Другото лице на Силвио Берлускони в 5 непопулярни истории

Другото лице на Силвио Берлускони в 5 непопулярни истории

 Една 31-годишна футболна одисея за Милан приключи на 13 април 2017 година, когато дългогодишният им президент Силвио Берлускони се раздели с акциите и любовта си, вложени така ревностно във втория най-успешен клуб в Шампионската лига и 18-кратен шампион на Италия. За над 3 десетилетия бившият 4-кратен министър председател и медиен магнат, дал на Италия първата национална частна телевизия, отдава цялата си футболна преданост към родния си град Милано. Той вдига любимия си Милан от руините на предходния президент Джузепе Фарина, довел клуба на крачка от бездната на банкрута, а в следващите няколко златни поколения предвожда “росонерите” през чистилището и рая, за да ги преобрази неведнъж в категорично най-добрият отбор в света. Харизматичен, своенравен и най-вече заклет победител на терена и извън него, Берлускони оставя след себе си може би най-ценното наследство, а именно модерната идентичност на Милан, която се простира далеч отвъд 29-те трофея на Милан в периода под неговото ръководство. Безкомпромисният му и нрав през годините е и причина за ред ексцентрични и куриозни моменти, от които сме подбрали “едва” 10 момента, оставили ярка диря в историята на миланския гранд.    

 

Кралят на пищните церемонии

На 8 юли, 1986 година градският стадион “Арена Чивика” в Милан е препълнен до пръсване от 10,000 миланисти, трепнещи от небивало вълнение да зърнат новия месия и бъдещ собственик на Милан Берлускони. Не само, че италианския милионер не ги разочарова, но дори напротив - той прави всички възможно в този ден времето и пространството да спрат и да се скъсат завинаги оковите, свързващи Милан с отминалите неудачи. Една от тях е фиаското при изпадането им в Серия Б през 1980 година заради корупционния скандал Тотонеро, едва година след 10-тото скудето, спечелено от клуба (което впоследствие е отнето, а с него и звездата над емблемата на клуба). Под проливния юлски дъжд в онзи ден феновете са затаили дъх пред празен стадион, където току-що танцовата трупа Drive In е завършила своето тържествено изпълнение, последвана от акордите на популярното оперно изпълнение “Походът на Валкириите” на немския композитор Вагнер, озвучени през високоговорителите. В тон с тях специалният диктор за деня - телевизионен водещ от канал Italia Uno насочва вниманието на всички високо към небето, откъдето 3 хеликоптера марка “Аугуста” вече се реят във въздуха. Чопърите се снишават и кацат, а от тях наизкачат всички футболисти на Милан, водени от капитана Франко Барези, последвани от директори, треньори, сред които и Фабио Капело и най-накрая новия собственик на “росонерите” Силвио Берлускони. 

С отекването на Вагнер, Берлускони грабва микрофона и в следващия половин час заговаря за доживотната си отдаденост като миланист и бляна му да вижда не просто футбол, а спектакъл, в който играта следва лесни, но прости правила и радва окото. След около час дъждът се превръща в порой, а церемонията, в която са включени и няколко отрупани маси с ордьоври и торти, е преждевременно прекратена. За минути футболисти, директори и треньори са обратно по хеликоптерите. Заедно с Берлускони те се отправят към частната вила на заможния италианец, където продължават празненствата по стъпването му в длъжност.

 

Композиторът на свой собствен химн 

Освен, че не пести средства за трансформирането на Милан в европейски хегемон, покрай многото си политически и бизнес вложения, Берлускони винаги намира време и за благозвучните изкуства. Неговата слабост към музиката е пословична, а не е тайна, че още от малък свири на контрабас, а скоро след завършването си на Миланския университет той вече пее по заведения и дори круизни кораби. В този период Берлускони дори издава два собствени албума. Изостреният му музикален вкус по-късно му помага, когато след години написва и химна на футболния Милан. 

Все пак химнът, върху който обръщаме внимание е друг и е посветен на… самия него. Това се случва през 2010 година, когато по стечение на редица обстоятелства Берлускони е номиниран за Нобелова награда за мир. До там се стига след като през 2009 региона Абруцо в централна Италия е разтърсен от страховито земетресение с магнитуд 5.9, а Берлускони, в ролята си на министър председател, реагира светкавично и построява временни лагери с топла храна за над 40,000 жители останали без дом. По непотвърдени сведения през 2008 и 2009 той спомага също така за прекратяването на конфликта между Русия и Грузия, както и за подписването на мирно споразумение между Италия и режима в Либия в лицето на Муамар Кадафи. Така се стига до церемонията по награждаването на Нобеловата награда, където, макар съвсем не по задължение и регламент, името на номинирания Берлускони е съпроводено с предварително подготвен химн нарече “Мирът може”, възхваляващ богатия италианец. Спорно е до каква степен и дали Берлускони взима участие в създаването му, но е факт, че него се пее следното: “Силвио, Силвио е невероятен! / Силвио ще пребъде / Силвио е нашата действителност / Силвио завинаги! / Силвио ни дава доверие.” Песента е само малък щрих от кампанията на негови съмишленици и адвокати, който нескрито го обожествяват в месеците преди награждаването. Въпреки, че Берлускони няма щастието да спечели Нобеловата награда, песента се пази и до днес.      

