Димитър Пенев – футболистът: един от най-великите български играчи

Димитър Пенев – футболистът: един от най-великите български играчи

 Когато споменем името на великия Димитър Пенев, в повечето случаи си спомняме за неговата мениджърска кариера, и най-вече лудото американско лято през 1994г. Въпреки големите му постижения край тъчлинията, в днешната статия ще ви запознаем по-обстойно с кариерата на Пенев на терена, където той бе един от най-успешните централни бранители в цялата история на българския футбол.

 Димитър Душков Пенев е роден на 12 юли 1945г. в село Мировяне. В неговото семейство спортът е бил начин на живот – баща му, брат му Младен и чичо му са били футболисти, а неговият братовчед – волейболист. Димитър е израснал в тежки времена, тъй като Втората световна война е била в разгара си, неговият баща е бил на фронта, а останалата част от фамилията се е трудила сериозно за своята прехрана. Първият, който дал шанс на малкия Димитър да играе футбол, бил Тодор Конов - бивш вратар и, в младините на Пенев, треньор в академията на Локомотив (София). И така от ранна детска възраст Димитър и големият му брат Младен започнали да тренират в школата на „железничарите“, тъй като била най-близо до Мировяне.

 Адаптацията от юношеския към мъжкия футбол за Пенев била почти мигновена. През 1963г. той участвал на европейското първенство за младежи в Англия, където българите останали на четвърта позиция заради хвърляне на монета в полуфиналния им сблъсък със Северна Ирландия. Пътуването обратно към България обаче бил трудно – родните ни футболисти били принудени да останат на острова повече от 2 седмици, което доста ги изнервило, а един от негодуващите бил именно Пенев. Когато все пак се завърнали на родна земя, някои от играчите получили забрана да играят за период от 6 месеца заради непристойно поведение, като един от тях бил Пената. В същия момент обаче неговият Локомотив (София) изпитвал проблеми в лявата част на отбраната - титулярните бекове на отбора Тодор Велев и Апостол Чачевски били контузени. За треньора Георги Берков нямало друг избор освен да помолят да отменят наказанието на Пенев, а искането му било уважено. Дебютът на централния защитник бил на левия бек срещу Спартак (Пловдив), а човекът, който му се наложило да пази, няколко месеца по-късно станал голмайстор на първенството – Тодор Диев. В този конкретен мач обаче 17-годишният Пенев се справил перфектно с опазването на снажния нападател, като след края на срещата Диев лично го поздравил за представянето му. До края на шампионата Пенев изиграл още 6 двубоя. През следващия сезон (1963/64) той вече бил основен играч – взел участие в 28 срещи и бил с ключова роля за спечелването на А група с Локомотив (София). „Железничарите“ имали най-силната отбрана през тази година, като допуснали едва 28 гола в период от 30 срещи. Въпреки големия успех, младокът Пенев бил готов за ново предизвикателство.

 Димитър Пенев бил харесан от най-атрактивния отбор за млади таланти през тези години – ЦСКА. Трансферът станал факт през лятото на 1964г., а пробивът в първия състав не бил лесен, по негови думи:

 Доста трудно беше. Но мен бате Манол Манолов ме бе избрал за свой заместник. Той лично дойде да ме вземе от Мировяне за първия лагер на Боровец. Аз си бях на мястото. С Якимов, с другите бяхме познати от националния отбор. Аз на 18 години бях в него. Големи приятели бяхме с Ракаров, Ковачев, Ването Колев. Гацо Панайотов, Крум Янев. Гацо Панайотов винаги е бил пример. Той за мен бе като Хорхе Валдано. Уникум.

 И въпреки че не му било лесно да се наложи като неизменен титуляр, едва 19-годишен, Пенев взел участие в 29 срещи от всички клубни турнири и успял да спечели Националната купа в дебютния си сезон с ЦСКА. По време на същата кампания тийнейджърът направил своя първи двубой и за мъжкия национален отбор – 29 ноември 1964г. в мача на „лъвовете“ със СССР, завършил при нулево равенство. През следващия сезон Пенев записал по-малко двубои, но бил основна част от шампионския сезон на ЦСКА през 1965/66, което от своя страна дало право на „червените“ да играят в турнира КЕШ. Важно да споменем, че след края на сезона дошло и първото участие на Пената на световни финали – на 21 години той играл и в трите мача от груповата фаза на Световното първенство през 1966г. в Англия.

