Тази неделя, някъде на юг от богатите пиринейски метрополиси Торино и Милано, там в гордо мъждукащия приморски стадион „Луиджис Ферарис“, един добър моряк ще откаже да притаи дъх пред времето и съдбата си. Писано му е било винаги да го прави, а сега вече е съвсем сигурно, че дори на 36 години, той отново ще пречупи редица футболни завети и оковите на възрастта за едно последно храбро направление. Именно там - в пристанищният град Генуа, прочут с многовековната си търговска нишка днес все още живее и играе този магьосник над часовника на възрастта, търгуващ годините си за куп невероятни попадения. Досущ като ликът върху цветовете на отбора, които днес защитава – тези на Сампдория, почти можем да си го представим да отпушва от лулата като мъдрец и да нахлупя мореплавателната шапка на странстващия откривател.
Това е необикновената история на Фабио Куалярела. Неаполитанското хлапе, влюбено в светолосиния цвят на родния Наполи, което вече на 36 години и с капитанската лента на Сампдория си подсигури за пръв път приза Capocannoniere(пр. „топ стрелец“) за голмайстор на Серия А. При това с безответните 26 гола, абсолютен рекорд за футболист на такава възраст. Най-сетне спечели признание в синьо-белите краски на Сампдория, едва 9-и в подреждането, но все така далече от родните южно-италиански брегове и подножитето на вулкана Везувий, там където за един бленуван момент лудата мечта беше станала дива реалност – мечтата да играе за Наполи насред храма на небесносините “Сан Паоло”, който като малък така всеотдайно боготвореше. Мечта, която му беше така безчувствено открадната след само една година и мястото, което го прокуди с думите „измамник“, „юда“ и „сладострастник.“ Там където едва 4-годишен изгледа как Марадона печели първото скудето в историята на Наполи, а три години по-късно, през 1990 година, вече на 7 пази спомените за това как аржентинския гений отново върна трофея на Серия А в Неапол. В градът, където неаполитанците първо заделят парите си за храна, после за футбол, и чак накрая за дома си.
„Виждаха ме като бъдещият им капитан, който ще спечели нещо за отбора,“ призна Куалярела наскоро.“Ако зависеше от мен все още щях да съм на ‘Сан Паоло’. Да отбележа онези 11 гола за мен беше като да вкарам 100,“ допълва той.
Но не му беше писано. Историята на Куалярела започва още когато малкия Фабио, син на заможен неаполитанец в Кастеламаре ди Стабиа, на 15-ина киломента южно по неаполитанския залив, не намира футболния си късмет у дома и се озовава далеч на север в академията на едноименния Торино. За 6 години при „биковете“ играе едва 39 мача, в които се разписва 7 пъти. По това време Куалярела е все още недоразвит талант, с тромаво докосване, който макар и да наподобява Роберто Баджо като осанка и стил и да впечатлява с нюха си пред гола все още губи лековато топката и пропуска ред положения. А и Торино по това време страда от липса на финансиране.
Кариерата му не потръгва никак гладко. В следващите 5 години се подвизава за кратко под наем във Фиорентина и третодивизионния Киети, а до 26-годишна възраст играе още за Асколи, Сампдория и Удинезе. Успява да се оттърси от бремето на постепенно-развиващ се талант чак в Сампдория, където за един сезон бележи 13 пъти. Разковничето на кариерата му обаче идва с преминаването в Удинезе. Между 2007 и 2009 година се установява във военната столица на Италия("Capitale della Guerra“), придобива самочувствие и съвсем скоро оформя страховито нападателно трио за черно-белите, рамо до рамо с неостаряващия Антонио ди Натале и новопривлечения от Чили Алексис Санчес. Благодарение на тази причудлива италианско-латиноамериканска сплав, головете заваляват, всички гостуващи грандове на „Стадио Фриули“ треперят, а Удинезе тръгва на европейски поход. За две години се достигат две поредни 7-и места в калчото, два четвъртфинала за Купата на Италия, а през 2008/09 отборът на „малките зебри“ е единственият италиански представител достигал до четвъртфинали в евротурнирите. Отпадат от финалистите Вердер Бремен за Купата на УЕФА, а за Куалярела таванът в отбора е достигнат.
