Съвсем скоро ще започне поредният квалификационен цикъл, който ще определи участниците на Световното първенство в Катар догодина. Шест квалификационни зони ще трябва да излъчат общо 31 финалисти, които ще отговорят на въпроса кой ще бъде новият световен футболен властелин.
И докато в наши дни Мондиалът е най-престижната международна надпревара за национални отбори, в зората на неговото съществуване нещата са седяли по доста по-различен начин. Вероятно сте запознати как чиновниците на ФИФА, начело с техния президент Жул Риме, буквално са молили държави от различни краища на света да се включат в новоучредения турнир.
Някои са откликвали на драго сърце на инициативата, други обаче са отказвали да участват, като са изтъквали различни причини за това. Така в първото Световно първенство се включват едва 13 тима, като първенец стават домакините от Уругвай.
Разбира се, времената са били други. Изключително трудно и скъпо е било да се пътува до другия край на света, за да се играе футбол. Така огромна част от европейските нации отказват да играят на Мондиала в Уругвай. Когато турнирът се мести в Европа пък, участниците от останалите континенти също са малко.
И все пак някои отбори отказват участие, изтъквайки доста любопитни причини. Днес ще проследим кои са те и какво е тяхното извинение за отсъствието.
Уругвай (1934)
Това е единственият Мондиал, на който актуалният световен шампион не се появява. Бесни на европейските нации за много скромното им участие на турнира през 1930г., на който "урусите" са домакини, те отказват да пътуват до Стария континент в знак на протест. Разбира се, турнирът излъчва нов първенец в лицето на Италия, но според уругвайците, те никога не са губили титлата, защото просто не са отишли да я защитават.
Великобритания (1934)
Високомерието на британците тук просто достига нов връх. Като "откриватели" на играта, хората от Острова смятат, че им е под нивото да се състезават с някакви си отбори от континентална Европа, камо ли пък от другия край на света. В кралството доста повече се цени турнир на име Домашен шампионат на Великобритания, където сили мерят най-добрите според техните представи отбори в света - Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. От Острова гледат с насмешка на ФИФА и дори членът на местната Футболна асоциация Чарлс Сътклиф нарича Световното първенство "пълен майтап", заявявайки че Домашният шампионат е далеч по-силен от този, който ще се проведе в Италия.
Аржентина и Уругвай (1938)
Както ще забележите, аржентинците пропускат доста световни първенства, не защото не могат да се класират за тях, а просто защото бойкотират това или онова. В този случай "гаучосите" и "урусите" недоволстват, че за втори пореден път Мондиалът се провежда в Европа и отказват да се включат в надпреварата.
Австрия (1938)
Тук случаят е малко по-различен. Австрийците минават през квалификациите и се класират за турнира, като изявяват голямо желание да се състезават, но едва месец преди началото на първенството страната е "присъединена" към Нацистка Германия от Адолф Хитлер чрез Аншлуза. Няколко австрийски футболисти все пак са включени в състава на Германия, който отива на Мондиала. Тогавашната голяма звезда на австрийския футбол Матиас Зинделар не е повикан, защото не иска да играе за този обединен тим.
Индия (1950)
Може би един от най-популярните случаи на отказване участие на Мондиала. Индийците получават шанс да се състезават, след като тимовете на Филипините, Индонезия и Бирма отказват да пътуват до Бразилия, но в последствие се отказва, че Индия също няма да замине за първенството. Според легендите, местната федерация отказва да пусне отбора, защото правилата не позволяват футболистите да играят боси, както били свикнали. Доста по-логичната версия обаче е, че Индия просто няма пари, за да прати отбора си на пътешествие до другия край на света, въпреки че организаторите от ФИФА предлагат да поемат по-голямата част от разходите.
Аржентина (1950)
Поредният случай, в който "албиселесте" не се появяват на най-висшия форум. Този път аржентинците не са сърдити на ФИФА, а на домакините от Бразилия. Аржентинската футболна асоциация е в огромен скандал със своите колеги от бразилската федерация, така че "гаучосите" пропускат и този Мондиал.
Шотландия (1950)
Изключително забавен случай. Това е първият турнир, в който тимовете от Острова най-сетне решават да дадат шанс на Световното първенство да се докосне до тяхната магия. Англия заявява участие, докато президентът на шотландската футболна асоциация Джордж Греъм заявява, че шотландците ще пътуват за Бразилия само ако спечелят Домашния шампионат. За негово съжаление тимът му губи финала от Англия и въпреки че Шотландия получава право на участие в Мондиала, защото англичаните така или иначе вече са се класирали, бесният Греъм заявява, че няма да пусне отбора да участва в Световното първенство като наказание за провала.
Цяла Африка (1966)
Още едни обидени. Единственият африкански отбор, който взима участие в първенство до тогава е Египет през 1934г. След това представителите на Черния континент не успяват да се доберат до голямата футболна сцена. През 1966г. пък те решават буквално да бойкотират Мондиала, защото според правилата на ФИФА победителят от зона Африка трябва да играе плейоф срещу победителя от зона Азия, което им се струва обидно. Също така африканците са недоволни от изключването на Южна Африка от ФИФА заради Апартейда. В резултат на това Световната футболна централа глобява африканската федерация с 5000 швейцарски франка, което разгневява още повече сърдитите африканци.
СССР (1974)
Можем да кажем, че тук вината е разпределена поравно между "братушките" и ФИФА. Съветският съюз донякъде се проваля в квалификациите, което налага да играе плейоф за финалното място на Мондиала срещу Чили. След 0:0 в Москва, руснаците отказват да пътуват за реванша в Сантиаго, където в онзи момент се води гражданска война между опозицията и президента Салвадор Аленде. Чилийците все пак излизат на терена пред обезумяла тълпа ликуващи зрители и вкарват 2 гола в празната врата, класирайки се за Мондиала, а ФИФА наказва Съветския съюз с дисквалификация.
БОНУС:
Йохан Кройф (1978)
Представете си нидерландският тим, който достига до финала на надпреварата, но губи от Аржентина, да разполагаше и с гениалния Кройф в състава си. Е, това обаче не става, след като легендарната 14-ка отказва да участва в Мондиала, въпреки че играе в квалификациите. В интервю през 2008г. Кройф заявява, че е пропуснал турнира, защото е имало опити семейството му да бъде отвлечено в Барселона година преди Световното и не е бил на 100%. И все пак други теории твърдят, че Йохан просто не е искал да се състезава в намиращата се във военна диктатура Аржентина. Самият шампионат съдържа доста скандални моменти, които облагодетелстват домакините. В крайна сметка "гаучосите" печелят първата си световна титла, повеждавайки именно Нидерландия във финала.
Прочетете също:
