Все по-малко и по-малко футболните фенове имат думата при управлението на любимите им отбори. Огромна част от клубовете в Англия вече са собственост на богати източни или американски бизнесмени, които в общия случай гледат единствено на финансовата част от сделката.
Други пък са толкова стиснати, че отборите им затъват заради посредствеността, в която биват вкарани от икономии. Трети изобщо не си правят сметката и харчат на воля, което води до финансов колапс, изпадане и дори закриване на футболни клубове.
Историята на английския футбол е пъстра, а някои отбори изживяват истински катарзис - в един момент са на върха, а в следващия се борят за оцеляване и обратното. Всичко това е благодарение на неадекватната политика, наложена от техните собственици. Тъкмо затова сериозна част от бизнесмените, които стопанисват клубове на Острова, са презирани от собствените им фенове. Ето и кои са най-мразените от тях:
Питър Ридсдейл
Няма как да не започнем с този човечец, който фактически е отговорен за 16-годишното изгнание на Лийдс Юнайтед извън елита. Ридсдейл се сдоби с контролния пакет акции при "пауните" в края на 90-те и, за разлика от много други, не пестеше средства, за да види отбора си на върха. Тъкмо това главоломно харчене бе големият проблем за Лийдс за десетилетия напред. Когато Ридсдейл пое властта, йоркшърци бяха сред водещите клубове във Висшата лига и в тима вече се подвизаваха редица много класни играчи. Новият собственик обаче продължи да харчи и доведе на "Еланд Роуд" футболисти като Рио Фърдинанд, Хари Кюъл, Роби Кийн и т.н. и успехите не закъсняха. Лийдс достигнаха до полуфиналите в Шампионската лига, което не се бе случвало от 30 години. За да осигури това израстване обаче, Ридсдейл взе сериозен заем в размер на 60 милиона паунда. И когато Лийдс пропусна да се класира за турнира на богатите в края на сезон 2001/02, това бе началото на големите проблеми. Тимът пропусна сериозни постъпления и ситуацията на "Еланд Роуд" буквално ескалира. Дълговете се увеличаваха главоломно, така че се наложи да бъдат продадени водещите играчи на "пауните", за да се плащат вноските. Лишен от класата на звездните си играчи и с невъзможност да ги замени с други, Лийдс изпадна от Висшата лига, а 3 години по-късно бе обявен в администрация. Бяха отнети точки, а дори се наложи да бъде ипотекиран клубният стадион "Еланд Роуд". Безумното управление на Ридсдейл направи така, че Лийдс да изчезне от футболната карта за много години напред.
Дъглас Крейг
Историята е от по-ниските нива на английския футбол, но все пак е покъртителна. Дъглас Крейг е един от по- старата генерация собственици, но пък действията му са също толкова неадекватни, както и на някои днешни бизнесмени. През 1990г. той се сдобива с контролния пакет акции в четвъртодивизионния Йорк Сити и първите години от управлението му могат да се нарекат златни за клуба. Йорк печели промоция в тогавашната Втора дивизия (сега Лига 1) и дори влиза в списъка с "убийци на гиганти", елиминирайки Манчестър Юнайтед в турнира за Купата на лигата. през 1993г. С това обаче свършва всичко хубаво, което Крейг постига с този клуб. Година по-късно Дъглас се прочува в цяла Англия с отказа си да се включи в завладяващата цялата футболна лига кампания против расизма. В края на 90-те Йорк Сити изпада, а мениджърите се сменят като носни кърпички. Виждайки накъде отиват нещата, Крейг решава да продаде клубния стадион "Бутъм Крезънт" на безценица на своя собствен холдинг и след това опитва да убеди ръководството да го откупи обратно за 9 милиона паунда. Накрая той получава 100 хиляди за съоръжението, което се счита, че е повече, отколкото той е платил, за да се сдобие с контролния пакет акции на клуба в началото на 90-те. В крайна сметка Крейг продава Йорк на автомобилния пилот Джон Бачелър през 2002г.
