Брендън Роджърс и Лестър са като че ли направени един за друг. Историите им са изключително подобни. Набедени като късметлии след един успешен сезон, "лисиците" изпадат в криза. Съдбата на Роджърс също е сходна, като наставник на Ливърпул той бе близо до това да спечели най-после тилата на Висшата лига с "червените", но мнозина подцениха неговите умения и приписаха успехите на тима му на присъствието на Луис Суарес.
През февруари Роджърс акостира на „Кинг Пауър“ с мисия и той и Лестър Сити да се докажат пред футболния свят.
След бедствен трети сезон в Мърсисайд, Брендън Роджърс бе набелязан като провал и заклеймен като поредния надценен млад британски мениджър. Когато той пристигна в клуба за старта на сезон 2012/13 нещата изглеждаха по-различно. "Червените" започнаха да играят красив и атакуващ футбол, а привличането на Стъридж и Коутиньо бе повече от проницателен ход. В крайна сметка тимът завърши седми, но представянето вдъхна надежда на привържениците. Вторят сезон бе и моментът, в който визията, идеите и философията на Роджърс перфектно сработиха като едно цяло. Ливърпул изпусна титлата, въпреки че водеше убедително няколко кръга преди края, но стилът на отбора омагьоса фенове и експерти.
За жалост на северноирландеца, всичко се сгромоляса през третата му година като наставник на "Анфийлд" – Луис Суарес напусна в посока Барселона за огромна сума, а добър заместник така и не бе привлечен, въпреки амбициозните трансферни цели на самия Роджърс. Бордът не успя да доведе исканите от мениджъра играчи и вместо това на „Анфийлд“ акостираха Марио Балотели, Рики Ламбърт и Алберто Морено. В този сезон Ливърпул завърши шести и отпадна рано-рано от всички купи.
Времето на Роджърс изглеждаше на изчерпване. Четвъртият му сезон започна сравнително добре, но при появата на Юрген Клоп като вариант за мениджърския пост, бордът реши да се отърве от северноирландеца в полза на германеца и е трудно да ги виним за решението – резултатите са на лице. Юрген Клоп донесе Европейската купа на отбора, а през настоящата кампания е в отлична позиция да изведе Ливърпул до ще спечелване на титлата в Англия за първи път от близо 30 години насам. Роджърс бе освободен на 4 октомври 2015 г. само един час след равенство с Евертън. Той бе отлъчен от фенове и специалисти като провал и бе обявен за посредствен.
Лестър пък станаха шампиони през приказната кампания 2015/16, но следващия сезон бързо се върнаха към суровата футболна реалност. „Лисиците“ се свлякоха до 12-то място, а в двете последвали кампании отборът завърши на 9-та позиция. Раниери бе уволнен, въпреки че донесе неземна радост на привържениците и по всичко личеше, че тимът от град Лестър ще се върне към познаната позиция на посредствен и непретенциозен тим. Хората започнаха да се чудят дали титлата им не била плод повече на късмет, отколкото на футболни умения. "Сините" загубиха и две от големите си звезди в лицето на като Канте и Марез, които се преместиха в далеч по-богати грандове. Но най-голямата трагедия за „лисиците“ бе кончината на собственика Вичай Сривадханапрабха – човекът, отговорен за огромния успех на клуба от Източен Мидландс. На 27 октомври 2018г. хеликоптерът на тайландеца получи повреда при излитането от платформа близо до стадиона и се разби на паркинга.
Мениджъри като Крейг Шекспир и Клод Пюел не успяха да подобрят съдбините на Лестър Сити. Представянето на втория дори бе толкова трагично, че той успя да запише едва 25 победи от 67 двубоя. От тях 28 са загуби. Французинът бе освободен на 24 февруари 2019 г., а бордът се обърна към отлъчения Брендън Роджърс. Северноирландецът бе „в изгнание“ на север в Шотландия, където за 2 години и половина спечели всеки възможен трофей начело на местния Селтик, опитвайки се да върне доброто си име. Той стана първият мениджър, спечелил „Дабъл Требъл“ – Требъл в два поредни сезона и също така не загуби и в 69 поредни мача на местната сцена – рекорд за Шотландия и за Великобритания като цяло. Доказал се в Шотландия, Роджърс бе готов да се завърне при големите момчета във Висшата лига.
