Тези дни най-актуалното нещо в света на футбола е стартът на новия сезон в Шампионската лига. Най-силният клубен турнир в света се провежда за 64-ти път, а 22 различни отбора са печелили трофея през годините. Финалният мач пък е едно от най-гледаните спортни събития в целия свят и винаги очакванията към него са да има шоу, много голове, атрактивна игра, нападателен футбол, красиви изпълнения. Някой път не се получава, защото напрежението върху играчите е прекалено голямо и целта е главно да не се изгуби, отколкото да се спечели. Има и случаи обаче, в които двата тима дават най-доброто от себе си и резултатът е едно огромно зрелище за всички, които обичат да гледат играта. Ето ги и десетте най-интересни финала в историята на Европейската купа: 10) Реал Мадрид - Реймс, 1956 
Започваме отдалеч. Радостното е, че още първият финал в историята на КЕШ се превръща в истински голов трилър, което вдъхновява УЕФА да продължи да организира турнира и занапред. Въпреки че участниците са малко, изпъкват две имена: Реал Мадрид и Милан. По ирония на съдбата, схемата отрежда двата колоса да се срещнат на полуфинала и "кралският клуб" се класира за последния мач след общ резултат 5:4 над италианците. Другия финалист Реймс пък на пръв поглед има лесен жребий, след като се изправя последователно срещу датския АГФ Аархус, унгарския Ворош и шотландския Хибърниън. Реал са фаворити, но пък французите имат Раймонд Копа в състава си. Така Реймс повежда още в началото след гол на халфа Мишел Леблон отблизо. След още една добра атака резултатът става 2:0, а голмайстор е нападателят Жан Темплен. Тук някъде "белите" се сещат, че трябва да се стегнат ако искат да спечелят и набързо изравняват чрез Ди Стефано и Ектор Риал. Така завършва първата част. След почивката Реймс отново излиза напред, след като удар с глава на Мишел Идалго рикушира в чим и влиза във вратата на Хуан Алфонсо. Испанците отново успяват да изравнят с не по-малко куриозен гол, който повече прилича на автогол, но все пак попадението е записано на името на защитника Маркиньос. Десет минути преди края Реал прави образцова атака и взаимодействието между Хенто и Риал оставя последния в добра позиция и той вкарва. Така след 90 минути игра на таблото пише: Реал Мадрид - 4, Реймс - 3. "Кралският клуб" е първият в историята Европейски клубен шампион! 9) Реал Мадрид - Милан, 1958 
Изваждаме още един финал от периода на доминация на Реал Мадрид. Този път вече, двата най-големи фаворита се срещат в последния мач. "Белите" имат сравнително лесен път, след като отстраняват Антверпен, Севиля и Вашаш. Милан от своя страна успява да елиминира Рапид Виена, Рейнджърс, Борусия Дортмунд и на полуфинала трябва да мери сили с Манчестър Юнайтед. Тимът на "червените дяволи" е много силен, но само няколко месеца преди този решаващ сблъсък се случва ужасяващата самолетна катастрофа, в която загиват цели 8 играча на клуба. Неотърсили се от този шок, Юайтед отпадат с общ резултат 2:5 от Милан. Така на финала Реал се изправя срещу тимът на "росонерите", воден от шверския си капитан Нилс Лидхолм, а в състава личи още името на Чезаре Малдини. "Белите" пък са се подсилили с Раймонд Копа и Хосе Сантамария. След равни първи близо 60 минути, левият халф на Милан Хуан Алберто Шиафино отбелязва с мощен удар от границата на наказателното поле. Реал са в шок, но бързо се окопитват и четвърт час преди края едно подаване намира Ди Стефано в пеналта. За играч от неговия калибър е лесно да овладее, да запази топката и да стреля точно - 1:1. Милан обаче бързо си връщат преднината. Само 3 минути са им необходими да стигнат до нов гол, отново от далечна дистанция, този път дело на нападателя Ернесто Грило. Ненарадвали се на попадението, "росонерите" допускат бързо изравняване, след като Ектор Риал отправя страхотен прехвърлящ удар и за вратаря Нарцисо Солдан остава само да изгледа топката. 90 минути не стигат и мачът влиза в продължения. Чак в 107-мата минута пада нов гол, дело на Пако Хенто, който с много точен удар отляво праща топката под плонжа на Солдан. Така Реал печели с 3:2 и продължава да властва в Европа! 8) Милан - Барселона, 1994 
