Тъй като все още нещата в света на футбола са доста тихи и интересните новини са рядкост, решихме да ви представим нещо по-различно. Това са десет истории от футболни отбори по земното кълбо, които са толкова абсурдни, че ще ви потресат до мозъка на костите. Някои от тях са крайно забавни, други - направо немислимо глупави, а трети... Е, да кажем че в света на футбола никога не можеш да твърдиш, че си видял всичко.
Ето ги и отборите, в които се случват тези абсурди:
10) Мексико
Помните ли кога за последно "ацтеките" пропуснаха да участват на световно първенство? Не? Аз ще ви подскажа - през 1990г. Не защото не се класираха, а защото бяха наказани заради скандал, носещ името "Качирулес". Той се изразява в това, че мексиканците са използвали четирима играчи над определената възраст в турнира за младежката купа на КОНКАКАФ през 1988г. Историята и тук е интересна, но не за нея става въпрос в момента. Та Мексико бе на път да пропусне и Мондиала в Бразилия през 2014г. поради безбожно слабите квалификационни мачове, които изиграва. Това довежда до изумителните решения на мексиканската футболна федерация да уволни и назначи четирима наставници на кормилото на националния отбор в рамките на 6 седмици. Досегашният треньор Хосе Мануел де ла Торе е изритан в началото на месец септември 2013г., а на негово място пристига Луис Фернандо Тена, който изкарва точно 1 мач начело на тима и също е заменен. Новият наставник Виктор Мануел Вучетич пък се задържа на поста за още 2 срещи, след което му е посочена вратата, въпреки че записва победа и загуба. В крайна сметка мексиканците изваждат късмет и развоят в другите срещи от квалификациите е благоприятен за тях, така че те си осигуряват бараж за класиране на световното срещу Нова Зеландия. За там пък вече е назначен Мигел Ерера, който все пак успява да класира "ацтеките" на финалите в Бразилия и дори получава възможността да ги води на първенството.
9) Палермо
И ако смятате, че тази въртележка на треньори е възможна само в латинска и централна Америка, доста грешите. Макар и доста далеч в географско отношение, италианците донякъде споделят буйния южняшки манталитет на латиносите. Особено щом се отнася до сицилианците и вече бившия президент на Палермо Маурицио Дзампарини. Ексцентричният бизнесмен никога не се е славел като човек, с който лесно можеш да се сработиш, но в този случай дори той се олива сериозно с неадекватните си решения. През 2011г. той успява да уволни цели 5 треньора! Можем само да споменем, че Франческо Гуидолин, който води розово-черните в 4 различния случая, дори не е след тези клети души, изпатили си от гнева на Дзампарини. Сезон 2010/11 е започнат от добре познато у нас име - това на Делио Роси. В следствие на слаби резултати, той е уволнен през февруари и заменен от друг ексцентрик - Серсе Козми. Той изкарва на "Ренцо Барбера" точно 2 месеца и също е изритан. Къде срамно, къде не, Делио Роси е върнат на поста, само за да бъде изгонен по-късно същия ден! Следващият в списъка е Стефано Пиоли, който пък изкарва предсезонната подготовка, но е освободен през август, а неговият наследник Девис Мангия се задържа до декември. Тогава вече е назначен Бертоло Мути. Последният оцелява не само до края на календарната 2011-та, но дори и до края на сезона! След което, разбира се, е уволнен...
