Турнирът за Купата на УЕФА, или по новому Лига Европа, е доста пренебрегван от големите отбори, но въпреки това ни е правил свидетели на невероятни финали, които ще останат в историята завинаги. Фактът, че победителят в надпреварата печели автоматично място в Шампионската лига за следващия сезон пък я прави доста промамлива цел за тимовете, които не успяват да се справят достатъчно добре в родния шампионат.
Така например в последното издание отборът на Челси си осигури място в турнира на богатите, след като успя да победи Арсенал в един двулицев финал - скучновата първа част и пет гола след почивката. Това обаче далеч не е най-драматичният и луд мач, който е решавал съдбата на трофея. През годините сме виждали сблъсъци, изпълнени с драми, обрати и най-важното - множество голове!
Ето и петте най-зрелищни финала в Купата на УЕФА/Лига Европа:
*Правим уточнението, че става въпрос за финали, решили се след един мач т.е. от 1997/98 насам
5) Днипро - Севиля, 2015
Ако някой днес проследи съдбата на украинския клуб, със сигурност ще остане много потресен, че днипропетровци някога са играли финал в този престижен турнир. Днипро бе оставен на произвола на съдбата от собственика си Игор Коломойски, което доведе до изпадане на тима в третото ниво на футбола в страната. През сезон 2014/15 обаче, "войните на светлината" разполагаха с доста класни играчи, които успяха да осъществят пробив в Лига Европа и дори да достигнат до финалния мач, елиминирайки отбори като Олимпиакос, Аякс, Брюж и дори Наполи. Треньорът Мирон Маркевич можеше да разполага с имена като Йевхен Коноплянка, Руслан Ротан и Йевхен Селезньов - всичките национали на Украйна. В допълнение към това атаката бе водена от хърватския голаджия Никола Калинич. Севиля пък винаги е един от фаворитите в този турнир, тъй като андалусийци са триумфирали в него цели 5 пъти, което е и рекорд. В този луд финал Днипро успя да поведе именно с гол с глава на Калинич. Още в средата на първата част обаче испанците изравниха след разбъркване в наказателното поле и гол на Гржегорж Криховяк. Преди почивката Севиля дори успя да поведе с гол на колумбийската перла Карлос Бака, който бе изведен сам срещу вратаря Бойко, заобиколи го и отбеляза майсторски. И когато всички си помислиха, че двубоят е влязъл в правилното русло, капитанът на Днипро Руслан Ротан изравни с един брилянтен гол от пряк свободен удар. 2:2, а дори не бяха минали и 45 минути игра. Севиля стигна до победното попадение чак в 73-ата минута, когато украинците не успяха да изчистят добре една топка и отново Бака отбеляза за крайното 3:2. До края на мача Днипро изпусна някои доста добри положения, а общо в срещата двата тима стреляха 30 пъти към противниковата врата. Капитанът на Севиля Хосе Антонио Рейес се превърна в първия играч, печелил турнира 4 пъти, а направилият 2 асистенции Евер Банега бе избран за играч на мача.
4) Ливърпул - Севиля, 2016
Точно 12 месеца по-късно пък се изигра следващият финал за Лига Европа и той също бе страшно култов. По ирония на съдбата отново замесен бе испанският Севиля, който преследваше трети пореден трофей от турнира. Тук съперник бе английският Ливърпул, който тъкмо започваше одисеята си при немския мениджър Юрген Клоп. Още в дебютния си сезон на "Анфийлд" ексцентричният наставник имаше реален шанс да грабне тази доста престижна купа, а тимът му буквално мина през ада, за да стигне до финалния сблъсък. Двубоите от четвъртфиналите с Борусия Дортмунд предложиха страхотно зрелище, а освен тях бяха елиминирани още изненадата Аугсбург, кръвният враг Манчестър Юнайтед и друг испански тим - Виляреал. Севиля пък мина през Мьолде, Базел, Атлетик Билбао и Шахтьор Донецк, за да достигне до този мач. Финалът започна очаквано с доста сериозен натиск на Ливърпул, които набързо отправиха няколко удара към испанската врата, при един от които се наложи топката да бъде чистена от голлинията, а при останалите вратарят Сория се справи. Логичното се случи в 35-ата минута, когато Стъридж вкара с майсторски удар с външен фалц за 1:0. И тогава започна драмата. Втори гол на Ливърпул бе отменен заради спорна засада, а още в първата минута от второто полувреме Севиля успя да изравни чрез Гамейро. Испанците излязоха преобразени и буквално смазаха своя съперник, като имаха няколко добри шанса да стигнат до бърз обрат, но вратарят Миньоле спаси. Все пак в 64-ата минута халфът Коке отбеляза с хубав шут. Положенията пред вратата на мърсисайдци се нижеха едно след друго и отново Коке направи резултата 3:1, като тук хората на Клоп имаха претенции за засада, каквато реално имаше. Попадението обаче бе зачетено и двубоят продължи от центъра. До края на двубоя севилци имаха дори още възможности да вкарат, а феновете на Ливърпул ще запомнят мача и с неотсъдена дузпа в тяхна полза. Така андалусийците спечелиха трети пореден трофей от турнира Лига Европа, което е безпрецедентен случай в историята на състезанието.
