Марина Грановская - желязната дама зад трансферната и бизнес империя на Челси (част 1)

Марина Грановская - желязната дама зад трансферната и бизнес империя на Челси (част 1)

 За Мартин Борман неприкосновената длъжност на личен секретар на Адолф Хитлер е много повече от висш партиен чин, отреден му в междувоенните времена на нацистка Германия. Дребен на ръст, набит и особено невпечатляващ, Борман определено не се вписвал в нормите за арийския образец, но пък умело боравел с нарастващото към него доверие от фюрера, стигайки дори дотам да взима еднолично решенията с кой Хитлер да се среща и на свой ред да упражнява безусловен контрол над всички вътрешнополитически дела на райхстага, както на домашната, така и на военната сцена. Като безскрупулен функционер, неговото потайно влияние като “сивия кардинал” в Третия Райх задминавало в пъти дори това на шефа на германската полиция Хайнрих Химлер и главнокомандващия военен лидер Херман Гьоринг. В зенита на нацистката империя, Борман неизменно контролирал и изнасянето на директиви за военни настъпления с официален капацитет по всеки въпрос.

 Приликите между Борман и Марина Грановская далеч не липсват - две истории за безмерно влияние, властта в сянка и изкусната, но безскрупулна дипломатичност вплетена в световете на войната и футбола. И докато Борман умело чертаел много от ходовете на Хитлер, Грановская вече над 20 години проектира не по-малко находчиво най-мащабния футболен копнеж на руския олигарх Роман Абрамович в самото сърце на Англия. От Берлин до Лондон и разделени от 80 години история, хрониките на тези две личности и днес продължават да напомнят съмнително добре една на друга.  

 По официални данни 45-годишната Грановская продължава да си служи с титлата посредник между собственика на Челси Абрамович и лондонския клуб в ролята ѝ на безпрекословен представител на неговите интереси и инвестиции. Като доверен човек на петролния милиардер вече над 2 десетилетия, от 2013 година насам желязната дама на “сините” си спечели и функцията на комисионер и съдник по всички трансферни сделки обогатили отбрания състав на Челси. Неофициално, обаче, нейното влияние върху борда на директорите и ръководния ѝ замах отдавна я въздигнаха до абсолютен суверен в йерархията на клубното управление и де факто главен изпълнителен директор - неоспорима футболна длъжност за бизнес дама без еквивалент за нежния пол в нито един друг елитен английски отбор.      

 Нейното издигане до главна подопечна на Абрамович е изградено още през миналия век в следсъветска Москва. Нито характерът, нито нейната проницателност на млади години обаче не са причината за така бързо спечеленото доверие към нея. Години по-късно нейна учителка дори я описва като “сива мишка”, която не се отличавала с нищо особено. “Доста ми е любопитно как е постигнала толкова успешна кариера в спорта в Лондон,” споделя учудването си гимназиалната ѝ преподавателка. 

 С руско-канадско гражданство, Грановская завършва Московския държавен университет с отличие в музикалните и танцови изкуства през 1997 година - едва 6 месеца след разпада на Съветския съюз. Не минава време и рускинята е вписана в бизнеса на Роман Абрамович, когато през същата година руският олигарх приватизира от кабинета на Борис Йелцин петролната компанията Сибнефт, която години по-късно ще придобие името Газпром. Покрай присвояването на акциите чрез аукционни схеми от гниещия в корупционни сделки държавен социалистически апарат Абрамович не чака дълго за да назначи Грановская за своя изпълнителен представител в спекулативната петролна търговия, нефтените споразумения и някои от по-мащабните петролни сделки със сътрудници и бизнес опоненти. Обществена тайна остава причината за това как един студент по музикални и танцови изкуства за по-малко от 3 години се издига до дясна ръка на един от 10-те най-богати руски олигарси. 

 Спечеленото от нея доверие и нюха ѝ в преговорите и задкулисните сделки обаче са безспорни и стремглаво я издигат в очите му, а когато през 2003 година Абрамович обявява намеренията си да инвестира в любимия си спорт и да изкупи акциите на английския Челси, няма по-добре подготвен избор за негов наместник в клуба от Грановская.  

 В следващите години тя е назначена от Абрамович за водеща фигура в Челси впредвид негово отсъствие и затрудненията му с получаване на британска виза, които ограничават възможностите му постоянно да дърпа конците в преизграждането на лондонския клуб. Най-вече след 2010 година, когато Абрамович започва постепенно да се отдръпва от директните си функции в клуба, Грановская се превръща в очите, ушите и гласът на заможния състоятел. 

 Успехите също започват да валят. Следват главоломно количество трофеи и постижения - спечелени са две титли на Висшата лига в рамките на първите 3 години, 4 купи на ФА в следващите 9 години, към които са прибавени и 5 полуфинала в Шампионската лига в първите 6 участия на лондончани в надпреварата, които своеобразно започват да установяват Челси като еталон на европейската футболна сцена. 