8) Донкастър Роувърс
Ех, ниските нива на английския футбол изобилстват от колоритни истории, като по всяка вероятност ще направим отделна статия само за тях. Днес ще споменем два от случаите във футболната лига. Този е първият и за да ви подготвя психически - ще има още един. Донкастър Роувърс са един от отборите, които никога не са печелили голям трофей в цялата си история. А и как биха могли? Те нямат нито един сезон в елита на английския футбол за всичките 140 години от тяхното създаване. Дори не са и от тези, които се промъкват до финала на ФА къп и с огромна доза късмет и магия го печелят. Нещата изглежда ще се променят в началото на 90-те, когато бизнесменът Кен Ричардсън се сдобива с контролния пакет акции в клуба. Той говори как ще закара Роувърс до славата, но амбициите му бързо се охлаждат. Основната му идея е да инвестира пари в нов стадион, но когато предложението му е отказано, той, освен че зарязва Донкастър, дори наема трима престъпници и им плаща да изгорят стария им дом "Бел Вю", за да прибере обезщетение от застрахователните компании. Избраните от него бандити са толкова некомпетентни, че се провалят, биват арестувани, изпяват Ричардсън на полицията и той е осъден на 4 години затвор. В същото време Донкастър изпадат от четвъртото ниво на английския футбол в конферециите. Забавен факт е, че в момента Роувърс все пак играят на нов стадион - "Кийпмоут Стейдиъм", което по всяка вероятност вбесява Кен Ричардсън до мозъка на костите.
7) Коринтианс
Бразилският клуб има щастието през годините в редиците му да играят някои от най-големите играчи в историята на футбола в южноамериканската страна. Коринтианс е седемкратен шампион на Бразилия, носител на Копа Либертадорес, двукратен първенец в Световното клубно първенство и така нататък. В началото на 80-те, най-голямата звезда в редиците на "отбора на народа" е гениалният полузащитник Сократес. По това време Бразилия е управлявана от военна диктатура, което кара играчите на Коринтианс да приложат характерния бразилски глагол "концентрацио". Те се събират в хотела няколко дни преди мач и се заключват в една от стаите, където обсъждат политика и как да върнат родината си към демокрацията. Футболистите взимат решение да излизат за всеки мач, придружавани от банер с надпис: "Печелим или губим, но винаги с демокрация". Това няма чак толкова желан ефект и не проработва кой знае колко добре. На терена Коринтианс печелят щатските титли на Сао Пауло за 1982 и 1983г., но в същото време политическата им пропаганда не води до нищо. Въпреки призива на играчите хората да гласуват, като освен банера те носят и на фланелките си надписи "DIA 15 VOTE" (Гласувайте на 15-ти), опитът за смяна на политическото управление не успява и диктатурата в Бразилия продължава още няколко години.
6) Перуджа
В историята на футбола има известни няколко случая, в които отбори от топ 5 първенствата на Стария Континент да завършват сезона непобедени. В почти всички от тези сезони, въпросният тим се поздравява с титлата на съответната държава през месец май. На прима виста ни изскача на ум името на Арсенал, непобедим във Висшата лига за сезон 2003/04. В английския фолклор има още една такава история, но тя е още от зенита на футбола - сезон 1888/89 същото постижение прави и Престън Норт Енд, завоювайки титлата на футболната лига. Към тези истории на Острова можем да причислим и Селтик, който става шампион за 2016/17 без нито едно поражение. В Италия също се е случвало няколко пъти - Милан, непобеден за сезон 1991/92 и Ювентус - 2011/12. Все още помните, че в началото казах "почти всички", нали? Ето го и изключението. Това е отборът на Перужда от сезон 1978/79. "Грифоните" са и първият италиански тим, който постига този невероятен успех, но по някакъв начин не успява да триумфира със Скудетото. То отива в ръцете на Милан, които изпреварват Перуджа с 3 точки. Цели 12 от 15-те гостувания на "грифоните" завършват наравно. В края на сезона те имат 11 победи и 19 равенства и остават на второ място в крайното класиране - най-доброто постижение в цялата им история. И това като се има в предвид, че двете най-големи легенди на тима вече не се състезават - Ренато Кури умира през 1977г. от инфаркт по време на мач срещу Ювентус, а Франко Ванини прекратява кариерата си по-рано през кампанията поради контузия.