3) Селтик - Порто, 2003
Със сигурност веднага се сещате за кой точно финал става дума. Мач между двата реално най-силни отбора в турнира през сезон 2002/03, за наша радост и с българско участие. Мениджърът на Селтик Мартин О'Нийл бе сглобил наистина невероятен състав, макар шотландците в него почти да отсъстваха. В тима намираме имена като Нийл Ленън, Пол Ламбърт, Стилиян Петров и разбира се острието Хенрик Ларсон. Защитната тройка пък бе изградена от скалите Йос Валгерен, Бобо Балде и Йохан Мялби. Насреща им пък бе отборът на Порто, който само 12 месеца по-късно щеше да спечели и Шампионската лига. Под ръководството на Жозе Моуриньо "драконите" изживяваха своите най-силни дни в цялата си история. Голяма част от португалските играчи "Специалния" взе след това със себе си в Челси. На вратата се подвизаваше легендата Витор Баия, а пред него респектираха солидните бранители Жорже Коща и Рикардо Карвальо, подкрепени от дефанзивния халф Кощиня. Деко и Маниш пък дърпаха конците в центъра на терена, а в предни позиции си партнираха Нуньо Капучо и бразилеца Дерлей. Припомняме, че по онова време в турнира все още нямаше групова фаза, а се играеха директни елиминации. Така Селтик премина през Полония Варшава, Аустрия Виена, Ланс, Денизлиспор, Панатинайкос и Лацио, докато португалците успяха да отстранят Судува, Блекбърн, Селта, Щутгарт, Ливърпул и Боавища. Самият финал предложи здрава битка през първата част с няколко добри положения и пред двете врати и когато всички виждаха нулевото равенство, Дерлей вкара лесен гол след добавка. Още веднага след подновяването на играта пък Селтик изравни чрез Хенрик Ларсон. Шведът отбеляза ювелирен гол с глава, прехвърляйки вратаря Баия. Още ненарадвали се на попадението, шотландците допуснаха да бъдат изненадани на контра атака. Този път голмайстор бе руснакът Дмитри Алейничев. Само три минути след този гол отново Ларсон наказа "драконите" след нов гол с глава. Всичко това се случи в рамките на 15 минути, а зрителите на стадиона в Севиля бяха в екстаз. Двубоят бе решен с продължения, в които отново Дерлей се разходи между шотландските бранители и отбеляза сребърен гол за крайното 3:2.
