10 таланта, които не достигнаха пълния си потенциал

10 таланта, които не достигнаха пълния си потенциал

Наскоро бяхме публикували статия, съдържаща различни футболисти, които в зората на кариерата си са били номинирани за наградата "Златното момче", но в последствие не са успявали да оправдаят големите очаквания към тях. Е, за съжаление футболът е пълен с подобни примери. Дори играчи, които не са били сред кандидатите за тази престижна награда, са пропилявали таланта си с лека ръка. Тук ще изброим тъкмо такива футболисти.

 

10) Анди ван дер Мейде

Холандското крило произлиза от знаменитата школа на Аякс. Анди ван дер Мейде прави страхотно впечатление със скоростта и техниката, с която разполага. Той прави няколко доста силни сезона за амстердамци преди да бъде привлечен в италианския гранд Интер за около 5 милиона евро през лятото на 2003г. Ван дер Мейде тъкмо е направил най-добрата кампания в кариерата си, отбелязвайки 11 гола, а редом до него в Аякс играят Златан Ибрахимович, Рафаел ван дер Ваарт, Уесли Снайдер, Стивън Пиенаар и Кристиан Киву, все големи таланти. Огромните очаквания в Интер обаче му идват в повече. За две години на Сан Сиро, той записва едва 32 участия и бележи само 1 гол. Продаден е скоропостижно на Евертън на загуба. В дебютния си сезон на Острова, той записва едва 10 мача, но в един от тях е изгонен с директен червен картон и то в градското дерби срещу Ливърпул. Останалите срещи пропуска или заради контузии, или заради слаба форма, като започва да се тиражира и новината, че Анди злоупотребява с алкохол. Той, естествено, отрича, но когато е хоспитализиран в нетрезво състояние, всичко излиза наяве. Глобен е, а това сякаш е точката на пречупване. Лоша дисциплина и скандали с мениджъра Дейвид Мойс белязват престоя му на Гудисън Парк. За 4 сезона изиграва общо 20 мача по английските терени и е освободен. Завръща се в родната Холандия и облича екипа на ПСВ Айндховен. За цял сезон обаче не записва нито един официален мач и се отказва от футбола. В автобиографията си разказва как е започнал системно да пие след трудния период в Милано, как е изневерявал на жена си, което е довело до развод и как в следствие на това се е пристрастил към хазарта и е взимал наркотици. Тъжно развитие на кариерата за този толкова талантлив играч.

 

9) Рикардо Куарешма

Реално погледнато, кариерата на португалеца не е чак толкова разочароваща. Редица трофеи в Португалия и Турция, както и европейска титла с националния отбор на иберийската страна. Само че в началото на кариерата си, Рикардо Куарешма е съпоставян по талант с неговия добър приятел Кристиано Роналдо. И двамата впечатляват с екипа на Спортинг, но когато пътищата им се разделят и Куарешма подписва с Барселона едва 20-годишен, нещата се объркват. Онзи състав на "каталунците" няма нищо общо със сегашния доминиращ колос, а португалското крило не успява да разкрие таланта си с представянето си. Появява се в 22 срещи и бележи само веднъж. Тук идва и първият скандал в кариерата му. Куарешма обявява, че повече няма да играе за Барса докато мениджър е Франк Рийкард. Продаден е мигновено и така пропуска успехите на "каталунците" в следващите няколко години. Взима го действащият европейски клубен шампион Порто, където Куарешма играе до 2008г. При "драконите" показва някои доста добри игри, утвърждава се като един от най-техничните играчи в Европа, а красивите му голове с външен фалц стават негова запазена марка. Закупен е от Интер, където треньор е неговият сънародник Жозе Моуриньо. Въпреки силния си старт, той рядко влиза в игра, защото не изпълнява тактическите указания на "Специалния". В следствие на това след края на кампанията му е дадена наградата "Златния казан", която се връчва на най-слабия играч в цялото Калчо. Пратен е под наем в Челси, където също изкарва неубедителен полусезон. След това преминава в Бешикташ, където донякъде възвръща звездния си статут. Играе още в Ал-Алхи и отново Порто, за да се завърне в Бешикташ през 2015г., където продължава да рита и до днес.

