Подвизите на малките отбори в големия европейски футбол

 В следващите дни несъмнено основната футболна тема ще остане създаването и последвалия разпад на така наречената Европейска Супер лига, в която щяха участват някои от най-силните и платежоспособни отбори в света. С тази статия искаме да върнем малко лентата назад, за да проследим някои от най-неочакваните, спонтанни и удовлетворяващи неутралния фен представяния на аутсайдерите в големите европейски клубни турнири от началото на новия век.

Монако (2016/17)

 Един от последните впечатляващи европоходи на непретенциозен клуб. В този сезон Монако не бяха успешни само на европейската, но също така и на домашната сцена. Те спечелиха убедително френската Лига 1, като успяха да прекъснат серията на ПСЖ от 4 поредни шампионски титли. Що се отнася до Шампионската лига, „монегаските“ стартираха участието си в надпреварата от третия квалификационен кръг, а първият им мач завърши по разочароващ начин – загуба с 1:2 от Фенербахче. В реванша клубът от едноименния град не срещна особени трудности, точно както и се случи и срещу последното им препятствие по пътя към групите на „турнира на богатите“ – Виляреал. При тегленето на жребия Монако се намираха в четвърта урна, но след изиграването на шестте срещи с ЦСКА (Москва), Тотнъм и Байер Леверкузен момчетата на Леонардо Жардим бяха на първата позиция в група „Е“ с 11 точки. На пръв поглед челното място в групата трябвало да гарантира малко по-лесен съперник в осминафиналната фаза, но „монегаските“ нямаха никакъв късмет, изтегляйки един от фаворитите за спечелване на „ушатата“ – Манчестър Сити. Тежкият жребии и головото фиаско в Англия, завършило 5:3 в полза на домакините, по никакъв начин не подействаха на самочувствието на Килиан Мбапе и компания. На свой терен те спечелиха с 3:1, което направи общия резултат 6:6, но заради по-добрата голова разлика на чужд терен Монако си заслужиха правото да играят на четвъртфинал. Там ги очакваха Борусия Дортмунд, които също не бяха способни да спрат устрема на френския „дрийм тим“. Общ резултат от 6:3 в полза на Монако ги отпрати до последното стъпало преди големия финал в Кардиф. В тази фаза обаче приказката за играчите на Леонардо Жардим приключи, тъй като победител и в двата мача между тях и Ювентус се оказа италианския хегемон.

Фулъм (2009/10)

 Пренасяме се и към втория по сила европейски клубен турнир, където изненади също не липсват. Пътят към европейската слава за Фулъм също започва от третия квалификационен кръг, но в случая на Лига Европа. Лондончани не изпитаха особени проблеми срещу литовския Ветра, но срещу руския Амкар Перм бяха близо до провал след резултат 3:2 от двете срещи и дефицит от попадения на чужд терен. Все пак момчетата на Рой Ходжсън влязоха в групите на Лига Европа като най-слабия отбор от трета урна. В групата си те срещнаха и един от българските представители в турнира – ЦСКА. Всъщност англичаните са единствените, които дадоха точка на „армейците“, след като откриващият им двубой им на националния стадион „Васил Левски“ завърши при резултат 1:1. В следващите 5 мача от групата единствените грешни стъпки на „котиджърс“ бяха срещу фаворита Рома – реми (1:1) и загуба (1:2). Това им спечели втората позиция в група „Е“ и ги хвърли директно в дълбокото, противопоставяйки ги срещу миналогодишния шампион в турнира Шахтьор Донецк. Още в тази фаза на надпреварата стана ясно, че новото издание на втория най-силен клубен турнир ще има и нов шампион, тъй като Фулъм надделяха с 3:2 след края на двата двубоя. Следващото предизвикателство пред тях бе дори по-тежко – Ювентус. Първият мач (3:1 в Италия) и ранния гол на Давид Трезеге в Англия направиха ситуацията за Фулъм почти невъзможна, но звездите на лондончани се проявиха и обърнаха резултата до 4:1 в реванша и 5:4 общо в двете срещи. Четвъртфиналът противопостави „котиджърс“ срещу Волфсбург, като и в двата мача тимът на Рой Ходжсън излезе като победител (2:1 и 0:1). Полуфиналите отново противопоставиха Фулъм срещу немски клуб – Хамбург. Гостуването в Германия завърши при нулево реми, а на „Крейвън Котидж“ на Золтан Гера и компания им бе нужно да направят нов обрат – от 1:0 до 2:1, за да си осигурят билети именно за стадиона на Хамбург, където Фулъм и Атлетико Мадрид трябваше да определят шампиона в турнира. За съжаление на феновете на аутсайдерите титлата отиде в ръцете на Диего Форлан и неговите съотборници, които измъкнаха победата в 116-а минута. Въпреки това походът на „котиджърс“ ще си остане паметен.

