През последните няколко дни в Реал Мадрид се разиграва сериозен скандал. Испанска медия публикува строго секретни записи, в които се чува как президентът на клуба – Флорентино Перес, отправя остри критики към редица бивши играчи и треньори на „белия балет“. В днешната статия ще погледнем към голяма част от футболните легенди, които не получиха нужното уважение от „кралския клуб“.
Серхио Рамос
Дългогодишният централен бранител на мадридчани е последният, който бе пренебрегнат с лека ръка от ръководството на клуба. Испанецът говори за неразбирателствата между него и Реал Мадрид след като обяви решението си да стане свободен агент:
Преди всичко искам да кажа, че никога не съм искал да напускам. Исках да остана. Клубът ми предложи нов договор, но заради коронавируса преговорите спряха. Те ми предложиха контракт за една година с намалена заплата. Парите не бяха проблем, но аз исках двугодишен договор, за да бъдем спокойни със семейството ми. При последния ни разговор казах, че приемам офертата, но ми отговориха, че тя вече не е валидна.
Въпреки всичко, Рамос сподели, че отношенията му с Флорентино Перес не са пострадали:
Не съжалявам за нищо, отношенията ми с президента винаги са били добри. Бяхме като баща и син в спортно отношение. Той ме доведе тук и аз никога няма да кажа лоша дума за него. Дори и в семействата има спорове.
Зинедин Зидан
Като играч френският плеймейкър не може да се оплаче от отношението на клуба към него, въпреки че на моменти е бил сериозно освиркван от феновете на „белия балет“. По-сериозният проблем идва, когато Зидан застава начело на отбора. Той записа името си в историята на Реал Мадрид като най-успешният треньор в новата история на клуба, печелейки най-престижния клубен турнир в 3 поредни години – Шампионската лига, както и два пъти Ла Лига. Тези успехи, обаче, не бяха достатъчни, за да може култовият френски специалист да се задържи в тима след края на сезон 2020/21.
„Тръгвам си, защото вече не усещах доверието на клуба към мен, нито подкрепата, за да изградя нещо в краткосрочен и дългосрочен план. Разбирам как работи футболът и какви са изискванията в клуб като Реал. Знам, че когато не печелиш, трябва да си тръгнеш. Аз съм роден победител и бях тук, за да печеля трофеи, но дори по-важно от това са хората, техните чувства, самият живот и имам усещането, че тези неща не бяха взети предвид. Имаше неразбиране, че тези неща също държат динамиката в един велик клуб. До някаква степен дори ме критикуваха за това. Искам да има респект към това, което постигнахме заедно с ръководството. Искаше ми се отношенията ми с клуба и президента през последните няколко месеца да са различни в сравнение с други треньори. Разбира се, че не съм искал никакви привилегии, просто малко повече памет. В днешно време животът на треньора в един клуб е два сезона или малко повече. За да е повече, човешките отношения са от ключово значение“, бяха думите на Зидан, след като бе обявена раздялата му с клуба.
Ариен Робен
Робен акостира на „Сантяго Бернабеу“ малко преди началото на сезон 2007/08. Той бе един от играчите, дошли по времето на президента Хосе Рамон Калдерон и впоследствие недолюбвани от Флорентино Перес, който се завърна на президентския стол през 2009г. След като нидерландецът не бе направил извънредно впечатляващи 2 сезона, при повторното идване на Перес, той остана нежелан, особено след рекордния трансфер на Кристиано Роналдо. Малко преди да затвори трансферния прозорец, Ариен Робен бе продаден на Байерн Мюнхен, макар че самият той не го е искал:
Не беше само идването на [Кристиано] Роналдо. Флорентино Перес се върна и успя да привлече още Карим Бензема, Кака и Шаби Алонсо. Отборът похарчи толкова много пари, че ме уведомиха, че трябва да бъдат направени някои продажби. Аз не исках да си ходя, но клубът искаше да ме продаде. За мен това бе неприятно, тъй като имах много добри отношения с треньора Мануел Пелегрини. Плюс това, бях направил най-добрата предсезонна подготовка в кариерата си. Чувствах се много комфортно там и мисля, че играх на добро ниво. Но когато стане въпрос за нечии други желания, нямаш особено голям избор – трябва да решиш дали ще се бориш за мястото си или ще продължиш кариерата си другаде. Решението да напусна не бе лесно. Седнахме [с ръководството] и говорихме надълго и нашироко. В крайна сметка осъзнах, че е трудно да надградиш, когато напускаш клуб като Реал Мадрид. За сравнение, Байерн не беше толкова силен отбор в онези години […] Исках да докажа, че съм достатъчно добър за голямата сцена. Трансферът ми в Байерн бе най-доброто решение в цялата ми кариера.
