Най-мразеният бивш играч за всеки клуб от Висшата лига

 Всеки отбор има истории за недоволни футболисти, фатални автоголове и кофти изказвания на играч, но понякога те са толкова фатални, че завинаги остават мразени от феновете на собствените си отбори. В тази статия ще ви представим най-мразените бивши футболисти на всеки клуб от Висшата лига, както и причините за това.

Арсенал – Емануел Адебайор

 Години наред най-мразен бе Ашли Коул, който отказваше да тренира, за да премине в Челси. Адебайор обаче го задмина с няколко обиколки. Тогоанецът обичаше да се заиграва с противниковите фенове, а след това отричаше да го е правил.

 Едва няколко месеца след трансфера си в Манчестър Сити нападателят вкара срещу бившия си клуб. Виждали сме играчи да демонстрират уважение, отказвайки да се зарадват, но Адебайор е друга бира. Той изтича цялата дължина на терена, за да застане пред феновете на Арсенал и да отпразнува гола си пред доскорошните си поддръжници.

Астън Вила – Джолиън Лескът

 Джолиън Лескът подписа тлъст договор с Вила през 2015 година, но скоро след това феновете осъзнаха, че не му пука за отбора. Добрите му години бяха отминали и представянето му беше под всякаква критика. Веднага след загубата с 0:6 от Ливърпул през февруари, Лескът публикува в Туитър своя снимка в лъскав автомобил. Скоро след това призна пред ВВС, че опасността от отпадане е била тежест върху отбора и след като математически се е случило, тимът може да играе по-спокойно. Ако е искал да покаже на феновете, че не му пука със сигурност го е постигнал.

Борнемут – Маркъс Пейнтър

 Може би най-трудната задача бе да открием бивш играч на „черешките“, който да е мразен от феновете. След детайлно проучване стигнахме до името на Маркъс Пейнтър. Той пристигна под наем през 2013 година и след само два мача феновете го обявиха за най-слабият футболист, обличал червено-черната фланелка.

Брайтън – Леон Найт

 На терена Леон Найт беше звезда за „чайките“, но характерът му дразнеше много хора. През 2005 година скъса черната възпоменателна лента, която имаше над фланелката си. Играчите я носеха в знак на съпричастност към свой съотборник, чийто баща наскоро бе починал. Найт не просто скъса лентата, а и демонстративно я хвърли на тревата. Феновете започнаха да освиркват голмайстора, който не им остана длъжен, сочейки им среден пръст. Година по-късно Найт бе свален от клубния автобус, след като се сби с мениджъра Марк МакГий.

Бърнли – Оуен Койл

 Феновете на Бърнли не мразят много бивши футболисти, но не така стои въпросът с бившия им мениджър Оуен Койл – човекът, който върна Бърнли във Висшата лига. По време на сезона Койл напусна, за да поеме местния съперник Болтън. При представянето си заяви, че „тротърс“ притежават по-добра база, играчи и бъдещето им е по-светло. Феновете на „виненочервените“ започнаха да наричат мениджъра Юда и сега той е най-ненавижданият човек на "Търф Моор".

Челси – Уинстън Богард

 За по-младите фенове вероятно най-мразен е Тибо Куртоа, който се опитваше всячески да премине в Реал Мадрид. Четирите години на Уинстън Богард в Челси обаче продължават да докарват лоши спомени на привържениците. Холандецът бе подписал тлъст контракт, но само няколко седмици след това се оказа ненужен. Челси искаше да го продаде, но Богард отказваше. Той дори публично заяви, че предпочита да си взима голямата заплата и да рита за резервите пред това да си търси нов отбор и да печели по-малко. И именно това се случи през следващите 4 години.

Кристъл Палас – Нийл Ръдък

 Фен на Милоул да играе в Кристъл Палас не изглежда обещаващо и феновете на Палас го доказаха още от първите минути на Ръдък на "Селхърст Парк". Привържениците дебнеха за всяка грешка, а мениджърът Алън Смит му имаше огромно доверие. Дори Смит бе помолил Ръдък да бъде пример за младежите в състава, а вместо това защитникът получаваше червени картони за псуване на съдии и ритане на паднали съперници.

Евертън – Ник Бармби

 Всеки играч на Евертън, който премине в Ливърпул, ще е в пантеона на омразата на "Гудисън парк", но Бармби отвя конкуренцията. Той отказа да поднови договора си и не криеше факта, че мечтае да играе за Ливърпул. Той бе звездата на Евертън по това време, което накара феновете да го намразят още повече.

Лестър – Денис Уайз

 Феновете на Челси имат чудесни спомени от Уайз, но не така стои въпросът с тези на Лестър. Халфът прекара само един сезон в Лестър, но преди него бе изгонен от предсезонната подготовка, защото счупи носа на Калъм Дейвидсън при разгорещен спор. „Лисиците“ се възползваха и разтрогнаха договора му, но Уайз заведе дело срещу клуба, което изгуби.

Ливърпул – Ел Хаджи Диуф

 След феноменалните игри на Диуф на Мондиал 2002 се очакваше той да поведе Ливърпул към титлата във Висшата лига. Уви, нещата не се случиха по този начин. Липсата на голове бе достатъчна да навлече гнева на феновете върху сенегалеца, а поведението му извън терена бе обидно. Навик бе за нападателя да плюе съотборници и противници, а често и се въвличаше в скандали със Стивън Джерард, който смяташе, че на Диуф не му пука за отбора. Феновете не се нуждаеха от помощ при избора на страна в спора и скоро след това сенегалецът напусна. До ден днешен той обижда Джерард и Ливърпул във всяко свое интервю.

