"Една легенда се завръща, Бела Петрич е това!"

"Една легенда се завръща, Бела Петрич е това!"

 Преди да започна този разказ, ще направя едно признание и уточнение: аз съм от Петрич. За мен, както и за много хора от моя град, Беласица е много повече от просто футболен отбор. Това е символът на един от най-футболните градове в Пиринска Македония, ако не и в България. Може би патосът и вероятното пристрастие в изказа ми в тази статия няма да се понрави на всички ви, за което предварително се извинявам. 

 Годината е 2012. Беласица Петрич, който само допреди няколко години бе близо до това да играе в Европа, е на дъното - с огромни задължения, пратен в четвъртото ниво на родната футболна система, а на всичкото отгоре му се налага и да скита по терените на близките села, защото вратите на “Цар Самуил” са затворени. В края на краищата, Община Петрич поема положението и спасява клуба, като така Беласица става общински клуб. Но не се заблуждавайте, че общината е имала огромно желание - тук става въпрос за спасяване на единствения отбор в града от фалит и затриване на близо 30-хиляден Петрич от футболната карта на България. Петрич и Беласица, които са дали толкова много на българския футбол, можеха да останат в забвението. 

 Всъщност, може би много от съвременните футболни фенове в България, дори и в Петрич, си нямат и на представа колко легендарен за родната футболна система е Беласица. Още с първото си влизане в елитната дивизия, а именно през 1980/81, “комитите” поставят един своеобразен рекорд, като над 8 хиляди(!) фенове на отбора пропътуват разстоянието между Петрич и София в работен ден, за да подкрепят отбора от Пиринска Македония срещу ЦСКА. Представяте ли си - 8 хиляди фенове от 26-хиляден по онова време град да отидат да подкрепят своя отбор в работен ден, при това на гостуване! За краткия си първи престой в елита от 4 сезона Бела постига само 2 загуби у дома, и въпреки всичко всеки сезон отборът се бори за своето оцеляване, като така идва и популярния израз “На “Царя” по-високи и от планината, а навън по-ниски и от тревата”.

 В зората на демокрацията се появява и случката с “Петричкия удушвач”, когато Сашо Диков (тогава журналист за БНТ) си позволява да използва тази квалификация спрямо Ръжданов, който “хванал за гушата” страничния съдия в мача, както е записано в доклада на делегата от БФС. Статията във вестник “Петрички вести” от 25 ноември 1991, наречена “Петрич - град на разгневените мъже” е просто символ за любовта на петричани към местния клуб :

 “Никой няма право да обижда Македония, защото тя е болното сърце на България. Петрич е бил, е, и ще остане град на разгневените мъже, а не град на мъжете – „удушвачи“. Звучи грозно и недействително. Аз не ходя всяка неделя на мач, но знам, че когато петричките футболисти вкарат гол, целият град ръкопляска и аплодисменсите се чуват чак до Солун и Скопие; че старият 500-годишен явор също разтърсва клони доволен, а щъркелите с тракането на клюновете си огласят всеобщата радост. Петричките разгневени мъже преди 1912г. (освобождението на Петрич от Османско робство) са изливали своя гняв върху каменните стени на солунските зандани, след 1948г. – в социалистическите концлагери в Богданов дол и Белене, а сега, те могат да правят това само на стадионите и площадите.Нека всички да научат, че повече от 2000 мъже са успели да прескочат граница-ешафот през 1948-1952г., водени от своята съпротива срещу комунизма. На 13 октомври тази година 72% от населението гласува против комунизма и това беше най-красноречивото доказателство за истинския образ на мъжкия петрички гняв. Петричката земя е най-плодородната. Тук се раждат фъстъци, големи колкото орехи и праскови – колкото любеници. Петричкото слънце е най-топлото, а въздухът най-чист. Всичко у нас е пропито от истинска чистота, а най-вече нашият гняв срещу несправедливостта. Длъжни сте да се извините на Петрич заради класификацията си „петрички удушвач“. Направете го заради страданията на Петрич и заради достйнството на тези, които го обичат толкова много.

 През късните 90-те и ранните години на новото хилядолетие Беласица ще се установи като един от най-силно подкрепяните и уважавани отбори в българския футбол, като на “Цар Самуил” бройката фенове редовно надхвърля 10 хиляди души. Легендарни са сблъсъците с Марек, Локомитив София, ЦСКА и Левски.

