Според учените, един навик може да се преодолее в рамките на 3 седмици. В случая на Манчестър Юнайтед, те изглеждат толкова дълбоко вкоренени, че може би ще отнеме повече от една година, за да се изкоренят.
В мача с "вълците" определено имаше позитиви в играта на "червените дяволи", особено през първите 45 минути на „Молиню“, въпреки лошата серия на Солскяер срещу Уулвс. Това бяха може би едни от най-добрите 45 минути на Юнайтед като гост след назначението на норвежеца. "Червените дяволи" застрашиха врата на домакините само веднъж (и това положение се превърна в гол), но изглеждаха достатъчно сигурни в защита и почти не допускаха грешки - нещо, което рядко им се случва в последните няколко години. Изнасяха с увереност и пресираха съперника дълбоко, а за капак Марсиал вкара красиво попадение и така той отбеляза 50-тия си гол с червения екип.
Колкото добро беше първото полувреме, толкова и лошо бе началото на второто за играчите на Солскяер. "Вълците" направиха добра смяна и натиснаха "дяволите", които можеше да удвоят рано-рано след пропуск на Лингард. Въпреки значителното подобрение в защитата, Юнайтед допусна няколко грешки, които доведоха до сериозни положения за Уулвс, греда, а накрая и до невероятен гол на Невеш. Онзи Невеш, който е вкарал повече голове извън наказателното поле отколкото е пипал топката вътре е него. Онзи Невеш, за когото се знае, че не трябва да му се оставя пространство. А Юнайтед му позволи да стреля от дъгата на наказателното поле. Такива грешки са белег, че играчите не са тотално сработени и изисква работа от страна на треньорския щаб на "червените дяволи". A когато треньорът се сменя през 2 години, тази сработеност няма как да я има.
И стигаме до дузпата. След изравнителния гол, Юнайтед се посъвзе, започна да играе по-добре и закономерно получи правото да изпълни наказателен удар. Когато в такъв момент изпълняваш дузпа, трябва да я вкараш. Не трябва да я изпълни играч, който е изпуснал 4 дузпи в последната година, а играч, който изпълнява дузпи под напрежение - 1/8-финал на ШЛ и 1/2-финал в Лигата на нациите, и ги вкарва. При Фъргюсън още след първия пропуск, Погба нямаше да изпълнява дузпи в следващите няколко месеца. След дузпата Юнайтед продължи да прави опити за натиск, но така и не успя да създаде нещо сериозно. Защитата на тима не се пропука втори път, въпреки редките, но опасни атаки на Уулвс.
За феновете на Юнайтед, този мач е като загуба, като 2 изпуснати точки, а не една спечелена. Видя се, че на "червените дяволи" им липсваше креативност в средата на терена, но пък защитата изглежда много по-добре спрямо миналата година. Юнайтед изнасяше добре и с увереност, но призраците от миналото се прокрадваха в грешките при разиграването. Марсиал и Рашфорд играят чудесно заедно, но Лингард не е достатъчно класен за позицията на номер 10. На моменти гостите забавяха темпото, а към края мача сякаш липсваше волята да се вкара още един гол. Все едно на скамейката се бяха промъкнали сенките на Ван Гаал и Моуриньо.
Феновете на Юнайтед все още живеят със спомена за великия сър Алекс и се надяват Оле да е истинският му наследник. Това определено поставя напрежение върху норвежеца, особено когато шотландецът му помогна да стане играча, които беше, а и му даде да направи първите си стъпки в треньорската професия. Ще бъде трудно ученикът да задмине учителя. Фъргюсън ще бъде като голяма сянка над всеки следващ мениджър на "червените дяволи", сянка, която никога няма да може да се заличи. Един огромен призрак от миналото.
Въпреки всичко, Солксяер е тръгнал в правилната посока – високата преса, бързият футбол, налагането на млади играчи, избирането на подходящите трансферни цели са все неща, към които норвежецът се стреми и са все неща, които ще направят Юнайтед претендент за титлата. При правилно развитие и с правилни трансфери, това може да стане още следващата година. Но само ако Оле успее да се отърве от сянката и призраците на миналото.