2) Фейенорд - Борусия Дортмунд, 2002
Връщаме се още 12 месеца назад за един от най-класическите мачове в историята на турнира между два отбора, изпълнени с невероятни зведи на световния футбол. Всичко в този мач може да се нарече ретро - екипите, схемите на игра (строго 4-4-2), дори телевизионното предаване. За късмет на Фейенорд, тази среща се играеше на техния клубен стадион "Де Куип", което им даде още по-сериозно предимство. Холандците разполагаха с брилянтно нападение, съставено от още младия тогава Робин ван Перси, един от най-добрите изпълнители на статични положения в света Пиер ван Хойдонк и датския стрелец Йон Дал Томасон. В тима на Борусия също можеше да открием невероятни играчи като Ян Колер, Томаш Росицки, Евертон, Марсио Аморузо, Ларс Рикен и Щефан Ройтер, а в защита се намираха скалите Юрген Колер и Кристиан Вьорнс. Двубоят щеше да е последен за ветерана Юрген Колер, който след него окачи бутонките. Дордмундци бяха преминали през Копенхаген, Лил, Слован Либерец и Милан, докато Фейенорд успя да отстрани Фрайбург, Рейнджърс, ПСВ Айндховен и Интер. Светът очакваше да види миланско дерби на финала, но вместо това получи това шоу, което се помни и до днес. Още в самото начало Ван Хойдонк уцели гредата с невероятно изпълнение на пряк свободен удар от близо 30 метра. В 33-ата минута Юрген Колер съкрати своя бенефисен мач, фаулирайки Томасон в наказателното поле, след като датчанинът детински му отне топката и излезе сам срещу Леман. Бранителят моментално бе изгонен, а Ван Хойдонк отбеляза отсъдената дузпа. Малко след това отново Ван Хойдонк получи възможност да вкара един от марковите си пряк свободни удари и го стори - 2:0 за Фейенорд в 40-ата минута. Точно след началото на втората част Марсио Аморузо успя да върне един гол, след като бе фаулиран в наказателното поле и сам реализира отсъдената дузпа. Още преди да успеят да се зарадват, немците бяха посечени от нов гол, този път дело на Йон Дал Томасон, който бе изведен сам срещу Йенс Леман в разредената жълто-черна отбрана и отбеляза хладнокръвно. За всички стана ясно, че Фейенорд ще спечели, но някой бе забравил да каже това на Ян Колер. Чешкият гигант вкара фантастичен гол от воле от над 25 метра, с което запази интригата жива. До края имаше още над 30 минути игра, така че Дортмунд опитаха всичко, за да стигнат до изравнителен гол, но пропиляха някои изгодни положения. Така Фейенорд спечели с 3:2 в един много зрелищен двубой, изпъстрен с абсолютно всичко, което неутралният футболен фен би желал да види.
1) Ливърпул - Алавес, 2001
Началото на новия век ни предложи някои от най-знаковите мачове във всички турнири в историята на футбола. Този обаче ще се помни вечно. Не само заради наистина нетрадиционните финалисти в лицето на испанския Алавес, не само заради множеството голове, но най-вече и заради драмата и постоянното напрежение, което държеше всеки футболен фен нащрек. За тима на Ливърпул сезон 2000/01 може да се нарече доста успешен, защото тимът на Жерар Улие успя да спечели още ФА къп и Купата на Лигата. Триумф и в турнира за Купата на УЕФА щеше да значи своеобразен требъл за мърсисайдци. Те имаха и зверско нападение в лицето на Майкъл Оуен, Емил Хески и Роби Фаулър, а играчи като Стивън Джерард и Джейми Карагър едва прохождаха във футбола. В средата на терена пък оперираше шотландският ветеран Гари МакАлистър, който наближаваше 37-мия си рожден ден. Алавес от друга страна разполагаше с двама доста именити играчи. Единият бе Жорди Кройф, син на легендарния Йохан Кройф, чиято авантюра в Манчестър Юнайтед не се увенча с успех. Той бе един от ключовите играчи на треньора Мане в центъра на терена. В предни позиции пък най-силния сезон в кариерата си правеше таранът Хави Морено. Разбира се, Алавес бе тотален аутсайдер, въпреки че успя да елиминира отбори като Интер и Кайзерслаутерн по пътя си. Ливърпул пък мина през Рома, Порто и Барселона, като особено инфарктен бе полуфиналът срещу каталунците. Все пак мърсисайдци показаха, че са фаворит в този финал и рано-рано поведоха с 2:0. Първо защитникът Маркус Бабел вкара с глава след центриране от пряк свободен удар, а след това Джерард бе изведен на добра позиция и с мощен шут шокачи на 2:0. Виждайки накъде отиват нещата, Мане направи интересна смяна. Той извади централния защитник Дан Еген и на негово място вкара нападателя Иван Алонсо. Тъкмо уругваецът върна един гол 5 минути след появата си на терена, като отблизо разстреля с глава вратаря Сандер Вестервелд. Малко преди края на полувремето обаче, на отсрещната врата стражът на Алавес фаулира Оуен в наказателното поле и френският рефер Жил Весие отсъди дузпа за Ливърпул. Ветеранът МакАлистър отбеляза и двата тима се оттеглиха на почивка при резултат 3:1. Непосредствено след началото на втората част се разигра Хави Морено. Таранът първо вкара виртуозен гол с глава, а след това успя да отбележи с нисък шут от пряк свободен удар, минал под червената стена за 3:3, а минутата бе едва 51-ва. Уплашен от развоя на мача, Улие пусна в игра скритото оръжие Роби Фаулър, който започна мача от пейката. Именно "Убиецът от Токстет" вкара за 4:3, но драмата нямаше край. Две минути преди края на редовното време Жорди Кройф изпревари Вестервелд при едно центриране от корнер и отново изравни резултата. При 4:4 приключи редовното време и съдбата на трофея трябваше да се реши след продължения. Играчите на Алавес обаче, вместо да се възползват от шанса, останаха с 10 човека след червен картон на резервата Магно Мочелин. Броени минути преди края на второто продължение и капитанът Кармона бе изгонен за фал вляво от наказателното поле. От последвалото центриране топката спря в мрежата, като левият бранител на испанците Делфи Жели, каталунец по произход, си отбеляза автогол. Ливърпул грабна трофея, а 36-годишният Гари МакАлистър бе избран за играч на мача в този епичен финал.
