Помните ли кога за последно Националният отбор на България се класира на голямо първенство? Да, точно така! Преди цели 17 години (докато дойде следващият голям турнир ще станат 18). Квалификациите за Евро 2004 в Португалия бяха последните успешни за нашите момчета, като в групата успяхме да се класираме първи пред отбори като Хърватска и Белгия. Разбира се, Белгия нямаше нищо общо със супертима, който е в момента. Хърватите също имаха проблем с подмяната на поколенията и наследниците на Шукер, Бобан, Просинечки и т.н. не се справяха много добре.
Ето че преди 3 години тези два тима бяха в топ 4 на Световното първенство в Русия, докато ние гледахме турнира по телевизията и сантиментално си спомняхме за нашия така силен отбор от преди 17 години. Кои бяха героите за България тогава и къде са те сега?
Ето ги и тях:
1. Здравко Здравков - гологлавият страж се откза от футбола през 2007г., като за последно пази на турския Ризеспор. От тогава до сега той беше помощник-треньор в Левски и Славия, както и треньор на вратарите в анголския Интерклубе и временен наставник в китайския Хангжоу. По едно време успя да се изяви и в реалити шоуто "Сървайвър", но заболяване го накара рано-рано да отпадне. В момента е треньор на вратарите в шампиона Лудогорец.
2. Владимир Иванов - десният защитник, който спечели титлата с Локо Пловдив през 2004г,, бе призован да замести напусналия със скандал Радостин Кишишев. "Фугата" игра в първите два мача на нашите срещу Швеция и Дания, в които допуснахме общо 7 гола и в мача без значение срещу Италия остана резерва. Отказа се от футбола през 2009г. като играч на Славия, а в последствие на два пъти води "Белите" за по няколко месеца. В момента е начело на третодивизионния Рилски Спортист.
3. Росен Кирилов - може би последният много класен български защитник. Росен се отказа от футбола през 2008г., след като изигра само един мач за румънския Васлуй и след това се посвети на треньорската си кариера. Последователно беше асистент в ЦСКА, Славия и Витоша Бистрица, след което бе начело на "бистришките тигри" и Етър, а в момента е наставник на ЦСКА 1948.
4. Ивайло Петков - в един момент от кариерата си, левият защитник бе дори титуляр за турския гранд Фенербахче! Силните игри за друг отбор от южната ни съседка - Истанбулспор му донесоха трансфер при "фенерите". Петков приключи с футбола през 2011г., като за последно носи екипа на Литекс Ловеч, а за националния отбор последно игра през 2009. В момента не се занимава с футбол.
5. Златомир Загорчич - един от тримата натурализирани сърби в състава ни. Загорчич игра 90 минути в мача с Италия, а в двубоя с Дания влезе в края. По време на турнира бе играч на Литекс, а кариерата си прекрати през 2005г., когато носи екипа на Нови Сад. За последно сърбинът бе треньор на столичния Славия, където спечели купата на страната, а преди това е водил Войводина, Литекс и Донжи Срем.
6. Кирил Котев - 22-годишният тогава много обещаващ защитник на Локо Пловдив така и не направи голяма кариера. Котев игра трийсетина минути в мача с Италия и дори пропусна изгодно положение в края. На клубно ниво след Локо Пловдив игра в ЦСКА, Черно Море, китайския Далиен, още три пъти в Локо Пловдив, а кариерата си завърши през лятото на 2018г. в ЦСКА 1948, където до скоро бе спортен директор.
7. Даниел Боримиров - халфът от Видин е пример за спортно дълголетие, като на Европейското беше вече на 34, а на 35 бе избран за Футболист номер 1 на България. Беше част от онзи тим на Левски, който направи страхотен пробив в турнира за Купата на УЕФА и стигна до 1/4-финалите. Окачи бутонките през лятото на 2008г. на цели 38 години. След края на кариерата си беше спортен директор в Левски закратко, а за последно води една от юношеските формации на "сините".
8. Милен Петков - нисичкият дефанзивен халф от Генерал Тошево игра в мачовете с Дания и Италия, като се отличи с добри отигравания. По това време беше футболист на гръцкия АЕК, с който игра в групите на ШЛ. След това обиколи още няколко гръцки отбора, преди да се завърне да играе в Черно Море и Добруджа, където през 2011г. се отказа от футбола.
