Капитаните на Арсенал във Висшата лига и тяхната съдба

Капитаните на Арсенал във Висшата лига и тяхната съдба

 Една от най-дискутираните теми на Острова в последните 24 часа е отстраняването на Пиер-Емерик Обамеянг като капитан на Арсенал. Според информации, габонският стрелец е закъснял със завръщането си в тима, с което си е навлякъл гнева на клубното ръководство.

 Поглеждайки към капитаните на "артилеристите" в ерата на Висшата лига, трябва да заявим, лондончани определено нямат късмет с избора си. По един или друг начин, футболистите, носили лентата, са разочаровали съотборниците си и най-вече феновете на тима.

 Цели 12 души са имали привилегията да бъдат капитани на Арсенал. Ето ги и тях и какво се случи с техните кариери.

Тони Адамс (1988-2002)
 Големият, неподражаемият, легендарният Антъни "Тони" Адамс. Той носи лентата цели 14 години и 10 в ерата на Висшата лига. Защитникът е и на второ място във вечната ранглиста на тима по брой мачове - 699. Пред него е само Дейвид О'Лиъри със 722. През 2002г., вече на почти 36 години, Адамс реши да прекрати кариерата си и го направи по най-блестящия начин - вдигайки титлата от Висшата лига в последния си мач за "топчиите". Въпреки че през годините "господин Арсенал" е имал известни трудности, някои от които свързани с консумацията на алкохол, той винаги се е състезавал на топ ниво.

Патрик Виейра (2002-2005)
 След отказването на Адамс, лентата отиде в добри ръце, по-точно на подходящата ръка - тази на френския халф Патрик Виейра. Силен характер и непоклатим лидер, той навигира "артилеристите" до нова титла от Висшата лига през сезон 2003/04, която до момента е и последна във витрината на лондонския тим. През това време Арсенал записаха поредица от 49 поредни мача без загуба, получавайки прякора "Непобедимите". С основна заслуга за това бяха халфовете Патрик Виейра и Жилберто Силва, които бетонираха средата на терена. Още след края на сезона плъзнаха слухове, че французинът ще напусне в посока Реал Мадрид, но той остана на "Хайбъри" още една година. През 2005г. бе продаден на Ювентус за 14 млн паунда.

Тиери Анри (2005-2007)
 Най-логичното нещо на света. И до ден днешен, Тиери Анри си остава може би най-великият футболист, носил екипа на Арсенал. Конкретно през сезон 2005/06 той се превърна във водещ голмайстор в цялата история на тима и спечели наградата за най-резултатен футболист във Висшата лига. Освен това, Анри изигра брилянтни мачове и в Шампионската лига, където "артилеристите" достигнаха финал, загубен от Барселона с 1:2. Интересът към французина бе огромен. Тогавашният директор на клуба Дейвид Дейн заяви, че са постъпили оферти от порядъка на 50 милиона паунда за него, което щеше да го направи най-скъпия футболист в света. Анри обаче подписа нов договор и остана още един сезон, макар че той бе белязан от доста контузии. През 2007г. обаче, той изненадващо бе продаден на Барселона за 24 милиона евро. Анри казва, че решението е изцяло на Дейвид Дейн.  

Уилям Галас (2007-2008)
 Едно от спорните решения на Арсен Венгер, което общо взето експлодира в лицето му. След напускането на Анри, феновете масово очакваха лентата да отиде на ръката на Жилберто Силва - огромен лидер и един от най-добрите халфове в света по онова време. Вместо това, Венгер предпочете своя сънародник Галас за капитан, въпреки че той бе пристигнал в клуба година по-рано и то от големия лондонски враг Челси. През февруари французинът сътвори огромен панаир по време на мача срещу Бирмингам, където за нещастие бе счупен кракът на Едуардо да Силва. Галас предприе редица протести срещу действията на играчите в синьо, включително сядайки на терена и влизайки в пререкания с феновете. Въпреки това, лентата остана негово притежание и така до есента на 2008г., когато Галас си позволи публично да критикува младите футболисти на Арсенал и да издаде тайни от съблекалнята. Тогава той бе изваден от състава и освободен от ролята си на капитан.

