Понякога даден мениджър е огромен почитател на конкретен футболист и е готов на всичко, за да го привлече. Но се случва и нещата да се объркат и трансферът да се окаже причина за уволнението на мениджъра. В тази статия ще погледнем 10 подобни случая.
Елдер Пощига при Глен Ходъл (Тотнъм)
Глен Ходъл отдели 6.25 млн. паунда за португалския нападател през 2003 година, след като Пощига бе вкарал 19 гола за Порто през миналия сезон. Ходъл каза при представянето: "След две-три години хората ще кажат, че това е бил страхотен трансфер". Нямаше как да греши повече. 20-годишният по това време нападател изглеждаше като аматьор, не успя да се справи с твърдия английски футбол, а "шпорите" постигнаха само една победа в първите си шест мача през сезона. Ходъл бе набързо уволнен, а Пощига завърши сезона с едва един гол. Тотнъм завърши 14-ти, а Пощига бе използван като разменна монета за привличането на Педро Мендеш от Порто.
Аде Акинбай при Питър Тейлър (Лестър)
Акинбай стана рекорден трансфер за Лестър, когато новият мениджър Питър Тейлър даде 5 млн. паунда за него през 2001 г., в опит да замести Емил Хески. "Лисиците" започнаха страхотно сезона и бяха на върха през октомври и в Топ 4 по Коледа, но отпаднаха шокиращо на 1/4-финал за ФА Къп от Уикъмб. Тази загуба повлия ужасяващо на Тейлър и Лестър загуби 9 от последни си 10 мача през сезона. През следващия сезон Лестър изпадна, а Акинбай записа 13 поредни мача без гол, което коства и главата на Питър Тейлър.
Жан-Ален Бумсонг при Греъм Сунес (Нюкасъл)
Бумсонг бе привлечен от Рейнджърс за 8.5 млн. паунда през януари 2005 година, въпреки че бе свободен агент няколко месеца по-рано. Новият мениджър на "свраките" Греъм Сунес искаше да заздрави защитата, която бе големият проблем при предишния треньор Боби Робсън. Въпреки че кариерата на французина в Нюкасъл започна обещаващо се оказа, че шотландският мениджър е сгрешил преценката си. Феновете на "свраките" настръхват при спомена за централната двойка защитници Бумсонг и Тайтъс Брамбъл. Сунес защитаваше до последно бранителя, като обвиняваше за гафовете му мокрите терени и дългите му крака. Загубата с 0:3 от Манчестър Сити през февруари и ужасяващата игра на Бумсонг в мача се оказаха фатални за Сунес. Французинът пък бе привлечен през лятото от новака в Серия А Ювентус.
Стив Марле при Жан Тигана (Фулъм)
Собственикът на Фулъм Мохамед Ал-Файед бе доста скептично настроен към цената на нападателя от 11.5 млн. паунда. Още по-съмнително беше и, че Жан Тигана бе работил като агент на Марле. Треньорът му в Оксер Ги Ру го сравняваше с бразилската легенда Роналдо, а Марле пристигна на "Крейвън Котидж" след сезон, в който вкара 5 гола в Шампионска лига. Въпреки че можеше да играе като нападател и крило, Марле не успя да се наложи на нито едната позиция и бе изместен от състава от Бари Хейлс. След 11 гола в 54 мача Ал Файед не се поколеба и уволни Тигана и го подведе под съдебна отговорност за трансфера на Марле. Въпреки че мениджърът не бе осъден, френският нападател не игра повече за Фулъм.
Бруно Шейру при Жерар Улие (Ливърпул)
Трансферът на Шейру бе предхождан от идването на Салиф Диао и Ел-Хаджи Диуф и те се превърнаха в "несветата троица" от ужасяващи трансфери през лятото на 2002 година. Голяма част от вината е на Жерар Улие, който определяше струващият 4.5 млн. паунда халф като "новия Зидан". "Бруно има същото докосване и стил на игра като Зидан. Двамата си приличат изключително много, когато владеят топката", каза Улие при трансфера. Един гол в 29 мача обаче показваше друго. През втората си кампания на "Анфийлд" вкара 4 гола в 19 мача, но Улие вече бе пътник. Едно от първите действия на Рафа Бенитес като треньор на Ливърпул бе да разкара Бруно Шейру.