Икер Касияс
Ако трябва да започнем хронологично, то на първо място е нужно да отчетем наскоро изтеклите записи на Флорентино Перес, които датират от далечната 2006г.:
Касияс не е вратар за Реал Мадрид, какво искате да ви кажа. Просто не е. Никога не е бил. Той е най-големият провал, който сме имали в този клуб. Но продължава да има хора, които го обожават, които си го искат, продължават да говорят за него... не знам. Толкова яростно го защитават... Но той е сред най-големите измамници в историята на Реал Мадрид.
Впоследствие идва и напускането на Касияс след 16-годишен престой, над 500 официални мача, 19 клубни трофея и 7 индивидуални награди. По думите на майка му – Мари Кармен, нейният син е имал желание да завърши кариерата си в Реал, но това не му е било позволено.
„От доста години го гледах как страда. Върху него имаше стоварено огромно психологическо напрежение, защото Флорентино Перес го третираше различно от другите. Той искаше да го изгони и успя, въпреки че Икер искаше да завърши кариерата си в Реал. Сега отива в Порто, но това е треторазреден отбор за неговата визитка. Не може световен шампион да приключва с футбола в Порто. Той можеше да отиде, където поиска. Дори и в Барселона да беше отишъл, нямаше да е грешка, защото там поне са джентълмени.“
Самото изпращане на Касияс също бе разочароващо, тъй като макар и да му бе позволено да проведе последна пресконференция и да се сбогува с феновете, на тези събития не присъства нито един човек от ръководството на клуба, което само по себе си говори за липса на уважение.
Раул
Испанската легенда също попадна под тежките критики на Флорентино Перес, а следващите редове са продължение от същия запис, свързан с Икер Касияс през 2006г.:
Вторият [най-голям измамник] е Раул. Всъщност двамата най-големи измамници в Реал са – на първо място Раул и Касияс на второ. Тези футболисти са изключително егоистични, не може да се разчита на тях. Който им се доверява, греши. Те се интересуват само от себе си. Това не са футболисти за мен.
Отново подобно на Касияс, Раул също искаше да завърши кариерата си с бялата фланелка. Когато той стана на 33 години обаче, времето му в Реал изтече, а феновете може би са били доволни, тъй като често го освиркваха при слаби представяния. Въпреки това, носителят на 3 титли от Шампионска лига и 6 от Ла Лига със сигурност остави траен отпечатък в историята на „кралския клуб“ и се е надявал да му бе организирано малко по-достойно изпращане, като самият той отчита, че вината е донякъде и негова:
Да напусна Реал Мадрид не бе лесно за мен и, предполагам, за клуба също, но докато взема своето решение как да продължа кариерата си, вече бе дошло лятото. В Германия отборът ми знаеше 3 месеца преди да напусна и имаше време да ми подготви добро изпращане. Нещо повече – немците са много организирани. Всъщност, връщайки се назад във времето, причината за недобре подготвеното ми изпращане [в Реал Мадрид] бе заради създалата се ситуация, а не заради липса на респект между мен и отбора или лоши чувства. Можеше да бъде по-добро [изпращането], но с времето тези неща се забравят.
Към момента изглежда сякаш връзката на Раул с клуба е добра, тъй като той е треньор на младежите до 19-годишна възраст.
