Футболът в Италия се завръща днес с двубоя за купата между Ювентус и Милан, но тук ще говорим за третия колос на Апенините. Съставът на Интер винаги е разполагал с класни футболисти, а журналистът на Independent Ричард Хил сглоби така наречен дрийм тийм на "нерадзурите". Това са играчи, които са се подвизавали с особен успех на "Сан Сиро" в последните 100 години, като трябва да кажем, че 11-торката е наистина внушителна. Ето я и нея:
Вратар: Валтер Дзенга
"Човекът-паяк" бе един от най-добрите на поста на своето поколение. Дзенга е роден в Милано и е яростен фен на Интер още от дете. Кариерата му на "Сан Сиро" продължи цели 23 години, 16 от които в първия състав. През това време Дзенга спечели титлата в Серия "А", Купата на УЕФА 2 пъти и Суперкупата на Италия. Това може и да звучи скромно, но освен това той 3 пъти е избиран за най-добър вратар в света според Световната федерация по футболна история и статистика и веднъж е награден за най-добър в Европа. Невероятните му отскок и пъргавина му помогнаха да се справи прекрасно срещу някои от най-великите нападатели в историята на футбола, като в същото време той забавляваше и хилядите тифози по трибуните.
Десен защитник: Хавиер Санети
Едва ли някой си е мислел, че може да има друг човек на този пост. Хавиер Санети е истински символ на Интер. Той бе изключителен професионалист и верен слуга на клуба в продължение на 19 години. Неговата страхотна издръжливост му донесе прякора "Трактора". Той бе и капитан на тима дълги години и ще бъде запомнен като човекът, който вдигна три купи през сезон 2009/10. Санети държи рекорда за най-много мачове, изиграни от чужденец в Серия "А" - 615, както и за най-много мачове за Интер - 858. През това време той успя да спечели цели 16 трофея с "нерадзурите", а умението му да играе на няколко позиции бе ключово в гореспоменатия сезон на требъл. Когато Санети все пак окачи бутонките, Интер извади от употреба фланелката с номер 4 в негова чест, а в момента той е вицепрезидент на клуба.
Централен защитник: Джузепе Бергоми
Ако някога сте слушали интервю с бранителя, веднага ви е станало ясно, че този човек е истински лидер. "Ло Зио" (Чичото) е спокоен и страшно харизматичен джентълмен, който изигра над 500 двубоя за Интер в Серия "А". Интересното му прозвище произлиза от гъстия му черен мустак, който има още от млада възраст, дори по времето, когато е едва на 18 и печели Световната купа с Италия през 1982г., като е титуляр във финала. На клубно ниво пък е трикратен носител на Купата на УЕФА, шампион на Италия, носител на Купата и Суперкупата на страната. През 2004г. е включен в списъка "ФИФА 100", в който "Кралят на футбола" Пеле избира стоте най-добри играчи на 20-ти век.
Централен защитник: Армандо Пики
Това е един от верните лейтенанти на легендата Еленио Ерера по време на тоталната доминация на Интер в Европа през 60-те години на 20-ти век. Пики може да играе на няколко позиции. Дебютира като дефанзивен халф, след това се мести отдясно на защитата, а когато Ерера застава начело на "нерадзурите", той е преквалифициран като либеро. Не много висок, но физически здрав, Пики е трикратен шампион на Серия "А", двукратен носител на КЕШ и двукратен първенец в турнира за Интерконтиненталната купа. Считан е за един от най-великите защитници в цялата история на италианския футбол, което си е наистина забележително. Той е и капитан на "нерадзурите" по време на големите им успехи. За съжаление, Пики умира едва на 36 години от рак, а в родния му град Ливорно, стадионът на едноименния клуб е кръстен на негово име.
Ляв защитник: Джачинто Факети
Още един играч от ерата на Гранде Интер от 60-те години. Факети бе брилянтен ляв защитник, макар че бе изключително висок като за поста си. Той игра единствено и само за любимия си Интер в продължение на 18 години, а в същото време отбеляза и завидно много голве като за бранител - цели 75. Освен гореспоменатите трофеи, завоювани от Пики, Факети има още една титла от Серия "А", както и Купата на Италия във витрината си. Когато през 2006-та той почина след дълго боледуване, "нерадзурите" решиха да пенсионират фланелката с номер 3 в негова чест. По това време той бе президент на клуба.