Този двубой е изключително важен за цялата история на "каталунците", тъй като той практически слага началото на края за "Дрийм Тийм"-а на Йохан Кройф. Барса стига с лекота до финала и е отявлен фаворит срещу отбора на Милан, който среща сериозни затруднения в групата си. "Росонерите" все пак стигат до елиминациите, където отстраняват Монако с 3:0 (форматът на турнира е такъв, има две групи от по 4 отбора, като първите два от всяка група се класират директно за полуфиналите). Барса пък също печели с 3:0 елиминациите - срещу Порто. В състава на "каталунците" има само и единствено дрийм играчи - пази Субизарета, а пред него са Алберт Ферер, Роналд Куман, Мигел Анхел Надал (на Рафаел Надал чичо му), Серхи Барихуан, Хосеп Гуардиола, Хосе Мари Бакеро, Гилермо Амор, Чики Бегиристайн, Христо Стоичков, който печели златната топка за 1994, а атаката е водена от невероятния Ромарио. В Милан също разполагат с много класни състезатели - Мауро Тасоти, Кристиан Панучи, Деметрио Албертини, Паоло Малдини, Роберто Донадони, Марсел Десаи, Звонимир Бобан, Деян Савичевич... Двубоят започва кошмарно за Барса, като след грешка на Серхи, Бобан прави контра атака, нахлува в наказателното поле и сервира топката на празна врата на Даниеле Масаро. Нападателят, който не се слави с големи реализаторски умения, не пропуска - 1:0 за Милан. Освен това и играта на "каталунците" изобщо не се получава. В продължението на първата част пробив отляво на Панучи завършва с пас към точката на дузпата, където отново се намира "яловият" Масаро. Нов удар на нападателя и нов гол за "дявола". Кройф не очаква такова нещо, но за негово огромно съжаление неговите играчи нямат никакво време да започнат да изпълняват тактическите му указания, получени на почивката. Нова грешка на Серхи дава възможност на Савичевич да влезе в наказателното поле и със страхотен прехвърлящ удар да накара Субизарета само да изгледа влизащата във вратата му топка. А за да е краха пълен, преди да е изминал и час игра пада още един гол, отново в мрежата на Барса. Този път негов автор е Марсел Десаи, който се измъква от защитата на испанците и бележи с красив удар. Крайният резултат е 4:0, а Барселона попада в сериозна криза, като "каталунците" трябва да чакат цели 12 години за да достигнат до нов финал в Шампионската лига. 7) Бенфика - Барселона, 1961 
Изминали са само 5 издания от основаването на Купата на Европейските Шампиони, но един отбор печели трофея пет последователни пъти - Реал Мадрид. За това, когато през сезон 1960-61 "белият балет" отпада рано-рано от големия враг Барселона, мнозина не могат да повярват. Други пък са обнадеждени - най-накрая малко разнообразие. "Каталунците" успяват да отстранят още чешкия Спартак и немския Хамбургер, за да извървят целия път до финала, където трябва да мерят сили с португалския шампион Бенфика. Лисабонските "орли" от своя страна имат доста по-лесен жребий - Хартс, Уйпещ, АГФ Аархус и Рапид Виена са елиминирани безпроблемно. В редиците на Барса блести унгарският нападател Ласло Кубала, а освен него "каталунците" успяват да привлекат още двама негови сънародници - Сандор Кочиш и Золтан Сибор. Те си пасват по един прекрасен начин в нападението и Барса е един страховит тим! Играчите на Бенфика са малко по-безизвестни (Еузебио все още не е купен), но пък имат друг супер-резултатен нападател - Жозе Агуаш. Статистиката на този човек е феноменална - 374 гола в 384 мача за португалския тим! Двубоят започва по-добре за Барса и в 21-вата минута Кочиш отбелязва с глава след хубав пробив отдясно и центриране на Кубала. Десетина минути след това именно този Агуаш вкарва може би най-лесния гол в кариерата си, след като получава страхотно подаване на празна врата от своя партньор в