 Пикът в играта на Беласица е през 2005/06, когато отборът завършва шести в “А” група, като е точка от това да играе в турнира Интертото. Тогава финансовата стабилност е гарантирана от парите на Костадин Хаджииванов, а в клуба играят футболисти, които по-късно ще играят в най-силните български клубове - Ели Маркес, Вава, Благой Наков, Едуардо до Бала, както и много други. Всичко това обаче ще приключи след няколко години, когато Коце Маца, както е наричан още тогавашният президент на Беласица Петрич, е заловен в Аугсбург за контрабанда. Да, той е пуснат с условна присъда, но по-късно той безследно изчезва, като и до ден днешен е с международна заповед за арест от Интерпол. Има слухове, че той се укрива или в Източна Азия, или в Гърция. Така Беласица е в огромни дългове, без стадион, и пратен първоначално във “В” група, а след това отива и в окръжните групи, поради невъзможността петричкият клуб да продължи своето участие в третия ешелон на българския футбол. И въпреки всичко, феновете на клуба не оставят и за миг отбора - пример за това е мачът срещу Марек за влизане във “В” група, като над 200 души пътуват до стадион “НСА” в София, за да видят как Беласица побеждава Марек на дузпи, като тъпани и зурни огласят мощно “Студентски град” след победата.

 Общината се намесва и така клубът се завръща в третата дивизия, но един проблем остава - стадионът. Тогавашният наемател отказва тъй яростно да позволи използването на спортните съоръжения, че се налага Министерството на младежта и спорта едностранно да спре договора за наем на Националната спортна база (да, цялостният комплекс се води Национална спортна база, въпреки че пирон не е забит от времето на соца). 

 Но ударът вече бе нанесен - футбол в Петрич реално нямаше, като се налагаше отборът да скита по селските терени - Ръждак, Митиново, Коларово, а накрая и Първомай бяха местата, където “червено-белите” играеха своите мачове. Така Беласица загуби огромна фенска маса, изпусна и младото поколение, което започна все по-често да подкрепя някой от софийските грандове. На всичкото отгоре, плувният басейн, част от НСБ “Цар Самуил”, също бе оставен на произвола на съдбата, като той бе съвсем занемарен. Така на петричани през лятото им се налага да отиват на басейн по селата. 

 Представянето на терена също не бе добро - въпреки че юношите постигаха някакви резултати, мъжкият отбор успя да регистрира 3 загуби от вечния враг Вихрен в рамките на 40 дни, допускайки безответно 14 попадения в тези три мача. След тази серия привържениците на клуба излязоха с декларация срещу управата, като призивът “Вънка селяците от Беласица” още е повод за подигравки от страна на феновете на Вихрен. 

 Управата на клуба бе поета от д-р Христо Мазнейков. Той успя да оправи повечето от дълговете на клуба и положи основите на успехите през следващите сезони. Започнати бяха и действия по връщане на терена на "Цар Самуил", за да може Беласица отново да играе мачовете си у дома. 

 През 2018/19 дойде един лъч надежда - след години чакане, Бела най-накрая ще играе на “Царя”. Общината успя да се договори с наемателя на стадиона и спортната база, което означаваше край на лутането. Още на първия мач на митичния “Цар Самуил” присъстват над 2 хиляди души, като веднага “комитите” стават сред най-гледаните отбори в Трета лига. Резултатите на терена още бяха зле, като отборът завърши девети и десети през 2018/19 и 2019/20, като вторият бе спрян поради пандемията.

 Налагаше се спешна промяна. Така дойде и Саша Симонович. И ако първоначално на него се гледаше със съмнение, то той успя да преобрази клуба - Беласица стигна до осминафинал за Купата на България, където малко не достигна на “комитите” да победят Локомотив Пловдив. В Трета лига пък Беласица за пръв път влезе в реална битка за завръщане в професионалния футбол, като завърши трети в конкуренцията на Марек и Кюстендил. От този сезон ще остане и жестокият сблъсък между Бела и Балкан Ботевград, когато след изравнително попадение в полза на Балкан играч на гостите провокира феновете на домакините, което довежда до безредици, след което петричкия клуб е наказан да играе няколко домакински мача на стадиона на “Малеш” Микрево. Така се заражда и едно здраво съперничество с Балкан Ботевград. Но енерцията вече бе набрана, вълната бе хваната. Все повече петричани започват да отиват на мачовете, и все повече започва да грее онзи лъч надежда.

 През сезон 2020/21 Беласица започна ударно своята кампания и 5 поредни победи, но серията от 3 загуби като гост удариха по амбициите на “комитите”. Това, което обаче започна не просто битката, а войната на Бела за завръщане в професионалния футбол, бе Конгресът на БФС. Беласица подкрепи Бербатов. Дни преди това в електронната поща пристига имейл, с който се известява, че клубът е изваден от Трета лига заради неплатени задължения на стойност 5360 лева. Добре, клубът изплаща тези задължения, клубът е върнат в Трета лига, като най-странното е, че не само Беласица са известени за това. Информация за това получава и Иван Р. - Иван Редовски, президент на Балкан Ботевград. И докато всички се чудят защо, след няколко дни БФС обявява, че ще участва в реконструкцията на стадиона в Ботевград. И тук вече става очевидно - Беласица е врагът. Подкрепили Бербатов за Конгреса, така вече те са неприятел на футболната федерация, за разлика от Балкан. Започва бясна битка между двата отбора за първото място в Югозападната Трета лига. Саша Симонович е сменен, като на негово място идва Николай Николов - Чезето. Петричката общественост е силно недоволна - все пак именно Саша бе човекът, върнал облика на Беласица отпреди години. Чезето обаче успя да опровергае всички и да накара хората на “Царя” бързо да забравят за Симонович - под ръководството на бившия треньор на ФК Кюстендил, Беласица загубиха само два мача в първенството и дръпнаха с рекордните 7 точки на върха в класирането. Победа срещу немезиса Вихрен ще класира “комитите” във Втора лига.