Десен халф: Луис Суарес
Разбира се, че не става въпрос за уругвайския нападател на Барса. Луис Суарес Минамонтес е испански флангови играч от 50-те и 60-те години и също е основна част от Гранде Интер. След като печели куп трофеи с тима на Барселона, включително и "Златната топка" за 1960г., Суарес се мести в Интер при своя бивш наставник Ерера, където вече става част от суперотбора на "нерадзурите", който властва в Европа и печели два поредни пъти Купата на Европейските шампиони. За миланския гранд крилото има 328 мача и 55 гола, но елегантността, с която играе, му печели прозвището "Архитекта". Освен на фланга, Суарес може да играе още и в халфовата линия, което го прави изключително ценен в схемата на Ерера.
Централен халф: Лотар Матеус
Германецът игра за Интер едва 4 сезона, но това бе напълно достатъчно, за да си заслужи той място в дрийм тийма на "нерадзурите". Матеус помогна на миланци да си върнат Скудетото след почти 10-годишна пауза, а освен това успя да отбележи 53 гола в 153 мача за клуба. Освен това той бе награден и със "Златната топка" докато носеше синьо-черния екип. Най-големите успехи на Матеус не са с Интер, но той бе един от най-добрите, играл в халфовата линия на тима. Освен титлата в Серия "А", германецът помогна на "нерадзурите" да спечелят още Суперкупата на Италия и Купата на УЕФА. Класата на Матеус бе толкова голяма, че самият Диего Марадона го определи като най-трудния опонент, срещу когото се е изправял...
Централен халф: Сандро Мацола
Един от големите герои на Гранде Интер по време на европейските походи на отбора през 60-те. Мацола е син на легендата на Торино Валентино Мацола, който трагично губи живота си в онази самолетна катастрофа през 1949г. Въпреки това, Сандро не играе за "биковете", а избира Интер и задминава сериозно баща си по успехи. За "нерадзурите" играе 568 мача, в които бележи 161 гола. През цялата си кариера той остава верен на синьо-черната идея и никога не напуска "Сан Сиро". Съперничеството между него и звездата на градския съперник Милан Джани Ривера ще остане пословично, тъй като двамата играят на сходна позиция, което често означава, че единият играе за сметка на другия в националния отбор.
Ляв халф: Марио Корсо
Може би най-слабо известният играч от този списък, но пък той има своето заслужено място в него. Когато носиш прякора "Левият крак на Господ", едва ли си случаен. Корсо е смятан за един от най-добрите, които някога са играли на тази позиция в Серия "А". Основен участник в подвизите на Гранде Интер през 60-те, Марио е страшно техничен и с поразяваща левачка. Неговите клинични пряк свободни удари и точни като по конец центрирания са легендарни в Италия. Дебютира за "нерадзурите" на 16 и остава в тима още 16 години. Понякога е критикуван, защото не се движи достатъчно, но пък интелигентният му стил на игра компенсира.
Нападател: Роналдо
Няма как Феномена да е играл за теб и да не влезе в дрийм тийма ти. Роналдо счупи трансферния рекорд, когато се присъедини към Интер от Барселона през 1997г. Той изигра някои от най-силните си мачове със синьо-черната фланелка, но за негово огромно съжаление почти 5-годишният му престой на "Сан Сиро" бе помрачен от две ужасяващи контузии, които го извадиха от игра за прекалено дълго време. И все пак той изигра 98 мача за "нерадзурите" и вкара 62 гола, а страхотната му техника оставяше топ защитниците на Калчото разногледи. Донякъде е странно, че Роналдо спечели един-единствен трофей токато беше в Интер и това е Купата на УЕФА за 1998г., но пък точно тогава бе награден и с първата си "Златна топка".
Нападател: Джузепе Меаца
Когато стадионът на два от най-големите клубове в света е кръстен на теб, значи си оставил огромна следа в историята на футбола. Джузепе Меаца е един от мнозината, носили екипите и на двата милански гранда, но престоите му в Интер са доста по-сериозни от тези в Милан. Той дебютира за "нерадзурите" едва на 17 и печели 3 титли на страната, както и Купата на Италия. Освен това Меаца е и трикратен голмайстор на Калчото, двукратен Световен шампион и носител на "Златната топка" на Световното първенство в Италия (най-добър играч на Мондиала). За Интер нападателят играе 365 мача, в които бележи 242 гола. Според мнозина Меаца е най-великият италиански спортист на всички времена.