атаката Домисиано Чавем - 1:1. Още преди почивката се случва нещо куриозно - централният защитник на Барса Зигфрид Гарсия отклонява едно центриране в наказателното поле на своя тим, но топката полита застрашително към вратата. Голкипера на "каталунците" Антони Рамалец не се справя добре, кълбото се удря в гредата, тупва някъде около голлинията и е овладяна от защитата на Барса. Швейцарският съдия Готфрид Дайнст отсъжда гол - според него топката е влязла във вратата с целия си обем и Бенфика повежда с 2:1. Куриозното в случая е, че това е същият съдия, който ръководи финала на Световното през 1966, където зачита по абсолютно същия начин гол на Джеф Хърст - гол, който и до ден днешен остава спорен. В крайна сметка на почивката Барса губи, а малко след подновяването на играта халфът на Бенфика Марио Кулина прави резултата 3:1 с невероятен удар от въздуха извън наказателното поле. До края на двубоя натискът на "каталунците" е жесток, но те уцелват гредите няколко пъти преди Сибор да вкара нов гол-шедьовър тип "падащ лист" от около 22-23 метра. В последната минута Барса прави хубава атака и играч излиза очи в очи с вратаря на португалците, но съдията дава сигнал за край на двубоя и така Бенфика печели с 3:2! 6) Байерн Мюнхен - Челси, 2012 
И двата тима носят горчилките от загубени наскоро финали. Байерн е победен от Интер в спора за отличието през 2010, а Челси губи от Юнайтед на дузпи през онази дъждовна вечер в Москва през 2008. Нещата за Челси не изглеждат розови - заради наказания в срещата не могат да вземат участие Бранислав Иванович, Рамиреш, Раул Мейрелеш и капитанът Джон Тери. В Байерн също има отсъстващи заради натрупани картони - Давид Алаба, Холгер Бадщубер и Луис Густаво. В седмиците преди срещата двата тима се обединяват в искането си УЕФА да отмени наказанията на липсващите играчи, за да може те да не изпуснат "мача на живота си", но европейската футболна централа отказва. Срещата се играе на "Алианц Арена" в Мюнхен и никой не дава шанс на Челси. През целите 90 минути Байерн Мюнхен упражнява много силен натиск, но немците са крайно разконцентрирани и пропускат една камара добри положения. Вратарят Петър Чех се справя с всички положения пред вратата си, а гол на Франк Рибери е отменен заради засада. В крайна сметка отбраната на Челси капитулира в 83-тата минута, когато подаване на Кроос намира Мюлер на далечната греда и той успява някак си да промуши топката във вратата с удар с глава. Тук вече нещата изглеждат извън контрол за англичаните - те са отправили едва 3 удара за всичкото това време. По всичко изглежда, че Байерн ще триумфира. Но тогава идва един корнер, при който Франк Лампард качва топката на главата на Дидие Дрогба и опитният голаджия няма как да пропусне - 1:1. Мачът влиза в продължения, а Дрогба се превръща от герой в грешник - след единоборство между него и Франк Рибери в наказателното поле на Челси, съдията Пауло Проенса отсъжда дузпа за "баварците". Зад топката застава направилият не много добър мач Ариен Робен, но ударът му е спасен от Петър Чех. Драмата продължава и 120 минути не стигат. Ще има дузпи! Още първият изпълнител за Челси - Хуан Мата пропуска. В същото време Филип Лам и Марио Гомес вкарват. Точен е и Давид Луис - 2:1 за Байерн. Третата дузпа за "баварците" се изпълнява от... вратаря Нойер!? Оказва се, че Робен отказва да изпълни своя удар, защото заради пропуска в продълженията не е уверен че ще вкара. Нойер бележи. Бележи и Лампард - 3:2. Тук отново идва часът на Петър Чех. Стражът на Челси спасява дузпата на Ивица Олич, а Ашли Коул вкарва своята - 3:3. Последният изпълняващ 11-метров наказателен удар за Байерн е Бастиан Швайнщайгер. Опитният халф обаче уцелва гредата и цялото напрежение пада върху плещите на кой - Дидие Дрогба. Ако нападателят вкара своята дузпа, Челси печели. Дрогба е хладнокръвен и отбелязва, печелейки първата "Ушата" за своя тим. 5) Реал Мадрид - Ливърпул, 2018 
