След подновяването на сезона в Англия, изглежда голямата интрига няма да е на върха в класирането, а в неговото дъно. Там сериозен брой отбори са замесени в борбата за оцеляване в лигата, като тимовете от 6-то до 18-то място са събрани в 16 точки. Теоритично дори Арсенал може да се прости с елитния си статут, въпреки че активът на "артилеристите" наброява заветните 40 точки.
Един от най-застрашените отбори е столичният Уест Хям, който в момента се намира на 16-та позиция, но има равен брой точки с 18-тия Борнемут. Единствено головата разлика държи момчетата на Дейвид Мойс извън опасната зона. "Избраният" ще трябва да свърши страхотна работа, за да могат "чуковете" да избегнат изпадането в Чемпиъншип, което изобщо не подобава на отбор като техния.
Тимът разполага с футболисти със завидни качества като например Фелипе Андерсон, Себастиен Алер и Деклан Райс, така че според експертите този отбор е прекалено добър, за да отпадне. Историята обаче помни един парадоксален случай, в който Уест Хям изпадна от Висшата лига с рекордните 42 точки в актива си, а съставът на "чуковете" бе препълнен от страхотни играчи. Това се случи в края на сезон 2002/03 и със сигурност още държи влага на всички, които симпатизират на лондончани.
Разбира се, тогавашният тим на Уест Хям бе разграбен от отборите, които останаха в елита. Дори нападателят Фредерик Кануте бе заявил в интервю наскоро: "Беше почти невъзможно да изпаднем." Самият той бе продаден на друг лондонски тим - Тотнъм. Каква обаче бе съдбата на останалите класни играчи на "чуковете" ще разберем тук.
Дейвид Джеймс
В момента бившият страж наближава 50-така, но през 2003г. бъдещето изглеждаше доста розово за него. Той се бе присъединил към Уест Хям през 2001г., а отказването на Дейвид Сиймън от националния отбор на Англия след световното първенство през 2002г. му даде шанс да бъде избор номер 1 на Свен Горан Ериксон за вратар на "трите лъва". Въпреки че "чуковете" отпаднаха, Джеймс направи доста солиден сезон и изпъкна с редица страхотни спасявания, които накараха големите отбори на Острова да говорят за него. Вратарят остана лоялен на тима и започната следващата кампания в Чемпиъншип, но на полусезона напусна и се присъедини към Манчестър Сити.
Глен Джонсън
Част от така известната академия на Уест Хям, която в предходните години бе извадила на сергията футболисти като Рио Фърдинанд и Франк Лампард. Джонсън спечели титулярно място при "чуковете" чак през втората част от сезона и впечатляваше с изявите си в дясната зона на отбраната. Интересното е, че Глен изкара есента на 2002г. като преотстъпен в кръвния враг Милуол, но когато червените картони на чешкия бранител Томаш Репка зачестиха, мениджърът Глен Рьодер се видя принуден да го върне. Едва 19-годишен по това време, Джонсън бе привлечен от новобогаташите Челси още през лятото, напускайки изпадналия в Чемпиъншип роден тим.
Крисчън Дейли
Поливалентният шотландски боец бе един от малцината, които потънаха заедно с кораба. По това време той бе на 29 и бе в разцвета на силите си, но реши да остане на "Ъптън Парк" и да помогне на "чуковете" да се преборят за влизане обратно в елита. Това го направи истински герой в очите на феновете на тима и те все още пеят името му по време на мачовете. Самият Дейли споделя, че е бил доста изненадан да чуе тези рефрени: "Не помня кога беше, но помня, че спрях и си помислих: "Чакай, това моето име ли е?" Шотландецът остана в Уест Хям чак до 2007г., когато вече на преклонна футболна възраст се завърна в родината си и заигра за Рейнджърс.
Иан Пиърс
Този бранител бе един от основните фигури в състава Блекбърн, който под ръководството на Кени Далглиш спечели Висшата лига през сезон 1994/95. Тъй като той не успя да повтори солидното си представяне, през 1997г. Пиърс напусна и се присъедини към Уест Хям, където пък бе избран за "Чук на годината" (Най-добър играч на клуба) за 1999г. Интересното за него бе, че по това време бе влязъл в полезрението дори на Барселона, а преди трансфера му на "Ъптън Парк" бе изкарал проби в Интер, но се провали на медицинските прегледи. Въпреки честите си травми, Пиърс бе титуляр за "чуковете" през сезон 2002/03, а когато лондончани изпаднаха, той остана още половин година, преди да бъде продаден на Фулъм.
Найджъл Уинтърбърн
Абсолютната легенда на Арсенал се присъедини към "чуковете" през 2000г. когато вече бе на една преклонна за футбола възраст. Той обаче доказа, че годините са просто цифра, тъй като се с опита си се превърна в един от най-важните играчи на Уест Хям чак до оттеглянето си от футбола през 2003г. Това съвпада с въпросното изпадане на лондончани от елита, но Уинтърбърн просто вече нямаше как да им помогне, защото бе на почти 40 години.
