Легендите, които се завърнаха от пенсия

Легендите, които се завърнаха от пенсия

 Наскоро нидерландецът Ариен Робен заяви, че ще прекрати едногодишното си оттегляне от футбола и от новия сезон ще заиграе за родния си Грьонинген. Тази новина зарадва голяма част от феновете на красивата игра, тъй като крилото дълги години радваше милиони със страхотните си отигравания.


 Вече на 36 години, Робен изкара сезон 2019/20 гледайки от трибуните, но явно е решил, че все още има какво да даде на футбола. Ние адмирираме това негово решение, още повече, че неведнъж се е случвало легенди на играта да се завръщат на терена. Тук сме подбрали няколко такива случая.

Марк Овермарс
 Наистина бе доста тъжно, че този легендарен играч трябваше да прекрати кариерата си едва на 31 години, заради продължителни травми в областта на коляното. Овермарс бе истинска звезда в отборите на Аякс, Арсенал и Барселона, преди да окачи бутонките в края на сезон 2003/04. След почти 4 години извън терените, той отново облече състезателен екип, за да играе в бенефиса на своя приятел Яп Стам. Страхотното му представяне в този мач накара редица немски и нидерландски клубове да му предложат да се завърне в игра за постоянно. Първоначално Овермарс отказа, но след това реши да приеме офертата на втородивизионния Гоу Ахед Ийгълс и да изиграе един сезон за тях. За съжаление коляното продължи да му създава огромни проблеми и през 2009г. той отново се пенсионира, този път окончателно.

Алдаир
 Абсолютната легенда на бразилския футбол е пословичен със своето невероятно спортно дълголетие. Алдаир Нашименто дос Сантош игра на топ ниво до 38-мата си годишнина, когато прекрати кариерата си като футболист на втородивизионния италиански Дженоа. Преди това кариоката бе изкарал 13 години в Рим с екипа на Рома. Близо 3 години по-късно Алдаир получи покана от своя бивш съотборник и добър приятел Масимо Агостини да се завърне на терена и да заиграе за менажирания от него клуб от Сан Марино - СС Мурата. Идеята бе тимът да получи отзвук в кампанията си преди квалификациите за Шампионската лига. Алдаир се съгласи и изигра десетина мача за Мурата. За тяхно огромно съжаление, санмаринци отпаднаха още в първия квалификационен кръг от финландския Тампере с общ резултат 1:4.

Роберто Карлош
 И ако този бранител имаше наистина феноменална кариера, той нейният край също бе доста интригуващ. След като спечели всичко възможно с екипа на Реал Мадрид, а след това игра на ниво и за Фенербахче, Роберто Карлош стана част от епопеята, наречена "Анжи Махачкала". Освен титуляр в защитата, кариоката бе и наставник на руснаците в даден период. Когато през 2012г. той прекрати кариерата си на 39 години, едва ли мнозина са смятали, че ще го видят пак на зеления килим. През 2015г. обаче Карлош реши отново да се впусне в един амбициозен проект, този път в Азия. Той заигра за индийския Делхи Дайнъмос в период, в който в местната суперлига се подвизаваха още редица бивши величия от Европа, включително и Димитър Бербатов. По това време Роберто Карлош бе на 42 и записа само 3 мача за Делхи, като същевременно бе и треньор на клуба.

Йенс Леман
 Дългогодишният немски страж също преживя своя ренесанс и то на пределна футболна възраст. Леман имаше щастието да играе за отбори като Шалке, Борусия Дортмунд, Милан и Арсенал. Тъкмо при "топчиите" се задържа най-дълго и дори игра финал в Шампионската лига през сезон 2005/06. След като поостаря, той се върна в родината си и реши да завърши кариерата си в Щутгарт, където през лятото на 2010г. окачи бутонките и ръкавиците на почти 41 години. Когато обаче през март 2011г. Арсенал изпаднаха в много тежка вратарска криза, поради контузиите на цели трима играчи на този пост, Леман бе помолен да се завърне и поне да бъде резерва на стария си враг Мануел Алмуния. Германецът подписа договор до края на сезона и когато Алмуния също се контузи в загрявката преди мач срещу Блекпул, Леман се превърна в най-възрастния футболист на "артилеристите", който някога е играл във Висшата лига. Това бе и единственият му мач през сезона, след което той отново се оттегли.