 Подобно на Абрамович, Грановская също не дава интервюта, a провежда преговорите си в телефонни разговори. От години единственото ѝ присъствие в медийното пространство е чрез официалните ѝ изявленията от името на клуба. Но тъкмо поверената ѝ отговорност върху всички преговори за трансфери, договори, сделки под наем и развитието на клубната академия бързо я отличават като точния човек, който да преобразува имиджа и стратегията на Челси от клуб с неизчерпаеми ресурси на трансферния пазар в тим, който знае кога да стане от масата с преговори, когато цената е твърде висока. Такива бяха и случаите със Стивън Джерард, Робиньо, Единсон Кавани и Серхио Агуеро. Ето че в първоначалните опити за привличането на Кавани от Наполи през 2013 година дори собственикът на неаполитанци Аурелио де Лаурентис и неговият музикален анонс пред медиите към рускинята не успяха да склонят Грановская да се раздели с отделените по-късно от ПСЖ 64.5 милиона евро за правата на уругвайския нападател. 

 За да отличим ролята на Грановская и нейния цезаров дял, допринесъл за успехите, нека отсъдим за заслугите ѝ по 4-ри критерии - клубните сделки, привличането на нови треньори, споразумения за входящи попълнения, както и тези за изходящите трансфери на Челси, които мотивират високата оценка за работата ѝ в клуба. 

Изостреният спортен нюх за бизнес споразумения 

 Едва ли ще намерим по-отчетлив пример за дарбата на Грановская във финансовите преговори и преструктурирането на Челси от осъществената през 2017 година сделка между клуба и спортния концерн Nike. Наглед смущаващо, предварителното прекратяване на договора между Челси и Adidas през същата година и изплатената неустойка от 40 милиона евро се оказаха едно от най-безупречните финансови решения за Челси в цялата история на “лондончани.” Колосалните параметри в новото споразумение с американския производител на спортни артикули разкриват нетен приток от общо 1 милиард долара. Сделката, която продължава да осигурява средства от по 60 милиона евро на сезон за спонсориране на екипите на първия отбор (двойно повече от Adidas), продължава да е сред най-добрите не само на Острова, но и в цяла Европа. Нейната продължителност - период от 15 години, който изтича чак през 2032 година при средна дълготрайност на подобни договори от не повече от 10 години. 

 Грановская е главен ‘виновен’ и за едно от най-недооценените решения за спортно-техническото развитие и за самочувствието на футболистите на Челси, а именно  изграждането на една от най-модерните тренировъчни бази в цяла Англия. През 2007 година тренировъчният център Кобъм официално отваря врати за да посрещне играчите, който от 70те години до 2005 година се задоволяват с провеждането на тренировките си на архаичната база в Харингтън - собственост на реномирания Imperial College, където дървените седалки гният, оградите се рушат, а игрищата са приклещени между летището Хийтроу и магистралата M4. Преходът от индустриалната база към модерните съоръжения на Кобъм е особено забележителен. Новият тренировъчен кампус на стойност 20 милиона евро е изграден за 2 години и се разпростира на 140 декара земя, като включва цели 30 футболни игрища (6 от който покриват нормите на Висшата лига), закрит стадион с изкуствена настилка, мащабен медиен център, множество фитнес зали, отделения за рехабилитация и медицински изследвания, сауни и специален 17-метров басейн за хидротерапия. Най-съществената промяна обаче остава приобщаването на всички отбори в една тренировъчна база, включително всички младежки формации на академията и женския представителен отбор на Челси. Най-сетне настъпват години, в които младежите от академията на Челси могат да се разминават по коридорите и играят игрище до игрище със своите идоли. 

 Но иновативния усет на Грановская съвсем не спира дотук. Бизнес дамата се възползва и от близките взаимоотношения между Абрамович и доскорошния руски собственик на холандския Витес Арнем Александр Чигирински за да превърне клуба в сателитен отбор на Челси, където лондончани ежегодно запращат младите си играчи. Тъкмо във Витес започват да се обиграват и футболисти като Неманя Матич, Лукас Пиазон, Мейсън Маунт, Бертранд Траоре и Марко ван Хинкел. А отношенията между двата клуба стават дотолкова добри, че от 2014 година насам за спонсор на екипите на Витес е избрана телефонната британска компания Youphone, чиито акции се държат от самия Абрамович.  

Битката на нрави с треньори и отборната визия на Челси

 Далеч по-нашумяла от клубните структурни проекти обаче остава ролята ѝ в преговорите с нови треньори. Въпреки небезизвестните огромни неустойки платени след преждевременното напускане на редица мениджъри на Челси, сред които Антонио Конте, Моуриньо, Роберто Ди Матео, Андре Вияш-Боаш и Луис Фелипе Сколари, Грановская умело намира златната нишка покрай претенциите на всеки от последните 13 треньори, за да ги спечели за визията на мениджър в западен Лондон. Може би най-голяма нейна заслуга в тази графа е успехът ѝ да убеди Моуриньо да се завърне повторно в Челси през 2013 година след придобилия публичност горчив раздор между португалеца и Абрамович в края на 2007 година. През 2013 година в края на 3-годишния си период в Реал Мадрид Моуриньо отново заговаря за “семейство,” което чака неговото завръщане. Признак за тежката думи на Грановская все пак остават преговорите, в който на Моуриньо е ясно дадено да се разбере, че този път той ще отговаря единствено за тренировъчния процес, докато Грановская и борда на директорите - по всички всички останали клубни дейности, включително трансферите.

