Двадесет и второто издание на Световното първенство ще се проведе в Катар. Това е едва вторият път, в който азиатска страна (в първия случай всъщност бяха две страни) ще приеме най-големия футболен форум. 32 страни ще участват в първенство, което още в началото беше пропито от скандали, свързани с корупция, подкупи, нарушаване на човешките права, и немалко загинали работници в следствие на нечовешките условия за трудещите се там. Самият факт, че Катар е доста консервативна ислямска монархия, с безброй обвинения за финансиране на международния ислямски тероризъм, с безумни закони, които ограничават правата на жените, забраняват алкохола и свинското месо, е нещото, което кара много хора да смятат, че това световно може да бъде едно от най-слабите изобщо, не само заради страшните жеги, не само заради това, че ще се провежда през зимата, а и заради всички останало, споменато в началото.
България за пореден път влиза в битка за местата, водещи към участие на световни футболни финали. Още когато беше изтеглен жребият за квалификационните групи за зона “УЕФА” обаче, беше подходено с масов песимизъм. Повечето фенове бяха убедени в това, че националите ни ще завършват на последно място в квалификационната им група и дори Литва ще бъде пред нас. Литва, пласирана на 137-мо място към момента на публикуване на статията, да бъде пред намираща се на 70-то място България, някога достигнала полуфинали на световно първенство, след като е елиминирала актуалния световен шампион Германия. Това определено щеше да е дъното на всички дъна. И наистина, започнахме квалификациите трагично - загуби с 1:3 от Швейцария и 0:2 от Италия насред “Васил Левски”, въпреки идването на Ясен Петров на треньорската скамейка, след което дойде и нулево реми срещу Северна Ирландия в Белфаст, където “лъвовете” демонстрираха никак лоши умения в защита, за сметка на липсата на нападение. Всички вече отписаха поредния квалификационен цикъл, положението изглеждаше просто безизходно.
Преломният момент
С идването на ЕВРО 2020 (проведено през 2021 заради епидемията), в което България, както обикновено, не участва, защото пропусна всички възможни шансове да се класира - завърши четвърта в квалификационната си група с едва една победа срещу Чехия, след което отпадна и в полуфиналния плейоф от Лигата на Нациите срещу Унгария с 1:3 насред София, единствената тема, свързана (малко или много) с националите ни, беше по-скоро участието на страната, намираща се на югозапад от нас, наричана от международната общност с името Република Северна Македония и как страна с 2 милиона жители е успяла да се класира, което се превърна и в поредното доказателство за срива на родните национали и футбола в България изобщо. Малко преди европейското обаче, предстояха три контроли - срещу Словакия, Русия и Франция. Срещу Словакия родните национали успяха да запишат хикс, срещу руската “Сборная” пък загубиха след късен гол от дузпа. Мачът срещу Франция показа една друга страна на националния отбор. Въпреки класическата загуба с 0:3 , феновете бяха що-годе доволни - мачът беше в относителен контрол до 80-тата минута, изключително силно и смело представяне в отбрана, като Даниел Наумов се превърна в жива стена, спасявайки солиден брой опасни положения към своята врата. Тогава се забеляза наистина едно нещо, което накара много фенове да се замислят и да дадат подкрепа на момчетата.
В началото на септември дойде и първата пауза за национални отбори за сезон 2021/22. След като ЦСКА-София и Лудогорец се класираха съответно за Лигата на Конференциите и Лига Европа, дойдоха мачове с Италия, Литва, които са част от квалификациите за Световното първенство през 2022, както и приятелски мач с Грузия. И тогава отборът на България, предвождан от Ясен Петров, шашна и най-големите оптимисти - 1:1 с Италия, след което дойде и измъчена победа с 1:0 над Литва, и накрая 4:1 срещу Грузия. Самите мачове показаха, че Ясен Петров определено е преобразил отбора - налагането на талантливи играчи, особено в защита (Петко Христов, Валентин Антов, Андреа Христов, Иван Турицов), умелата смяна между атакуваща и защитна формация (показано в двата мача между Италия и Литва, където беше правилно заложена смяната на халфовата линия от защитното Витанов-Янков-Костадинов на нападателното и креативното Костадинов-Малинов-Неделев, с Неделев играещ ролята на плеймейкър), както и премахване или игнориране на някои от по-неефективните (и дори вредни) фигури от състава (Николай Михайлов, който пази само срещу Грузия, Страхил Попов, Георги Сърмов), което резултира в една изключително успешна пауза за националите ни. България в момента е с 5 точки от 5 мача, като пред нея е Северна Ирландия с 5 точки, но от 4 мача, Швейцария с 8 точки от 4 мача, а на върха е Италия с 14 точки от 6 мача.