Майкъл Карик
Още един играч, произлязъл от академията на клуба и в последствие направил страхотна кариера другаде. За Карик най-добрите дни в живота му дойдоха с екипите на Тотнъм и Манчестър Юнайтед, но преди това той бе несменяем титуляр в схемата на Уест Хям. Въпреки спечелените купища трофеи, първото отличие във витрината на халфа остава за "чуковете", тъй като през сезон 1999/00 тимът, ръководен от легендата Хари Реднап, спечели турнира Интертото. Партньорството между Карик и Лампард в средата на терена бе наистина смайващо, а зад тях действаше канара като Рио Фърдинанд. Майкъл остана в Уест Хям и след като тимът изпадна през 2003г. и изигра един сезон в Чемпиъншип. Той вероятно щеше да остане още, но след като клубът пропусна да спечели промоция обратно за елита, затрябваха пари и той бе продаден на Тотнъм.
Джо Коул
Предполагам, че всички сте запознати с кариерата и постиженията на този футболист. Коул е поредното златно момче, излязло от школата на Уест Хям, което бе продадено за куп пари на по-голям отбор. По време на сезон 2002/03 той бе едва на 21, но пък Рьодер му повери капитанската лента, тъй като той бе истинско бижу в и без това класния състав на "чуковете". Сравняван с легендата Пол Гаскойн, Джо вече бе английски национал и част от тима на "трите лъва" за Световното първенство в Корея и Япония. Според слуховете Манчестър Юнайтед са опитали да го привлекат срещу рекордните 10 милиона паунда, когато е бил едва на 16. След като Уест Хям изпадна в края на кампанията, Коул бе обявен за "Чук на годината" и бе продаден на Челси.
Паоло Ди Канио
Колоритният италианец, който дълги години бе истински символ на Уест Хям, не изигра най-добрия си сезон през въпросната кампания. Той бе обявен за "Чук на годината" през 2000г., а освен това получи и наградата за Феърплей на ФИФА за 2001г. Дори сър Алекс Фъргюсън е искал да го привлече в Юнайтед, но Ди Канио е отказал, което го превърна в истинска легенда по трибуните на "Ъптън Парк". През сезон 2002/03 италианецът дълго време бе отстранен от отбора, тъй като бе влязъл в конфликт с мениджъра Глен Рьодер, но когато последният бе хоспитализиран заради тумор в мозъка, неговият наследник Тревър Брукинг го върна сред титулярите. Ди Канио се отблагодори с няколко гола, които бяха недостатъчни да спасят "чуковете". През лятото договорът му изтече и той напусна.
Тревър Синклер
Още един национал на Англия, който се изяви по терените на Корея и Япония на първенството през 2002г. Синклер бе доста динамичен флангови футболист, който също така бележеше и обилно количество голове. Класата му бе толкова голяма, че през 1998г. Уест Хям го привлякоха от Куинс Парк Рейнджърс, като платиха близо 3 милиона паунда и пратиха в обратната посока цели двама футболисти. Синклер бързо се превърна във важна част от състава на Хари Реднап. Той не само, че бележеше доста голове, но бележеше и доста красиви голове. Сезон 2002/03 бе най-резултатният за него в цялата му кариера, но въпреки това попаденията му не успяха да спасят "чуковете" от изпадане. През лятото Синклер, вече 30-годишен, бе продаден на Манчестър Сити.
Джърмейн Дефоу
Едно от най-големите разочарования, което феновете на Уест Хям някога са преживявали. Едва ли и до ден днешен преминаването на собствения им юноша Джърмейн Дефоу в редиците на градския съперник Тотнъм е забравено. Нисичкият голаджия бе витална част от схемата на Глен Рьодер и се отплащаше с обилно количество голове, като за крехката му възраст. Талантът му бе забележим дори и за хора, които си нямат хал-хабер от футбол, а освен това той получаваше и съвети от голмайстори като Давор Шукер, Иан Райт и Лес Фърдинанд. Неговите умения обаче не бяха достатъчни, за да спасят "чуковете" от изпадане. Също като Джеймс, Дефоу остана на "Ъптън Парк" до средата на сезон 2003/04 и бе лидер в голмайсторската листа на Чемпиъншъп, когато подаде молба за трансфер и бе продаден на Тотнъм. Самият нападател по-късно заяви, че съжалява за решението си и за начина, по който напусна Уест Хям.
Фредерик Кануте
Доста по-вероятно е малиецът да ви е познат от изявите му с екипа на Севиля, отколкото с този на Уест Хям. Кануте се присъедини към "чуковете" през 2000г. от Олимпик Лион и неговото партньорство в предни позиции с Паоло Ди Канио се превърна в изключително плодовито. В два поредни сезона Фредерик отбеляза по над 10 гола във Висшата лига. С налагането на Дефоу обаче, Кануте записа едва 17 старта и 5 гола за сезон 2002/03 и след като "чуковете" изпаднаха също бе продаден на Тотнъм. Пред FourFourTwo малиецът си спомня с горчивина за въпросната кампания: "Беше почти невъзможно да изпаднем, но футболът понякога е нечестен. Когато сезонът започне зле и продължи да се влошава, нищо не можеш да направиш."
Достойни за споменаване:
Лес Фърдинанд - нападателят бе на преклонна възраст и се присъедини към "чуковете" през януари 2003г., но отбеляза едва 2 гола и не успя да помогне на тима.
Лий Боуйър - макар и да бе в разцвета на силите си, халфът също пристигна на "Ъптън Парк" на полусезона с договор за 6 месеца, изигра няколко мача и след това напусна.
Едуард Сисе - френският стожер изигра сезона като преотстъпен от ПСЖ, но климатизацията му към английския футбол бе доста бавна и той не допринесе особено в битката за оцеляване.
Стийв Ломас - северноирландският халф бе по-скоро резерва и остана в тима и след изпадането. Той напусна чак през 2007г.