 Тъкмо нейна остава и заслугата да убеди Маурицио Сари да подпише със “сините”, след като щателно анализира израстването и печелившите тактики на Ливърпул и Манчестър Сити в последните 4 сезона. На свой ред тя открива възможността да развие подобен атрактивен стил и в Челси. Решението е Сарибол и резултатния стил на игра на възрастния италианец довел Наполи до 91 точки през сезон 2017/18 година - атрактивна формация, която също така е пригодена да се харесва и на собственика Абрамович. И ако периодът на Сари в Челси е само донякъде триумфален, то неговото дезертиране в посока Ювентус само 12 месеца по-късно представлява нов повод за отлична дипломатика от страна на Грановская. В договора на Сари остават още 2 години, но вместо да бъдат платени нови неустойки, Грановская се договаря с него за взаимно прекратяване, а впоследствие Челси получават и 4 милиона евро от “старата госпожа” за услугите на възрастния тактик.

 Дори пристигането на Франк Лампард през миналото лято може да бъде приписано като личен успех за директорката на Челси, която се възползва докрай от топлите отношения между легендата на отбора и лондончани, което пък да спомогне за новата визия в развиването на клубните кадри от школата. Макар устното споразумение между Абрамович и Лампард да беше сключено на яхтата на руския олигарх в Сен Тропе през миналото лято, тъкмо Грановская стоеше зад сделката на стойност 6 милиона евро на година. Тя беше и тази, която осъзна сантименталното значение на Лампард за феновете на Челси и се довери отрано на неговия потенциал в треньорската професия. 

 Може би най-турбулентният период в отношенията Грановская - мениджър обаче идват през втората и последна година на Антонио Конте начело на Челси през сезон 2017/18 година. Разривите в съблекалнята на отбора все по-често стават медийно достояние, като междувременно Уилиан дава все по сериозни индикации, че иска да напусне, а Диего Коста поставя ултиматум на Челси да бъде продаден на Атлетико Мадрид, след като отказва да се върне от Бразилия за подновяването на сезона. Конте също влиза в режим на контраофанзива и все по-често негодува открито пред медиите за неосъществените от клуба към него трансферни обещания. Дори пристигането на Алваро Мората 56 милиона евро (вторият най-скъп трансфер в историята на Челси), наред с Тимуе Бакайоко, Антонио Рудигер и Рос Баркли не стихват публичното недоволство на Конте, който от своя страна мечтае да привлече Леонардо Бонучи в Челси. Обвиненята на Конте за лошата трансферна политика, която да оправдае втория значително по-слаб сезон за него в Англия, в крайна сметка предначертава и съдбата му. Сривът между него и Грановская стига такива низини, че в последните месеци оскъдните разговори между тях се провеждат през своеобразен посредник - асистент-треньора Карло Кудичини. Поредното доказателство, че никой не е по-голям в клубната структура от рускинята, обаче значи, че изкупителна жертва на бунта на Конте става самия той, а напускането му по това време е вече въпрос на формалност.

Очаквайте част 2 с всички трансферни преговори и сделки, които откроиха Грановская като едноличен разпоредител зад издигането на Челси до един от най-внушителните отбори в Англия и Европа.
 


Гласували: 10, рейтинг: 4.5

Добави коментар

Препоръчано за вас

Как легендарният Брайън Клъф изпратил вратаря си да пази в отбор от Неделната лига
Играчите с най-много мачове през сезона
Ливърпул подписа с гръцки талант
Английски мениджър: Селтик и Рейнджърс ще завършат в топ 6 на Висшата лига
35-годишна забрана в Англия е напът да отпадне
Лестър има интерес към най-скъпия играч, за когото вероятно не сте чували
Какво се случи с кариерата на всеки носител на приза "Най-добър играч на сезона" в Чемпиъншип
Как Рой Ходжсън продал погрешен играч на Ливърпул
Юнайтед и Интер откриха справедлива сума за Санчес
Три трансферни новини с Ранг 1
Бизнесът на Брентфорд
Борнемут обмислят жалба до ФА, която да ги върне във Висшата лига
Играчи от Висшата лига, ритали в полу-аматьорски клубове
Дортмунд отхвърли първата официална оферта за Джейдън Санчо
Джейми Варди влезе в елитен клуб във Висшата лига
Петте най-добре платени мениджъри за 2020 г.
Какво се случи с играчите на Юнайтед от печалната среща срещу Фулъм (81 центрирания)
Бивши шампиони, които кретат из дивизиите
Кои футболисти загубиха най-много от отменянето на "Златната топка" за 2020г.
Лийдс афишираха високи цели за следващите сезони