Серенадата за подписа на Рууд Гулит

Стигаме до едно от най-романтичните музикални изпълнения на Берлускони. Годината е 1987, а в Милан вече играят Паоло Малдини, Франко Барези, Алесандро Костакурта и Карло Анчелоти , но в очите на собственика са нужни още няколко технични футболисти от висока международна класа. Наскоро привлеченият от Аякс Марко ван Бастен не утолява жаждата на Берлускони за още една звезда в състава на Ариго Саки и той я намира в лицето на 25-годишния нападател на ПСВ Айндховен Рууд Гулит. По това време броят на чужденците футболисти във всеки италиански клуб е ограничен, а качествата на холандеца не бива да бъдат изпускани. Берлускони прави всички по силите си да ухажва и спечели подписа на колебаещия се Гулит, като стига до всякакви приоми. Един от тях е да го покани в Милано на вечеря и да му посвири на пиано, а изпълнението на La Vie en Rose (б.а. “Животът в щастливи багри”) съвсем смайва Гулит, който е впечатлен от гостоприемността и изтънчените маниери на италианците и в частност Берлускони. Не след дълго Гулит подписва именно с Милан, където играе в следващите 6 години и половина. 

 

Интуицията на един революционен иноватор 

В желанието си да издигне Милан над останалите италиански и европейски отбори в спортно-техническо отношение, Берлускони залага на находчивостта и вещината си във всички свои бизнес направления. Целта е клубът да покаже един недостижим професионален стандарт и облик, невиждан дотогава. С подобни прозорливи идеи още в края на 80-те години той назначава в клуба доказани специалисти в ролите на клубни психолози, ортопеди и травматолози - все длъжности, нехарактерни и съответно неизползвани дотогава в клубния футбол. Благодарение на връзките му в медийния свят, киното, както и в рекламния и ПР бранш, собственикът наема в Милан реномирани маркетолози и ПР мениджъри, които също да работят от базата “Миланело”. В тренировъчните терени също са наляти немалко средства, за да отговарят на нуждите на техните треньори Фабио Капело и Ариго Саки. За сравнение елитния лондонски Челси дори не разполага с надеждни тренировъчни игрища и кондиционен треньор чак до 1997 година.

Заслугите на “треньора” Берлускони за трофея от ШЛ през 2007 година

Берлускони никога не се е свенил да използва успехите на Милан на терена, за да подсили образа си и да спечели благослонни отзиви в медийното пространство и политическите си кампании. Определено има и известна симетрия между броят победи на клуба и рейтинга му на политик през годините. Донякъде комичен е момента, в който той се появява във вечерното италианско предаване Porta a Porta (“Врата до врата”) с няколко любопитни диаграми дни след като Милан печели финала в Шампионската лига срещу Ливърпул в Атина през 2007 година. В развоя на шоуто Берлускони показва диаграмите, начертани от самия него, които според него значително помогнали при изпълнението и защитаването от корнери на Милан и били с основна заслуга за триумфа. Той твърди, че лично дал схемите на Карло Анчелоти преди началото на двубоя. Куриозното в този случай е, че Милан допускат единственото си попадение в мача именно след изпълнение на корнер. Но Берлускони съвсем не спира дотук. Той също твърди, че лично инструктирал Филипо Индзаги за слабостите на централните защитници на Ливърпул Джейми Карагър и Даниел Агер. Както е известно, Индзаги бележи и двете попадения за успеха на Милан, а след въпросното предаване дори потвърждава за разговора си с Берлускони, макар и да не обяснява дали и колко съветите са били от някаква помощ.  


Гласували: 8, рейтинг: 4.3

Добави коментар

Препоръчано за вас

Юнайтед и Интер откриха справедлива сума за Санчес
Новият треньор на Ювентус U23 - Андреа Пирло
За първи път от 2007 г. насам “Златната обувка” ще се завърне в Серия “А”
Три трансферни новини с Ранг 1
Ибра се сравни с филмов герой
Прословутият "Член 52", на който италианските клубове дължат толкова много
Обрат в Милан: предложиха нов договор на настоящия треньор
Дузпа за милиони: цената на най-скъпия гол в историята на футбола
Бивши шампиони, които кретат из дивизиите
3 мача за 10 години
Това ли е най-слабият Ювентус, който ще вземе Скудетото?
Ювентус купува "новия Варан"
Най-непробиваемите вратари в Шампионската лига
Обрати в Серия А: Бизнес или чиста случайност? (Италианска афера)
Другата седмица става ясно дали наказанието на Манчестър Сити ще бъде отменено или не
На Ботуша: Официално Рангник ще поеме Милан
Ромелу Лукаку достигна постижение на Роналдо
Луиджи Алеманди или първият футболен Юда?
В Италия: Златан ще напусне Милан
Двете минути, в които Дейвид Мойс бе най-великият футболен мениджър в света