Името на Карлос Кайзер завинаги ще остане в историята като пример за „фалшив“ футболист. През 80-те години бразилският нападател е истинска звезда в родината си, но само на думи – той успява да заблуди десетки клубове, че е качествен футболист, а те, от своя страна, му се доверяват, докато сами не се убедят в несъществуващите му качества. Така той успява да поддържа своята нереалистична футболна кариера в продължение на 11 години без да бъде разкрит. В днешно време обаче изглежда почти невъзможно да се сътвори подобна грандиозна лъжа – наличието на скаутски звена, технологии и редица сайтове, предоставящи детайлни статистики за всеки играч по света, правят устните договорки за футболни качества да изглеждат нелепо и непрофесионално. Само че един французин също успя да тръгне по стъпките на Кайзер, макар и кариерата му да не бе толкова успешна.
Всичко започва, когато Грегъри Акселрод е 10-годишен. Той е част от френски юношески отбор, а любовта му към футбола е голяма:
За първи път играх футбол пред баща ми, когато бях на 10 години. За мен усещането беше като на финал от Шампионската лига. Играхме срещу по-добър отбор, който ни разби с 4:0. Докато пътувахме в колата, моят баща ми каза: „Грег, много съм разочарован. Много слаб футболист си. Прекалено си мързелив. Не искам повече да те виждам на футболния терен“. Бях шокиран, тъй като да играя футбол с приятелите си бяха най-хубавите ми моменти през седмицата.
След това последвал дълъг период от време, в който Акселрод не бил част от футболен отбор. Решен обаче да опровергае баща си, той бил мобилизиран да стане футболист на всяка цена. Така го сполетяла идея – решил да създаде собствен уебсайт, в който да промотира несъществуващите си футболни умения. Той станал част от аматьорския отбор на Пари-Сен Жермен, намиращ се в най-ниската дивизия на Франция, но в сайта си се представил като пълноправен футболист на дублиращия състав на столичани. Един ден той дори успял да влезе на „Парк де Пренс“ незабелязан и да си направи снимки с екипа на парижани, за да може историята му да изглежда още по-достоверна. Освен това Грегъри изфабрикувал редица статии на реномираното спортно издание „Екип“, където слагал своето име вместо тези на френски футболни звезди, сред които Николас Анелка.
Семейството на Акселрод не подозирало за неговата тайнствена кариера и нямало намерение да го издържа, въпреки че имало финансовите възможности. Така Грегъри бил принуден да живее в малък апартамент и да работи в голяма верига за бързо хранене. Той обаче не се отказал от своята футболна мечта – след като завършил подготовката на своя уебсайт, той изпратил него и своята недостоверна биография на десетки английски клубове с надежда някой от тях да го вземе на проби. Съвсем логично елитни тимове като Челси, Арсенал и Манчестър Сити не откликват на Акселрод, но пък други отбори решават да му се доверят. Първият от тях е Суиндън Таун, който през 2007 година се намира в Лига 1. За тези свои първи дни като футболист той разказва:
В първия ден от тестовете бях много зле – физически и тактически. По време на тренировката вратарят изрита топката напред и аз опитах да играя с глава, но ме удари по лицето. Всички се заливаха от смях.
На втория ден Грегъри получава шанс в контрола пред феновете, но за скромните 20 минути на игрището не показва нищо особено и е скоропостижно отпратен. След това е извикан на проби в Борнемут, където дори успява да отбележи гол в един от приятелските мачове. „Черешките“ обаче също се отказват от услугите му, а след няколко седмици Акселрод отново се озовал на „Каунти Граунд“ с екипа на Суиндън Таун. Вторият му пробен период там бил далеч по-успешен, след като в една приятелска среща съумял да реализира 2 попадения. Много от феновете, които присъствали на мача, били убедени, че Грегъри е идеален за техния отбор и трябва да бъде привлечен на всяка цена, но старши треньорът Анди Кинг не споделя техния оптимизъм и отново не предлага договор на „юношата“ на ПСЖ. Другите му пробни периоди във Великобритания също удрят на камък – той не впечатлил английските Норич Сити и Пуул Таун, както и шотландските ФК Фолкърк и Дънди Юнайтед. Любопитно е да се отбележи, че самият той също е отхвърлял предложения. Без дори да изкара проби, Грегъри получава предложения от няколко люксембургски отбора, но не се съгласява да играе за тях, тъй като амбициите му са по-големи.
Така се стига до лятото на 2009 година. ЦСКА е останал на втора позиция в изминалия шампионат и се подготвя за влизане в групите на Лига Европа. Сред новите трансфери цели на „армейците“ попада Грегъри Акселрод. Френският нападател споделя за прекараното време в България:
Два дни тренирах с отбора и в неделя треньорът каза на агента ми, че са готови да подпишем договор. Направиха ми снимки с екипа и на официалния сайт обявиха, че подписвам с клуба. Тогава обаче феновете на ПСЖ ме унищожиха. Един от привържениците на ЦСКА се свързал с тях чрез форумите и питал за техните впечатления за моите качества. Нито един от феновете на ПСЖ не бил чувал за мен. Казали, че съм менте, след като проверили сайта ми. Но някои неща там са истина. Видеото от Суиндън, например. След това фенът на ЦСКА се свързал с познат журналист в София и се разпространи, че клубът ще подпише с фалшив футболист.
На следващата сутрин, когато Грегъри се появил на тренировъчната база на „червените“, той бил помолен да напусне, тъй като схемата му била разкрита. Този неуспех обаче не попречил на Акселрод да опита късмета си другаде – след изкарани проби в Кувейт, Гърция и Канада, тимът на Мисисога Игълс от елитната канадска дивизия го привлича с постоянен договор. За последно през лятото на 2021 година той се подвизава като „професионален“ футболист за андорския ФК Атлетик Америка. В момента Грегъри е отдаден на идеята да стане футболен агент. Той иска да спомогне за трансферите на млади таланти, но без да ползва добре познатите си прийоми от миналото.
Прочетете също:
