В момента може и да не изглежда вероятно, но знаете ли, че отборът на Евертън от втората половина на 80-те е един от лидерите в английския футбол в онзи период? "Карамелите" имат 2 шампионски титли на страната през 1985 и 1987г., а някои от най-добрите играчи на Острова се подвизават в редиците им.
В този ред на мисли, голяма част от футболистите на Ливърпул са израстнали като фенове на градския враг. Веднага можем да дадем примери с Майкъл Оуен, Роби Фаулър, Стийв МакМанаман, Иан Ръш и дори Адам Лалана. Всички те са били привърженици на Евертън, но съдбата ги е отвела от другата страна на парк "Стенли" и ги е направила червени идоли.
Най-големият привърженик на "карамелите" от всички обаче е бил Джейми Карагър. Преди да изгирае 737 мача за Ливърпул, защитникът е бил отявлен фен на синия отбор. Той е бил редовен посетител на мачовете на "карамелите", заедно с баща си и брат си. Тримата дори празнували, когато Ливърпул пропускал да спечели или губел.
Подобно на много други, съдбата отвела Карагър тъкмо на "Анфийлд" и той се присъединил към школата на клуба през 1988г. Самият играч признава, че дори по време на първите няколко години от кариерата си в Ливърпул, той е продължавал да подкрепя "карамелите", но един инцидент му е дал да се разбере, че няма как да разделиш работата с личните предпочитания.
"Много ги обичах, а сега не мога да ги понасям!" - написа Джейми в автобиографията си, излязла на пазара през 2009г.
Карагър казва, че е искал единствено да играе за Евертън и с лека ръка би напуснал академията на Ливърпул, ако му е била предоставена възможност. През годините обаче това се променя и от най-големия син фен, той се превръща в човек, който все по-силно и по-силно желае да победи "карамелите", когато става футболист на "мърсисайдци". Обидите, които неговите съотборници на "Анфийлд" търпят от привържениците на Евертън, засилват неговата омраза, или поне така твърди той.
"В началото на кариерата ми все още бях фен на Евертън и исках те да се представят добре, но с времето ставах все по-малко толерантен." - пише Карагър. - "Трансформацията от "обичам ги" до "искам винаги да губят" отне години. Когато виждах как приятелите ми страдат от непрестанните обиди и подигравки, обичта ми към Евертън започна да намалява. "Анфийлд" ме призоваваше. Професионалните ми задължения и личните ми приятелства най-сетне взеха сърцето ми от "Гудисън Парк" и го позиционираха в центъра на "Коп-а"."
Инцидентът, който най-сетне е прекратил увлечението му по Евертън настъпва през януари 1999г. Тогава Карагър вече е несменяем титуляр за Ливърпул, а тимът му губи драматично от Манчестър Юнайтед в мач от турнира за ФА къп. "Мърсисайдци" повеждат с гол на Майкъл Оуен, но "червените дяволи" стигат до пълен обрат чрез Дуайт Йорк и Оле Гунар Солскяер, което им позволява да продължат пътя си към мечтания требъл.
Карагър, като титуляр в този мач, е доста унил след неговия край. Той решил да отиде в местната кръчма и да утеши тъгата си, само че това е място, където обикновено се събират фенове на Евертън.
"До ден днешен това си остава най-ужасното преживяване в целия ми живот." - продължава Джейми. - "След мача отидох право в "The Chaucer" за да удавя мъката и се надявах да видя някои мои приятели там. Знаех, че ще има известни подигравки, но сметнах, че повечето хора ще ме съжалят. Може би трябваше да премисля по-добре решението си. В момента в който влязох през вратата, избухна гръмогласен смях. Приятелите ми, хората, с който съм израстнал и пропътувал половин Европа при гостуванията на Евертън, изобщо не се поколебаха да се отнесат с мен като с някой нещастен ливърпулец. Застинах и за части от секундата не знаех какво да правя. Можех да игнорирам всичко това, да седна, да си поръчам за пиене и да си изпия хапчето с помощта на силно необходима голяма бира, за която си мечтаех още по пътя. Сега бих направил точно това, но не и тогава. Бях психически и физически смазан. Обърнах се и си отидох директно вкъщи."
"Това беше моментът, в който стана ясно колко много се е променила лоялността ми и как приятелите ми приемат това. Отне ми 10 години да извървя тези символични крачки през парк "Стенли" от "Гудисън" до "Анфийлд", но без дори да осъзнавам колко време съм вървял, това беше моментът, в който всичко приключи."
"Обърнах гръб на Евертън. Имаше времена, в които седяхме с моите приятели в синьо и се смеехме на провалите на Ливърпул. Когато влязох в "The Chaucer" онази нощ се отправях към сблъсък със собственото ми минало, което всъщност бе и проблясък на това, което можеше да е бъдещето ми, ако нямах късмета да стана футболист на Ливърпул. Не ми хареса това, което видях."
"Когато си тръгнах от бара в онази вечер, аз не само обърнах гръб на приятелите ми, които имаха пълното право да се забавляват. Обърнах гръб на онова седемгодишно момче, което празнуваше победния гол на Майкъл Томас. Обърнах гръб на Евертън."
Джейми казва, че продължава да е фен на онзи отбор на "карамелите" от 80-те, който спечели титлата два пъти и бе основен съперник на Ливърпул. Той обаче разделя подкрепата си между онзи отбор и този на Ливърпул от настоящето.
"В съзнанието ми има два отбора Евертън." - завършва Карагър. - "Евертън преди Ливърпул и Евертън след Ливърпул. Клубът, който обичах през 80-те и отборът, който виждам в момента, са на различни полюси в моето съзнание. Евертън от 80-те мога да наричам "ние", а Евертън от настоящето винаги ще си останат "те"."
