Олицетворението на италианския футбол

Италия винаги е била една от най-футболните държави в света. Поради тази причина точно в Серия „А“ има толкова много дерби-мачове, но един от тях вече почти 120 години олицетворява италианския футбол. Два клуба, в които са играли може би най-великите футболисти за своето време, също така те са и два от най-успешните отбори в световен мащаб, което прави срещите между Ювентус и Милан  истинско мегадерби дори извън Апенините.                                                                                                            

До момента двата гранда са изиграли цели 199 мача помежду си за първенството на страната (Серия „А“, Дивизионе Национале, Прима Дивизия, Прима Категория) като първият е през далечната 1901г., спечелен от „росонерите“ с 2-3. „Старата госпожа“ води в победите където резултатът е 77 на 59 при 63 равенства. В този мач  много често има доста отбелязани голове. Двете най-големи победи на отборите в дербито са изразителните 8:1 за Милан и 8-2 за Ювентус. Общо колосите са си вкарали цели 554 попадения, което ще рече средно по 2,8 гола на мач. “Бианконерите“ водят с 26 попадения в общия резултат, който е 290-264.

„Росонерите“ определено са най-добре представящият се италиански клуб на международната сцена. Милан е седемкратен носител на ШЛ, както и четирикратен супершампион на Европа, също така и двукратен първенец на КНК и четири пъти „дявола“ печели Междуконтиненталната купа. Милан е и единственият отбор, които два пъти е класирал  едновременно трима свои играчи в челната тройка на класацията за „Златната топка“ за най-добър футболист на Европа – Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард през 1988 г. и Марко ван Бастен, Франко Барези и Франк Рийкард  през 1989 г.  От своя страна Ювентус е печелил ШЛ едва 2 пъти при цели 7 загубени финала. Но клубът от Торино е единственият в света с пълен комплект отличия, след като е завоювал по веднъж вече несъществуващите „Купа Интертото“ и КНК . „Бианконерите“ са печелили също три пъти и Купата на УЕФА , което е предшественика на Лига Европа и по два пъти Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа. В ЕКТ Милан и Ювентус са се срещали едва веднъж. Това се случва на финала на ШЛ през 2003г. , който завършва с нулево равенство, след което „росонерите“ побеждават при дузпите и печелят трофея.  

На национално ниво нещата стоят по друг начин, там „Старата госпожа“ е на трона. Това е отборът в Италия с най-много трофеи във всички турнири, цели 56 официални отличия, от които 34 шампионски титли, 13 купи на страната и 8 суперкупи. Ювентус е печелил италианското първенство 36 пъти, но титлите от 2005г. и 2006г. бяха отнети заради скандала с уредени мачове „Калчополи“ .  „Бианконерите“ подобряват своя рекорд по брой мачове без загуба, като през сезон 2011/2012 завършват без загуба с 23 победи и 15 равенства. Същият този сезон отборът завършва със само 19 допуснати гола и е признат за отбора с най-добра защита в света за сезона. Милан е вторият най-титулуван клуб в страната с 30 отличия във всички турнири, 18 шампионски титли, 5 купи и 7 суперкупи на Италия. Любопитен факт е, че Милан става шампион на Италия още в сезона на основаването на клуба, което е 4 години преди първата титла на Ювентус. След което следват още 2 титли за „росонерите“ до сезон 1907/1908, когато идва голямото разделение на миланския гранд. 43 дисидента от Милан, водени от Джорджо Муджани, създават Интернационале Милано или както днес го познаваме Интер. Като причина за тяхното недоволство и напускане става забраната която е наложена в отбора – да не се допускат в игра чуждестранни футболисти, въпреки че те са гръбнакът на самия тим. След тези събития следват цели 52 години без титла за „дявола от Милано“.

След като огледахме на кратко историята на мегадербито на италианския футбол може да обърнем внимание на деветдесетте години. В онези времена Италия разполага с най-богатия футболен шампионат в света и може да наема най-добрите играчи. Преди Баджо да напусне Фиорентина в посока Ювентус, единадесет от общо тринадесетте най-големи трансфера в историята принадлежат отново на Серия „А“. Вследствие на това през деветдесетте години отборите от Италия печелят 13 от общо 30 трофея, които се разиграват в турнирите на УЕФА. Участват  в цели 25 финала. Без съмнение Серия „А“ е най-добрият и атрактивен шампионат в цяла Европа по това време. Милан и Ювентус са на върха с истински съзвездия от гениални футболисти в двата клуба.