Наставникът бе назначен на 26 февруари. На същия ден Лестър победи Брайтън с 2:1 на своя „Кинг Пауър“. Първият мач начело на „лисиците“ за Роджърс обаче се оказа загуба от Уотфорд. След един сравнително равностоен двубой, Андре Грей се разписа в 92-рата минута, за да донесе победата на „стършелите“. Нивото на отбора обаче се вдигна моментално. „Лисиците“ загубиха само два пъти до края на сезон 2018/19 като едното поражение бе нанесено от бъдещите шампиони Манчестър Сити. Момчетата на Роджърс завършиха в на девето място, като през голяма част от сезона кретаха извън топ 10.
Днес, само 8 месеца и половина след назначаването на Брендан Роджърс, Лестър навлиза в последната паузата за национални отбори за годината на второто място в класирането след убедителна победа над Арсенал, която затвърди мястото на „лисиците“ в топ 4. Лестър не са изглеждали толкова добре от шампионския им сезон, а настроението в съблекалнята и това на стадиона показва точно това – тимът отново ще може да се бори за титлата.
„Трябва да е било много трудно за Клод и за всички в отбора. Когато дойдох усетих ценностите и светлината, която Вичай бе оставил след себе си.“ – казва Роджърс - “Помислих, че ако успея да върна тази светлина в играчите, ще можем да използваме неговото наследство по по-добрия начин.“
В лицето на Варди, Шмайхел и Морган, Роджърс разполага с играчи, ставали шампиони. Те са натрупали богат опит и не се страхвуат от големите очаквания и предизвикателства.
„Планът ми бе да дойда и да им кажа следното: „Момчета, вие вече сте го правили (печелили сте първенството) и знам защо не успяхте да задържите това представяне в следващите сезони. Проблемът е във вашата нагласа, а не в уменията ви.“
Лестър Сити изглежда като превъплъщение на онзи Арсенал от най-доброто време на Арсен Венгер начело на клуба. "Лисиците" играят със скорост, бързи пасове с по едно докосване, а един от добрите примери за това е страхотният първи гол именно срещу „артилеристите“. Всичко започна с търпеливо разиграване, което се ускоряваше все повече докато играчите на Сити наближавха наказателното поле на противника. Перейра намери Харви Барнс, който бързо разпредели към Тилеманс. Белгиецът с едно докосване намери Джейми Варди, който се разписа на почти опразнената врата.
Защитата на отбора изглежда по-стабилна от всякога. Каспер Шмайхел е на световно ниво. Джони Еванс и Суюнчу са много добра двойка в центъра на отбраната с допълващи се качества. Перейра и Чилуел са колкото стабилни в защита, толкова и опасни в нападение. Юри Тилеманс и Вилфред Ндиди оформят страхотно партньорство в центъра на халфовата линия. Нападението на "лисиците" е също толкова впечатляващо - Варди, Перез, Барнс и Мадисън изглеждат способни да разкъсат всяка една защитна линия. А играчи като Уес Морган, Марк Олбрайтън, Кристиан Фукс, Демарай Грей и Келеши Ихиеначо са винаги готови да направят разлика от скамейката.
Лестър Сити и Брандън Роджърс изглеждат готови за ново предизвикателство към титлата, но Ливърпул е недостижим на върха в класирането. Отборът на Юрген Клоп води на „лисиците“ с цели 8 точки и изглежда непоклатим. Да ги достигнеш изглежда невъзможно. Но Лестър вече са правили невъзможното. Защо да не го направят пак?
