След като Мануел Пелегрини пое отборa на Манчестър Сити през 2013г, участията за Джеймс Милнър започнаха да стават все по-редки, но чилиецът не критикуваше Милнър, а напротив – само го хвалеше:
„Аз съм фен номер едно на Милнър. Намерете ми по-завършен английски играч. Има играчи, които са по-добри технически, да. Има играчи, които са по-бързи, да. Които играят по-добре с глава, да. Но покажете ми играч, който прави всичко толкова добре, колкото го прави Джеймс. Трудно е, когато го оставям извън състава. Уважение, отдаденост и нивата на представяне винаги са му 10 от 10. Той е фантастичен и може да играе навсякъде: на бека, като атакуващ халф, на крилото. Дори може да играе и като нападател, защото той има всички нужни качества и винаги дава всичко за отбора. Милнър е феномен – той има големи топки и голямо сърце, но също така е и интелигентен, един от онези играчи, които ако оставиш извън състава се чувстваш виновен и несправедлив. Боли, защото понякога ти трябва играч, който е по-техничен, но Джеймс трябва да играе винаги.“
Милнър е високо ценен от всички мениджъри, под които някога е играл. Роберто Манчини, Юрген Клоп, Мартин О‘Нийл – всички те зачитат Милнър за един от добрите играчи, които някога са играли под тяхно ръководство. Но както често се случва в света на футболния фен, играчи от типа на англичанина биват оценявани подобаващо само от запалянковци, в чиито отбори са играли. Питайте фен на Ман Сити или Ливърпул и обърнете внимание на прилагателните, с които ще го опишат. След това питайте фен на Арсенал или Челси. Ще получите коренно различен отговор.
Милнър получава прякора „Скучният Джеймс Милнър“ („Boring James Milner”) точно от привържениците на отбори, в които е играл. Това говори достатъчно за стила на англичанина. Няма да го видите да пие алкохол и да купонясва до късно, както са свикнали други играчи, което може би е и част от произхода на прозвището му. Няма да го видите да прави финтове като Кристиано Роналдо в ранните му години или да „слаломира“ между защитници като Меси. Няма да го видите да блести с индивидуални изпълнения като Погба или Салах. Той е харесван по съвсем други причини - заради своя работохолизъм на тренировъчното игрище и на терена. Заради неговата поливалентност и разнообразни умения. Солиден, но не вдъхновяващ, той прави всичко каквото му е наредено от мениджъра. Това е много далеч от играча, които Фабио Капело описа като „бъдещето“ на английския футбол през 2008г и е странно да мислим, че в ранните си години той е зачитан за един от най-добрите атакуващи млади таланти във Висшата лига.
Колкото и да е стабилен, може би точно всички тези качества на Милнър се оказаха и против него в някой случай в кариерата му. От една гледна точка е много по-лесно да намериш място в отбора за играч, който може да играе на множество позиции, но от друга – такъв играч често бива пазен от мениджъра в случай на множество контузии в отбора. Джеймс не се оплаква когато не е в отбора, защото той винаги иска най-доброто за състава, с който играе. Затова е много по-лесно да го оставяш извън групата вместо някои играч, който чука на вратата на мениджъра още първия път след като не е играл.
Милнър дебютира едва на 16 години и 309 дни за отбора на Лийдс Юнайтед срещу Уест Хям през октомври 2002г, което го прави втория най-млад в историята на Висшата лига. Скоро след това е и най-младият голмайстор във Висшата лига (рекорд, подобрен от Джеймс Вон от Евертън през 2005г), подобрявайки рекорда на Рууни с едва пет дни, който отбелязва гол на 16 години и 351 дни, сравнени с 16 години и 346 дни на Милнър. Този гол прави англичанина и най-младия голмайстор във Висшата лига в историята на Лийдс.