Сеск Фабрегас (2008-2011)
 Въпреки че Коло Туре бе вицекапитан по това време, Венгер реши да награди младия и обещаващ халф Сеск Фабрегас с лентата. Испанецът се оказа начело на нова генерация млади и перспективни футболисти като Никлас Бендтнер, Денилсон, Абу Диаби, Гаел Клиши, Самир Насри, Тео Уолкът, Алекс Сонг и т.н. За съжаление, скоро след като бе провъзгласен за капитан, той се контузи и пропусна сериозна част от сезона. През следващите 2 кампании обаче Фабрегас бе точно това, което се очакваше от него - истински лидер и най-добрият играч на Арсенал. Още след Световното първенство през 2010г. се заговори за негово завръщане в Барселона, но тогава не се стигна до трансфер. Година по-късно обаче, Фабрегас все пак премина при каталунците срещу 29 милиона евро. Според статистиката, в последните си 5 сезона при "артилеристите" той беше създал 466 голови положения и бе дал 86 асистенции при 48 гола - показатели, изглеждащи извънземни дори за хора като Шави и Иниеста.

Робин ван Перси (2011-2012)
 След напускането на Анри, на плещите на този човек падна отговорността да носи основния брой голове за Арсенал. През последния сезон на Фабрегас на "Емирейтс", Ван Перси се бе разписал 18 пъти в 25 мача и логично той наследи испанеца като клубен капитан. Нидерландецът направи най-силните игри в живота си и се превърна в едва третия футболист в ерата на Висшата лига с формат от 20 отбора, който отбелязва 30 гола за една кампания (след Тиери Анри и Кристиано Роналдо). Въпреки това обаче, Арсенал остана с празни ръце, а нападателят имаше едва 1 година оставаща от договора му. През лятото той обяви, че няма да подпише нов контракт и буквално принуди "артилеристите" да го продадат. За неудоволствие на феновете, купувач се намери бързо и то в лицето на големия враг Манчестър Юнайтед, който брои 22,5 милиона паунда за правата му.

Томас Вермаелен (2012-2014)
 Логичен избор с оглед на солидните игри на белгийския бранител. Вермаелен се бе утвърдил като един от най-класните играчи на поста си и дори бе попаднал в идеалния отбор на Висшата лига за сезон 2009/10, така че обявяването му за клубен капитан бе посрещнато с одобрение от феновете на "топчиите". За съжаление обаче, някъде в средата на сезон 2012/13, формата му рязко спадна и Венгер се видя принуден все по-често да го оставя на пейката за сметка на дуото Пер Мертезакер - Лоран Косчелни. През следващия сезон Вермаелен все по-рядко се появяваше в игра и записа едва 14 мача в лигата и общо 21 във всички турнири. През януари 2014г. скъса бедрен мускул, което го извади от сметките до края на кампанията, а през лятото бе продаден на Барселона за 15 милиона паунда.

Микел Артета (2014-2016)
 Очевиден избор от страна на Венгер по това време. Артета бе изкарал почти цялата си кариера да впечатлява, но за по-скромни клубове като Рейнджърс и Евертън. Когато пристигна на "Емирейтс" през 2011г. за 10 милиона паунда, той най-сетне бе готов да блесне в пълната си светлина. Баскът вече бе вицекапитан през 2012/13 и 2013/14, така че логично лентата премина на ръката му. За нещастие, Артета записа едва 26 мача във всички турнири като капитан на Арсенал. През останалото време той бе измъчван от различни контузии - в бедрото, в прасеца, в глезена и т.н. Въпреки редките му прояви, той спечели цели 4 трофея като капитан - 2 пъти ФА Къп и 2 пъти Къмюнити Шийлд. В края на сезон 2015/16 Артета реши, че е време да прекрати кариерата си и бе изпратен на крака от публиката на "Емирейтс" в последния му мач срещу Астън Вила.

Пер Мертезакер (2016-2018)
 Поредната тежка съдба на капитан на Арсенал. След принудителното отказване на Артета, германецът най-сетне бе обявен за титулярен капитан на тима, макар че имаше солиден опит, след като вече години бе в тази роля заради дълготрайните контузии на Вермаелен и Артета. За нещастие, травмите тегнеха като прокоба над всеки, получил лентата от Арсен Венгер. Мертезакер изведе "артилеристите" като капитан в едва 14 мача за 2 години във всички турнири. Още през лятото той контузи тежко коляното си и се оперира в родната си Германия, отсъствайки близо 200 дни от игра. При завръщането си бавно навлезе в познатата добра форма, записвайки едва 2 мача за сезона. През лятото той обяви, че сезон 2017/18 ще е последният за него и се появяваше рядко в игра. След това се присъедини към академията на тима в ролята на мениджър.

