Топ 10 най-шокиращи загуби в Шампионската лига

 И така, първият кръг от поредното издание на Шампионската лига приключи. Традиционно имаше някои доста интересни и изненадващи резултати, като например победата на Наполи над европейския клубен шампион Ливърпул, изразителният успех на ПСЖ над Реал Мадрид с 3:0, както и загубата на Байер Леверкузен като домакин на руския Локомотив Москва. Цялостно, тези развои не могат да се определят като шокиращи, но все пак могат да влязат в графата "изненади", главно защото очакванията и настроенията спрямо мачовете бяха различни.
 В същото време има и такива резултати, които тотално потрисат масовия футболен запалянко. Тук сме подбрали десет такива случая:

10) Нюкасъл - Барселона 3:2 (1997/98)

 Винаги когато Барселона губи е изненадващо и неочаквано. Тук случаят не е по-различен. Сезон 1997/98 е първият, в който в Шампионската лига участват и отбори, които не са първенци на своите страни (или не са спечелили турнира през изминалата кампания). Тъкмо това дава шанс на Нюкасъл и Барселона да се състезават в него. И двата тима завършват на второ място, респективно в Англия и Испания. "Джордитата" прословуто губят титлата в последния кръг от Манчестър Юнайтед, докато "каталунците" са изпреварени от кръвния враг Реал Мадрид, но пък са спечелили Купата на Краля, КНК и Суперкупата на Европа. Така те се изправят един срещу друг още в първия ден на турнира. Шокиращо, Нюкасъл води с 3:0 на "Сейнт Джеймсис Парк" след 49 минути игра с хет-трика на колумбиеца Фаустино Асприля. Головете на Луис Енрике и Луиш Фиго стигат само за почента загуба с 2:3 за гостите, което си е огромна изненада. Асприля пък остава в историята като първият играч, вкарал гол за отбор не-шампион в Шампионската лига.

9) Динамо Киев - Реал Мадрид 2:0 (1998/99)

 По абсолютно същата логика, загубете на "белия балет" са такава рядкост, че винаги когато се случат разтърсват из основи света на футбола. Още повече, че през сезон 1998/99 те са действащият европейски клубен шампион. Форматът на турнира е доста особен, като той се състои от 6 групи по 4 отбора, от които излизат само първенците + двата най-добри втори и отиват да играят четвъртфинали. Реал остават на второ място в групата си с Интер, Спартак Москва и Щурм Грац, но пък печелят цели 12 точки, които са им напълно достатъчни за да са най-добрият втори отбор в състезанието. Така жребият определя те да мерят сили с тима на Динамо Киев, победител в своята група. И докато за някои този жребий изглежда лесен, то трябва да кажем, че украинците разполагат в предни позиции с Андрий Шевченко и Серхий Ребров. Двамата сформират атомно нападение, което не знае що е то пощада. Първият мач на "Бернабеу" завършва при равенство 1:1, а реваншът в Киев е доминиран от Динамо. Хората на треньора Валерий Лобановски тотално прегазват своя противник, а двата гола на Шева в "бялата" врата са най-малкото, с което се отървава Реал. 

8) Депортиво Ла Коруня - Милан 4:0 (2003/04)

 Може би трябва да започнем с това, че отборът на Милан от 2004г. няма нищо общо с този в момента. Периодът е един от най-силните за "росонерите", като по това време те са актуалният европейски клубен шампион и са запътени към повече от логична защита на титлата си. Депортиво Ла Коруня също изживява златен период в своята история. Хората на Хавиер Ирурета са сред водещите тимове в Ла Лига и постоянно участват в турнира на богатите. Тъкмо заради това когато двата тима се падат да играят един срещу друг в четвъртфиналите на сезон 2003/04 зрителите очакват зрелище. И го получават! Първият двубой на "Сан Сиро" е спечелен категорично от Милан с 4:1, като Кака буквално унищожава защитата на "Супер Депор". Мнозина смятат реванша за протоколен. Явно тези настроения се насаждат и в главите на "росонерите", защото те излизат на стадион "Риасор" силно разконцентрирани. До почивката резултатът вече е 3:0 за домакините, а полу-празните трибуни на съоръжението постепенно се запълват с хора, гледали първата част по телевизията и вдъхновени да станат свидетели на този невиждан обрат на живо през вторите 45 минути. Милан не намира отговор на перфектната игра на Депортиво, инкасира още един гол през второто полувреме и губи с 0:4, отпадайки от надпреварата.