5) Всеки един клуб в Андора
.jpg)
Както може би добре знаете, тази страна представлява една малка хълмиста местност на границата между Франция и Испания. С територия от 470 квадратни километра и население от около 76 000 души, Андора има всичко друго, но не и място за футболен терен за всеки клуб. Противно на всичко, което някога сме чували, страната има шампионат, състоящ се от 8 отбора. Има дори и втора дивизия, в която пък се подвизават още 10 тима! Може би си спомняте, че преди няколко години отборът на Левски игра квалификации за Шампионската лига срещу първенеца на Андора Сант Жулия. Та на въпроса. Както вече споменахме, силно ограниченото пространство, както и фактът, че релефът в страната е предимно планински, правят така, че в Андора да има едва 2 футболни игрища. По-малкото - "Естади Комунал д'Андора ла Вела" разполага с 1300 седящи места и тревна настилка. През 2014г. пък е построен и новият национален стадион - "Естади Национал", който има близо 3300 места и настилката му е изкуствена. На тези две съоръжения домакинства националният отбор на страната, тук се играят всички мачове от първенството, от втора дивизия, както и от купата и суперкупата на Андора. В допълнение на това, двата терена приемат и мачовете на местните клубове по ръгби.
4) Лацио
На всички любители на футбола е добре известно, че отборът на Лацио има едва две титли на Италия в цялата си над стогодишна история. Втората идва сравнително скоро - сезон 1999/00, когато в тима на римските "орли" блестят цяло съзвездие супер-играчи като Серджо Консейсао, Марсело Салас, Роберто Манчини, Ален Бокшич, Синиша Михайлович, Алесандро Неста, Диего Симеоне, Деян Станкович, Павел Недвед, Симоне Индзаги, Хуан Себастиан Верон, Матиас Алмейда и така нататък, а наставник е легендарният швед Свен-Горан Ериксон. Това е което всички помним. Това, което може би малцина от нас помнят, е другата титла на "бианкочелестите" през сравнително далечната 1973/74. Тогава под ръководството на Томазо Маестрели, Лацио отново има суперотбор, като голямата звезда е нападателят Джорджо Чиналия. Единственият проблем е бил, че голяма част от играчите са се мразели помежду си. Те се ненавиждали до такава степен, че от ръководството на тима се видели принудени да обособят две съблекални за футболистите, за да могат двете враждуващи фракции да се държат разделени. Чиналия дори описва двустранните игри на тренировка като "война", но също така допълва, че когато е станело време да се играе официален мач, всичката омраза и различия са се забравяли и всеки е пазел гърба на съотборниците си. Това е едно от двете странни неща. Другото е, че част от този легендарен отбор е като застигнат от проклятие. Треньорът Маестрели умира от рак в разцвета на силите си. Халфът Лусиано Ре Чекони е застрелян докато се шегувал, че обира бижутерия, а друг от основните играчи Марио Фрусталупи загива в автомобилна катастрофа.
3) Ебсфлийт Юнайтед
Помните ли за двата английски тима, които ще вкараме в нашия списък? Е, ето го и другия. Отново става дума за отбор от ниските дивизии от футболната лига на Острова, като по време на тази случка, Ебсфлийт Юнайтед се намира в Конференцията, тоест ниво номер 5 и най-високата непрофесионална дивизия. Та ето какво се случва: През месец ноември, 2007г., въпросният клуб се сдобива с нови собственици. Това е компания, основана в интернет, на име "MyFootballClub" (Моят футболен отбор). Какво представлява това? През месец август същата година се основава сайт с такова име, като целта му е да събира футболни фенове, които да финансират закупуването на футболен отбор. Всеки плаща по 35 паунда и със събрания капитал се прави оферта. Та през есента на 2007г. въпросната организация закупува 75% от правата на Ебсфлийт, като първото нещо, което прави, е да освободи мениджъра на тима Лиам Дайш и да го преназначи за треньор на първия отбор. Дадена е власт на феновете да взимат всички решения в клуба чрез онлайн гласуване. Представете си как 27 000 души избират стартовите 11 играчи за всеки мач, как движат трансферите и плащат заплатите в отбора. Може би е излишно да кажем, че този експеримент претърпява пълен провал. Първо, хората, плащащи по 35 паунда за да участват в управлението на Ебсфлийт, намаляват до 3500, отборът изпада от дивизията, което води до ново гласуване контролният пакет акции да бъдат предадени на новосформиран тръст на име "Флийт", чиято цел е да спаси отбора от почти сигурната гибел, към която го дърпа "MyFootballClub".