9. Димитър Бербатов - кариерата на Бербо е известна на всички и за това няма да задълбавам тук. За последно Митко рита в индийския Керала Бластърс, където бе изпробван на позицията полузащитник с доста промелнив успех. Това бе и последният тим в кариерата му, като неколкократно той бе на косъм от завръщане към играта, но вместо това в момента е треньор на нападателите в Етър.
10. Велизар Димитров - перничанинът, който направи име с екипа на Марек се състезаваше в ЦСКА по време на Евро 2004. Велизар взе участие в мачовете с Швеция и Италия, но не успя да помогне особено много. През 2008г. той премина в украинския Металург Донецк, където игра до края на кариерата си през 2013г. Миньорският клуб любезно го покани да остане в ролята на скаут и Велизар се съгласи, но след само година напусна и се върна в България за да изпълнява същата длъжност, но в ЦСКА.
11. Здравко Лазаров - още един пример за класа и спортно дълголетие. "Електричката", който по време на турнира късаше мрежите в Турция с екипа на Газиантепспор, взе участие и в трите мача на нашите, но не се отличи с гол. След това той смени един куп отбори в чужбина и в България, като интересното е че игра до лятото на 2018г. с екипа на Локомотив Септември. След това в продължение на 3 сезона бе старши треньор на Вихрен Сандански.
12. Стоян Колев - резервният страж не изигра нито минута по време на първенството, а веднага след края му беше освободен от ЦСКА и подписа договор с предишния си клуб - Локомотив Пловдив. След като скъса и със "смърфовете", Стоян пази две години на румънския Оцелул, а след това и в Черноморец, ЦСКА и за последно в Нефтохимик през 2016г. Когато прекрати кариерата си бе треньор на вратарите в Локомотив Пловдив и след това в Арда.
13. Георги Пеев - в дните преди заминаването на нашите за Португалия се разрази скандал. Името на Георги Пеев беше замесено в него, а именно че играчът на Динамо Киев е отказал да играе като десен защитник, защото полузащитата му прилягала повече. Все пак Пеев получи място в състава за Евро 2004 и игра в мачовете срещу Швеция и Дания. След като напусна Динамо през 2006г., Пеев игра в Руския Амкар чак до 2016, където заедно със Захари Сираков и Мартин Кушев се представяха силно за скромния тим от Перм. За последно Пеев игра у нас за втория отбор на Витоша Бистрица до лятото на 2017г.
14. Георги Чиликов - таранът на Левски изобщо не се появи по терените на Португалия, което беше донякъде странно. След края на кариерата си при "сините", той се премести да играе в Насионал Мадейра за сезон и половина, но там не му потръгна. След това носи екипите на ЦСКА, Далиен, Тобол, Черноморец и Локо Пловдив, но никъде не успя да се задържи повече от няколко месеца. Когато приключи с футбола продължи да е близо до играта в ролята на асистент, в момента на Димитър Димитров-Херо в Берое.
15. Мариан Христов - снажният полузащитник бе титуляр и в трите мача на нашите. Веднага след края на първенството, той смени клубния си Кайзерслаутерн с Волфсбург, където започна много добре, но сериозна контузия го извади от строя за почти 2 години. През 2006г. "вълците" решиха да прекратят договора на Мариан и той се отказа от футбола. През 2008 обаче, възстановен, той отново заигра с екипа на родния Балкан Ботевград, а през 2011г. окончателно прекрати кариерата си. Първоначално беше асистент в Левски, след това - в Септември София.
16. Владимир Манчев - българската версия на "синът на вятъра" влезе като резерва в двубоя срещу Швеция, но до края на първенството не се появи повече. Голмайсторът на Лил се премести да играе по испанските терени с екипите на Леванте, Валядолид и Селта. За последно носи екипа на Локо Пловдив, където през 2011г. се оттегли от играта. След това беше асистент на Христо Янев в ЦСКА и в Нефтохимик, а за последно бе скаут за "червените".
