За него феновете на Бока предават поверието, че не се тресе, а тупти със силата на над 50,000 човешки сърца. Вече 80 години не знае пустота, проклина всяка глухота и ври под жарките огньове на фанатична грехота. Е, да, тази светотатна страст облечена в сакралното златно-синьо расо може и да живее в свещения къс земя Барио Ла Бока, дълбоко в градските дебри на най-стария квартал в Буенос Айрес, но могъщата ѝ хватка продължава да държи в доброволен плен душите на 17 милиона аржентинци. А в съкровената футболна неделя, столичният град не само издига този футболен храм в култ - той го канонизира отново и отново във вяра отвъд най-ревностната религия изповядвана по тези католически земи.
Добре дошли на Ла Бомбонера, домът на Бока Хуниорс. Там където адът среща рая, където футболните ангели и дяволи вечерят на една маса под сянката на димната завеса в синьо и жълто. Там където Ривър Плейт изживява наново своята Голгота, Расинг - своят страшен съд, а останалите градски съперници Сан Лоренцо, Индепендиенте, Велес и Архентинос Хуниорс прекланят глава пред гилотината насред най-популярният стадион в Аржентина.
Споменът от преживяното, било то сладък или горчив, остава до живот. Тътенът от думкащите барабани, разтрисащи песни и ковящият като топло желязо грохот разпира въздух и земя в радиус до 6 километра. Буенос Айрес ехти. Самият Ернан Креспо, легенда на кръвния враг Ривър и понастоящем треньор в родината си, така и не забравя преживяното още като тийнейджър преди 27 години:
“Когато ви кажат, че Ла Бомбонера се тресе, това наистина е така. Помня как когато бях на 18 години и играех мачовете си там си мислех, че краката ми треперят. Но това беше от хората и силния трус на стадиона. Въобще не беше лесно.”
Но порочният фанатизъм на “генуезците” е също толкова способен да откърми като в първороден дом и играчи с митичен талант като този на Диего Марадона, Хуан Роман Рикелме, Мартин Палермо и Карлос Тевес.
И ако привържениците от десетилетия са са сраснали с легендата за Ла Бомбонера и разтрисащото настроение на всеки домакински мач, то през 2012 година един от спонсорите на клуба Найк поде дръзкия проект да подложи на експеримент това и да измери колко точно е сеизмичното последствие от публиката на Бока. За целта се използва мачът за Суперкупата на Аржентина на 8 август 2012 година между Бока Хуниорс и Расинг, игран на Eщадио Сан Хуан, където екип от сеизмолози инсталират устройства на бетонните подпори под феновете на Бока. Измерването на сеизмичните вълни е по земетръсната скала на Рихтер, а резултатите, макар и на по-модерен и устойчив от Ла Бомбонера стадион, може да проследите в следващото видео.
Бока Хуниорс печели втория си трофей от турнира след победа с 2-1. Междувременно измерването остава в историята и е дотолкова вдъхновяващо както за запалянковците на клуба из цяла футболна Аржентина, така и за футболистите, спонсорите и административните служители на Бока, че 6 години по-късно, в началото на сезон 2018-2019 година, синьо-жълтите представят резервният си бял екип, вдъхновен тъкмо от този резултат. На него може да се види вертикалният син кант, който пък е разделен от белия цвят на екипите с подобен на сеизмичните резултати ситен жълт зиг-заг елемент.
Колкото до Ла Бомбонера, внушителният стадион от пристанищния град носи със себе си не една и две легенди зад своето име. Най-популярната е свързана със словенския архитект на съоръжението Виктор Сулчич. По призвание архитект на обществени сгради в стил Ар Деко, той изучава архитектура във Флоренция и Болоня преди да емигрира в Аржентина през 1924 година. Ла Бомбонера остава първият и единствен стадион, който той проектира наред с разнообразие от разнородни проекти, стигащи дори до плодов и зеленчуков пазар отново в Буенос Айрес.
За построяването на стадион Алберто Армандо, познат още като Ла Бомбонера, Сулчич се сблъсква с няколко особено решаващи за бъдещия дизайн затруднения. Основното е изграждането на стадион с бъдещ капацитет до 100,000 души с обичайните 4 мащабни тераси, при условие че площта за изграждане е силно ограничена. Истината е обаче, че за четвъртата трибуна необходимото пространство просто липсва. За да реши проблема, Сулчич и екипът му се обръщат към живеещите в съседство бедни работници отвъд улицата Дел Вале Иберлучеа в желанието си да изкупят домовете им, да ги съборят и да използват част от претъпкатата градоустройствена площ за необходимия сектор. Изричният им отказ да се разделят със земята и къщите си през 1938 година обаче става пословичен и символичен - отказ, който просъществува и продължава да се предава от поколение на поколение и до днес.
За да спаси своя проект и да изгради и четвъртата страна на стадиона Сулчич обаче прибягва до невиждан по онези времена и земи подход - изграждането на отвесна стена под прав ъгъл, която във вътрешната част на стадиона придобива вид на необичайни вертикални кабинки, вместо тераси отново под отвесен ъгъл и развяла цялата симетрия на съоръжението. За да я укрепи Сулчич използва друга иновация за времето си - железобетон. Така формата на стадиона изведнъж става D-образна и придобива емблематичния през следващите години чар.
Тъкмо тази плоска четвърта трибуна както и подарък от сътрудниците на Сулчич - бонбониера с шоколадови бонбони, дава повод на архитекта да открие множество прилики между двете структури. Словенецът е дотолкова вдъхновен от сходствата, че в следващите няколко месеца след цялостното изграждане на стадиона често се появява на срещите с президента на Бока с кутии от шоколадови бонбони, за да му показва поразителните прилики с подобните на кабинки отвесни места за феновете. Техните разговори пък не остават в особена тайна. Не след дълго дори и привържениците са вече спечелени за новото име на своят нов футболен храм - Ла Бомбонера.
И днес стадионът продължава да запазва скромните си размери - 100 на 68 метра, което е и абсолютният минимум според изискванията на ФИФА.