Майк Ашли
Каквото и да се каже за този човек ще е малко. Оказва се обаче, че Майк Ашли е доста дебелокож и въпреки всеобщото негодувание срещу него, той продължава да дърпа конците на Нюкасъл вече 14 години. Преди собственикът на платформата Sports Direct да се сдобие с клуба, "джордитата" играеха в Шампионската лига редовно и дори на 2 пъти завършиха сезона във Висшата лига като вицешампиони. Достигнати бяха и 2 финала за ФА Къп, за съжаление загубени. В пълен контраст пък е управлението на Ашли. За въпросните 14 години, Нюкасъл се превърна не само в средняк, но и дори изпадна цели 2 пъти от Висшата лига. Разбира се, феновете на "джордитата", които са едни от най-преданите в Англия, многократно призоваваха Ашли да продаде клуба, тъй като той очевидно няма амбицията да върне отбора там, където му е мястото - сред водещите тимове на Острова. Наскоро излезе статистика, според която бизнесменът не е дал и стотинка от личните си пари, за да осигури на Нюкасъл по-спокоен живот и прогрес. Начинът, по който пък той третира клубни легенди като Кевин Кийгън и Алан Шиърър е просто потресаващ. Въпреки всичко това, той някак си убеди един от топ мениджърите в света, Рафаел Бенитес, да работи в Нюкасъл, но след това реши да не подновява договора му и да го замени с далеч по-евтиния Стийв Брус.
Питър Уинкълман
Преди 15-тина години проучване показа, че в Уимбълдън този човек е по-мразен дори от някой си Адолф Хитлер. Както може би се досещате, това е човекът, който сложи край на легендарната "луда банда", спечелила ФА Къп през 1988г. Питър Уинкълман притежава консорциум, който се занимава с продажба и отдаване под наем на недвижими имоти. След като Уимбълдън изпада от Висшата лига през 2000г., ръководството обявява намерението си да премести клуба в Милтън Кейнс. Разбира се, това среща яростна съпротива от феновете на "доновете", но без никакъв резултат. Уинкълман изиграва важна роля в релокирането на Уимбълдън и ребрандирането на клуба като Милтън Кейнс Донс. Така той лишава солиден брой фенове от отбора, с който те толкова много се гордеят. Вероятно Уинкълман е смятал, че верните почитатели на "доновете" ще подкрепят новия клуб, но това просто не се случва. Феновете веднага решават да създадат нов отбор, когото кръщават АФК Уимбълдън и предпочитат да започнат от най-ниските нива на футбола в Англия, отколкото да припознаят МК Донс като своя любим отбор. Трябва също така да отбележим, че управлението на Уинкълман направи така, че в момента МК Донс и АФК Уимбълдън се намират в третото ниво на футбола в страната, така че решението да премести легелдарния клуб се оказа повече от пагубно. Също така, АФК Уимбълдън спечели правата над историята и успехите на вече несъществуващия отбор.
Джордж Рейнолдс
Може би безизвестно име, но решенията му ще останат култови във фолклора на английския футбол. Рейнолдс е местен бизнесмен, който между 1999 и 2004г. е собственик на нискодивизионния Дарлингтън. Според историите, в младините си Джордж се замесва в редица престъпления, които включват обири и разбиване на сейфове. Той лежи в затвора 4 години, но когато излиза стартира изключително успешен бизнес, който му носи състояние от 500 милиона паунда. И ако се чудите какво толкова може да се обърка в един толкова непретенциозен клуб, веднага ще ви разкрием: всичко! С пристигането си в отбора, Рейнолдс обявява, че намеренията му са да превърне отбора в стабилен елитен клуб. Едно от първите му решения е да построи нов и модерен стадион, който да побира 25 000 зрители. Проблемът обаче е че новата "Рейнолдс Арена" регистрира средна посещаемост от едва 2000 фена. Освен че не успява да класира Дарлингтън дори едно ниво по-нагоре, тимът прави неуспешни опити да уреди футболисти като Пол Гаскойн и Фаустино Асприля. Рейнолдс плаща дълговете на клуба, но строежът на новия стадион, частично финансиран от заеми, вкарва Дарлингтън в администрация. Собственикът просто подава оставка и зарязва отбора в невероятна криза. Още същата година е арестуван, а в последствие и осъден на 2 години затвор за пране на пари. По-тъжното е, че управлението на Рейнолдс довежда Дарлингтън до закриване, като се налага да се основе нов клуб, който временно носи името Дарлингтън 1883.