7) Майорка - Арсенал 1:0 (2001/02)

 Колкото и да не ви се вярва, отборът на Майорка бе един от солидните в испанската Ла Лига в първото десетилетие на 21-ви век. Гостуванията на стадион "Сон Мойс" бяха кошмарни за грандовете, тъй като те трябваше да пропътуват хиляди километри до Балеарските острови, а след това да излязат да играят срещу хора като Самуел Ето'о, Ариел Ибагаса, Мигел Надал (чичото на Рафа Надал), Алберт Луке и т.н., които по това време носиха тъкмо червения екип. Така през сезон 2000/01 Майорка завърва на трето място в класирането, изпреварвайки дори Барселона, и си осигурява място в турнира на богатите за следващата кампания. Арсенал пък бе неизменно въвлечен в борбата за титлата в Англия, заедно с Манчестър Юнайтед, а Арсен Венгер и сър Алекс Фъргюсън бяха най-големите врагове в лигата. Представете си за каква изненада ставаше въпрос когато още в първия ден от кампанията Майорка победи "артилеристите" с 1:0. Обръщаме внимание че в редиците на лондончани по това време се подвизават хора като Тиери Анри, Денис Бергкамп, Патрик Виейра, Фреди Люнгберг, Сол Кембъл, Дейвид Сиймън, Ашли Коул и т.н. Всички тези знаменити играчи преклониха глави на "Сон Мойс" и си тръгнаха с 0 точки в този ден, а единственият гол в срещата бе отбелязан от Ариел Ибагаса от дузпа още в началото. Обстоятелствата бяха доста позитивни за домакините, тъй като в ситуацията при дузпата с директен червен картон бе изгонен Ашли Коул, и "артилеристите" играха близо 80 минути с човек по-малко.

6) Селтик - Барселона 2:1 (2012/13)

 Както вече споменахме, загубите на Барселона винаги са изненадващи и никой не е подготвен за тях. Такъв бе случаят и през сезон 2012/13, когато "каталунците" гостуваха в Глазгоу за да играят с шотландския шампион Селтик. Двата тима вече бяха играли веднъж помежду си 2 седмици по-рано и Барса бяха спечелили с 2:1. С 3 победи от 3 мача и голова разлика 7:3 гостите изглеждаха фаворити и в този мач, въпреки известните проблеми в защита, които изпитваха. И все пак нападението Меси-Алексис-Педро бе доста атомно и бележеше редовно. Само че в тази среща в дефанса на "каталунците" трябваше да се изявява юношата Марк Бартра (да, онзи, който още гони Бейл някъде по тъча). Е, досещате се за какво става въпрос. С голове на Винсънт Унеяма и Тони Уот, Селтик водеха с 2:0 до самия край, в който Лео Меси успя да върне един гол, но само толкова. "Детелините" спечелиха с 2:1, като това бяха единствените им 2 точни удара, докато Барса отправи цели 14. Освен това хората на Нийл Ленън станаха отборът, записал победа с най-нисък процент притежание на топката - едва 16,4%. В крайна сметка и двата тима продължиха напред, като Селтик отпадна с общ резултат 0:5 от Ювентус в осминафиналите, а Барселона стигна до полуфиналите, в които бе пригазена с 0:7 от Байерн Мюнхен. А знаете ли какво стана с голмайстора от гореспоменатия мач Тони Уот? Той в момента носи екипа на столичния ЦСКА-София.