Шалке 04 (2010/11)

 Сезон 2010/11 предложи много смесени емоции за феновете на Шалке 04. 14-ата позиция в Бундеслигата им донесе огромно разочарование, но спечелването на Купата на Германия, както и представянето на „кралско сините“ в Шампионската лига навярно е било причина за не една и две усмивки по лицата на техните привърженици. Играчи като Джеферсън Фарфан, Клаас-Ян Хунтелаар и клубната легенда Раул бяха движещата сила на отбора в атака, което осигури завършек на челното място в група „Б“ с Лион, Бенфика и Апоел тел Авив. На осминафинал Шалке се справиха почти безпроблемно с Валенсия при общ резултат 4:2. Следващото постижение на „миньорите“ обаче бе далеч по-впечатляващо – те съумяха да победят убедително миналогодишния шампион в турнира – Интер. В първия двубой Жозе Моуриньо и компания бяха унижени насред „Джузепе Меаца“ с 2:5, а реваншът в Германия затвърди липсата на чиста случайност в първия мач – 2:1 за Шалке. И точно когато аутсайдерите на турнира летяха високо, Манчестър Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън спряха техния устрем на полуфиналите. Първата среща завърши с рутинна победа за „червените дяволи“ с 2:0 в Германия, а на Олд Трафорд Шалке трябваше да понесат тежка загуба – 1:4.

Борусия Дортмунд (2012/13)

 Преди да поеме Ливърпул и да затвърди статута си на един от най-добрите мениджъри в света, Юрген Клоп трябваше да извърви дълъг път, в който изживя някои паметни моменти – промоция с Майнц 05 в Бундеслигата и спечелване на 2 поредни шампионски титли с Борусия Дортмунд бяха едни от тях. Всичко това обаче бледнее пред сезон 2012/13 в Шампионската лига с „черно-жълтите“. Тежкото предизвикателство за Борусия започна още на жребия – те не просто бяха поставени в четвърта урна, но и трябваше да играят с настоящите шампиони на Испания, Англия и Нидерландия – Реал Мадрид, Манчестър Сити и Аякс. Въпреки че е аутсайдер в „групата на смъртта“, отборът на Юрген Клоп успя да излезе на първата позиция с 4 победи, 2 равенства и нито една загуба. Това само по себе си бе предпоставка за добро представяне напред. Първото предизвикателство по пътя към финала бе Шахтьор Донецк, който достигна до равенство в Украйна, но бе победен с класически резултат на „Сигнал Идуна Парк“. Следващият съперник на немците бе още един аутсайдер – Малага. Първият мач предложи равенство без голове в Испания, само защото най-доброто беше запазено за сблъсъка в Дортмунд – вълнуваща победа с 3: 2 за домакините, която беше постигната с 2 попадения дълбоко в добавеното време. На полуфиналите Борусия срещнаха стар познайник – Реал Мадрид, който имаше шанс да си отмъсти за изпуснатото първо място в групата. Вместо това се случи точно обратното – Робърт Левандовски се превърна в звездата на първия мач, вкарвайки и четирите попадения при победа на „Сигнал Идуна Парк“ с 4:1. Това се оказа достатъчно, тъй като „лос бланкос“ отбелязаха 2 безответни гола в реванша на „Сантиаго Бернабеу“. Това отреди изцяло немски финал в „турнира на богатите“ – Байерн Мюнхен срещу Борусия Дортмунд. За нещастие на любителите на „черно-жълтите“, късен гол на Ариен Робен бе това, което направи разликата при триумфалната победа на „баварците“ с 2:1.