 

8) Адриан Муту

В младежките си години румънският нападател постига страхотна статистика с екипите на Аргеш Питещи и Динамо Букуреш. Талантът на Адриан Муту е забележителен, от което се възползва Интер (сякаш всички провалени играчи са минали през Сан Сиро) и го взима в редиците си едва 20-годишен. Там той не се справя добре и бързичко е засилен към Верона по процедурата с общата съсобственост, където реално изгрява неговата звезда в Серия А. През сезон 2001/02 вкарва 12 гола в първенството и е привлечен в Парма. По онова време "дуковете" вече усещат финансовата криза, а Муту прави феноменален сезон и попада в полезрението на новобогаташите от Челси. Парма не е в състояние да отхвърли офертата от 23 милиона евро за румънеца. Дебютният сезон на Адриан Муту със синята фланелка е посредствен, но през лятото на 2004г. на Стамфорд Бридж идва Жозе Моуриньо и кариерата на нападателя тръгва стремглаво надолу. Двамата са в обтегнати отношения, а по-късно през годината Муту дава положителна проба за кокаин и бива дисквалифициран за 7 месеца. През януари 2005г. подписва с Ювентус, а в последствие Челси го осъжда да плати около 17 милиона евро неустойка заради предварителното прекратяване на договора му с лондончани. Престоят му в Торино също няма да се запомни с нищо впечатляващо и сравняваният някога с Георге Хаджи румънец напуска. Присъединява се към Фиорентина, където се завръща към добрите си дни. Прави няколко добри сезона, но през 2010г. се забърква в поредния скандал, след като дава положителна допинг проба. Получава нови 9 месеца наказание, но то в последствие е намалено на половин година. По това време се стига и до прекратяване на договора му с Фио, но двете страни изглаждат отношенията си и той отново облича виолетовия екип. Вече е на 32 и Виола го продава на Чезена. До края на кариерата си играе още в Аячо, Петролул, индийския Пюн Сити и Таргу Муреш. Муту не пропуска да се замеси в скандал и по време на участията си с националния отбор на Румъния. През 2011г. той и сънародникът му Габриел Тамаш биват изхвърлени от лагера на северните ни съседи, тъй като са хванати да пият в бар. След 3 мача наказание са върнати в отбора, но Муту отново е изгонен, защото си позволява да се подиграе с националния треньор Виктор Пицурка в социалните мрежи. След края на кариерата си през 2016г. се впуска в треньорското поприще.

 

7) Роналдиньо

Да, за учудване на мнозина, бразилският магьосник също попада в този списък и сега ще видите защо! Роналдо де Азис Морейра, както е цялото име на Роналдиньо, израства в бедно семейство, като повечето кариоки. Талантът му е забелязан още от ранна детска възраст и той е взет да тренира в Гремио, където се състезава по-големият му брат Роберто. През 2001г. е привлечен във френския ПСЖ, който по това време е доста далеч от хегемона, който е в момента, а е спечелил едва 2 титли за цялата си история. Но това е достатъчно на Роналдиньо да демонстрира невероятната си класа по европейските терени. Във Франция стават свидетели на магията на един необичаен играч, за който няма тайни във футбола. Той умее да стреля еднакво добре и с двата крака, бърз, техничен, прекрасен изпълнител на пряк свободни удари и дузпи. Само че още тогава Рони загатва за най-големия си кусур - нощния живот. Треньорът Луис Фернандес постоянно се оплаква от дисциплината на кариоката, като разкрива, че Роналдиньо никога не се е прибирал навреме от ваканциите си в Бразилия. И все пак футболните му качества са толкова забележителни, че Барселона го купува за 30 милиона евро, изпреварвайки Манчестър Юнайтед за подписа му. Всички знаем какво следва - слава, слава и пак слава. Титли, купи, "Златната топка" и т.н. За съжаление Роналдиньо не успява да се утвърди на върха, след като стига до него. Нощният живот и безкрайните купони се отразяват на формата му. В последния си сезон при "каталунците", той е бледа сянка на себе си, а когато след мач от Ла Лига си съблича тениската, за да я размени с противников играч, лъсва и порастналото му шкембе. Барселона го продава на Милан, където той продължава да очарова с магическите си изпълнения, но продължава да не се влага в тренировките и да посещава различни нощни заведения. Реално, най-добрите му дни приключват докато е на 27 години. От тогава чак до 2015г., Роналдиньо доиграва кариерата си. Не че спира да блести, но вече не е същият играч. А притежава може би най-уникалната техника, която светът някога е виждал...