5) Барселона - Динамо Киев 0:4 (1997/98)

 По всяка вероятност вече се досещате, че сезон 1997/98 не е бил никак лесен за Барса щом се касае до мачовете в Шампионската лига. Всъщност тук можем да включим доста от срещите на "каталунците" в тази кампания. След загубата от Нюкасъл на старта, хората на Луис Ван Гаал правят равенство 2:2 с ПСВ Айндховен във втория кръг, а след това претърпяват пълен крах в Киев, губейки с 0:3 от Динамо. По стара традиция, в четвъртия мач тимовете, играли в третия, разменят домакинствата си и е ред на украинците да гостуват на "Камп Ноу". Андрий Шевченко, който пропуска да се разпише в Киев, е гладен за попадения, но все пак едва ли мнозина са очаквали той да вкара. Все пак мачът се играе в каталунската столица на най-големия стадион в Европа, където 100 000 дерат гърла за любимия си клуб. Само че, разочаровани от слабата форма на своите, едва 52 000 зрители заемат местата си на "Камп Ноу" за да гледат поредното унижение на Ривалдо и компания. Още до почивката резултатът е 3:0 в полза на гостите, а гореспоменатият Шевченко е реализирал хет-трик. На всичкото отгоре в самото начало на втората част Барса остава с 10 човека след червен картон на Сержи Бархуан, а крайното 4:0 е оформено от партньора на Шева в нападение Серхий Ребров. "Каталунците" остават последни в своята група и напускат безславно турнира още преди елиминациите.

4) Барселона - Рубин Казан 1:2 (2009/10)

 Тия изненади нямат край. Накрая ще се окаже, че изобщо не е изненада когато Барселона загуби! Участието е дебютно за Рубин Казан в най-престижния европейски клубен турнир, като "виненочервените" придобиват правото да се състезават в него след като печелят титлата на Русия за 2008г. По това време шампионатът при братушките е с формат пролет-есен, така че когато стартират двубоите в груповата фаза на Шампионската лига, хората на Курбан Бердиев са в топ-форма. Все пак те не успяват да спечелят в първите два кръга, така че едва ли някой е смятал, че ще го направят тъкмо на "Камп Ноу". Все пак Барселона е актуален европървенец. Е, представете си шока, който всичките 60 000 зрители изпитват, когато Александър Рязанцев открива още във втората минута. Разбира се, домакините реагират като ужилени и разбиват своя опонент, но успяват да изравнят едва в 48-ата минута чрез новото попълнение Златан Ибрахимович, пристигнал от Интер за огромна сума. И по всяка вероятност всички са сметнали, че нещата са си дошли на мястото и е въпрос на време Барса да направи пълен обрат и да спечели, но това така и не се случва. Вратарят на Рубин Сергей Рижиков майсторски се справя с всички предизвикателства, които нападението на домакините му отправя. И така до 73-ата минута, в която турският национал Гьокдениз Карадениз вкарва втори гол в мрежата на Виктор Валдес. До края няма време за реакция и изненадата е на лице. За жалост Рубин така и не успява да прескочи груповата фаза, но поне дарява феновете си с един незабравим спомен.

3) Брьондби - Байерн Мюнхен 2:1 (1998/99)

 Вече обяснихме за формата на турнира в това издание - 6 групи, само първите излизат + най-добрите втори и така нататък. И докато повечето групи са доста скучновати с по един изразен лидер, точно тази, в която е отборът на Брьондби, изобщо не е такава. Освен Байерн Мюнхен, останалите опоненти на датчаните са Манчестър Юнайтед и Барселона. Същински кошмар за тима от Копенхаген, ако въобще той е имал някакви амбиции да продължи напред в турнира. Само че развитията от първия кръг са доста интересни. Датчаните срещат Байерн Мюнхен, вицешампион на Германия за 1997/98. В другия мач Манчестър Юнайтед и Барселона се опитват да откраднат шоуто, завършвайки при резултат 3:3, но не им се получава. След края на кръга, най-обсъжданата среща е тази в Копенхаген. В състава на домакините личат някои интересни имена като например това на младия нападател Ебе Санд, както и на бившия играч на Арсенал Джон Йенсен. И срещу тях излиза армадата на Отмар Хитцфелд с имена като Оливер Кан, Лотар Матеус, Щефан Ефенберг, Джоване Елбер, Марио Баслер, Бишенте Лизаразу и т.н. "Баварците" яко се измъчват и повеждат едва 15-тина минути преди края с гол на Маркус Бабел. Изглежда всичко си е дошло на мястото, но не така смятат датчаните. В 87-ата минута капитанът на Байерн Томас Хелмер си отбелязва автогол, а минута преди последния съдийски сигнал халфът Алан Равн прави обрата пълен след страхотен пробив. Тези 3 точки са единствените, които Брьондби печели, но все пак дори това е постижение на фона на конкуренцията в групата. Отборът на Байерн Мюнхен има нещастието да изживее същия сценарий и на финала срещу Манчестър Юнайтед.

2) Интер - Арсенал 1:5 (2003/04)

 Може би най-изненадващата година в историята на Шампионската лига. Освен, че финалистите бяха шокиращи, то целият турнир бе изпълнен с какви ли не интересни победи, обрати и т.н. Отборите на Интер и Арсенал се паднаха да се състезават в група с тимовете на Динамо Киев и Локомотив Москва. "Нерадзурите" бяха на крачка от финалния сблъсък през предходната кампания, но гол на "чужд" терен изпрати градския съперник Милан в спора за отличието. Арсенал пък не успя да мине пресявката на вторите групи. За незапознатите, няколко издания на турнира имаха две групови фази. Първите два отбора от всяка от 8-те групи се класираха напред, където се формираха още 4 групи по 4 отбора, заместващи осминафиналите. Още повече, че още в първия ден от сезон 2003/04 двата тима играха един срещу друг в Лондон и гостите спечелиха с категоричното 3:0. Превъртаме лентата малко по-напред и стигаме до мача на "Сан Сиро", в който "нерадзурите" трябваше задължително да спечелят, тъй като те бяха доста неубедителни в срещите си с представителите на бившия Съветски съюз. Само че вместо това, те записаха една от най-срамните загуби в цялата си история. Първото полувреме не предвещаваше какво ще се случи, като двата тима се оттеглиха на почивка при резултат 1:1, но след подновяването на играта Анри, Люнгберг, Еду и Пирес вкараха 4 безответни гола и оформиха крайното 5:1 за Арсенал. "Артилеристите" завършиха на първо място в тази група, докато Интер остана едва трети с по-лоша голова разлика и по-слаби показатели в преките мачове с Локомотив Москва. 

1) Монако - Реал Мадрид 3:1 (2003/04)

 По-рано споменахме за една от големите изненади, която пада в елиминационната фаза на това издание на турнира. Ето че четвъртфиналите през 2003/04 се оказват пагубни за не един и два гранда. Отборът на Реал Мадрид е един от най-силните в Европа, като разполага с цяло съзвездие от супер играчи, наричани от медиите около Флорентино Перес "Галактико". Само че те не успяват да се класират за финала в предходното издание на Шампионската лига, като са елиминирани крачка преди него от Ювентус. Монако пък прави едно от редките си появявания в състезанието, но не е шампион на страната си. По това време френската Лига 1 е доминирана безжалостно от състава на Олимпик Лион. И все пак "монегаските" разполагат с нелош отбор, голяма част от който в последствие ще играе в топ-съставите на Стария континент. Първият двубой от този четвъртфинал се играе на "Сантиаго Бернабеу" и "белите" нямат проблем да спечелят с 4:2. Точни са Елгера, Зидан, Фиго и Роналдо. За гостите бележат Скилачи и играещият под наем тъкмо от Реал нападател Фернандо Мориентес. Въпреки това очакванията са за протоколен реванш. Монако обаче изиграва един от най-силните мачове в цялата си история. Дори ранният гол на Раул не помага на "белия балет". Изгряващата звезда Людовик Жули бележи на два пъти, а същият този Мориентес вкарва още един гол, с който дава предимство на Монако заради повечето отбелязани голове на чужд терен. До края Реал не успява да порази отново вратата на Флавио Рома и отпада безславно. "Монегаските" пък достигат до финалния сблъсък, където са разгромени от друг изненадващ финалист - Порто на Жозе Моуриньо.

Източник: fourfourtwo.com