Лендън Донован
 2014г. бе тъжна за американския футбол (който те невежо наричат сокър), тъй като най-разпознаваемият местен футболист Лендън Донован реши да прекрати кариерата си на едва 32-годишна възраст. Той бе собственост на ЛА Галакси в продължение на 9 сезона, а в отделни периоди бе играл под наем и в Байерн Мюнхен и Евертън. Преди това пък той рита още за Байер Леверкузен и Сан Хосе. Близо 2 години след като окачи бутонките, Донован заяви, че ще се завърне в игра за ЛА Галакси. Това стана през месец септември 2016г., а договорът му щеше да е до края на календарната година, което съвпада с края на сезона в МЛС. Като основна причина за завръщането си, Донован посочи редицата тежки травми, които сполетяха клуба, отслабвайки нападението му. Той изигра 9 мача, преди отново да се откаже, но това не бе краят за него. През 2018г. Донован пак се завърна, този път в мексиканската лига с екипа на Клуб Леон и изигра още 8 мача.

Хуан Роман Рикелме
 Кариерата на този аржентински плеймейкър можеше да се развие по далеч по-добър начин, но той си остава легенда на своя Бока Хуниорс, както и на отбора на Виляреал, с който бе на крачка от това да играе финал в Шампионската лига през 2006г. След като се завърна в Аржентина, Рикелме отново бе на познатото си високо ниво. След като Бока загуби финала за Копа Либертадорес през 2012г. от Коринтианс, халфът обяви, че се отказва от футбола, защото повече няма сили да изпълнява задачите си. След продължили близо година спекулации, според които Рикелме ще се завърне към играта и ще подпише с Палмейрас или Тигрес, в крайна сметка той отново облече екипа на Бока и изигра още един сезон. Последният отбор в кариерата му пък бе Архентинос Хуниорс.

Пол Скоулс
 Истински пример за професионализъм и спортно дълголетие. Пол Скоулс е една от най-големите икони на Манчестър Юнайтед и феновете на клуба бяха доста тъжни, когато той обяви края на кариерата си през лятото на 2011г. след 17-годишна служба. "Червените дяволи" организираха и бенефис на рижия халф срещу американския Ню Йорк Космос, а той вкара и страхотен гол пред изпълнения до краен предел "Олд Трафорд". Едва половин година след това, Скоулс, вече наближавайки 38-мата си годишнина, бе помолен да преосмисли решението си, тъй като Юнайтед имаха огромен проблем с контузени футболисти. Той се завърна на терена за мач от ФА къп срещу Манчестър Сити, спечелен с 3:2 от "червените дяволи". Халфът показа, че все още може да играе на високо ниво и в края на сезона единствено головата разлика лиши Юнайтед от титлата във Висшата лига.

Йохан Кройф
 Тук историята е малко по-тъжна от останалите. Покойният вече Кройф безспорно е един от най-значимите футболни хора въобще, но той бе напът да се откаже от играта едва на 31 години. Това се случи през лятото на 1978г., когато той вече не бе нидерландски национал и договорът му с Барселона изтече. На Кройф обаче му се наложи доста бързо да премисли решението си и да си потърси нов отбор, тъй като инвестициите му се оказаха неуспешни и той изведнъж се намери почти разорен. В търсене на средства, той замина за Щатите, където изкара 2 сезона с екипите на Лос Анджелис Ацтекс и Вашингтон Дипломатс. След това игра още за Леванте, за родния си Аякс, а накрая и за тима на Фейенорд, с който пък спечели домашен дубъл. Така вместо на 31, Кройф прекрати кариерата си на 37 години. 