 

6) Матея Кежман

Въпреки доброто начало на кариерата си, сръбският нападател така и не успява да достигне висините, които му предричат специалистите. Роденият в Белград играч започва в скромните местни отбори - Раднички, Лозница и Сатрид, преди да получи шанса да играе в Партизан на едва 19 години. Той става голмайстор в сръбското първенство и печели титлата, а офертите към него не закъсняват. През 2000г. преминава в холандския ПСВ Айндховен и се превръща в Матея Кежман - оптималният нападател! За 4 сезона на Филипс Стейдиъм бележи над 100 гола! Футболна Европа е впечатлена от него. Впечатлен е и Роман Абрамович. Кежман преминава в Лондон през лятото на 2004г., но сякаш всичко най-добро за него свършва точно тогава. Вкарва само 7 гола във всички турнири и е продаден още през следващата година. Въпреки това, Кежман казва, че периодът на Стамфорд Бридж е бил най-добрият в цялата му кариера. Странно... Но и донякъде логично като се има в предвид какво следва за него. Посредствен сезон в Атлетико Мадрид и нов трансфер във Фенербахче. Все пак 2007/08 е сравнително успешна за него, като той вкарва 19 гола в 36 мача и е привлечен в ПСЖ. Само че за парижани бележи 10 пъти в 53 участия за 3 години, което прави по горе-долу 3 попадения средно на сезон. Договорът му е прекратен и той подписва с отбора на Южен Китай в хонг-конгската първа дивизия. Играе за кратко и в беларуския БАТЕ Борисов. Кариерата му в националния отбор на Сърбия (по онова време Сърбия и Черна Гора/Югославия) също не преминава гладко. Попада в групата на "плавите" за Евро 2000, където е четвърти избор за нападател, но все пак влиза в края на мача срещу Норвегия и 90 секунди по-късно е изгонен с директен червен картон. През 2003г. за кратко се отказва от националния отбор, но после се завръща за да класира тима за световното първенство в Германия. Там в мач срещу Аржентина отново е изгонен, а неговите съотборници губят с 1:5. След тази случка повече не получава повиквателна.

 

5) Андрей Канчелскис

И в миналото са се проваляли играчи, не е виновна само чалгата. Андрей Канчелскис, роден в Украйна, по онова време СССР, е юноша на Динамо Киев. Той играе и за Шахтьор Донецк, а през 1991г., 22-годишен, е закупен от английския Манчестър Юнайтед за малко над половин милион паунда. Самият сър Алекс Фъргюсън настоява за този трансфер, след като Канчелскис му хваща окото по време на мач на националния отбор на ОНД. Прави добра кариера в Манчестър Юнайтед и е сред онези, които печелят първото издание на Висшата лига през 1992/93. Справя се доста добре, но отсъства в продължителни периоди поради контузии. През 1995г. напуска след скандал с Фъргюсън и е продаден на Евертън, а по дясното крило го замества Дейвид Бекъм. Всъщност, оказва се, че на мениджъра на Юнайтед са му предлагани пари за да продаде руснака, а когато той е отказал е бил заплашван от руски агенти със смърт. Разбира се, Канчелскис заявява, че няма нищо общо с това. Така или иначе напуска в посока Гудисън Парк, където прави великолепен първи сезон, отбелязвайки 16 гола под ръководството на Джо Ройл. За негово съжаление не успява да повтори постижението си в следващата кампания и е продаден на полусезона. Повече никога не намира добрата си форма и се лута из футболна Европа. Подписва с Фиорентина, но сезонът свършва рано за него след тежка травма, получена в мач срещу Рома. За година и половина във Флоренция играе едва 26 мача, а през останалото време страда от контузии. Продаден е на Глазгоу Рейнджърс, а след това играе още в Манчестър Сити, Саутхямптън, Ал Хилал, Сатурн Москва и Криля Советов, където през 2006г. слага край на кариерата си. 