БОНУС:
Бенфика - Челси, 2013
Може би не чак толкова резултатен, но доста драматичен мач, който до голяма степен спаси сезона за Челси. Сините бяха действащ европейски шампион през сезон 2012/13, но направиха най-слабата защита на титлата си и отпаднаха още в групите на Шампионската лига. Това им даде правото да спорят за другия елитен европейски трофей - Лига Европа, а временният мениджър Рафаел Бенитес получи възможност да преобърне мнението на феновете на клуба за себе си и те реално да го заобичат. Бенфика пък също мечтаеше за първи евротрофей от близо 50 години насам. Проклятието, което тормози "орлите" от началото на 60-те, не им даваше мира, като тук те бяха може би най-близо до това да го счупят. Въпреки сериозното количество удари и положения, резултатът в този финал бе открит едва в 60-тата минута от Фернандо Торес. Испанецът се измъкна от португалската отбрана и преодоля вратаря Артур. Няколко минути по-късно Бенфика получи правото да изпълни дузпа, след като Аспиликуета игра с ръка в наказателното поле. Парагвайският голмайстор Оскар Кардосо не пропусна и изравни. Когато вече всички очакваха продълженията, в последните секунди на добавеното време сръбският бранител на Челси Бранислав Иванович се оказа най-съобразителен при изпълнението на ъглов удар пред португалската врата и с майсторски удар с глава донесе трофея на своите, удължавайки европейската агония на Бенфика.
Еспаньол - Севиля, 2007
Един изцяло испански финал, който предвещаваше доста драма, тъй като и Еспаньол и Севиля практикуваха много открит футбол. Един срещу друг застанаха двама доста сериозни специалисти в лицето на Ернесто Валверде и Хуанде Рамос. Андалусийците бяха спечелили турнира през 2006г., така че амбицията им бе да повторят постижението си и да влязат в историята. В състава на Севиля личаха имената на головите машини Луиш Фабиано и Фредерик Кануте, а в тима бяха още Дани Алвеш и Адриано, които след това заиграха в Барселона. Други интересни играчи бяха Хесус Навас, Ернесто Шевантон и Александър Кержаков. Еспаньол пък бе сформирал солидно ядро от испански футболисти, сред които символите на каталунците Иван де ла Пеня, Раул Тамудо и Даниел Харке. Още в 18-ата минута Адриано успя да даде аванс на севилци след индивидуален пробив отляво. Десет минути по-късно пък Алберт Риера изравни с хубав шут от границата на наказателното поле. Положенията и пред двете врати не липсваха, но до края на редовните 90 минути не падна нов гол. Това не бе по вкуса на Еспаньол, които играеха с 10 души заради червен картон на дефанзивния халф Уртадо. В 105-ата минута най-сетне Фреди Кануте блесна, бележейки отблизо след асистенция на Хесус Навас. Нещата изглеждаха ясни, но пък резервният халф на Еспаньол Жонатас отново изравни с премерен шут от дистанция за 2:2. Съдбата на трофея трябваше да се реши след изпълнение на дузпи, въпреки че двата тима бяха отправили общо 43 удара към двете врати. Там каталунците не показаха здрави нерви и единственият, който отбеляза, бе влезлият като резерва опитен голмайстор Валтер Пандиани, а трима негови съотборници пропуснаха. В това време пък трима от Севиля вкараха своите дузпи и така андалусийците успяха да защитят трофея си в един доста драматичен мач.
