Вчера символът на съдийската професия навърши 60 години. С набъбването на годините образът на най-популярния 23-ти човек на терена започва да избледнява, но не и дирята, която Пиерлуиджи Колина остави сред своите колеги, футболисти, треньори и фенове. Със своята харизматичност, авторитет и строг, но справедлив нрав италианецът запечата името си не само сред съдиите, но и сред всички почитатели на футболната игра.
В негова чест ще ви запознаем с някой от най-любопитните, забележителни и признателни към Колина моменти, издигнали го до най-високото стъпало в професията му на футболен арбитър.
Рефер още на 17 години
Като всяко друго дете в провинциална Болоня, Пиерлуиджи Колина мечтае да стане футболист. Като един от по-снажните младежи в класа си и физически по-здрав от връстниците си, той бил идеалният кандидат за опорен полузащитник, но още в ранните си години Колина осъзнава, че много трудно ще пробие като професионален футболист. Затова решава да послуша съвета на свой приятел и се записва за курс за рефери още на 17 години.
Ролята му на миротворец е вродена, тъй като израства в семейство на майка учител и баща служител на Министерството на защитата в Италия. Малко известен факт е, че преди да се впусне в призваната му професия, той завършва обучение, предоставено от монахини, а правилата и чувството за феърплей са му присъщи, след като завърша години на военна служба паралелно със съдийската си квалификация.
Неразделна част от реферите на ФИФА
“Аз съм човек на правилата,” споделя Колина. “Трябва да бъдеш приет на футболното игрище не защото си рефер, а защото играчите ти се доверяват.” До 1988 година, на 28 години, Колина е вече завършил военната си служба и пренася опита и принципите си в своята професия. Благодарение на умението си да налага хладнокръвен авторитет и спокойствие сред хаоса на терена, Колина вече ръководи срещи от италианската Серия C1 и C2. Качествата му веднага са забелязани и само три сезона по-късно, през 1991 година, Колина става неразделна част от съдийската бригада в мачовете от Серия А. Някъде по това време, обаче, започват и проблемите с оплешивяването му - заболяване наречено алопеция. В рамките на едва 1-2 години Колина напълно губи косата си и придобива този присъщ за него проницателен образ. През 1995 година и след едва 43 съдийски назначения в Серия А, Колина е вече международно признат и е включен в списъка с международни рефери на ФИФА. А първият глобален форум с негово участие не закъснява, след като Колина става част от съдийската делегация за Олимпийските игри в Атланта през 1996 година, където италианецът води 5 срещи, една от които е и финалът в надпреварата.
Окуражаването на падналия Байерн
Запитан, кой мач се е запечатал най-ярко в неговото съзнание и остава любим сред всички тези години, Колина споделя, че това е първият му финал в Шампионска лига, когато през 1999 година съдийства сблъсъка между Манчестър Юнайтед и Байерн Мюнхен.
По това време Колина е вече всепризнат арбитър, а спокойствието, което вдъхва, може да бъде усетено и сред феновете на двата отбора.
“Работата на всеки рефер е да служи на останалите. Любимият ми мач несъмнено беше този между Манчестър Юнайтед и Байерн, защото още помня невероятния шум, който отпразнува победното попадение на Юнайтед, шум сравним единствено с рев на лъв.”
Не по-малко забравим момент пък са кадрите, в които Колина ходи около падналите в недоумение и безутешна мъка играчи на Байерн. Часовникът на светлинното табло на Камп Ноу в Барселона все още отброява последните секунди на мача, но съкрушените играчи на Байерн вече са се предали. Сред тях са Сами Кофур, биещ по земята в необуздан гняв, Карстен Янкер, чийто сълзи напояват терена, и Оливър Кан, седнат безутешно на гол-линията с мътен поглед напред.
Сред всички е вездесъщият, но смирен Колина, която помага на повечето играчи да се изправят и да довършат мача.
Най-награждавания съдия на Стария континент
Призванието, което Колина намира в съдийския занаят, и вдъхновението, което той продължава да черпи от една наглед доста неблагодарна роля на терена, го отличава във продължение на десетилетия. През 2004 година Международната федерация по футболна история и статистика награждава Колина за най-добър съдия в света за 6-та поредна година, повече от всеки друг рефер. До това постижение можем да прибавим и 7-те награди за най-добър арбитър в Серия А, последната от които през 2005 година. Колекцията му от 13 награди в период на 9 години е скромно признание за страстта и постоянството, с които Колина продължава да се усъвършенства.
Най-добрият начин да опишем наследството, което Колина оставя на футбола, е да се върнем към думите на неговия колега Греъм Пол от Световното първенство през 2002 година. Преди мача между Турция и Япония, италианецът събира четиримата съдии за мача, сред които е и Пол, за последни инструкции: “Той разписа на дъската пред нас схема на игра и на двата отбора, каза ни какъв е стила им на игра, кои са избухливите характери във всеки отбор, къде по терена се очаква страстите да се разгорещят и какво може да очаква да се случи всеки асистент-рефер от неговата страна на терена. Той обърна внимание на абсолютно всеки компонент от играта. Беше направо невероятно. Това беше подготовка за мач на н-та степен, а освен това беше и абсолютно прав.”