 

4) Адриано

Говорили сме и преди за него. Безспорно един от най-талантливите централни нападатели в зората на новия век, Адриано Лейте Рибейро разполага с всичко необходимо, за да се превърне в легенда. Висок, физически здрав, с добра техника и мощен ляв крак. Какво повече може да искаш от един нападател? Роден в Рио де Жанейро, той дебютира в местния Фламенго, но едва 19-годишен заминава за Италия. Подписва с... Интер! Играе пролетния полусезон на 2001/02 като преотстъпен във Фиорентина, където загатва за страхотните си качества. През 2002г. пък заминава да играе за Парма по схемата със съвместната собственост. В следващите 18 месеца той впечатлява цяла футболна Италия. През януари 2004г. Интер плаща приблизително 24 милиона евро, за да откупи 50-те процента от правата му от Парма и той преминава на Сан Сиро. Следват два изключителни сезона за Адриано с екипа на "нерадзурите", където той печели купата на Италия през 2005 и 2006г. По това време е и титулярен централен нападател в националния отбор на Бразилия, където си партнира с "Феномена" Роналдо. "Кариоките" са сред фаворитите за световната купа през 2006г., но се провалят срещу Франция. С това завършва и всичко добро в кариерата на Адриано. Той подписва нов мултимилионен договор с Интер, но скоро след това се наблюдава сериозен спад във формата му. Все по-често е засичан из нощните клубове в Милано. Появява се пиян на тренировка, закъснява или не идва въобще. Губи мястото си и в националния отбор на Бразилия. Бележи само 6 гола за цял сезон и е преотстъпен в Сао Пауло. Там се справя добре, но се завръща доста напълнял и натежал. Интер няма друга алтернатива, освен да го продаде в родния Фламенго. За миг изглежда, сякаш Адриано е загърбил проблемите си. Той играе като прероден и дори се завръща в националния отбор. Само че когато Рома го връща в Италия, той се отдава на всичките си пороци, които го преследват. Седем месеца по-късно договорът му е прекратен. Той подписва с друг бразилски тим - Коринтианс. Тежка травма го вади от игра за половин година, а когато се завръща, изобщо вече не му се играе футбол. Коринтианс прекратяват договора му. В последствие Адриано фалира заради охолния си начин на живот и в момента живее в едно от бедняшките предградия на Рио. Освен всичко друго, през 2014г. му е повдигнато обвинение за трафик на наркотици, но в последствие е оправдан поради липса на доказателства. Дъно след дъно...

 

3) Андерсон

Кариерата на този бразилец също е крайно любопитна. Тук не става въпрос за алкохол и наркотици. Всъщност, никой не знае защо точно се проваля кариерата на Андерсон Луиш де Абреу Оливейра. Родом от Порто Алегре, той е продукт на академията на Гремио, където и дебютира на едва 16 години. Привлечен е по бързата процедура в португалския Порто няколко месеца преди да навърши пълнолетие. "Драконите" плащат за правата му 7 милиона евро, но УЕФА разследва трансфера, тъй като международните покупко-продажби на играчи под 18-годишна възраст са забранени. В крайна сметка всичко е наред и халфът започва да играе редовно за Порто. Въпреки че в средата на дебютния си сезон в Европа чупи крака си и отсъства 5 месеца, той е толкова впечатляващ с изявите си, че привлича погледа на сър Алекс Фъргюсън. Шотландецът плаща за правата на Андерсон неоповестена сума, която в последствие се оказва, че се равнява на 30 милиона евро! Фъргюсън не уточнява колко точно е платил, само казва, че талантът на бразилеца си заслужава парите. Андерсон се утвърждава кат един от основните играчи на Юнайтед и едва на 20 години печели Шампионската лига. Освен това, във финала в Москва той вкарва по безапелационен начин своята дузпа при престрелката в края. Получава повиквателна за националния отбор на Бразилия, а през декември 2008г. печели наградата "Златното момче" за най-добър млад играч в Европа. Само че това е и върхът в кариерата му. В следващите няколко сезона не играе редовно, като получава множество контузии, а освен това и претърпява автомобилна катастрофа. Все по-рядко се изявява и в крайна сметка е продаден на бразилския Интернасионал, а преди това за кратко е преотстъпен във Фиорентина. През 2018г., след 3 години в Бразилия, той се завръща в Европа, само че подписва с турския слабак Адана Демирспор. А утре става на 31 години, така че едва ли ще го видим отново да играе голям футбол.

 

2) Рафаел ван дер Ваарт

Обективно погледнато, кариерата на този човек не е чак толкова лоша. Аякс, Реал Мадрид, Тотнъм... Не е като да не играе топ футбол. Само че той никога не достига до нивото, което вещае невероятният му талант! Юноша на Аякс, той дебютира за амстердамци едва 17-годишен. На 18 вече е титуляр, а на 19 - един от най-желаните млади играчи в цяла Европа. Когато играе най-силния футбол в кариерата си бива контузен от своя съотборник Златан Ибрахимович по време на международен мач между Холандия и Швеция. Това води до продажбата на Златан в Ювентус, а Ван дер Ваарт сякаш минава на заден план. Кариерата му се обръща с главата надолу, като той отказва да играе в ролята на централен нападател, тъй като смята, че е по-полезен като атакуващ халф. В следствие на това му е отнета капитанската лента и той обявява, че напуска. Изненадващо подписва с немския Хамбургер през лятото на 2005г., който по това време е един от сериозните фактори в Бундеслигата. И все пак до скоро се спекулира за трансфер в Милан! Ван дер Ваарт изкарва в Хамбург точно 3 сезона, след което преминава в Реал Мадрид. По това време "белият балет" търси начин да се върне на европейския клубен връх и вижда в Рафаел перфектния играч за тази цел. Привлечен е и неговият сънародник Уесли Снайдер. Сезонът е разочароващ за Реал и "кралете" искат да продадат Ван дер Ваарт, но той решава да остане в Мадрид, тъй като съпругата му страда от сериозно заболяване и се лекува там. В последствие се оказва, че това решение е грешно, тъй като той открива, че жена му има афера с друг мъж и двамата така или иначе се развеждат. Той преминава в Тотнъм, където продължава да впечатлява футболната общественост на Острова, но за два сезона не печели нищо с екипа на "шпорите" и се завръща в Хамбургер. Само че годините са минали и немците не са се справили добре в негово отсъствие. Те вече са средняк, даже клонящи към слабак в Бундеслигата. Въпреки това, той изкарва нови 3 сезона на АОЛ Арена. В последствие играе за Бетис, Мидтиланд и Есберг, а наскоро обяви края на кариерата си, тъй като бе измъчван от хронични травми. За националния отбор на Холандия е на четвърто място по най-много мачове за всички времена, но върха в кариерата му там е загубеният финал на световното през 2010г. 

 

1) Мохамед Калон

Мохамед... кой??? Изобщо и не очакваме някой от по-младите читатели да знаят кой точно е този човек. Роден на 6 октомври 1979г. в Кенема, Сиера Леоне, Мохамед Калон дебютира в местната национална лига едва 15-годишен. И вкарва 12 гола в 27 мача!!! Преминава през ливанския Тадамон Сур, а след това подписва със шведския Спенга. Той все още е на 16, но грабва вниманието на гранда Интер Милано. Сякаш всички провалени играчи са орисани да носят синьо-черната фланелка... Преотстъпван е в редица отбори, като впечатляват изявите му в Дженоа (26 мача, 10 гола) и Каляри (26 мача, 6 гола), след което е оставен да си тръгне от Милано по схемата със съвместната собственост. Показва добри игри за слабаците Реджина (30 мача, 11 гола) и Виченца (25 мача, 8 гола), което кара Интер да си го върне за 4,5 милиона евро. Солиден дебютен сезон с екипа на "нерадзурите" и втори голмайстор на клуба след звездата Кристиан Виери, а отборът изпуска титлата в последния кръг. Мохамед Калон е на 23 и всички очакват през следващата кампания да подобри представянето си. Само че вместо това, той играе в едва 9 мача заради различни контузии. Когато се завръща във форма пък дава положителна допинг проба за забранената субстанция нандролон и е наказан за 8 месеца. По това време в Интер започват да впечатляват "Императора" Адриано и нигерийският талант Обафеми Мартинс (който също може би е за тази статия). За Калон е трудно да се пребори с конкуренцията и той е продаден на Монако. Там се представя добре, но се сдърпва с треньора Дидие Дешан и е даден под наем в Ал-Итихад. Това е и последният читав сезон на Мохамед Калон във футбола. След завръщането си в Монако играе рядко и договорът му не е продължен. Подписва с гръцкия АЕК Атина, после рита в Ал Шабаб, а след това се завръща в Сиера Леоне и играе за отбора на Калон (който той сам основава през 2002г.). Освен това, той е основател и на фондация за подпомагане на деца в нужда, което пък му носи най-висшата награда в африканската страна - Ордена на Рокел (нещо като нашия Орден Стара Планина).

