Обикновено през всеки трансферен прозорец родните скаути взимат един атлас и започват да ровят за футболисти в най-странните дестинации, известни на човечеството. Наскоро ви разказахме за играчи от свръх-нетипични и екзотични държави, които присъстват в българския футболен фолклор.
Както всички знаем, над 90% от чужденците, привлечени "за да подсилят отборите", се оказват тотални ментета, които вероятно четат правилата на футбола в самолета напът за София, или пък гледат клипчета в Ютуб какво аджеба е това нещо "топка".
Друга все по-масова практика е играчи, които в миналото са имали добри кариери, да дойдат да поритат в България, защото или формата им е спаднала драстично, или пък просто търсят ново приключение преди да окачат бутонките. Веднага можем да споменем имената на Беноа Кое и Марио Жардел, които пристигнаха тук на години и играха по един полусезон.
Същевременно обаче, макар и страшно рядко, в родната "А" група попадат истински футболни диаманти, които след това биват продадени за сериозни пари и още по-учудващото - успяват да направят прилични кариери и в чужбина! За разлика от играчи като Гара Дембеле, Джонатан Кафу и Върджил Мисиджан, които след трансферите си навън тотално се загубиха, следните футболисти наистина успяха да просперират.
Аатиф Шаешу
Роденият във Франция мароканец бе част от революцията в Черноморец преди 10 години, когато "акулите" бяха финансов феномен и успяха да привлекат в Бургас редица класни чужденци. Макар и тук да дойдоха добре познати имена от Бундеслигата като Паскал Борел и Йохен Зайц, безспорно най-знаменита кариера след трансфера си навън направи Аатиф Шаешу. Той наниза 10 гола в 15 мача в "А" група и бе продаден за 500 000 евро на турския елитен Сивасспор. Там крилото в продължение на 4 години игра на страхотно ниво и редовно бележеше голове, което му донесе трансфер в гранда Фенербахче. Вярно е, че Шаешу нямаше късмет и игра за "фенерите" в два от нулевите им сезони, но класата му наистина бе изключително сериозна.
Гари Родригес
Изключителна находка от страна на скаутите на Левски. Когато Гари Родригес пристигна в София, почти никой не беше чувал името му. Роден в Ротердам, Нидерландия, той притежаваше редица от качествата, характерни за футболистите от Ниската земя. Родригес бе бърз и техничен, а също така притежаваше поразяващ удар. За един сезон на "Герена" той успя да вкара 14 гола в 36 мача от първенството, което дори му донесе предложение за проби от страна на английския Уест Хям. Той вече бе и национал на Кабо Верде, но отхвърли предложението на "чуковете" и подписа с елитния тогава испански Елче. След това игра още за ПАОК, а в периода 2017-2019 бе футболист на турския гранд Галатасарай, с който спечели титлата на Турция и дори попадна в идеалния отбор на Суперлигата за сезон 2016/17.
Жоазиньо
Нисичкият кариока винаги ще бъде помнен и обичан от феновете на Левски, тъй като изигра 105 мача за клуба и бе един от лидерите на "сините" в годините си на "Герена". Много техничен и с изключително силен ляв крак, Жоао Натаилтон Рамос дош Сантош се раздаваше във всеки мач, а често и бележеше красиви голове, като например онзи срещу Гент от груповата фаза на турнира Лига Европа. След като бе продаден на руския Краснодар, той игра 7 години за "биковете" и вкара 41 гола, а силните му изяви дори направиха така, че в Русия да искат Жо да получи гражданство и да играе за националния отбор. Не успя да спечели нищо, но веднъж бе избран за най-добър футболист на Краснодар за сезона. В момента продължава да е част от руската Премиер лига, вече като играч на Сочи.
Мехди Бурабия
Още един футболист, роден във Франция, но състезаващ се за друг национален отбор. Разбира се, такива има много, но не и подвизаващи се в "А" група. Бурабия за пристигна у нас и заигра за Локомотив Пловдив през 2015г., като за последно се бе състезавал за Б-отбора на Лил. След това игра още за Черно Море и Левски, а през 2017г. бе продаден за половин милион евро на турския Коняспор, където пък спечели Суперкупата на Турция. И след като представянето му продължи да е стабилно, той бе закупен за 2 милиона евро от италианския елитен Сасуоло, където все още се изявява. Междувременно той вече е и марокански национал.
Милан Борян
Канадският национален вратар игра в 2 периода за родния Лудогорец, като така и не можа да си спечели титулярно място от Владислав Стоянов. Борян бе титуляр в първия мач на "орлите" в Шампионската лига на "Анфийлд" срещу Ливърпул, където може да се каже, че бе с основна вина за поражението с 1:2. След това той обиколи известен брой отбори, а от 2017г. насам е безспорен титуляр на вратата на Цървена Звезда. Със "звездашите" Борян има три поредни титли на Сърбия, а освен това успя на 2 пъти да помогне на тима си да се класира за групите на Шампионската лига, записвайки чиста мрежа срещу бъдещия европейски клубен шампион Ливърпул.
Миливое Новакович
Словенецът пристигна в България с доста скромна визитка, но бързо успя да стане голмайстор на "А" група за сезон 2005/06 с екипа на Литекс. По онова време ловчанлии наистина имаха навика да привличат изключително класни чужденци, които да се представят прекрасно по нашите терени. В случая на Новакович, той продължи да играе на много високо ниво и след като напусна Ловеч. Големият печеливш бе немският Кьолн, който го прибра срещу 1,5 милиона евро. В следващите почти 8 сезона, словенецът бе основен голмайстор на "козлите" и успя да вкара 74 гола в 166 мача. Междувременно той стана и национал и вкара 32 гола в 80 мача за страната си, като отстъпва единствено на легендата Златко Захович по голове. След като се завърна в Словения пък успя да стане шампион с екипа на Марибор и дори да вкара 16 гола, въпреки че вече бе почти на 38 години.
