Успехът във футбола никога не е лесен и това могат да ви го потвърдят мнозинството от футболистите. Въпреки това малцина са големите играчи, които на 22-годишна възраст, която на практика се води пикът на нечии кариери, остават без отбор и биват отхвърляни от редица клубове. Именно такава съдба е сполетяла Едуард Менди, който към момента е на 29 години и вече има най-ценното отличие на клубно ниво – Шампионска лига. В днешната статия ще ви запознаем с пътя до футболния връх на вратаря на Челси.
Едуард Осоке Менди е роден на 1 март 1992г. във френското градче Монтивилер. Неговите родители имат сенегалски корени, което предопределя бъдещия му национален отбор. Едуард, за разлика от повечето деца на родители имигранти, израства в семейство с добър стандарт на живот. Още когато е на 7 години, той е записан на тренировки в един от регионалните отбори на Льо Авър. Така, през 2005г., той получава шанс и в реалната академия на френския клуб, но само година по-късно, след като бе твърда резерва на Закари Буше, той е пратен в долните нива на школата на отбора. Изкарва още 5 години в Льо Авър преди да напусне и да подпише първия си професионален договор с третодивизионния ФК Шербур. Дори там обаче Менди не е редовен титуляр и за 3 години взема участие в едва 26 двубоя. Напълно логично през 2014г. вратарят разтрогва своя договор, а следващите месеци се оказват най-трудните в неговата кариера.
На 22 години Едуард Менди е свободен агент. Този негов статут се задържа за повече от година, но не защото вратарят не си търси нов отбор, а защото никой не го иска.
„Беше изключително тежък период в моя живот. От една страна трябваше да се справя с гнева от това, че нито един отбор не ме иска. От друга страна трябва да се справиш с разочарованието, че не можеш да играеш професионално футбол и да правиш това, което обичаш. Една година без никакъв футбол е прекалено много за един играч, особено в моята възраст.
В един период имах сериозни притеснения относно това дали ще мога да продължа футболната си кариера. […] Трябваше да взимам държавни помощи за безработни, за да мога да се съсредоточа изцяло върху тренировките си. В този момент ни беше изключително трудно да се справим [с неговата приятелка], тъй като очаквахме първото си дете. Само помощите нямаше да стигнат и по тази причина си търсех и друга работа.“
И точно когато безуспешното 1-годишно търсене на клуб на Менди изглежда обречено на провал, съдбата му се усмихва и той получава място във втория състав на Олимпик Марсилия, по това време намиращ се в петата дивизия на Франция. Там той за пореден път е резервен вратар, но трупа безценен опит в отбор от такъв висок калибър. Малкото му изяви под рамката на вратата привличат интереса на отбори в по-високи дивизии, като накрая Менди акостира на „Стад дьо Реймс“ с екипа на клуба от Лига 2.
Първоначално Едуард отново стартира на пейката, но с течение на времето бързо успява да измести титулярния страж, за да си гарантира редовно място сред стартовите 11. През сезон 2017/18 Менди редовно е под рамката на вратата на Реймс и изиграва ключова роля в шампионската титла на клуба, запазвайки 14 чисти мрежи. Стъпка по стъпка френският вратар ставаше все по-добър и, напълно естествено, бе искан от все по-качествени отбори. Така се стигна до трансфер в Рен, където за пореден път през дебютната си година е принуден да се задоволи с място на скамейката. През сезон 2019/20 обаче, получава шанс като титулярен страж и се възползва по най-добрия възможен начин.
Добрите изяви на Менди бързо го направиха трансферна цел на Челси, тъй като „сините“ изпитваха сериозни проблеми с титулярния си вратар Кепа. По тази причина трансферът бе осъществен бързо, а време за адаптация за французина нямаше – той бе директно хвърлен в дълбокото, за разлика от всички останали отбори, в които е бил.
Въпреки това Менди се справи на много високо ниво – от 36 двубоя във Висшата Лига, той запази чиста мрежа в 16 мача и допусна едва 25 гола. Дори по-впечатляваща е статистиката на вратаря в Шампионската лига – за период от 12 срещи, Менди запази вратата си суха цели 9 пъти и инкасира едва 3 попадения. Чистите мрежи на стража на Челси са абсолютен рекорд за дебютант в турнира и са изравнени с постиженията на Сантяго Канисарес (Валенсия 2000/01) и Кейлор Навас (2015/16).
Едуард Менди е пример за това как вярата в себе си и неуморния труд могат да те отведат на върха, въпреки че само до преди 6 години си бил на дъното. Менди е футболист, който изживява детската си мечта, на която самият той не би обърнал внимание през 2015г.
„Ако някой ми бе казал преди 6 години, когато нямах отбор, че ще стигна дотук, дори не бих си правил труда да го слушам.“