2) Куинс Парк
Не, тук не става въпрос за английския тим с окончание "Рейнджърс", а за един много много стар шотландски клуб. Куинс Парк е формиран през далечната 1867г. или точно преди 152 години. Към момента се подвизава във втора шотландска лига (четвъртото ниво на местния футбол), но това не винаги е било така. Мотото на тима е латинското "Ludere Causa Ludendi", което се превежда горе-долу като "Да играем за да я има играта". Първи интересен факт: отборът домакинства не къде да е, а на "Хемпдън Парк"! Това е нещо от сорта на Черноморец Бургас (София) да домакинства на националния стадион (не че не се е случвало). Въпреки, че средната посещаемост на мачовете на тима е 750 души, те продължават да играят на националния стадион на Шотландия и до ден днешен. Интересното е, че "Хемпдън Парк" е най-големият стадион в света преди построяването на "Маракана" за световното първенство през 1950г. Втори забавен и основен факт: Помните ли как преди 10-15 години се зароди идеята Селтик и Рейнджърс да се включат в английската Висша лига? Е, преди близо 150 години отборът на Куинс Парк е направил точно това. Само че тогава все още не е имало Висша лига, нито Първа дивизия, така че "паяците" (както е прякорът на този клуб) се включват в най-стария турнир в света - ФА Къп, за изданието му през 1872г. За късмет на Куинс Парк, на тях не им се налага да играят чак до полуфинала, тъй като един по един съперниците им отказват участие. Така те мерят сили с отбора на Уондърърс стъпка преди големия финал и завършват наравно 1:1. За огромно съжаление обаче, Куинс Парк няма пари за да си позволи да пътува за втори път до Англия за преиграването и не се явява на мача. В последствие Уондърърс печели купата след победа с 1:0 на финала над Роял Инжиниърс. В следващите няколко години "паяците" продължават да се състезават в турнира, като на два пъти дори спорят за отличието в пряк мач с Блекбърн Роувърс, но и двата пъти губият - през 1884 и 1885г.
1) Алания Владикавказ
Знаете ли, че този клуб е ставал шампион на Русия след разпада на Съветския съюз? Е, вече знаете. Отборът на Алания претърпява огромен брой вътрешни катаклизми през годините. В началото на 90-те той се нарича Спартак Владикавказ и е единственият тим извън Москва, който взима участие в първия сезон на руската футболна лига. След 15 години футбол в елита, Алания изпада през 2005г., а няколко месеца след това е отказан професионален лиценз на клуба заради юридически неточности. Така той започва да се лута из дивизиите чак до 2010г., когато отново се завръща в руската Премиер лига. Дори в тима се подвизават двама българи - Иван Стоянов и Иван Иванов-Русия. В първенството тимът се представя апокалиптично и изпада, но в същото време прави пробив в турнира за купата на страната и достига до финала. Тук е и интересното. Алания не отбелязва нито един гол по пътя към финалния сблъсък. Тимът от Владикавказ се включва от 1/16-финалите в състезанието и елиминира отбора на Камаз Челни след нулево равенство и изпълнение на дузпи. Упражнението се повтаря и на осминафинала срещу Горнак Учали. След това и късметът покрива Алания, тъй като съперникът в четвътфиналите Сатурн Москва банкрутира през зимната пауза и владикавказци отиват директно на полуфинал, където по добре познатата схема подхлъзват и състава на Ростов - 0:0 и дузпи. Единственият гол за Алания в целия турнир пада в 23-тата минута на финала срещу ЦСКА Москва. Негов автор е бразилецът Неко - първо попадение след 383 минути футбол в състезанието за тима. В крайна сметка "армейците" стигат до обрат и печелят купата с 2:1. Каква история щеше да е иначе, а?