Месец по-късно Лийдс се изправя срещу Челси. Звездата на „белите“ Хари Кюъл напуска терена още в 31-ата минута, а на негово място влиза Милнър. Само 14 минути по-късно, той успява да се разпише за 2:0 с красив гол, който привлича вниманието на коментатори и анализатори. Джеймс получава топката на ръба на наказателното поле и със страхотно първо докосване се измъква от Марсел Десаи. От дъгата на наказателното поле Милнър отправя фалцов шут към вратата, а вратарят на „сините“ Ед де Гой няма никакъв шанс да се намеси. Този гол привлича внимание върху младия талант. Тогавашният мениджър на Челси Клаудио Раниери коментира след двубоя, че Милнър играе като много по-опитен играч.
В началото на следващия сезон Джеймс е изпратен на едномесечен наем в Суиндън Таун, за да натрупа време като титуляр. Астън Вила се оказвати следващият отбор на Милнър. Там той прекарва два пълни сезона, а в началото на третия се мести в Манчестър Сити в сделка за 26 милиона, която включва и Стивън Айрлънд. В Сити Милнър често играе по крилото и помага на „гражданите“ да се възкачат до елита на английския футбол и да станат най-успешният английски отбор на десетилетието. Връзката му с Роберто Манчини е много силна и англичанинът изиграва важна роля в плановете на италианския специалист.
Но през цялото това време Милнър рядко играе на предпочитаната си позиция – в центъра на халфовата линия. В момента той се подвизава в Ливърпул, където е вице-капитан и най-често играе на предпочитаната си позиция. С напредването на възрастта си, англичанинът все по-рядко намира титулярно място в стартовата единайсеторка на отбора на Юрген Клоп, но е много уважаван от мениджъра и от феновете. Седмицата винаги дава всичко от себе си и винаги е на разположение да служи вярно на Клоп. Той не вкарва много, но е ключов за стила на германеца, който се нуждае от точно такъв тип играчи – работещи здраво, даващи всичко за отбора.
Както обикновено в кариерата и в Ливърпул, други играчи винаги са в центъра на вниманието. Стилът на Милнър е такъв, че той никога не се отличава с нещо по-специално. Ван Дайк, Салах, Фирмино и Мане винаги привличат вниманието на медиите и на феновете, но играчи като Джеймс – тези, които тихо вършат задълженията си, са еднакво важни за философията на Юрген Клоп. Англичанинът има едно най-редките качества в света на футбола – стабилност. Той сякаш винаги играе на едно и също ниво. Точно заради неговата поливалентност представянето му на терена не зависи от формата му. Неговите специални качества не са технически, а по-скоро физически и ментални. Милнър е двигател на отбора заради своя „never-say-die attitude” както казват англичаните, той се придържа към простичките неща и заради това рядко бърка, но затова той и не се отличава в съзнанието на неутралния фен.
Милнър може би не достигна висините, до които се очакваше, когато бе обявен за един от най-добрите млади играчи в света и бе сравняван с Уейн Рууни и Майкъл Оуен. Но въпреки това рядко може да се чуе критика по негов адрес. Дани Алвеш, запитан за това кой е бил най-трудният му опонент, засипва именно англичанина с похвали: „ Изправял съм се срещу много силни опоненти, но най-досадният от всички е Джеймс Милнър. Той те преследва навсякъде – когато тръгнеш напред и когато се връщаш назад. Много е труден, защото той атакува и защитава, и го прави по цял мач без да се умори.“
Може би за Джеймс Милнър е най-правилно да се каже, че го бива във всичко, не не е най-добрият в нищо. В един от сезоните му в Манчестър Сити футболистът играе на цели 9 позиции, включително и в ролята на “фалшива деветка” и то с много добри резултати. Рядко има толкова интелигентни футболисти като англичанина. Той успява бързо да схване тънкостите на всяка позиция, на която играе.
Милнър е един от онези играчи, които винаги предизвикват спорове. Някои го зачитат за провален талант, други – за най-завършения играч в поколението си. Отдадеността, интелектът и стабилността му са със сигурност страхотни качества. Той може да не получава много хвалби заради липсата на wow-фактор в играта му, но Джеймс Милнър винаги е липсвал в отборите, които напуска, и е ценен високо от най-талантливите и опитни играчи във футбола. А това говори повече от всичко останало.