Мечтата Наполи
„Завръщам се!“ Това са първите му думи пред приятеля от детството му Джулио де Рисо, когато научава, че родния Наполи е напът да го привлече. „Беше страхотно,“ спомня си Де Рисо. „Всички мечтаеха за това – цели 2 години преди той да дойде обратно тук. Той беше толкова щастлив, радваше се като дете.“ Куаялела допълва: „Знаех, колко е важно това за моя град. Феновете на Наполи виждаха себе си в мен. Знаех че не съм сам, когато излизах на терена. Бях там в името на целия град. Това е мечтата на много от привържениците, която аз реализирах.“
Блудният син, който винаги е мечтал да облече екипа на Partenopei(„небесносините“), но никога не е играл за тях, се завърна през 2009 под оглушителният тътен от овации на „Сан Паоло“. Радостта за целия град и регион е трудно описуема. Тифозите реват с пълен глас името на Фабио на летището „Аеропорти Кампани“, пред къщата на баща му и майка му в Кастеламаре ди Стабиа, в парка „Пиаца Винченцо Техио“ пред стадиона, по улици и площади – въобще навсякъде. Запечатана е дори обичта на членове на неаполитанската мафия Камора, които приемат Куалярела като свой син: „Бяхме толкова щастливи,“ признава анонимно един от тях. „Бяхме изключително емоционални, защото той е дете на този град, момче на нашата неаполитанската земя.“
Не само Италия, но и в цяла Европа научава за завръщането на Куалярела в Наполи. Фурорът е почти толкова голям, колкото и когато Диего Марадона идва да рита за южняците през далечната 1984 година. Тифозите от трите най-влиятелни ултрас групировки - CUCB (Commando Ultras Curva B), Ultras Napoli и Fedayn подготвят още по-голям жест към нападателя. Със съвместни усилия и подпомогнати от прословутото неаполитанско радио „Radio Kiss Kiss“, съчиняват песен в негово име. Събитието определено е прецедент. И до ден днешен само 4-а футболисти на Наполи за цялата им история имат посветени песни. Става дума за Диего Марадона, Валтер Гаргано, Едисон Кавани. Към тях вече е включен и Фабио Куалярела. В любимия на хиляди рефрен от песента за Куалярела се пее:
„
БУМ-БУМ Куалярела. БУМ-БУМ Куалярела. БУМ-БУМ
стреляй към тази врата.
БУМ-БУМ Куалярела. БУМ-БУМ Куалярела. БУМ-БУМ
какъв шампионски удар
с него те знаят че няма измъкване, той стреля от средата на терена и без проблем вкарва гол
той не може да вкара нормален гол, но ние го обичаме точно такъв
БУМ-БУМ Куалярела. БУМ-БУМ Куалярела. БУМ-БУМ
той кара целия град да мечтае.
“
Местните медии също не пестят хвалби и сравнения, дори преди нападателя да е стъпил на терена. Сравняват го дори с Масаниело, митологичен образ на местния моряк от средата на 17-и век, който повежда революционно движение срещу владеещата южна Италия по това време Хабсбургска Испания на Филип IV.
А още със стъпването си обратно на южния бряг Куалярела започна да се отблагодарява на привържениците. Споделя успехите на клуба с агитките, а при всеки от 11-е си гола през сезон 2009/10 неизменно целува емблемата с главно ‘N’ върху небесносиния си екип.
„Това беше отбора на града,“ казваше той. „Сбъднах една мечта и всеки гол, който бележех правеше мечтата все по истинска. Беше сякаш един фен се беше спуснал от трибуна Curva(северната тераса на стадион “Сан Паоло”, където вълнеят най-дивите фенове) за да отбележи гол за своя собствен отбор. Беше най-доброто усещане.“
Шантаж, кошмари, страх – погребението на мечтата
Необяснимо за всички обаче мечтата бързо се превръща в непоносим ад. Противно на всякакви очаквания, на обичта на тифози и на вечната любов на Куалярела към Наполи, нападателя шокиращо се разделя с неаполитанци. При това след само един сезон. Преминава в кръвния враг на север Ювентус под наем за 4,5 милиона евро, който в същия сезон завършват едва 7-ми и зад Наполи в класирането. Учудващо е и защо липсва сбогуване или каквото и да е обяснение за трансфера. Още същата вечер, след като новината официално е потвърдена, Неапол изригва във вулкан от яд и омраза. Обезумели запалянковци в светлосиньо засипват името му със зверски хули. Ритуално се изгарят тениски с номер 27, а местната телевизия запечатва животински сцени пред „Сан Паоло“ и домът на родителите му, там където грозните обиди омерзяващи фамилия Куалярела изпълват морския въздух пред Кастеламаре ди Стабиа до късните часове. Майката дори чува да я оприличават с проститутка. Доскоро припознаван като полу-бог и месия, местното момче се сблъсква с най-голямото корабокрушение в живота си – изгнанието от любимия отбор. Но как изобщо се стига до там? Дали Куалярела изоставя Неапол за парите и славата на „бианконерите“? Или има друга малкоизвестна причина?
