, тъй като съумяха да прескочат груповата фаза след едно единствено точно изпълнение от дузпа, в елиминациите Садио Мане и компания бяха далеч по-категорични. По пътя си до финала те надиграха Кабо Верде, гореспоменатите Екваториална Гвинея и Буркина Фасо, а в битката за трофея именно Садио Мане реализира победната дузпа в нулевото равенство срещу нацията на своя съотборник Мохамед Салах – Египет.