Франческо Бекети
Италианецът Андреа Радрицани може и да е сред успешните собственици на клубове в Англия, но историята на неговия сънародник Франчесто Бекети далеч не е такава. Само за две години и половина, управлението на бизнесмена пренасочи Лейтън Ориент от кандидат за влизане в Чемпиъншип до изпадане от футболната лига и потенциално изчезване от футболната карта на Англия. Бекети се появи в Лейтън през 2014г., купувайки Ориент от Бари Хърн за 4 милиона паунда. За 3 години, тимът смени 9 мениджъра, а италианският собственик не спря да се меси в спортно- техническата част на отбора. През декември 2015г. той дори бе наказан за 6 мача, след като си позволи да изрита асистент-мениджъра Анди Хесенталър по време на мач на Лейтън срещу Портсмут. През април 2017г. клубът изпадна от футболната лига - за пръв път от 112 години насам. Скоро след това Ориент получи още по-лоши новини - че Бекети трябва скоростно да продаде клуба, като в противен случай той бе заплашен от ликвидация. Един от последните мачове за сезона бе прекратен, след като феновете на Лейтън нахлуха на терена и протестираха срещу управлението на италианеца. Той все пак успя да намери купувач и през юни 2017г. отборът премина в ръцете на Найджъл Травис.
Рей Ренсън и СИСУ Капитъл
Едва ли в началото на тази одисея някой е предполагал, че управлението на въпросните лица може да бъде толкова потресаващо. Рей Ренсън е бивш футболист, играл за отбори като Манчестър Сити, Бирмингам Нюкасъл и Рединг. Когато окачва бутонките обаче, той започва да се занимава със застраховки и с инвестиции в спорта. Така през 2007г. той асистира на хедж фонд на име СИСУ Кепитъл да придобие футболен клуб Ковънтри, ефективно спасявайки го от ликвидация 20 минути преди крайния срок. И ако в началото всичко изглеждаше добре, то през 2012г. тимът изпадна в Лига 1 - за пръв път от близо 50 години. След това пък се случи и прословутото изнасяне на Ковънтри от стадиона му "Рикох Арена" и релокирането му в Нортхемптън, отстоящ на 70 мили. Това доведе до масови протести срещу СИСУ Кепитъл и президента Ренсън, а феновете дори започнаха да подписват петиции, в които се искаше хедж фондът да си тръгне. Това не само, че не стана, но Ковънтри изпадна в Лига 2. През 2019г. СИСУ опитаха да договорят завръщането на клуба на "Рикох Арена", но безуспешно. Този път тимът сключи договор с Бирмингам да играе домакинските си мачове на "Сейнт Андрюс". Междувременно Ковънтри се завърна в Чемпиъншип, а от началото на сезон 2021/22 бе сключен договор отново да играе на "Рикох Арена" поне в следващите 10 години, така че за момента напрежението спадна.
Хикс и Джилет
От цялата флотилия американски бизнесмени, заляли английския футбол, тези двамата са може би най-ужасните. Управлението на Том Хикс и Джордж Джилет бе на ръба да затрие една от най-големите институции на Острова - отбора на Ливърпул. Бостънското дуо пристигна на "Анфийлд" през 2007г. с големи обещания и уж сериозни проекти, един от който включваше строежа на нов 60-хиляден стадион в парк "Стенли". Е, може би се досещате, че всичко това бяха пълни лъжи, с които американците пълниха главите на феновете на "мърсисайдци". Вместо да се сдобие с обещаните блага, Ливърпул съвсем скоро бе залят от редица неадекватни решения и скандали. Тъй като Хикс и Джилет бяха придобили клуба чрез огромни заеми, изведнъж финансовата ситуация на "Анфийлд" стана непоносимо тежка. Освен всичко това, двамата се скараха и добавиха управленско напрежение към и без това ужасната атмосфера в клуба. За само 3 години, американците направиха така, че Ливърпул бе заплашен от влизане в администрация, така че Хикс и Джилет бяха принудени да го продадат. Макар клубът да премина в ръцете на други американци, Фенуей Спорт Груп, настоящият президент Джон Хенри прекара следващите 10 години в опити да възстанови отбора от поразиите, причинени от неговите сънародници.