Отговорът ни връща обратно в последната година на нападателя в Удинезе. Там той е във вихъра си, бележи 13 гола, но извън терена се появават неочаквани лични проблеми. Към края на пролетния полусезон, тъкмо когато слуховете за преминаване в Наполи набират сила, Куалярела разбира, че някой е хакнал имейла и телефона му. Анонимен адресант започва да му изпраща редица съобщения, в които го обвинява в зависимост от наркотици и връзки с мафия Камора. Първоначално Куалярела ги пренебрегва с идеята, че някой побъркан фен си прави шеги с него. Въпреки, че сменя телефонния си номер и имейла си обаче, заплашителните sms-и се засилват, а скоро започва да получава и писма в пощата си, които съдържат нов куп обвинения и изнудвания.
Еуфорията от преминаването в Наполи обаче засечнва всичко останало. Празникът за роднини и приятели е огромен, а Куалярела решава да прикрие проблема и да търси помощта на полицията, която междувременно да залови мошеника. С помощта на приятеля си Де Ризо, който също от скоро получава странни съобщения, отиват при Рафаеле Пиколо. Това е човекът, който работи за неаполитанската полиция в отдел пощенски и дигитални престъпления. Уреждат си среща, а Пиколо е готов да помогне с всичко на местната футболна гордост. Подават и жалба в полицията. Пиколо взима телефоните и лаптопите и на двамата за да ги почисти и да локализира изнудвача.
Съобщенията и писмата веднага спират. За подарък към Пиколо Куалярела му подарява свои снимки с автографи и няколко екипа с неговото име. Не минава много време обаче и съобщения се появяват отново. Обвиненията в тях зачестяват и стават дори по-тежки. Куалярела неведнъж намира пликове пред вратата си, които съдържат снимки на голи малолетни момичета. Получава нови и нови заплахи, като този път те го обвиняват в това, че е блудствал с тези момичета и че скоро ще бъде разкрит пред целия свят. Куалярела вече е сериозно обезпокоен. Отново се свързва с Пиколо с молба за помощ.
Заедно с приятеля си Де Ризо дори отиват в задния двор зад офиса на Пиколо, където да подготвят преписката, която полицаят да подготви и и изпрати. Пиколо този път обещава да проследи злосторника на всяка цена и да го пипне в най-скоро време. Този път обаче съобщенията продължават. Въпреки близката съвместна работа с Пиколо, който настоява Куалярела да не споменава нищо пред клуба и медийте, изнудвача намира нови и нови начини да притисне футболиста. Зачестяват и неприличните обвинения. Дори в дома на родителите му започват да пристигат заплашителни и уронващи самочувствието на играча тектове и снимки. Чете ги майка му. В тях пише, че Фабио е педофил и спи с деца. Футболистът добре знае, че в тях няма и капчица истина, но това не го успокоява по никакъв начин.
"Снимките видимо бяха свалени от сайтове в интернет,“ разказва години по-късно Куалярела.“ По качеството им си личеше. Това беше най-лошият момент в живота ми. Майка ми да види тези неща..."
Тормозът ту спре, ту се разпали отново. Междувременно полицаят се сдобива с билети за мачовете на Наполи, подарени фланелки на играчи, още автографи и картички. Успехите със сменените телефонни номера са периодични и краткотрайни. Ужасното психическо нападение стига своя връх, когато Куалярела все по-рядко си позвлоява излиза из града. Обсебен е от притеснения и страх. Обвиненията го заплашват и с нападение в най-скоро време. Мислите на нападателя определено са далеч от терена, а играта му не върви, както в последните му години месеци преди трансфера в Ювентус.
Пиколо го съветва: "Не говорете с никого, това е човек от града или местността, щом знае адреса и точния дом. Писмата да се отварят само с гумени ръкавици, да не се пипат с ръце." Самият той ги събира в черни пликове и ги носи в участъка в Неапол.
Животът на Куалярела се преобръща. Най-лошото идва, когато през пролетта на 2010 снимките вече не са на малолетни момичета. В пощенският плик е картина на ковчег, а върху него и снимка на Фабио Куалярела. "Синът на Виторио ще умре," гласи покъртителният текст.
Според Пиколо заподозрени са всички – приятели, съотборници и роднини. Куалярела е уплашен и в клуба го виждат. Моментът е непоносим, тъй като Куалярела цял живот мечтае да облече тази фланелка. Президентът на Наполи Аурелио де Лаурентис усеща, че нещо не е наред. Говори с любимеца на Неапол няколко пъти, но Куалярела не бива да казва нищо за да не опропасти разследването. Тормозът достига връхната си точка, а Куалярела решава да се махне от клуба. Следва трансфер в Ювентус и надежда за ново начало.