Мнозина ще кажат, че този финал не е от най-интересните, но аз ще поспоря. И двата тима влизат в срещата, след като правят страхотни мачове на полуфиналите. Реал отстранява Байерн с общ резултат 4:3, а Ливърпул печели своята полуфинална серия след 7:6 срещу сензацията Рома. "Белите" се борят за трети пореден трофей, докато Ливърпул не е имал шанса да спори за отличието цели 11 години. Въпреки че започва сезона слабо, Кристиано Роналдо навлиза в оптимална форма точно когато трябва - от Коледа нататък и ниже гол след гол. Способността на Зинедин Зидан да балансира състава така, че играчите му да са на пика на възможностите си в решителната част от кампанията, е една от най-силните му черти. Ливърпул прави един от най-добрите си сезони в последните 10 години. Безспорната звезда на тима е новопривлеченият египетски национал Мохамед Салах, който в предишните си клубове си е изградил славата на играч, който повече пропуска отколкото вкарва, но невероятният офанзивен футбол, практикуван от Юрген Клоп пасва на играта на крилото, и то бележи рекордно количество за Висшата лига голове - 32. Така преди началото на двубоя между Реал и Ливърпул, фаворити няма. Англичаните започват мача настървено и пред вратата на Кейлор Навас ври и кипи. Чистите положения липсват, но Ливърпул определено играе по-добре. Реал чака своите възможности на контра-атака. В средата на полувремето при едно единоборство в центъра, голямата звезда Мохамед Салах се контузва и е заменен, а Ливърпул губи от инерцията си. Реал започва бавно и методично да налага контрол, въпреки че също дава жертва - контузва се десният защитник Даниел Карвахал. При 0:0 на почивката изглежда, че развитието ще остане за втората част. Точно така и става. "Кралският клуб" започва да доминира и пред вратата на Ливърпул се зареждат положение след положение. При едно от тях вратарят Лорис Кариус излиза и улавя топката пред погледа на Карим Бензема. Необяснимо дори до този момент, Кариус прави нескопосан опит да хвърли кълбото към свой съотборник, но Бензема протяга крак и чуква топката в опразнената врата - 1:0. Ливърпул изравняват доста бързо чрез Садио Мане след изпълнение на корнер. Тогава обаче на терена влиза Гарет Бейл и още с едно от първите си докосвания по топката, уелсецът вкарва умопомръчителен гол с ножичен удар от точката за изпълнение на дузпа. До края има време и Ливърпул се хвърля да обръща, но чистите положения липсват. Така се стига до 83-тата минута, когато отново Гарет Бейл нанася снаряд към вратата на "мърсисайдци" от може би 30 метра, а крайно разколебаният Лорис Кариус допуска топката да мине между ръцете му - 3:1 и Реал печели своята 13-та Купа на Европейските Шампиони. 4) Аякс - Ювентус, 1996 
След като печели четвъртия си трофей в турнира през 1995, Аякс отново стига до финала през следващата година. Там негов съперник е италианският шампион Ювентус. "Синовете на боговете" успяват цялостно да запазят отбора си, като единствените напуснали са Кларънс Зеедорф, продаден на Фиорентина, Питър ван Фосен, присъединил се към Истанбуспор и Франк Рийкард, който слага край на кариерата си. Ново попълнение е Арнолд Шолтен от Фейенорд. Юве е прекарал последните няколко години в сянката на Милан, а това е първи финал за "бианконерите" от този на Хейзъл през 1985. Форматът на турнира е променен, вече има 4 групи, като от всяка група напред продължават първите два отбора и се класират на четвъртфинал. Така Аякс елиминира последователно Борусия Дортмунд и Панатинайкос, докато Ювентус минава през Реал Мадрид и Нант. Треньорът на холандците, небезизвестният Луис Ван Гаал, решава да играе с едва един централен защитник в лицето на Дани Блинд (за по-младите, това е таткото на Дейли Блинд), а до него играят халф-бековете Сони Силой и Уинстън Богард. Пред тях е Франк Де Бур, който в определени ситуации трябва да се връща и да играе като централен защитник. В халфовата линия са Едгар Давидс и Роналд Де Бур. Офанзивният