“Надеждата умира последна!”
И ако си помислихте, че нямаме никакъв шанс, то не сте прави. Математически на България й трябват точно 3 точки, за да стигне Швейцария. Очакват ни мачове с Литва и Северна Ирландия през октомври, последвани от мач с директния конкурент Швейцария през ноември. Швейцария трябва да играе с “детелините” и Литва през октомври, както и със “скуадра адзура” и нашите лъвове през ноември. Северна Ирландия пък играе с “кръстоносците” и България през октомври, последвани от мачове и Литва и Швейцария през ноември. “Лъвовете” и “детелините” вече изиграха своите мачове срещу шампиона от Европейското първенство през тази година Италия, докато Швейцария ще играе срещу тях през ноември, 4 дни преди да се изправи срещу България. Напълно възможно е Швейцария да загуби от Италия, а и това трябва да се случи, ако искаме да се надяваме на второто място в групата. Условието да изместим Швейцария също така включва и победа с поне 2 гола разлика. Разбира се, до директен сблъсък за третото място може да се стигне само и единствено, ако България вземе всички свои мачове, а именно сблъсъците срещу Литва във Вилнюс и Северна Ирландия в София. Издънка на Швейцария ще помогне още повече, но това не е много вероятно, просто защото Швейцария има наистина солиден състав.
Всъщност, второто място в групата не води до директно класиране, а до плейофи за класиране на Мондиала в Катар. Дори и да изместим Швейцария от въпросната позиция, ние ще трябва да играем с някой измежду вторите от другите групи. Там трябва да се надяваме да извадим някой по-лесен противник, но колкото и лесно да бъде, със сигурност няма да бъде никак лесно на националите, като за момента като “приятни” противници се очертават Армения и Албания, стига да не бъдат изместени от второто място.
И ако вече тотално се отчаяхте, нека да върнем малко лентата назад, до квалификационната кампания на България за САЩ ‘94. В Група 6 България е заедно с Швеция, Франция, Австрия, Финландия и Израел, като нещата изглеждат лесни. Оказва се обаче, че България ще трябва да мине през иглени уши, за да се класира. Допускаме загуби от Австрия и Швеция с 3:1 и 2:0, допускаме хикс с Израел и Швеция, което довежда до това “лъвовете” да се класират буквално в последната секунда след пронизващ удар на Емил Костадинов насред “Парк де Пренс” срещу Франция, която тогава дори не е била в най-силните си години. България така отива на световни футболни финали, записвайки златна страница в историята на българския спорт изобщо, достигайки полуфиналната фаза и хвърляйки една отчаяна, разорена, но мечтаеща за нови и по-добри времена България в легендарен и феноменален екстаз, за когото нашите родители още си спомнят с умиление.
Разбира се, тогава България е имала брилянтни футболисти, като носителя на “Златна топка” Христо Стоичков, както и Емил Костадинов, Красимир Балъков и Трифон Иванов. Съставът на България от САЩ ‘94 е на светлинни години пред сегашния. Но защо да не помечтаем малко? Определено дойде времето за един нов 17 ноември 1993, за още една луда вечер, отново хората да празнуват по улиците със запалени факли, докато българският трибагреник се вее гордо по улиците, за победа в последната секунда на чужд терен, напук на всичко и всички. Дали на 15 ноември ще се случи чудото и ще видим ли как Господ отново е българин? Предстои да разберем.