Днипро (2014/15)

 Един от най-ярките примери за аутсайдер, стигнал до най-бляскавите сцени в клубния футбол. През миналите 2 сезона украинците достигат до 16-тина финалната фаза на турнира, което, заедно с високия коефициент на страната, спомогна за мястото на Днипро във втора урна. Несъмнено е обаче, че те трудно можеха да бъдат определени като втория най-силен състав в група с Интер, Сен Етиен и Карабах. Все пак те успяха да вземат най-възловите си мачове, за да се доберат до втората позиция. Началото на елиминационната фаза предложи труден съперник на украинците – Олимпиакос. Добре свършена работа у дома (2:0) и резултатно равенство в Гърция (2:2) означаваха, че Йевхен Коноплянка и компания вече пишат златни страници в историята на клуба. Следващият съперник бе един от основните претенденти за трофея – Аякс. Макар и безспорен фаворит в сблъсъка, нидерландският шампион също не успя да отстрани Днипро – победа за украинците на родна земя с 1 гол, и противоположен резултат на „Йохан Кройф Арена“ предначертаха победителят да бъде определен след продължения. В тях именно звездата на отбора Йевен Коноплянка реализира решаващото попадение, което дори след ответен гол на Аякс се оказа с по-голяма тежест. В четвъртфиналите Днипро се изправиха срещу Клуб Брюж, а в тези 2 срещи единственият гол бе дело на полузащитника на украинците Йевхен Шаков. В този етап аутсайдерите се намираха на крачка от финала, а по пътят им до Варшава стояха Наполи. Рафа Бенитес и неговите играчи може и да са били доволни от благоприятния жребии на такава фаза от надпреварата, но в крайна сметка Днипро направиха немислимото, елиминирайки и тях от турнира с общ резултат 2:1. Така между титлата и непретенциозния клуб стоеше миналогодишният победител в турнира – Севиля. Дори това не съумя да уплаши Днипро, които още в 7-а минута поведоха в резултата с попадение на Никола Калинич. Испанският клуб бързо съумял да обърне развоя на събитията в своя полза, само за да се възстанови равенството точно преди края на първата част. През второто полувреме опитът си каза думата и колумбийският нападател на Севиля Карлос Бака оформил крайното 3:2, което остави скромният украински отбор със сребърните медали от втория най-престижен клубен турнир.

Порто (2003/04)

 Тази кампания от Шампионската лига заслужава самостоятелна статия по тази тема. Въпреки че бяха един от най-слабите отбори на хартия, Депортиво Ла Коруня стигнаха до полуфиналите на престижния турнир. По същото време френския Монако също имаше незабравими вечери на европейската сцена, но несъмнено черешата на тортата бе именно Порто на Жозе Моуриньо. Преди 16 години португалският специалист бе напълно нов за широката публика, но пристигането му „Ещадио до Драгао“ имаше мигновен ефект от най-високо ниво. Пътят на португалския аутсайдер към успеха в Шампионската лига започна в трудна група, включваща най-успешния отбор в състезанието – Реал Мадрид, Олимпик Марсилия и Партизан (Белград). „Лос Бланкос“ завършиха на първо място, което означаваше, че Порто, като втори в класирането, беше „хвърлен на лъвовете“, тъй като трябваше да се изправи срещу един от безспорните фаворити за спечелване на трофея – Манчестър Юнайтед. На пръв поглед надали някой е имал вяра в какъвто и да е успех на Порто, но Жозе Моуриньо доказа, че всичко е възможно. Домакинската победа на „драконите“ с 2:1 и ремито 1:1 на „Олд Трафорд“ сътвориха един от най-неочакваните резултати в историята на турнира. На четвъртфинал Порто се изправи срещу Олимпик Лион, но точно както „червените дяволи“, така и французите не успяха да ги преодолеят. „Драконите“  спечелиха първата среща с 2:0, а реваншът във Франция завърши при равенство 2:2. В полуфиналната фаза играчите на Моуриньо трябваше да се противопоставят на една от приятните изненади на турнира – гореспоменатия Депортиво ла Коруня. Единственото попадение в двата сблъсъка между аутсайдерите бе от дузпа, реализирана от острието на Порто – Дерлей. Големият финал в Шампионската лига през 2003/04 не можеше да бъде по-непредсказуем – европейски хегемони като Милан, Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед, Байерн Мюнхен и др. вече бяха отпаднали, а вместо тях непретенциозните Монако и Порто трябваше да определят победителя в „турнира на богатите“. Приказката за младия Жозе и неговия амбициозен отбор не бe могла да завърши по-добре – класическа победа с 3:0 постави Порто на върха на футболната пирамида за втори път в историята на клуба.