Сезон 2019/2020г е в самото начало, но Лудогорец вече се прости с надеждите си за попадане в груповата фаза на Шампионската лига. В следващите редове ще анализираме накратко причините за този неуспех.
1) Смяната на Георги Дерменджиев в сезон 2017/2018г – след отпадането от Апоел Беер Шеева собственикът на разградчани реши, че тимът му задължително трябва да попада в груповата фаза на Шампионската лига всеки сезон и уволни единствения треньор, класирал тима там, при това на два пъти. Оттогава насетне в рамките на два сезона, равносметката на Лудогорец, що се отнася до квалификации в турнира на богатите, е един елиминиран тим. Това са симпатягите от Крусейдърс – име, което е по-познато като бойна единица от играта “Heroes III”, отколкото като футболен отбор.
2) Вратарският пост – ако няма скрита от широката аудитория причина от здравословен характер, оставянето на титулярния вратар Пламен Илиев на пейката в този решителен мач буди недоумения и говори по-скоро за липса на стабилност, отколкото за конкуренция кой да бъде №1.
3) Стартов състав с триото Моци-Дяков-Марселиньо. Тримата са дали много на тима, но напредналата им възраст не им позволява да бъдат достатъчно ефективни. Ако тимът иска да действа на скорост, както в моментите на най-големите си успехи, няма място за повече от един играч от въпросното трио сред стартовите 11.
4) Българските съдии – не един и два пъти Моци е правил нарушения в родния шампионат, които не са били санкционирани подобаващо. Това, което си позволи в реванша с Ференцварош, в Европа е директен червен картон.
5) Липса на авторитет към треньора. Швиерчок си позволи да пренебрегне на своя глава решението кой да бие отсъдената в полза на тима дузпа – изпълнението му не се нуждае от коментар. Марселиньо – помним ръкомаханията и ритнатите бутилки в първенството, а на реванша се запомни най-вече с ехидната усмивка при смяната си. Това не е поведение на професионалисти.
6) Абел Анисе – представи се по впечатляващ начин в турнира за Купата на Африканските нации, където попадна в идеалния отбор на груповата фаза и сензационно достигна ¼-финал с родината си Мадагаскар. След това вместо да поиска почивка изрази готовност да помогне на тима и какво получи – нито място в състава, нито заслужен отдих.
7) Липса на късмет – не беше решаващият фактор за отпадането, но все пак е редно да се отчете. Ференцварош изглеждаше като късата клечка на жребия и за съжаление точно тя бе изтеглена – срещу повечето от другите варианти Лудогорец едва ли би се затруднил особено. Късметът при жребия бе за следващия кръг, но не би... Вместо до Слънчевите земи на Валета, разградчани ще пътуват до Леденото кралство на Валур.