Лоран Косчелни (2018-2019)
 Виждате накъде отиват нещата, предполагам. Когато бе обявен за новия капитан на Арсенал, французинът се възстановяваше от скъсан ахилес. Той дебютира с лентата чак през ноември в мач срещу Саутхемптън, макар че преди това бе замествал безброй пъти травмирания Мертезакер. До края на кампанията записа 29 мача като капитан, а последният му мач за "артилеристите" бе финалът в турнира Лига Европа, загубен с 1:4 от Челси. След него, Косчелни обяви своето желание да напусне и да се завърне в родината си, където бе искан от Бордо. Той дори отказа да замине с отбора за предсезонната подготовка в САЩ, за да може да ускори трансфера си при "жирондинците", който стана факт на 6 август 2019г.

Гранит Джака (2019)
 Това решение на Унай Емери определено бе едно от най-противоречивите в цялата му треньорска кариера. Гранит Джака със сигурност притежава лидерски качества и би бил един перфектен капитан, ако не бе толкова невъздържан и подвластен на емоциите си. Швейцарецът официално получи лентата на 27 септември, а точно месец по-късно кариерата му на клубен капитан приключи. Сред поредица от слаби мачове, апотеозът на представянето на Джака бе в домакинство срещу Кристъл Палас. Когато Емери реши да го замени, феновете на "Емирейтс" приветстваха това решение с бурни аплодисменти, което провокира халфа да отправи солидна порция руганти по техен адрес. Освен това Джака съблече тениската си и не седна на пейката, а влезе директно в тунела. Една седмица по-късно лентата му бе отнета.

Пиер-Емерик Обамеянг (2019-2021)
 Първият не-европеец, който носи капитанската лента на "артилеристите". Обамеянг определено изглеждаше като най-логичния избор при създалата се ситуация с Джака. Той обаче не разочарова, поне в първите си месеци като клубен капитан. По това време габонецът бележеше редовно и бе лидерът, от когото лондончани имаха нужда. Той донесе на тима ФА Къп с победен гол срещу Челси, а малко по-късно отбеляза важен гол, който помогна на "топчиите" да спечелят и Къмюнити Шийлд срещу Ливърпул. През 2021г. обаче отношенията между Обамеянг и мениджъра Артета се влошиха. Още през март габонецът бе оставен извън състава за мач срещу Тотнъм, а като причина за това бяха изтъкнати проблеми с дисциплината. Наскоро историята се повтори, а освен че бе изваден от групата за мача срещу Саутхемптън, Обамеянг бе лишен и от капитанската лента.


  Прочетете също:  


Гласували: 4, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Голът на Рашфорд в последната минута от всички ъгли (видео)
Тотнъм грабна драматична победа в 97' мин (видео)
Лийдс измъкна драматична победа с 3:2 (видео)
Димитър Митов – от българските терени до култов герой в Англия
Абсурдният автогол на защитата на Тотнъм (видео)
Сръбски милиардер придобива клуб от Висшата лига
Дарио Сармиенто - хлапето от Ла Плата на път за Манчестър
Десет пъти, когато Серхио Агуеро шокира света (видео)
BREAKING: Фред уцели вратата за 1:0 и стартира ерата "Рангник" (видео)
Странният гол за 3:2, който донесе победата на Уест Хям над Челси
Защо Ралф Рангник?
Джак Уилшър  - краят на една кариера?
Топовният шут на Родри срещу Евертън (видео)
Дони ван де Беек вкара след като влезе от пейката (видео)
Атила Салай  - първият зимен трансфер на Челси?
Ето кой колко ще може да похарчи през зимата в Англия
Нескопосаното спасяване Алисон, което доведе до автогол (видео)
Ерик Бейли порази Манчестър... Юнайтед (видео)
Дейвид Мойс: Недооцененият гений?
ОФИЦИАЛНО: Антонио Конте е новият треньор на Тотнъм Хотспър