Манчестър Сити – Дани Милс

 Между 2004 и 2009г. Дани Милс бе константа за Манчестър Сити. Константно контузен, а когато бе здрав константно играеше зле. Феновете не го мразеха заради това, но когато Милс реши да става анализатор си навлече гнева им. При всяка своя поява Милс критикуваше „гражданите“, преди да станат гранда, който са в момента. Ако вярваме на слуховете, бранителят спря да го прави, тъй като е получил премия от собственика на клуба.

Манчестър Юнайтед – Карлос Тевес

 Карлос Тевес бе любимец на феновете, докато играеше под наем за Юнайтед между 2007 и 2009 година. „Червените дяволи“ се възползваха от опцията да го купят за постоянно и му предложиха тлъст договор, който щеше да го превърне в един от най-богатите футболисти в света. Но това не бе достатъчно за нападателя.

 Тевес се оплакваше, че не играе достатъчно, въпреки че получаваше повече минути от Уейн Рууни и Димитър Бербатов. Аржентинецът направи немислимото, подписвайки с местния съперник Манчестър Сити и превръщайки се в най-омразната фигура в червената част на Манчестър.

Нюкасъл – Майкъл Оуен

 Нюкасъл счупи трансферния си рекорд през 2005 година, за да привлече Майкъл Оуен от Реал Мадрид. „Свраките“ очакваха носителя на Златната топка да ги върне в челото на таблицата, а двамата с Алън Шиърър да станат най-добрия тандем в Англия. За нещастие, всичко, което можеше да се обърка, се обърка. Оуен не показваше качеставата от началото на века и често бе в лазарета.

  Представянето му през сезон 2008/09 окончателно му спечели омразата на „джордитата“. Нюкасъл се бореше със зъби и нокти за оцеляването си, а Оуен бе обвинен в липса на мотивация. Феновете смятаха, че той просто чака договорът му да изтече, за да напусне и точно това се случи.  По-късно той призна, че е съжалявал за преминаването си на "Сейнт Джеймсис Парк" и често спореше с Алън Шиърър в Туитър. Оуен остана най-скъпата покупка на „свраките“ до миналата година, когато последователно Мигел Алмирон и Жоелитон счупиха рекорда му.

Норич – Анди Маршал

 През сезон 2000/01 Маршал бе герой и любимец на феновете. Вратарят дори бе избран за играч на сезона, помагайки на „канарчетата“ да оцелеят, но нещата бързо се обърнаха. Маршал отказа да поднови договора си и премина в най-големия враг – Ипсуич. Скоро след това вратарят се радваше бурно при победа на „трактористите“ над Норич, което му спечели вечната омраза на феновете.

Шефилд Юнайтед – Дийн Хамънд

 След като бе прекарал последните години в по-високи дивизии, Хамънд зарадва феновете на „остриетата“, когато се присъедини под наем към тима в Лига 1 през 2015 година. Очакваше се да е звезда, но не се получи. Скоро феновете и мениджъра Крис Уайлдър искаха да се отърват от него, но на Хамънд не му пукаше. Той активира клауза в договора си, която направи трансфера постоянен.

Тотнъм – Сол Кембъл

 Сол Кембъл бе легенда на Тотнъм, но захвърли всичко през 2001 година, когато премина в големия съперник Арсенал. Не само преминаването раздразни феновете, а и начина, по който то се случи. Договорът на бранителя изтичаше и той обещаваше, че ще остане при „шпорите“. Новият му договор щеше да го превърне в най-скъпоплатения футболист на Тотнъм, но изведнъж Кембъл реши да се присъедини към Арсенал. По-рано бе споделял, че за нищо на света няма да премине при „артилеристите“.

Уотфорд – Лий Куук

 Лий Куук се присъедини към Уотфорд като младеж през 1999 година. Контузиите му пречиха да се наложи и бе изпратен под наем в КПР през 2002 и това се оказа началото на края. Когато се завърна в Уотфорд се оказа, че погледът му е насочен към КПР и дори разказа на медиите, че подкрепя Куинс Парк от дете. Куук остави договора си да изтече и се завърна на "Лофтус Роуд" през 2004 година, печелейки си освирквания при срещите с бившия си тим.

Уест Хем – Пол Инс

 Традиция е за феновете на Уест Хем да се чувстват предадени – Рио Фърдинанд, Франк Лампард, Джърмейн Дефоу и Дмитри Пайе са само част от любимците на феновете, които напуснаха „чуковете“. Но Пол Инс заема специално място в тази класация.

 Инс е фен на Уест Хем от дете и премина през всички юношески тимове, преди да заиграе за първия отбор. Изпадането през сезон 1988/89 се оказа фатално за отношенията между него и феновете. Инс игра само веднъж през следващия сезон. Появи се негова снимка с екип на Манчестър Юнайтед, с който подписа седмици по-късно. Инс получи етикета „Юда“, като дори и синът му – Томас Инс е освиркван, когато играе срещу Уест Хем.

Уулвърхемптън – Анри Камара

 В началото феновете на „вълците“ обожаваха Камара. Той започна престоя си на "Молиню" с редица попадения и дори бе избран за играч на сезон 2003/04, но тимът му изпадна. Камара отказа да се появи за предсезонна подготовка и обяви стачка, за да премине в Селтик, където трябваше да замести Хенрик Ларсон. Планът му не успя и той се върна в Уулвс. Нападателят сподели пред медиите, че престоят му в Чемпиъншип е бил загуба на време и феновете на „вълците“ все още не могат да му простят това изказване.