А мошеникът е...?
Три години след като преминава в град Торино истината излиза наяве. Макар футболистът да живее като в черупка и да избягва всякакви социални контакти, в една от кратките си ваканции обратно в Неапол бащата на Фабио Куалярела заподозрява самия полицай Пиколо. Междувременно нападателя се запознава с адвоката Джовани Бариле, който е и високопоставен член на една от ултас групировките на Наполи. Той му разказва как Пиколо от 14-годишен е самотник и странник, живеещ с нагласата да мрази всеки около себе си. Самият Бариле е преживял подобен ад с Пиколо, а в гнева си едва не го е прегазил с колата си. В крайна сметка му простил и не се стигнало до съд. Куалярела се заема да инсцинира съобщения и нови заплахи, а постепенно Пиколо е притиснат и си признава всички зверства.
Едва когато Пиколо най-после се озовава в затвора, Куалярела застава пред британски медии в едно много емоционално интервю за да разкрие пред всички за кошмара си. Научили за историята му феновете на Наполи, тези прокудили любимеца си, опъват транспаранти в подкрепа на Куалярела.
„Премина през ада с невероятно достойнство,“ се чете на тях. „Ще те приемем отново, Фабио, син на този град.“
Индийското футболно лято
След 3 триумфа в калчото с Ювентус Фабио Куалярела заиграва за Торино, а после идва и ренесанса в Сампдория. На вече 35 години през миналия сезон, Куалярела отбеляза цели 19 попадения, личен рекорд. Тази година, наскоро навършилия 36 години италианец е вече с цели 26 гола, повече от всеки друг играч на такава възраст в Серия А. Постижението го нарежда пред голяма част от ветераните, сред които Лука Тони, Антонио ди Натале, Диего Милито, Алесандо дел Пиеро и Дарио Хубнер, които грабнаха приза за голмайстор след 30-ата си годишнина. Именно в Генуа неостаряващия Куалярела придоби статут на легенда. По подобие на Масимо Макароне за Емполи и Фабрицио Миколи за Палермо, той изживява златните си и най-резултатни години в залеза на кариерата си.
В 20-ия си сезон при професионалистите и след като смени 8 отбора, нападателят подобри ред рекорди. Ето и някои интересни факти за него:
- Подобри рекорда на Габриел „Батигол“ Батистута по поредни отблеязани попадения в Серия А(голове в 11 последователни срещи от края на октомври до края на януари този сезон)
- Вторият най-резултатен играч за Сампдория в един сезон. Пред Куалярела е единствено Серджо Бригенти, който в сезон 1961/62 бележи 27 пъти за генуезци.
- Най-резултатният играещ футболист в Серия А с общо 143 гола.
- Носи номер 27 в памет на Николо Гали, приятел от детството и съотборник в академията на Торино, който по това време носи същия номер. Гали загива в пътна катастрофа през 2001 докато играе под наем в Болоня от Арсенал.
- Носи номер 27 и по друга причина. Фабио Куалярела е 27-ият италианец награден с приза „Гаетано Ширея“ за играч на поне 30 години играещ в калчото, който продължава да демонстрира завидни качества и спортсменство.
- Най-възрастният голмайстор на Италианския национален отбор – отбеляза при победата на „скуадра адзура“ над Лихтенщайн през март 2019 година на възраст 36 години и 54 дни
Завръщане в Наполи?
Запитан наскоро какво предстои за него през следващите сезони, Куалярела сподели: „Чувствам се фантастично тук в Генуа, но ми се иска да играя и в MLS в Северна Америка. Други италиански звезди като Пирло и Джовинко вече направиха стъпката към ‚сокъра‘“, коментира нападателя. Преди време обаче Куалярела беше запитан дали има вероятност да премине обратно в Наполи за един последен специален сезон. „През годините се опитах да им покажа колко много обичам Наполи с някои малки жестове, като това да не празнувам, когато вкарах срещу тях с екипа на Торино[2014]. Дали бих се върнал в Наполи? Би било чудесно, дори и само да знам как тези фенове мислеха за мен през цялото това време. Имам несвършена работа там.“
Дали Куалярела, който заяви, че може да играе до 38-годишна възраст, ще се завърне в Неапол за своята лебедова песен? Или е време за нови приключения в Америка, а може би дори и в ролята на треньор? Както той сам доказа, можем да очакваме още много от златното старче на Генуа.
Песента посветена на Куалярела може да чуете тук.
Попадението с пета на Куалярела срещу Наполи с екипа на Сампдория може да видите тук.
Всички 26 попадения на Куалярела за сезон 2018/19 може да видите тук.
