В събота, 30.01, в 22:00 часа българско време, на митичния стадион "Маракана" в Рио де Жанейро един срещу друг ще се изправят отборите на Палмейрас и Сантос. Това е тазгодишният финал в най-силния клубен турнир на Южна Америка - Копа Либертадорес.
И в двата тима е пълно с футболисти, които с абсолютна сигурност ще гледаме по европейските терени след някоя и друга година. Може би най-яркото име в сблъсъка ще бъде това на капитана на Палмейрас Фелипе Мело, който има солиден стаж на Стария континент като футболист на Фиорентина, Ювентус, Интер и Галатасарай.
Само че щом се касае до самия турнир, друг играч е гласен за приза "Най-добър футболист" за 2020г. в Копа Либертадорес. Неговото име е Рониелсон да Силва Барбоса, но като повечето кариоки е по-известен с псевдонима си - Рони.
Той преминава в Палмейрас преди едва година и е разкъсван от критики за представянето си в местната Бразилейро Серия "А". С едва 5 гола и 2 асистенции в 25 мача, статистиката на Рони е далеч от впечатляваща, но по съвсем различен начин седят нещата, ако погледнем как се справя той в Копа Либертадорес.
Рони е един от най-ефективните играчи в целия турнир. Въпреки дребния си ръст от едва 1,67м, той е нанизал 5 гола и е подал за още 7. В груповата фаза на надпреварата Рони играе в 5 срещи, в които дава 4 асистенции и бележи 2 пъти.
В осминафиналния мач на своите срещу еквадорския Делфин, нисичкият нападател бележи веднъж и подава още 2 пъти за успеха на Палмейрас с 3:1. В четвъртфинала също блести с гол и асистенция срещу парагвайския Либертад, а в ключовия сблъсък с Ривър Плейт на полуфинала, Рони отново отбелязва, което помага на бразилците да спечелят с общ резултат 3:2 и да достигнат до финала на Копа Либертадорес за пръв път от 2000г. насам.
Определено тези цифри са впечатляващи, но историята на нападателя буди още по-голямо възхищение. Още в ранните години на неговия живот, родителите на Рони зарязват него и другите си 4 деца на произвола на съдбата. Така бъдещата звезда израства във ферма на село при баба си и дядо си.
Когато баба му умира, малкият Рони помага на дядо си в селскостопанската работа, за да могат те да свързват двата края. Въпреки че придобивки като футболни обувки и играчки са илюзорни в детството му, той поне разполага с изтъркана топка, с която да играе в свободното си време.
След като напуска фермата на дядо си, той се мести в Белен - голям бразилски град, където работи няколко неща наведнъж, включително куриер с моторче и асистент-механик в автосервиз. Чак когато навършва 19, той може най-сетне да стартира футболната си кариера, подписвайки с третодивизионния Ремо.
Въпреки че бележи рядко, Рони е привлечен от елитния Крузейро за 100 000 евро. Така и не играе за клуба, тъй като е отдаден под наем на по-нискоразрядния Наутилико, а в последствие и продаден не къде да е, а в Япония. Отборът му се казва Албирекс Ниигата и се подвизава във второто ниво на местния футбол.
Японците заплащат сума от порядъка на 4 милиона бразилски реала, което е малко над 600 000 евро, но след това го пускат да си тръгне без пари. Следващата му спирка е Атлетико Паранензе, с който печели Купата на Бразилия и турнира Копа Судамерикана. Силните му изяви му издействат трансфер в гранда Палмейрас за цели 6 милиона евро.
Рони е едва на 25 години, но вече има толкова много опит в отбори от всевъзможен калибър. Изглежда, че в момента той играе най-добрия футбол в кариерата си, така че силните му мачове в турнира Копа Либертадорес могат преспокойно да му отворят вратите към голямата мечта - трансфер в отбор от Западна Европа.