 В началото на новия век грандовете от Апенините все още са на гребена на вълната. Милан дори играе цели три финала за четири години между 2003г. и 2007г. като печели два от тях. Единият, от които е по-горе споменатият финал с Ювентус. През 2006 г. обаче Италия е разтресена от скандала „Калчополи“ и се превръща в ужасяваща година за „бианконерите. В резултат на това пет отбора биват наказани - единия, от които е Ювентус. Отборът бива изпратен за първи път в историята си в Серия „Б“, като са му отнети двете титли от 2005г. и 2006 г. Клубът бива напуснат от някои от звездите си като Златан Ибрахимович, Патрик Виейра, Джанлука Дзамброта, Лилиан Тюрам и Фабио Канаваро. За сметка на това лоялните Алесандро Дел Пиеро, Павел Недвед, Джанлуиджи Буфон, Давид Трезеге и Мауро Каморанези остават, за да върнат отбора в Серия „А“. След като прекарва един сезон в Серия „Б“, Ювентус се завръща в Серия „А“ гладен за успехи. Но те така и не идват. Следва серия от треньорски рокади, но успехите все още ги няма. Така два поредни сезона 2009/2010 и 2010/2011 отборът се класира на седмо място, нещо съвсем нетипично за отбор имащ шампионски амбиции. През 2011 г. Антонио Конте подписва с отбора от Торино. Задачата му е да направи клуба шампион и класиране в Шампионска лига. Биват привлечени играчи като Андреа Пирло, Артуро Видал и Мирко Вучинич. Същата година е открит и новият модерен стадион „Ювентус Арена“, който е изцяло собственост на клуба. Конте налага схема 3-5-2 и резултатите идват – след оспорвана битка за титлата с Милан Ювентус, вдигна 28-та титла в Серия „А“, като отборът не допуска нито една загуба през сезона. Под ръководството на Конте отборът подобрява личния си рекорд за брой мачове без загуба в първенството. Въпреки че „Калчополи“ засяга основно Ювентус и неговия директор Лучано Моджи, заради обвинението за уговаряне на мача Удинезе – Милан завършил 1 – 1 на отбора са отнети 30 точки от актива и наложени 8 точки пасив за следващия шампионат. Донякъде това наказание става причината отборът да се концентрира върху представянето си в Шампионската лига. В четвъртфиналите след 2 – 2 в Милано и 2 – 0 в Мюнхен е елиминиран Байерн, на полуфинала след 2 – 3 в Манчестър и 3 – 0 на „Сан Сиро“ е отстранен и Манчестър Юнайтед. Стига се до финала в Атина, където с отбор, чиято средна възраст е една от най-високите в историята на турнира „росонерите“ благодарение на два гола на Индзаги печелят седмата си европейска титла, Ливърпул е победен с 2 – 1. По-късно ще бъдат спечелени за пети път Суперкупата на Европа и Световната клубна купа (заменила бившата Междуконтинентална купа), с което Милан става за четвърти път световен клубен шампион. Краят на сезон 2008/2009 е свързан с оттеглянето на Анчелоти, заменен от Леонардо и прекратяването на състезателната кариера на Паоло Малдини. Само след един сезон – през 2010 г. Масимилиано Алегри, заменя Леонардо на треньорския пост, като междувременно е закупен Златан Ибрахимович. Който през 2011 г. донася 18-а и последна шампионска титла за Милан до ден днешен. През следващата 2012 г. Милан води в класирането почти до последните кръгове от шампионата, за да отстъпи в крайна сметка на Ювентус. За отбелязване е прекратяването на кариерата на Гатузо, Неста и Зеедорф, което ще доведе до нова криза от смяна на поколенията. В периода до днес спорни решения на мениджърите на клуба, както по отношение на избора на треньор (след Алегри се изреждат Тасоти, Зеедорф, Индзаги, Синиша Михайлович, Кристиан Броки и настоящият Дженаро Гатузо ), така и по отношение на селекцията водят до разочароващи за привържениците резултати.

Израстването на Ювентус и лакатушенето на Милан определено обезличиха доста дербито в последните десетина години. Факт е, че „росонерите“  нямат победа в Торино от 2011г., но все пак утре вечер от 19:00ч. „старата госпожа“ и „дявола от Милано“ ще се сблъскат в дерби номер 200 между двата клуба за първенство. Мачът е много по-важен за гостите, защото борбата за зона ШЛ е доста оспорвана. Милан заема четвъртата позиция в Серия „А“ с 52 точки, само на 4 пред Аталанта и Лацио, които обаче са с мач по-малко. Ювентус е на първо място с 81 точки и на практика вече напипва Скудетото. „Росонерите“ начело с  Дженаро Гатузо, който след като ще трябва да се лиши от Лукас Пакета и Джанлуиджи Донарума срещу Юве, ще може да разчита на други двама ключови състезатели. Франк Кесие, който имаше проблем с коляното, се възстановява по-бързо от очакваното и ще бъде на линия. Същото се отнася и за Сусо, който се завърна в групата след контузията в левия крак. Но  при „бианконерите“ липсва самият Кристиано Роналдо.