Всички собственици на Портсмут между 2006 и 2013
Вероятно помните, че Помпи стана носител на ФА къп през 2008г? Какво толкова ужасно би могло да се случва в клуба между 2006 и 2013г., та всички да ненавиждат собствениците? Ето какво: във въпросния период Портсмут трябваше да изтърпи 2 администрации и 3 изпадания, като дори бе на ръба на закриването. Отборът, който бе сред стабилните във Висшата лига, проведе отчайваща финансова политика, привличайки футболисти и предлагайки им тлъсти договори. Междувременно собствениците на клуба - Александър Гайдамак, Али ал-Фарай, Балрам Чайнари и Владимир Антонов, някак си пропускаха да плащат данъци, така че, благодарение на това, през 2010г. Помпи едва не изчезна, влизайки в администрация. През 2012г. упражнението се повтори, само че Портсмут вече бе в Чемпиъншип и отнесе наказание от -10 точки заради неплатени данъци. Собствениците просто правеха гаф след гаф. Разпродаване на класните играчи, регистриране на рекордни дългове, арести и какво ли още не трябваше да изтърпят феновете на Помпи, както и сриване до Лига 2. През 2017г. клубът все пак премина в ръцете на американците Торнант Къмпани и се изкачи в Лига 1, така че по всичко личи, че най-черните дни в историята на Портсмут са загърбени.
Семейство Венки
Помните ли кога за последно Блекбърн Роувърс се състезаваха във Висшата лига? Наближава 10-годишнината от изпадането на един от отборите, печелили лигата, и поне за момента не изглежда, че ще можем скоро да го наблюдаваме отново в елита. Причината? През 2010г. Блекбърн преминава в ръцете на индийския конгломерат Venky's ltd, контролиран от едноименната фамилия Венки. Техният предшественик Джон Уилямс буквално показа на света как може клуб от сравнително малък град да е актуален в първенство като Висшата лига. Жалко, че Венки изобщо не спазиха златното правило за по-скромните отбори: "Ако нещо не е развалено, не го поправяй". С размах, те уволниха мениджъра Сам Алардайс, макар че тимът бе доста далеч от опасната зона, за да го заменят със Стийв Кийн, който никога не бе работил като мениджър в живота си. Освен това, веднага потекоха обещания за привличането на звезди от световна величина като Роналдиньо и Дейвид Бекъм, но вместо това Блекбърн започнаха да разпродават най-добрите си футболисти, като Фил Джоунс например. На мястото на Бекъм и Роналдиньо беше привлечен Якубу Айегбени. Верните и опитни лейтенанти, които бяха служили на Роувърс години наред, започнаха да напускат - Кристофър Самба, Раян Нелсен, Мичел Салгадо и т.н. Така, съвсем заслужено, Блекбърн изпадна в Чемпиъншип, а няколко години по-късно се свлече дори до Лига 1. И ако дълговете на клуба наброяваха едва 10 милиона паунда преди пристигането на Венки, то сега те вече са над 120. Феновете на Роувърс редовно протестират срещу управлението на индийците, но те почти никога не присъстват на мачове на тима.