Дейвид Бекъм
Смяната на властта в Реал Мадрид през 2006г. се отрази сериозно на английския нападател, който не бе харесван от новия треньор на тима – Фабио Капело. На 10-и януари, 2007г. спортният директор на столичани – Предраг Миятович първоначално съобщи, че Бекъм няма да остане в клуба след края на шампионата. Няколко часа по-късно обаче, Миятович заяви, че думите му са били неточно преведени, а всъщност той е казал, че договорът на емблематичния футболист все още не е подновен. Един ден след това, на 11-и януари, самият Бекъм обяви, че е подписал 5-годишен договор с американския ЛА Галакси, който ще влезе в сила след края на сезона. Веднага след тази новина, по случая се изказа президентът на клуба – Хосе Рамон Калдерон, по време на обиколка из испански университет:
Те [футболистите] имат огромно самочувствие и егоистично поведение, което ги кара да си мислят, че са суперзвезди. Играчите не Реал Мадрид никога не плащат за нищо. Вие [студентите] сте културни и образовани, а това е нещо, с което повечето от тях не могат да се похвалят [...]
Той [Дейвид Бекъм] отива в Холивуд, за да бъде филмова звезда. Нашето ръководство постъпи правилно, като не поднови неговия договор и това се доказа от факта, че нито един отбор в света не го поиска освен ЛА Галакси.
Фабио Капело пък от своя страна заяви, че англичанина няма да играе повече за клуба, но само месец след това отново го върна в стартовия състав. Дейвид от своя страна се отплати по най-добрия възможен начин, като изигра ключова роля в спечелената Ла Лига през този сезон. Това дори накара ръководството на „кралския клуб“ да преосмисли позицията си и изяви желание да задържи Бекъм в отбора, но опитите им останаха без успех.
Кристиано Роналдо
Дори най-легендарният футболист в новата история на Реал Мадрид е попаднал в радара на Флорентино Перес по лош повод през 2012г. В един от аудио записите дългогодишният президент не пести критики към португалеца:
Той [Кристиано Роналдо] е луд! Това момче е имбецил, болен е! Ти мислиш, че той е нормален, но всъщност не е. Ако беше нормален, нямаше да върши всички тези глупости. Защо му е да прави такива глупости? [Хорхе] Мендеш няма абсолютно никакъв контрол над него и същото важи за [Жозе] Моуриньо. Те двамата не го слушат дори по време на интервюта. Те имат ужасно егоистично поведение, което им пречи да имат реалистичен поглед над ситуацията, а тя е, че могат да изкарат много повече пари, ако се променят.
Това отношение на Перес до някаква степен обяснява и пренебрежението от ръководството след като Роналдо напусна мадридчани по посока Ювентус. На Кристиано не му бе даден шанс да говори пред медиите за последен път в Мадрид, да направи последна разходка из клубния музей или дори да си вземе довиждане с феновете по подобаващ за една истинска легенда начин. Португалецът, който завърши престоя си в „белия балет“ с внушителните 17 клубни и 23 индивидуални отличия, не заслужи нищо повече от кратко писмо в официалния уебсайт на клуба.
Няколко месеца по-късно, Роналдо даде интервю пред „Франс Футбол“, в което сподели повече за отношенията си с президента и ръководните фигури на отбора:
С него [Флорентино Перес] винаги сме имали бизнес партньорство, а не приятелство. Аз знаех, че всичко, което ми казва, не му идва присърце. Имах чувството, че от ръководството на клуба, особено от президента, не ме третираха по същия начин, както го правеха в началото. През първите 4 или 5 години имах чувството, че съм „Кристиано Роналдо“, а впоследствие то беше доста по-малко. Президентът ме гледаше в очите по начин, който ми казваше, че аз вече не съм важен за клуба […] Понякога ми се случваше да погледна новините, в които те [ръководството] казваха, че аз съм искал да напусна. Имаше доза истина, но реално аз винаги оставах с усещането, че нямам подкрепата на президента.
Прочетете също:
