В тази статия ще научите как точно работи правилото 50+1, което се прилага в Бундеслигата и защото е толкова тачено в момента от английските фенове.
Основният момент тук е, че става дума за право на глас, а не на собственост. Немските клубове използват две вариации.
Вариант 1: Всички членове притежават дял от клуба
Тази опция е по-подходяща за малките отбори. Членовете (фенове) избират комитет, който е отговорен за управленските решения, като винаги целта е те да са в интерес на феновете. Всеки член има един глас, а член се става като се регистрираш и си платиш годишната такса.
Примери за тимове, които прилагат този модел са Шалке 04, Унион Берлин и Нюрнберг.
Вариант 2: Клубът е отделен в дружество с ограничена отговорност
В този случай отборът отново си има членове с право на глас, но част от акциите могат да бъдат закупени от външен инвеститор. Но дори и тогава членовете получават 50% от вота + 1 глас. По този начин, който и да купи клуба, никога няма да получи правото да взима решения в свой интерес. Както правят например Глейзър с Манчестър Юнайтед, като обременяват "червените дяволи" с дълг и си плащат годишни дивиденти от десетки милиони.
Изключения: Волфсбург, Байер Леверкузен и РБ Лайпциг
Тези два отбора са издържани и основани от "Фолксваген" и "Байер" - в тази ситуация немската футболна федерация им е позволила да задържат 100% собственост върху отборите и разбира е се ясно, че решенията им са в най-добър интерес за клуба.
А случаят на РБ е уникален за Бундеслигата, като компанията "Ред Бул" си купува малък аматьорски клуб и запазва правилото 50%+1, но членството е отворено само за работници на "Ред Бул". Това е основата причина този тим да е мразен в Германия. На него се гледа като на корпоративен отбор.