Кен Ричардсън
Чували ли сте за президент, който иска да запали стадиона на собствения си отбор? Както се казва, запознайте се с Кен Ричардсън. Той се сдобива с контролния пакет акции в четвъртодивизионния Донкастър през 1992г. и инвестира сериозни средства с една-единствена идея: да построи нов стадион. Когато обаче общината отказва да подкрепи такъв проект, нещата излизат извън контрол. По-късно детективите описват Ричардсън като "човек, който би продал и собствената си майка". Виждайки, че голямата му мечта пропада, президентът достига ново дъно. Той плаща на трима души да подпалят клубния стадион "Бел Вю". Пожарът причинява щети за около 100 хиляди паунда на главната трибуна, а подпалвачите са заловени. По някакви причини, мобилният телефон на Ричардсън е намерен на мястото на местопрестъплението. Преди да бъде осъден на 4 години затвор през 1998г., Кен все пак вижда плодовете на своето управление: Донкастър изпада в конференциите с 34 загуби от 46 мача и голова разлика от -93. В даден момент от кампанията, мениджърската позиция се заема от някой си Марк Уийвър, чийто опит в сферата се изчерпва до това да води лотарията на стадиона на Стокпорт. Феновете на отбора организират масов протест по време на последния мач от сезона, имитирайки погребение на терена на "Бел Вю" с ковчег и всички останали подробности.
Кен Бейтс
Очевидно хора, носещи името "Кен", не трябва да управляват футболни клубове. Чисто спортно-технически, феновете на Челси дължат страшно много на Кен Бейтс. Той придобива клуба през 1982г., когато той е на ръба да изпадне в третото ниво на английския футбол. Бизнесменът, занимаващ се с хотелиерство, получава Челси срещу 1 паунд и с опита, който е натрупал при управлението на Олдъм и Уигън, той успява да издигне "сините" от опашкар във втора дивизия до един от солидните клубове във Висшата лига. Докато се стигне до продажбата на Челси за 140 милиона паунда на руския олигарх Роман Абрамович обаче, феновете трябва да изтърпят сериозна порция лудост. По идея на Бейтс, на "Стамфорд Бридж" трябва да бъде инсталирана електрическа ограда, която да възспира хулиганите да нахлуват на терена. Разбира се, Футболната асоциация не позволява на стадион от елита да има електрическа ограда и това пропада. По-късно Бейтс нарича собствените си фенове "паразити", а освен това описва бившия вице- президент на Челси като "зъл" едва година след смъртта му в катастрофа с хеликоптер. След като се раздели с Челси, Бейтс придоби 50% от изпадналия Лийдс. Той набързо влезе в конфликт с бившия си клуб, наричайки ръководството "група сибирски шарлатани" и обиждайки Абрамович с анти-симитски коментари.
Семейство Глейзър
Ах, от къде да започна... След пристигането си на "Олд Трафорд" през 2008г., фамилия Глейзър експлоатира финансово един от най-големите английски клубове вече над 13 години. Тяхното скандално придобиване на Манчестър Юнайтед, дирижирано от злия гений Ед Уудуърд, изкачи отбора на върха в една крайно неприятна класация - по дългове. Според различни финансови отчети, Глейзър са източили от Юнайтед над 1 милиард паунда под формата на дивиденти. Само за сравнение, за горе-долу същия период, собственикът на Манчестър Сити, Шейх Мансур, е налял приблизително толкова от личните си средства, за да може "гражданите" да се превърнат в това, което са днес. Въпреки всичко, "червените дяволи" са спечелили 5 титли на Англия, откакто Глейзър пристигнаха, но това в по- голямата си степен се дължи на гения на сър Алекс Фъргюсън и не толкова на подкрепата, която собствениците дават. Постепенно Юнайтед започнаха да се свличат от доминантната позиция във Висшата лига, която бяха окупирали през последните 2 десетилетия. Освен че не са ставали шампиони от 8 години, "червените дяволи" пропуснаха на няколко пъти да се класират за Шампионската лига - нещо немислимо преди това. Малко по малко, клубът загуби своята идентичност и голяма роля за това имат тъкмо фамилия Глейзър. Феновете на отбора не пропускат да изразят своята ненавист към американците, като дори на бял свят се появи нов клуб, създаден от всички, огорчени от управлението на Глейзър - ФК Юнайтед ъф Манчестър. През последните години "червените дяволи" все пак спряха стремглавото си финансово пропадане чрез осигуряването на редица спонсорски сделки, които донякъде запълниха огромната яма, изкопана от фамилия Глейзър.