Роже Мила
 Още един символ на спортно дълголетие и отдаденост към любимата игра. Всички добре знаем, че Роже Мила остава най-възрастният голмайстор в историята на Световните първенства и до ден днешен, но знаете ли, че това страхотно постижение спокойно е можело да не се случи? Легендарният камерунец е решил да прекрати кариерата си за националния отбор през 1988г., тъй като възрастта му вече е била доста сериозна - 36 години. Въпреки това, той продължил да се състезава за френския Монпелие. С наближаването на Мондиала през 1990г., Мила получил обаждане от президента на Камерун Пол Бия, който му се примолил да се завърне в националния отбор за надпреварата в Италия. Роже не само че се завърна, но и Камерун се превърна в първия африкански отбор, който достига до четвъртфиналите на Световно първенство. 4 години по-късно пък той вкара така известния си гол срещу Русия, който му осигури място в историята.

Антонио Ди Натале
 Технически, този италиански нападател така и не е прекратявал кариерата си, след което да направи своето феноменално завръщане. Включваме Тото Ди Натале в този списък по съвсем друга причина. Това може би е футболистът, който най-много пъти е отлагал собственото си пенсиониране, за да изиграе "един финален сезон". Голмайсторът на Удинезе първо бе близо до оттеглянето през 2014г., когато вече наближаваше 37 и бе решил след края на 2013/14 най-сетне да окачи бутонките. Тогава обаче той вкара 14 гола и с настъпването на лятната пауза смени решението си и преподписа за още 1 година. Същото се повтори и през лятото на 2015г., когато Ди Натале отново бе сметнал, че е удачно да се пенсионира, но отново размисли. В крайна сметка той най-сетне се оттегли през 2016г. на почти 39 години, а в последния си сезон в Серия "А" вкара едва 2 гола. Предполагаме, че ако ги бе закръглил на 5, той отново щеше да подпише нов договор.




БОНУС:

Зико - бразилският магьосник бе решил да влиза в политиката, което остави футбола на заден план и в периода 1989-1991 той на практика не игра. Тогава обаче Зико получи предложение от японския Кашима Антлърс и в продължение на 3 сезона рита в Джей Лигата. Когато окончателно се отказа, вече бе на 41.

Дида - технически легендарният вратар на Милан не бе прекратил кариерата си, но когато напусна "росонерите" през 2010г. просто не можа да си намери нов отбор. Заради това Дида почти 2 години бе свободен агент, но след това игра още за Португеза, Гремио и Интернасионал.

Йордан Лечков - бившият кмет на Сливен се забърка в сериозен скандал в Турция, когато заигра за местния Бешикташ. Това наложи той да не играе футбол в продължение на 3 години. През 2001г. обаче той се завърна и изигра един сезон в ЦСКА, а след това завърши кариерата си в родния Сливен.

Любослав Пенев - същото може да се каже и за бившия нападател на Атлетико Мадрид и Валенсия. Когато Пенев приключи със Селта през 1999г., той изкара няколко месеца без отбор, преди да подсили ЦСКА. За "червените" той изигра 22 мача, в които отбеляза 8 гола.


Гласували: 9, рейтинг: 4.2

Добави коментар

Препоръчано за вас

Чуждестранни клубове, където българи са оставили сериозна следа
Най-непробиваемите вратари в Шампионската лига
Да си припомним трагичната и внезапна кончина на Ерик Йонгблуд
Легендите от Висшата лига, вкарали хет-трик за три различни отбора
Бивш съотборник на Бекъм разкри каква е била първата му заплата
Луиджи Алеманди или първият футболен Юда?
Шведска легенда разкри защо е останал лоялен на Селтик
Успешни чуждестранни треньори, които се провалиха в родния елит
Двете минути, в които Дейвид Мойс бе най-великият футболен мениджър в света
Легендите, печелили Шампионската лига с повече от 1 клуб
Известни играчи, минали през Хофенхайм
Стоичков за тънкостите и тайните зад геройствата на България в САЩ 94
Кои са шампионите с най-много точки в историята на Висшата лига
Утопичният дрийм-тийм на Палермо
Колко точно голямо бе влиянието на Рой Кийн в Юнайтед?
Звездните открития на Луис ван Гаал
Българите, покорили топ първенствата на Европа
Потенциалният отбор на Юнайтед, който Мойс така и не успя да събере
Какъв бе Манчестър Сити преди парите?
Приключенията на британци и ирландци из континентална Европа