тризъбец се състои от Финиди Джордс, Кики Мусампа и Нванкво Кану, а зад гърба им е Яри Литманен. Пази Ван дер Сар, както обикновено. Юве също имат впечатляващ състав, като най-интересно е нападението на тима, съставено от Фабрицио Раванели, Джанлука Виали и Алекс Дел Пиеро. Зад тях пък са Пауло Соуса, Дидие Дешан и Антонио Конте. В защита действат ветераните Виерховод и Ферара. Юве налагат надмощие още в началото на двубоя и повеждат рано след гол на Фабрицио Раванели. Белокосият нападател се възползва от грешка на Франк Де Бур и Едвин Ван дер Сар и бележи на празна врата от малък ъгъл. Аякс бързо се окопитва и започва методично да тормози вратаря на италианците Анжело Перуци, който се справя по страхотен начин с всичко, което Литманен и Кану опитват. Така се стига до 41-вата минута, когато холандците получават правото да изпълнят пряк свободен удар. Шутът на същия този Франк Де Бур е спасен от Перуци, но стражът изпуска топката в краката на Литманен, който изравнява отблизо. През втората част Ювентус натиска, а Ван дер Сар се справя с ударите на Дел Пиеро. Виали пък пропуска на празна врата. Редовното време приключва при резултат 1:1 и следват продължения, в които "бианконерите" продължават да нападат, но нова порция пропуски правят Дел Пиеро и Виали. Стига се до дузпи, където италианците са много по-хладнокръвни от своя съперник и вкарват 4 пъти от 4 опита. Точни са Ферара, Песото и влезлите като смени Падовано и Югович. За Аякс още първата дузпа пропуска Едгар Давидс, и въпреки че Литманен и Шолтен вкарват, ударът на Силой е спасен от Перуци. Така Юве печели втората си титла на Европейските шампиони, а Аякс от тогава не е имал шанса да играе във финал на ШЛ. 3) Борусия Дортмунд - Ювентус, 1997 
През 90-те години на 20-ти век става традиция носителят на "Ушатата" да губи финала през следващия сезон. Направи го Милан през 1995, направи го и Аякс през 1996. Възможността да влезе в този "елитен" клуб имаше и Ювентус, който през 1997 стигна до финалния мач на турнира, а негов опонент беше състава на Борусия Дортмунд. "Бианконерите" се подсилват доста през лятото, привличайки Зинедин Зидан, Кристиан Виери и Ален Бокшич, а Виали и Раванели напускат. Дортмунд пък гради сериозен отбор от опитни играчи. Треньорът Отмар Хитцфелд залага на схема 3-5-2, като това е един от последните сезони, в който въобще се ползва либеро. Немците елиминират Оксер и Манчестър Юнайтед по пътя си към финала, а Юве се справя с Розенборг и отново с Аякс. В състава на Борусия личат имената на Световните шампиони от 1990 Юрген Колер, Щефан Ройтер, Андреас Мьолер и Карл-Хайнц Ридле. В допълнение те привличат през лятото неуморния халф Пауло Соуса именно от Юве. Напред е швейцарската голова машина Стефан Шапюиза. Мачът започва интересно. Още в началото Владимир Югович е съборен в наказателното поле на Борусия, но съдията подминава ситуацията. Юве е по-активният отбор и мачът се играе главно в пеналтерията на немците. Непростим пропуск прави Виери, който излязал очи в очи с вратаря Клос праща топката встрани. След половин час игра едно центриране в наказателното поле на Юве завършва с гол. Защитата на "бианконерите" увисва и топката попада в краката на Ридле, който я промушва в мрежата зад Перуци. Ситуацията не се променя - италианците продължават да атакуват, но едва пет минути по-късно Ридле вкарва втори гол, този път с глава след ъглов удар. Юве отчаяно търси да върне поне един гол до почивката и го прави. Виери вкарва, но голът му е отменен заради игра с ръка. Зидан пък уцелва гредата. В началото на втората част Виери също уцелва гредата, а вратарят Клос хваща 2-3 хубави удара. Така идва 65-тата минута, в която Ювентус най-накрая успява да върне един гол чрез Дел Пиеро. Младият нападател засича с пета центриране на Виери и дава надежда на своите. Тази надежда бързо угасва, защото само шест минути по-късно току-що влезлият 20-годишен младеж Ларс Рикен вкарва феноменален гол, прехвърляйки Перуци от около 25 метра. Тъй като двубоят се играе на Олимпиащадион в Мюнхен, над 70% от зрителите са немци. Всички крещят от радост, а до края Борусия не допуска изненади, печелейки с 3:1. 2) Бенфика - Реал Мадрид, 1962 