 21 май, 2022. Беласица излиза срещу Вихрен в мач от 36 кръг от Югозападната Трета лига. Победа срещу "детелините" ще гарантира участието на Беласица в професионалния футбол от следващия сезон. Близо 6 хиляди души са заели своите места по трибуните на митичния "Цар Самуил" - бройка, недостижима и за много отбори от efbet лига. Шоуто бе започнато с танц от русалиите - традиционна за петричкия край група от танцьори, сравнима с дервишите от Османската империя, които с техните танци прогонват злите духове, болестите, неслуките и предвещават щастие, късмет и по-добри дни. Още от първата секунда феновете застанаха плътно зад отбора, подкрепяйки го силно през всички 90 минути на мача. 

 В седмата минута резултатът бе открит с дузпа от Симеон Бояджиев, а в 12-тата капитанът Марти Таушанов удвои преднината. И докато петричани започнаха да пеят "Една легенда се завръща", то "гладиаторите" от Сандански имаха други планове. След поредица от спорни съдийски решения Вихрен изравни резултата, а радостта на Илия Цеков, който отбеляза втория гол за Вихрен, отприщи яростта на привържениците, като някои от тях едва не нахлуха на терена. Започнаха да хвърчат бутилки по страничния съдия, както и по някои от играчите на Вихрен. 

 През второто полувреме обаче отборът се вдигна, а Вихрен усети истинския ужас да гостуваш на "Царя" - хиляди души по трибуните скандираха все по-силно и по-силно "Бела, Бела, Бела", а играчите бяха все по-мотивирани да отбележат. Положенията валяха едно след друго, докато не дойде 74-тата минута, когато Димитър Иванов се превърна в "златната резерва" на Беласица, отбелязвайки победното попадение за "комитите". Стадионът избухна. Хиляди изригнаха от радост по трибуните на "Цар Самуил", победата бе все по-близко, а с нея и тъй чаканото завръщане в професионалния футбол. С идването на последния съдийски сигнал някои от феновете нахлуха на терена. Кметът на града Димитър Бръчков изрази своите поздравления към играчите, към треньора, към целия екип, към феновете и към работата, която някога започна д-р Христо Мазнейков - човекът, с когото започна мисията на Беласица за завръщане в професионалния футбол. Така от следващия сезон Беласица най-накрая ще играе професионален футбол във Втора лига. Разбира се, пред клуба стоят още казуси - дали ще е възможно мачовете да се играят на "Цар Самуил", финансирането, кои играчи ще дойдат, кои ще останат, и още много други все тъй сложни и донякъде притеснителни въпроси. Но сега е време за празнуване в Петрич. Все пак, 13-годишното чакане и лутане свърши. 

 Историята на Беласица Петрич е може би една от най-уникалните истории в българския футбол за последните години - въпреки всичките перипетии, ограбването и сриването на клуба, “комитите” не се предадоха, продължиха своята борба и се възродиха. Защото Беласица не е просто футболен отбор от Петрич. Беласица значи Петрич, Беласица значи Македония, тази тъй пропита с българска кръв земя, за жалост може би безвъзвратно загубена за нас. Беласица е символ на македонския борбен дух, защото, както се пее в химна на Петрич:

…но не падна нивга на колене и духът ти никой не сломи!


Гласували: 11, рейтинг: 4.5

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас

"Колонизираните" футболни клубове на Европа (част 1)
"Брашняните чували" на родните грандове, които ги задминаха
Мъри счупи известно проклятие, за да триумфира с купата
5 "златни случки" от последните 20 години в родния футбол (част 3)
5 "златни случки" от последните 20 години в родния футбол (част 2)
Грегъри Акселрод – „фалшивият“ футболист, който бе на крачка от трансфер в ЦСКА
Най-резултатните българи от началото на сезона
Преди ЦСКА - Пирин (Благоевград)
10 българи, пропуснали да впечатлят грандовете като младежи
Какво се случи с играчите на Лудогорец от онзи мач със Стяуа
Ето ги всички шампиони в Европа и техните подгласници
Рекордьорите с най-много попадения в топ първенствата за един сезон
Българите, които спечелиха трофей през сезон 2020-21
Блокират завръщането на Борислав Михайлов в БФС?
Мартин Смоленски – интервю с младата надежда на ЦСКА и българския футбол
Трябва ли да се дава път на младите футболисти?
Двата мача на Христо Стоичков за Ал Насър
Димитър Пенев – футболистът: един от най-великите български играчи
Великите евромачове на българските клубове
Берба се кандидатира за президент на БФС?