Жестът на Серия А към Колина
Когато през 2005 година Колина навършва 45-годишна възраст, правилата в Серия А заставят всеки рефер да окачи съдийската свирка и да се пенсионира от професията. Но Колина се оказва голямото изключение. Седмици след прехвърлянето на 45 години Колина получава отлични новини - Италианската футболна федерация е взела безпрецедентното решение да увеличи възрастовата граница до 46 години за да се даде възможност на Колина да съдийства за една последна година в Серия А. Това решение, на свой ред, пък позволява на Колина да се включи и на Световно първенство през 2006 година в Германия, което се оказва и лебедовата му песен.
Оставката, която Колина сам подава
Въпреки безупречния път, който Колина извървява в своето професионално призвание като съдия, през 2005 година се случва нещо непривично и противоречиво дори за самия него. В началото на сезона в италианското калчо Колина подписва спонсорско споразумение с немския автомобилен концерт Опел, който по същото време налива пари и в гранда Милан - конфликт на интереси, заради който Италианската футболна федерация налага забрана на италианеца да съдийства мачове в първенството. Достойнството и почтеността на Колина, обаче, са толкова големи, че веднага след забраната Колина подава своята оставка. Преждевременното и неочаквано стечение на обстоятелствата прекратява 28-годишната кариера на едно от светилата във футболния спорт.
Неопетненият в скандала Калчополи
Дори корупционната схема Калчополи, разтресла из основи италианския футбол през сезон 2004/2005, не успява сложи петно върху името на вездесъщия Колина. Преференциалното подбиране на съдии, които да повлияват на изхода на срещи през въпросния сезон, се инсценира главно от генералния директор на Ювентус по това време Лучано Моджи. След разкритието на корупционната схема в обвиненията поголовно биват замесени всички съдии, водили мачове в Серия А тогава, с изключение на две имена - Пиерлуиджи Колина и Роберто Росети. След признанията на някои от основните обвиняеми става ясно едно - Колина е просто невъзможен за корумпиране. Една от заслугите му в това отношение е да понесе омразата на Моджи след редица решения, които взима като съдия в ущърб на Ювентус в този съдбоносен сезон, които наглед дават предимство на опонентите на “старата госпожа.” В края на скандала Моджи признава: “Колина беше твърде безпристрастен.”
Реферът, с който звездите разменят своите тениски
Множество футболни звезди с усмивка признават, че са искали да разменят фланелките си с Колина. Сред тях се отличават няколко имена, едно от които е на Дейвид Бекъм, който е и единственият по официални данни, който се добира до свещената жълта туника, въпреки, че англичанинът дори е изгонен с червен картон от същия този гологлав италианец години по-рано. Толкова голямо е уважението, което футболистите изпитват към Колина, че нерядко го канят за участие в благотворителни мачове, в които нерядко се изявява дори като полеви играч.
Първият съдия във футболната зала на славата в Италия
Знаменитият момент настъпва през 2011 година, когато Колина официално става първият арбитър сред футболистите, встъпили в пантеона на вечната футболно величие в Италия. През въпросната година името му се нарежда сред легендарните Роберто Баджо, Марсело Липи, Ариго Саки, Луиджи Рива и Мишел Платини. Признанието е още по-голямо, ако отчетем факта, че той е приет в залата на славата преди футболни светила като защитникът на Милан Паоло Малдини и световният шампион с Италия през 1982 година Дино Дзоф.
Единственият съдия, ръководил финали на всички световни форуми (с изключение на един)
В богатата визитка на Колина можем да откроим съдийство във финал на Олимпийските игри през 1996 година между Нигерия и Аржентина, този в Шампионската лига през 1999 година, битката за мондиала на Световното първенство по футбол през 2002 година противопоставил Бразилия и Германия, както и финала за Купата на УЕФА през 2004 година между Валенсия и Марсилия. Единствено финал в Европейско първенство се оказва несбъднатия блян, на иначе най-титулувания съдия в света.
В цялата си кариера Колина е рефер в общо 466 мача, в които показва 1456 жълти картона, 49 втори жълти картона, 131 червени и отсъжда 158 дузпи. Наследството, което той завещава не се определя от установени от него строги правила или футболни закони. Дори напротив - заветът на Колина е този на неотклонно следване на няколко неразрушими принципа, а именно на категоричната обективност, искрената съвестност и безусловната педантичността на човек, оставил сърцето си в центъра на футболния терен.
Ето това е съдия, а не като оня педерас Кабаков, дето изгони Нуно Рейш за игра с топката, а на Кристиян Малинов, дето е ритал и блъскал съперниците си му е спестил ДИРЕКТЕН ЧЕРВЕН КАРТОН, деба и путката му майчина, деба.
Отговори 7 5