Отново ще се върнем назад в историята, защото това е един от най-зрелищните финали в историята на Европейските клубни турнири. Съперници са действащият шампион Бенфика и петкратният победител в състезанието Реал Мадрид. След като печелят финала над Барселона с 3:2 през 1961, лисабонските "орли" се подсилват с един млад нападател, когото местен скаут препоръчва от аматьорските лиги на португалската столицата. Това е Еузебио да Силва Ферейра, или само Еузебио. Той е призван да се присъедини към Жозе Агуаш и да заформят наистина изключителен дует в атака. Реал пък както обикновено разполагат в предни позиции с Ди Стефано, Пушкаш и Хенто. "Белите" отстраняват последователно Вашаш, Болдклубен, Ювентус и Стандарт Лиеж, като единствено италианците успяват да създадат проблеми на "кралския клуб". Бенфика минава без проблем през Аустрия Виена, Нюрнберг и Тотнъм. Така срещата започва ударно за Реал и Пушкаш открива рано рано. Унгарецът е изведен сам срещу португалския страж и не бърка. Малко след това отново той вкарва красив гол с удар извън наказателното поле. 2:0. Тук някъде Бенфика се събужда и успява да върне едно попадение. След заучено изпълнение на фал, топката първо се отбива от гредата, а притичалия Агуаш вкарва. В 33-тата минута резултатът е изравнен. Грешка в защитата на Реал дава възможност на Домисиано Чавем да стреля с левия крак от дъгата на наказателното поле и той е точен - 2:2! Въпреки това "орлите" не си взимат бележка и продължават да играят слабо в защита, а преди края на първата част Реал отново повежда. Голмайстор е обичайният заподозрян - Ференц Пушкаш. Само можем да гадаем какъв е бил разговорът в съблекалнята на Бенфика на почивката, защото през второто полувреме "орлите" изиграват едни перфектни 45 минути. Още в 50-тата минута пада поредният шедьовър в срещата, дело на Марио Кулина. Той вкарва със страхотен удар от около 30 метра за 3:3. Бенфика обаче не спира до тук. Яростните атаки на "орлите" принуждават защитата на Реал да направи дузпа, а зад топката застава 20-годишният млад нападател, който португалците са привлекли през лятото. Той не трепва и извежда своите напред с много точно изпълнение. Само че Еузебио не спира до тук. Той бележи още веднъж, този път от пряк свободен удар, за да оформи крайното 5:3!
Ако искаш да прочетеш още яки истории, вземи си новата книга на От Засада - Аутсайдери Поръчай директно от тук!
1) Милан - Ливърпул, 2005 
Ето го и него - безспорният победител в нашата класация. Каквото и да кажем за този мач ще е малко. Единствено можем да се радваме, че живеем във времената, в които той се е случил, за да можем да се хвалим, че сме го гледали. Разбира се, привържениците на Милан едва ли хранят толкова топли чувства към тази среща, но дори те няма как да отрекат, че това си е чиста класика! За Ливърпул това е първи финал от далечната 1985, когато "мърсисайдци" губят от Ювентус на Хейзъл. Милан пък има щастието да спечели отличието през 2003 след победа на дузпи над "старата госпожа". Преди началото на надпреварата и двата тима не са от големите фаворити. Само че те побеждават големите фаворити, за да си заслужат мястото на финала. Милан, освен че печели групата си, в която е и Барселона, побеждава последователно Манчестър Юнайтед, Интер и ПСВ, като противно на логиката най-труден за "росонерите" е мачът с холандците. Юнайтед и Интер са победени с разлика и дори без допуснат гол! Ливърпул пък завършва втори в своята група и се пада да играе с Байер Леверкузен. След това с Ювентус. След това с Челси и момчетата на Рафа Бенитес взимат всеки един тест по пътя си към финала! На фона на това че "мърсисайдци" се движат 5-ти в местното първенство, фаворит