Кевин Дейвис при Рой Ходжсън (Блекбърн)
Ходжсън се превърна от герой в грешник за Блекбърн през 1998 г., като вина за това има и привличането за 7.25 млн. паунда на Кевин Дейвис от Саутхемптън. През септември същата година Ходжсън бе свързван с треньорските постове на Англия и Германия, но реши да остане на "Иууд парк" и да оправдае пръснатите 20 млн. паунда. В края на ноември Блекбърн бе на дъното в отчаяна нужда от голове. В началото на Дейвис му липсваше увереност, което бе породено от инфекция на гърлото. Ходжсън бе освободен след загуба с 0:2 от Саутхемптън и не се завърна в Англия през следващите 9 години. Дейвис пък се върна при "светците" след един гол в 21 мача за изпадналия Блекбърн.
Алберто Акуилани при Рафаел Бенитес (Ливърпул)
Как се заменя играч като Шаби Алонсо? Според Рафа Бенитес с Алберто Акуилани, дошъл срещу 17 млн. паунда от Рома. Бившият капитан на халфа Франческо Тоти бе казал: " Той има потенциала да един от най-добрите играчи в света. До момента нямаше късмет с контузиите, но мисля, че Висшата лига му приляга." Тоти бе прав само в едно - проблема с контузиите. Травма в глезена отложи дебюта му чак за декември. Дори след това "малкият принц" не показа кой знае какво. Записа 6 асистенции в 18 мача, а Ливърпул завърши седми - най-лошото класиране от 11 години. Бенитес бе уволнен, а Акуилани бе преотстъпван на редица италиански отбори.
Дейви Клаасен при Роналд Куман (Евертън)
Изглеждаше, че Евертън е направил трансферен удар, когато плати 23.6 млн. паунда за капитана на Аякс. Плеймейкърът бе вкарал 20 гола през предишния сезон, но не успя да се справи с Висшата лига. Дори сънародникът му Куман бързо загуби вяра в него и му даде само три мача като титуляр. Мениджърът записа само 8 мача начело на "карамелите", след което бе уволнен, а наследникът му Сам Алърдайс забрави за съществуването на Клаасен. На следващото лято Евертън реши да намали загубите си и го продаде за едва 12 млн. паунда на Вердер.
Джими Булърд при Фил Браун (Хъл Сити)
Хъл започнаха силно дебютния си сезон 2008/09 във Висшата лига, но през декември тимът се нуждаеше отчаяно от точки. През януари "тигрите" счупиха трансферния си рекорд с привличането за 5 млн. евро на Джими Булард от Фулъм, с надеждата да поведе тима към оцеляването. Но Булърд си издейства доста сериозен договор - 30-годишният халф печелеше по 50 хил. паунда на седмица, което разби бюджета на скромния клуб. Въпреки че Булърд имаше тежка травма в коляното, Хъл успя да оцелее. Завърна се през следващия сезон, с идеята да бъде лидер на тима. Булърд ръководеше умело халфовата линия, но отпразнува гол подигравайки се на опит на Браун да даде наставления на терена в предния мач. Мениджърът бе уволнен през март.
Карлос Тевес и Хавиер Масчерано при Алън Пардю (Уест Хем)
Уест Хем бе глътка свеж въздух при завръщането си в елита през 2005 година, завършвайки 9-ти и достигайки финал за Купата на ФА. Но тогава дойде шокиращия трансфер на аржентинците Тевес и Масчерано, дошъл след сделка с трета страна, държаща правата им. Въпреки очевидните им качества Пардю трудно ги интегрира в състава, а "чуковете" започнаха сезона с 4 победи от 17 мача. През декември Уест Хем бе в зоната на изпадащите, а Пардю бе уволнен след загуба с 0:4 от Болтън, при която остави Тевес и Масчерано извън състава, за сметка на Хейдън Мълинс и Карлтън Коул.
Източник: fourfourtwo.com