 

Помогнете на мисията ни за достоверност на новините. Споделете тази статия във Facebook и посещавайте otzasada.com всеки ден!


Гласували: 27, рейтинг: 4.5

Коментари
Holden 13.04.2019 09:28

Божинов?

Отговори 6 1
Денис Олегов 13.04.2019 12:04

Бих допълнил Подолски,

Отговори 3 0
neko 30.12.2019 14:31

То за германските нереализирани таланти трябва да се направи отделна статия: Дайслер, Хелмес, Рензинг, Шлаудраф, Гьотце... Всичките бяха страшни на по 19-20 години, но после травми, болести и изобщо лош късмет и не стигнаха до никъде.

Отговори 2 0
Nerazzurro 29.12.2019 12:20

Хубава статия, но е редно за Адриано да посочите КАКВО е докарало до срива в кариерата и живота му, а не само как стига дъното и постоянно копае по-надолу. След смъртта на баща си, Адриано е сринат и така и не се възстановява.

Отговори 7 0
Да 29.12.2019 13:08

Изпуснахте да кажете, че Кежман е бил на проби в Локо София, където е отхвърлен като слаб играч.

Отговори 4 1
Daniel Atanasov 29.12.2019 13:29

Ами Янузай

Отговори 2 1
Дамян Славов 29.12.2019 15:02

През 2003 -а и 2004- а година в света имаше трима най-обещаващи таланти и не Меси не бе един от тях. Това бяха Божинов, Роналдо и Руни, като специалистите не даваха превес на никой от тримата. Развоя след това всички го знаем. Така, че Божинов е неизбежно в топ 5 на такава класация, освен разбира се ако сте заклети чуждопоклонници.

Отговори 4 1
ronaldo 30.12.2019 08:04

fenomena

Отговори 0 2
TIHOMIR PENKOV 08.01.2020 16:29

Робиньо защо липсва той трябваше да е в Топ 3

Отговори 1 0
LMAN 14.01.2020 14:47

Куарешма??? Абсурд. Авторът на статията не харесва Интер, видно е :D

Отговори 1 0
Van der 14.01.2020 14:48

Този опит за курсова работ апо журналистика в 1-ви курс е писна от миланист или ювентинец!

Отговори 0 0
Talant 19.01.2020 18:03

Falcao & Hulk също можеше да бъдат включени, а не Мохамед Котлон.

Отговори 1 0
Добави коментар

Препоръчано за вас

Да проследим дългогодишната афера на Дон Диего със забранени субстанции
Звездите, които окачиха бутонките през 2020г.
Десет легенди от Южна Америка, за които не знаете, че никога не са печелили Копа Америка
Какво се случи с кариерата на всеки носител на приза "Най-добър играч на сезона" в Чемпиъншип
Как Рой Ходжсън продал погрешен играч на Ливърпул
Какво се случи с кариерата на всеки носител на приза “Най-добър млад играч” на Световно първенство (1958 г. - 2018 г.)
Как се стигна дотук: Лийдс покориха Чемпиъншип и се завръщат в елита
Някои от най-причудливите имена на футболни отбори по света
Фаталните индивидуални грешки, които костваха голям трофей
Клубове, които пенсионираха някои от номерата си (част 1)
11 известни футболисти, които играха в България на Евро U17 2015
Съвременната футболна бизнес политика – най-добрите отбори, създадени през XXI век
Какво се случи с играчите на Юнайтед от печалната среща срещу Фулъм (81 центрирания)
Дузпа за милиони: цената на най-скъпия гол в историята на футбола
Бивши шампиони, които кретат из дивизиите
Как изглеждаше Лийдс през последния си сезон във Висшата лига?
Трансформацията на Джейми Карагър от син фен в червена легенда
Тегобата на пропуснатата дузпа - една мъка без край
Вихреният завършек на Ередивизи 06-07, в който титлата смени притежателя си шест пъти в рамките на 90 минути
Адебайо Акинфенва – най-силният футболист на Земята