в срещата е състава на Милан. А и как няма! Поглеждайки към играчите на "росонерите" намираме имена като Дида, Кафу, Яп Стам, Паоло Малдини, Алесандро Неста, Андреа Пирло, Дженаро Гатузо, Кларънс Зеедорф, Кака, Андрий Шевченко, Ернан Креспо... и това са само титулярите! Резерви са играчи като Мануел Руи Коща, Йон Дал Томасон и Алесандро Костакурта! На всичко това Ливърпул противопоставят вратаря Йержи Дудек, Стийв Финан, Джейми карагър, Сами Хуупиа, Джими Траоре (ОМГ!), Шаби Алонсо, Луис Гарсия, Стивън Джерард, Йон Арне Рийзе, Хари Кюъл и Милан Барош... Срещата тръгва от зле към по-зле за англичаните и още в първата минута Малдини бележи след като засича подаване на Пирло от фаул. Малко след това пък Кюъл се контузва и е заменен от Владимир Шмицер. Милан са пълни господари на терена и до почивката вече водят с 3:0 след два гола на Ернан Креспо. Аржентинският голмайстор първо се разписва на празна врата след много добра асистенция на Шевченко, а след това по прекрасен начин, изведен сам срещу Дудек, технично го преодолява. Междувременно гол на Шева е отменен заради засада. След почивката обаче се случва нещо, което всички звезди на "росонерите" не могат да си обяснят и до ден днешен. Ливърпул излиза прероден и налага превес. Първо Стивън Джерард с глава връща един гол малко след подновяването на играта. След това и Шмицер отбелязва с шут от далечна дистанция и недобра намеса на Дида - 3:2. За да бъде драмата пълна, Дженаро Гатузо извърва нарушение срещу Джерард в наказателното поле и Ливърпул получава правото да изпълни дузпа. Зад топката застава халфът Шаби Алонсо, който първоначално пропуска, но за негов късмет спасената топка се връща в краката му и той бележи. Резултатът е 3:3, а минутата е едва 60-та! Тук някъде Милан се събуди и отново започна да обсажда вратата на Дудек. С пропуски се отличават Креспо и Шевченко. 90 минути не стигат, мачът влиза в продължения. Шева прави още два непростими пропуска и така Ливърпул успява да докара двубоя до дузпи. Играчите на Милан все още не могат да повярват, че са изпуснали победата по такъв начин. Разконцентрираният Сержиньо пропуска още първата дузпа. Заблуден от танцуващият по голлинията Дудек, кариоката праща топката високо над вратата. Резервата Дитмар Хаман е точен. Втори за Милан бие Пирло, но маестрото също пропуска! А Джибрил Сисе, също появил се от пейката, бележи! Милан са до стената. Резервата Томасон вкарва, но ударът му е просто дърварски боц, което идва да покаже върховното напрежение в този момент. Глътка въздух за Милан - Дида спасява удара на Рийзе. След това Кака вкарва уверено. Резултатът е 2:2, а Ливърпул е бил дузпа по-малко. Шмицер бележи за 3:2 и идва ред на последните двама играча да изпълняват удари. Дузпа номер 5 за Милан ще бие Андрий Шевченко. Украинецът, който само две години по-рано препарира Джанлуиджи Буфон насред "Олд Трафорд" за да донесе отличието за "росонерите", поема цялата отговорност на плещите си. Това обаче не бе вечерта на Шева. След множеството пропуски през 120-те минути, той пропуска и дузпата, а играчът, който ще бие дузпа номер 5 за Ливърпул е без значение! "Мърсисайдци" печелят Шампионската лига след изключително труден обрат срещу огромния тим на Милан... БОНУС: Манчестър Юнайтед - Байерн Мюнхен, 1999 
Помислихте си, че сме го забравили, нали? Е, не сме! Как може човек да забрави тази драма... Съперничеството между Юнайтед и Байерн започва още в груповата фаза, когато двата тима се падат да играят заедно, а в допълнение са и отборите на Барселона и Брьондби. Мачовете между "червените дяволи" и "баварците" са равностойни и завършват 1:1 на Олд Трафорд и 2:2 на Олимпиащадион. Байерн все пак излиза като победител от тази група, като освен тези две равенства допуска шокираща загуба от Брьондби в Дания, но пък печели останалите три мача, включително и два пъти срещу Барселона. Юнайтед от своя страна побеждава датчаните на два пъти, но освен двата