17. Мартин Петров - най-силно представилият се българин по терените на Португалия. Марто стана автор на единственото попадение на нашите - срещу Италия от дузпа. След като направи сериозно впечатление с изявите си във Волфсбург, врачанинът беше трансфериран в Атлетико Мадрид, където тежка контузия спря устрема му. В последствие бе закупен и от Манчестър Сити, където изкара 3 сезона преди трансфера си в Болтън. След това поигра и за Еспаньол, за да приключи кариерата си в ЦСКА през 2014г., тихомълком, без много фойерверки и паради. В момента не се занимава с футбол.
18. Предраг Пажин - за годинта, която изкара в Левски, Пажин се доказа като изключително класен защитник и по-голям левскар от много "левскари". Натурализираният сърбин игра в мачовете с Швеция и Италия, а по време на турнира се състезаваше в Украйна с екипа на Шахтьор Донецк, преди там да настъпи ерата на бразилците. След това Пажин игра и в Китай, а завърши кариерата си през 2010г. с екипа на Локо Мездра. Той за кратко бе треньор на Ботев Козлодуй и на Локо Мездра, за последно през 2015г.
19. Стилиян Петров - новият капитан на националния отбор, наследил лентата от големия Красимир Балъков, игра само в мачовете срещу Швеция и Дания, тъй като бе изгонен срещу "червения динамит". През 2006 напусна Селтик, на който също беше капитан и заигра във Висшата лига с екипа на Астън Вила. По време на преждевременния край на кариерата си, Стенли носеше лентата и на бирмингамци, но коварна болест го повали през декември 2012г. и той окачи бутонките в началото на 2013г. За щастие, Стилиян успя да се възстанови напълно и дори да поработи като треньор в академията на Астън Вила.
20. Валери Божинов - единственият от 23-мата, който все още е активен играч. 18-годишното по това време дете-чудо на Лече игра единствено срещу Италия, а малко след това кариерата му тръгна стремглаво надолу. Няма смисъл да изброявам всички отбори, за които Божинката е играл през богатата си кариера, но ще обобщя, че в момента 35-годишното острие се подвизава в Левски София.
21. Зоран Янкович - третият натурализиран сърбин в състава, който бе партньор на Бербатов и в трите мача от турнира. По това време играч на Далиен, Зоран Янкович успя да отбележи едва два гола с националната фланелка за цели 30 срещи. След Китай, той игра отново в Литекс, а за последно носи екипа на сръбския Индийа през 2011г. След това се посвети на треньорската си кариера, като ръководи няколко сръбски отбора. Доста интересно той бе помощник-треньор в националния отбор на Тайланд, след което ръководи младежката формация на азиатската страна.
22. Илиян Стоянов - "Коловати", както е прякорът на защитника от Кюстендил, игра в мача с Дания, където беше партньор на Росен Кирилов. След края на кариерата му в Левски, Стоянов премина в японския ДЖЕФ Юнайтед, а след това игра и за Санфрече Хирошима. За последно носи екипа на Фагиано Окаяма през 2011г., когато приключи с футбола на 34-годишна възраст. В момента развива академия за млади играчи.
23. Димитър Иванков - капитанът на Левски не изигра нито минута на първенството, а година след това бе продаден на турския Кайзериспор. Добрите му изяви му спечелиха трансфер в Бурсаспор, с който стана шампион на Турция през 2010г. и игра в Шампионската лига. Иванков все още държи рекорда за третия най-резултатен вратар на всички времена след Рожерио Сени и Хосе Луис Чилаверт с 42 гола, всичките от дузпи. През 2011г. Иванков прекрати кариерата си, след като не взе нито едно участие с екипа на кипърския Анортозис. В момента е треньор на вратарите в Левски.
Старши треньор: Пламен Марков - специалистът от Севлиево напусна поста си след края на Евро 2004 и малко след това пое родния си Видима Раковски. В последствие води и ЦСКА за един сезон. В кариерата си има и една интересна авантюра - бе наставник на мароканския Видад Казабланка. За последно води националния отбор на България през 2008г., но бе уволнен доста бързо заради слабите резултати на нашите.
Прочетете също:
Ивайло Петков до съвсем скоро беше скаут в Левски, не е като да не се занимава с футбол.
Отговори 0 0