 Голямата сензация през сезон 1966/67 е представянето на ЦСКА в Европа. По време на своя европоход в най-реномирания турнир за своето време – КЕШ, „армейците“ успели да достигнат до полуфинала, където, след 3 равностойни двубоя с италианския хегемон Интер, „червените“ отпаднали с общ резултат 3:2. В края на същия сезон Пенев спечелил отличието „Футболист № 1 на България“.

 През идните години той вече бил неизменна част от едно от златните поколения на ЦСКА, включващо в себе си Димитър Якимов, Петър Жеков, Паро Никодимов, Георги Денев, Борис Гаганелов, Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Цветан Атанасов и др. С тези играчи „армейците“ станали шампиони 6 пъти в рамките на 7 години (68/69, 70/71, 71/72, 72/73, 74/75, 75/76). В този период Димитър Пенев спечелил още една награда за „Футболист № 1 на България“ през 1971г., завоювал още 4 Национални купи (68/69, 71/72, 72/73, 73/74) и участвал на още 2 Световни първенства – Мексико ‘70 и ФРГ ‘74. На европейската сцена Пенев и компания продължавали да впечатляват, като побеждавали действащи европейски шампиони; ЦСКА – Аякс 2:0 (1973), както и големи фаворити в турнира; ЦСКА – Байерн Мюнхен 2:1 (1974).

 Лебедовата песен на състезателната кариера на централния защитник била сезон 1976/77, когато изиграл едва 4 мача през кампанията, а в ЦСКА се осъществявала смяна на поколенията. Така знаменития Димитър Пенев приключил своята кариера с 364 мача в рамките на 14 сезона (1 в Локомотив (София) и 13 в ЦСКА), 90 двубоя за националния отбор, 3 участия на Световни първенства – Англия ‘66, Мексико ‘70 и ФРГ ’74, 39 срещи в евротурнирите, 13 спечелени трофея – 8 шампионатни титли и 5 Национални купи и 2 индивидуални отличия „Футболист № 1 на България“. Макар и да е най-популярен заради треньорските си постижения, Пенев несъмнено завинаги ще остане един от най-великите играчи в цялата история на българския футбол.

снимка: www.fccska.com


  Прочетете също:  


Гласували: 3, рейтинг: 5.0

Още новини от деня:
Коментари
Nikolay 13.04.2021 15:38

От засада, няма как да си роден на 12 юли 1945 и да си израснал когато ВСВ е била в разгара си :) Едната ви информация е грешна.

Отговори 0 0
Добави коментар

Препоръчано за вас

Пробив в системата (анализ)
Моля, развържете кесията!
"Колонизираните" футболни клубове на Европа (част 1)
"Брашняните чували" на родните грандове, които ги задминаха
"Една легенда се завръща, Бела Петрич е това!"
Мъри счупи известно проклятие, за да триумфира с купата
5 "златни случки" от последните 20 години в родния футбол (част 3)
5 "златни случки" от последните 20 години в родния футбол (част 2)
Грегъри Акселрод – „фалшивият“ футболист, който бе на крачка от трансфер в ЦСКА
Най-резултатните българи от началото на сезона
Преди ЦСКА - Пирин (Благоевград)
10 българи, пропуснали да впечатлят грандовете като младежи
Какво се случи с играчите на Лудогорец от онзи мач със Стяуа
Ето ги всички шампиони в Европа и техните подгласници
Рекордьорите с най-много попадения в топ първенствата за един сезон
Българите, които спечелиха трофей през сезон 2020-21
Блокират завръщането на Борислав Михайлов в БФС?
Мартин Смоленски – интервю с младата надежда на ЦСКА и българския футбол
Трябва ли да се дава път на младите футболисти?
Двата мача на Христо Стоичков за Ал Насър