хикса с немците, прави две зрелищни равенства и с Барса - 3:3 и 3:3. След това на "червените дяволи" се налага да играят с Интер и Ювентус респективно на четвърт и полуфинала. Мачовете със "старата госпожа" са класика, особено двубоя на "Деле Алпи". Байерн пък има на пръв поглед по-лесен път до финала - Кайзерслаутерн, разгромен с общо 6:0 и Динамо Киев. Украинците не се дават лесно, а по това време при тях играят Андрий Шевченко и Серхий Ребров, които сформират убийствено нападение. След минимална победа в Мюнхен с 1:0 и драматично равенство 3:3 в Киев, Байерн се класира за финалния мач. Юнайтед имат купища проблеми преди двубоя. Заради наказание срещата пропускат капитанът Рой Кийн и неговия партньор в халфовата линия Пол Скоулс. Така се налага Дейвид Бекъм и Ники Бът да си партнират в средата на терена, Райън Гигс да бъде преместен отдясно, а отляво да напада Йеспер Бломквист. Друг отсъстващ е централният защитник Хенинг Берг. На негово място започва Рони Йонсен. Байерн също имат липсващи играчи - левият защитник Бишенте Лизаразу и нападателят Джоване Елбер са дългосрочно контузени. Лизаразу е заменен от Михаел Тарнат, а Елбер - от Карстен Янкер. Така единайсетторките придобиват следния вид: Манчестър Юнайтед - Питър Шмайхел, Гари Невил, Рони Йонсен, Яп Стам, Денис Ъруин, Райън Гигс, Дейвид Бекъм, Ники Бът, Йеспер Бломквист, Дуайт Йорк, Анди Коул. За Байерн: Оливер Кан, Маркус Бабел, Томас Линке, Лотар Матеус, Сами Куфур, Михаел Тарнат, Щефан Ефенберг, Йенс Йеремис, Марио Баслер, Александър Циклер, Карстен Янкер. Срещата започва ударно за "баварците" Още в 6-тата минута Янкер е фаулиран на границата на наказателното поле и Марио Баслер реализира отсъдения пряк свободен удар. Манчестър Юнайтед опитва да отговори, но защитата на немците се справя перфектно с опазването на двете "черни перли" в нападението на Байерн. Все пак Оливер Кан прави важно спасяване срещу Йорк. Пред другата врата с пропуски се отчита Циклер. Бекъм пък стреля неточно от фаул. Като цяло срещата е равностойна, а чистите положения до края на първото полувреме липсват. Очакванията са след почивката Юнайтед да вдигне темпото, но възпитаниците на сър Алекс Фъргюсън стигат едва до едно прилично положение, пропуснато от Бломквист, който бързичко отстъпва мястото си на Теди Шерингам. Въпреки това чистите ситуации пред вратата на Кан продължават да липсват. В същото време Ефенберг и появилия се Шол тормозят Шмайхел и дори втория уцелва гредата с красив прехвърлящ удар. Времето върви, а "червените дяволи" продължават да не сътворяват нищо стойностно в предни позиции. Търпението на Фъргюсън се изчерпва и той заменя крайно неефективния Анди Коул с Оле-Гунар Солскяер. Минута преди края Янкер уцелва напречната греда с ножичен удар. Новите нападатели на Юнайтед Шерингам и Солскяер започват да нанасят точни удари във вратата на Кан, но стражът се справя. Редовното време изтича и съдията Пиерлуиджи Колина назначава 3 минути продължение. Байерн изглежда ще издържат, но точно тогава едно центриране от корнер причинява страхотна неразбурия в наказателното поле на "баварците". Топката е изчистена нескопосано и стига до Раян Гигс, който от границата на наказателното поле нанася слаб удар, но кълбото стига до Шерингам, който просто продължава траекторията му към долния ъгъл на вратата на Кан - 1:1. Байерн са в шок, от което Юнайтед се възползва и продължава да упражнява натиск. Стига се до нов корнер. Бекъм доставя центриране на близката греда, което голмайстора Шерингам продължава, а на два метра от вратата другата резерва - Солскяер, е оставен непокрит. Той засича топката и я праща в мрежата на Байерн за втори път. Минутата е 93-та, последната от назначеното продължение. Съдията дава край на мача и Юнайтед печели купата за пръв път от 31 години. Играчите на Байерн не могат да повярват, а сълзите на Сами Куфур продължават да обикалят всички репортажи дори и днес, 19 години по-късно...