Роман Безяк
Още един словенец, оставил трайна следа у нас. Роман Безяк бе основен нападател и голмайстор на Лудогорец, когато разградчани достигнаха до 1/8-финалите в турнира за Лига Европа. Макар и да бележеше далеч по-рядко от Клаудиу Кешерю например, той имаше друга доста важна роля на терена, тъй като умееше да играе прекрасно с гръб към вратата. Двукратен шампион на "А" група и носител на купата и суперкупата на България, той донякъде скандално бе оставен да си тръгне без пари и да подсили хърватския Риека. Именно головете на Безяк помогнаха на тима да сложи край на хегемонията на Динамо Загреб и да спечели титлата на страната. След това игра в Инглощад в Първа Бундеслига, а в момента е футболист на кипърския АПОЕЛ.
Жуниор Кайсара
Поредният чужденец, осъществил бляскав трансфер след добрите си игри за Лудогорец. Кайсара е един от най-класните футболисти, стъпвали по родните терени и сделката за 4,5 милиона евро с немския Шалке 04 потвърждава това. Макар и да не успя да се наложи при "кралскосините", той не позволи това да е пикът в кариерата му. Съдбата го отведе в турската Суперлига, където стана футболист на Истанбул Башахшехир. Вече над 3 сезона Кайсара е безспорен титуляр отдясно на защитата, а по настоящем той е и шампион на южната ни съседка.
Кристиан Кабаселе
Един от редките случаи, в които разградските "орли" правят слаба сделка, но пък в тяхна защита, през 2011г. Кристиан Кабаселе бе едва на 20 години. Макар и много обещаващ, той изигра 11 мача за сезона, в които вкара 3 гола в "А" група, но бе оставен да си тръгне и да се върне в родния си Еупен в Белгия. След това игра за Генк, които пък го продадоха за почти 6 милиона паунда на английския Уотфорд. По това време той дори бе записал няколко мача за националния отбор на Белгия. До момента Кабаселе продължава да е футболист на "стършелите", а през настоящата кампания дори записа 25 мача във Висшата лига. През 2019г. тимът му игра финал за ФА къп, загубен с 0:6 от Манчестър Сити, но белгиецът така и не се появи в игра.
Жуниор Мораеш
Абсолютният победител в този списък е бившият нападател на ЦСКА. Мораеш изигра едва 26 мача за "червените", но през това време успя да спечели Суперкупата на България и да стане голмайстор на "А" група, въпреки че бе продаден още през февруари за 1,25 милиона евро на Металург Донецк. Той бе определен и за играч на сезона в България. След добри игри за Металург, Мораеш си спечели трансфер в гранда Динамо Киев, където успя да стане шампион на страната. Той бележеше редовно и дори се заговори за неговата натурализация и включването му в националния отбор на Украйна. Когато обаче договорът му с Динамо изтече, той реши да се присъедини към кръвния враг Шахтьор, където се подвизава и в момента. С "миньорите" успя да спечели две поредни титли на страната, а и в двата случая той бе голмайстор на първенството. Сега му се отдава добра възможност да играе и финал в турнира Лига Европа.
Достойни за споменаване:
Лео Лима и Родриго Соуза
Едва ли някой "армеец" ще запомни с добро бразилското дуо, което пристигна в София директно от Вашку да Гама. И не че Лео Лима и Родриго Соуза не бяха класни футболисти, дори напротив! Те просто не показаха нищо с червената фланелка. След като скандално избягаха от "Българска армия", Лима дори изигра 4 мача за националния отбор на Бразилия! Двамата спечелиха на няколко пъти щатските първенства на Рио де Жанейро и Сао Пауло, а Соуза стана и голмайстор на местната Серия "А", отбелязвайки 17 гола за Гояш.
Аурелиан Патрашку
Още един чужденец, подвизавал се в Литекс. Това стана през далечния сезон 2000/01, когато ловчанлии спечелиха Купата на България, а основен халф при тях бе румънецът Аурелиан Патрашку. Добрите му изяви му донесоха трансфер в тогава елитния италиански Пиаченца, където той се задъдржа цели 8 години и изигра близо 200 мача.
Райс Мболи
Включваме алжирския вратар с известни условности. Мболи така и не успя да направи солидна клубна кариера, но когато се изявяваше на вратата на националния отбор на "пустинните лисици", той бе от световна класа. Апогеят в представянето му за Алжир бе спечелването на Купата на Африканските нации преди години, а Райс бе и титуляр във финала срещу Сенегал. На клубно ниво обаче той не успява да намери своя пристан и сменя тима почти всяка година. Трябва да отбележим, че през 2017г. изигра 1 мач за елитния френски Рен.
Фелипе Машадо
Всичко около бившия защитник на ЦСКА се свежда до едно-единствено постижение - финала в турнира Копа Судамерикана през 2016г., както и ужасната съдба, която сполетя отбора му Шапекоензе. И все пак чужденец, играл в родната "А" група да спечели втория по сила клубен турнир на Южна Америка, наистина щеше да е великолепно и колосално като за нашите стандарти постижение. Уви, не е било писано да бъде, макар и официално Шапе да бе обявен за шампион от КОНМЕБОЛ.
Palomino ?
Отговори 0 0