Нов стадион, нов късмет. Надежди и за нова поличба. С тази мантра привържениците на Тотнъм отрупаха докрай 62-хилядния нов „Тотнъм Хотспър Стейдиъм“ в началото на месец април в двубоя си с Кристъл Палас. Първото домакинство за „шпорите“ от близо 2 години насам беше ознаменувано и с първа победа, а до края на месеца последваха нови 3 успеха в 3 мача и 100 процентов точков актив на домашна почва. Съвсем закономерно дори вратарите Лорис и Газанига не допуснаха гол. Серията обаче спря едва на 3 след малко очакваната загуба от Уест Хям с 0:1 в събота, а вместо шампионатно успокоение за третото място, Маурисио Почетино ще продължи обезпокоените разходки край тъч линията и след мача с Аякс. Няма да видим и как треньорът на Кардиф Нийл Уорнък изпива горчивия хап на публичното си извинение заради думите си от януари, когато заядливо подметна, че гостуващите отбори на новия стадион ще са с игрово преимущество. Длъжни сме обаче да погледнем напред във времето. Ако играчите на Маурисио Почетино все пак спечелят и оставащите си 2 срещи у дома – срещу иначе намерилите своя ритъм Евертън във Висшата лига и неслонимите Аякс в полуфинала на Шамионската лига, то 6 успеха в 7 двубоя ще бъде един от най-силните домакински победни походи на новo футболно съоражение във Висшата лига.
Но нека за момент се абстрахираме от абсолютната класация за брой успехи и математиката на най-впечатляващите съотношения победи-равенства-загуби. Общо 33 отбора в английския футболен елит смениха стадионите си за последните 30 години. Общо над 50 го направиха в първенствата на Испания, Италия, Германия и Франция за същия период. В следващата таблица може да проследите и бума в строежите на тези стадиони – включително и за много от водещите европейски отбори.
И тъй като листът със зависимости между отбори и нови терени е безконечен, в тази публикация ще се спрем единствено на ефекта стадион за отборите от Висшата лига и Чемпиъншип. Преди да представим отборите обаче е редно да направим препратка към една от водещите причини терените на Острова като цяло да бъдат обновявани или изцяло заменяни с нови в ерата Висша лига.
Година след трагедията „Хилсбъро“, през януари 1990, Футболната асоциация публикува докладa Тайлър. В рамките на следващите 4 години голямо количество от професионалните клубове в Англия и Шотландия са задължени да реконструират трибуните си с оглед по-добрите мерки за сигурност. Условията са всеки терен да се приведе към задължителния изцяло седалков модел, както за феновете домакини, така и за тези за гости. Постепенно изчезват бетоновите трибуни за правостоящи. Отчитането на билети също се улеснява значително. Засилва се и полицейският контрол по пунктове, пропуски и пространствата между секторите и терена. До август 1994 година всяко съоражение, лицензирано за футбол от висшите дивизии на Острова, е пригодено към този по-безопасен архитектурен модел.
С тази важна условност пристъпваме и към клубната хронология на прехвърляне от настоящ към нов стадион.
Уест Хям, Лондон Стейдиъм, 2016
Статистика домакин 2015-2016: W9 D7 L3 – 47,4% победи. 1,79 точки средно на мач
Статистика домакин 2016-2017: W7 D4 L8 – 36,8% победи. 1,32 точки средно на мач
Смяна на треньор: Не
Нови играчи: 12
След 112-годишен футболен уют на „Болейн Граунд“, „чуковете“ надуха традиционните водни балончета за първи път и на Лондон Стейдиъм, а в първите две години играчи, треньор и администрация се сблъскаха с редица недъзи на новото си съоръжение. Като за начало Славен Билич не успя да убеди ръководните органи на стадиона да боядисат пространствата около тъч и аут линиите в цвят, различен от зеления, който създаваше впечатлението за по-широк терен. В допълнение членове от административния екип бяха принудени да се придвижват с електронни автобуси до офисите си на стадиона, тъй като паркингите на стадиона бяха все още недостроени в първите 6 месеца след откриването.
На терена и домакинската форма пострада. От седмите най-добри домакини в последния си сезон на Ъптън Парк, Уест Хям завършиха кампания 2016/17 едва 16-ти по същия показател. Единствено отпадналите Хъл, Мидълзбро и Съндърланд бяха с по-лоша статистика у дома. Несъменено „чуковете“ имаха проблеми и навън – 8 точки по-малко в сравнение с предходния сезон, заради което вината не може да се прехвърли изцяло на новата обстановка.
Кардиф, Кардиф Сити Стейдиъм, 2009
Статистика домакин 2008-2009: W14 D5 L4 – 60,9% победи. 2,04 точки средно на мач
Статистика домакин 2009-2010: W12 D6 L5 – 52,2% победи. 1,83 точки средно на мач
Смяна на треньор: Не
Нови играчи: 7
Година преди хладнокръвният бизнесмен Винсент Тан и неговият Малайзийски консорциум да меркантилизира и инвестира в уелския клуб, Кардиф се подвизаваха почти редовно в горната половина на таблицата в Чемпиъншип. Проекта „Кардиф Сити Стейдиъм“, подхванат от бившия ливански собственик Сам Хамам, обаче се отрази съвсем слабо както на приходите от билети, така и на домакинската форма. От трети най-силен домакин, завършил 7-и през 2008/09, „сините птици“ се класираха четвърти в първата година на новия си стадион, но не и благодарение на „помощта“ у дома след сравнително по-слаб домакински точков актив. Отне и допълнителни три години преди Кардиф да влезе във Висшата лига.
Арсенал, Емирейтс Стейдиъм, 2006
Статистика като домакин 2005-2006: W14 D3 L2 – 73,7% победи. 2,37 точки средно на мач
Статистика като домакин 2006-2007: W12 D6 L1 – 63,2% победи. 2,11 точки средно на мач
Смяна на тренъор: Не
Нови играчи: 5
В навечерието на първия двубой на Арсенал срещу Уест Хям на „Лондон Сити Стейдиъм“ през 2016г., Арсен Венгер бе запитан за тръпката да се прехвърлиш на новия си терен. Дори 10 години след откриването на „Емирейтс“, спомените му описаха чувството не като тръпка, а като такова на неохота: „За известно време се чувстваш сякаш играеш на неутрална земя. Отнема няколко години, защото трябва да изградиш спомени и да създадеш малко история. Местиш се от място, пълно с история, на стадион, където нищо не се е случвало преди да дойдеш ти. Чувсташ се малко самотен там. Трябва да пресъздадеш обстановката. Може и да опитваш, но съвсем не можеш да създадеш нещо изкуствено, което не съществува.“
Остатъчни меланхилични чувства може и да са се прокрадвали през съблекалнята на топчиите след сбогуването с „Хайбъри“, но едва една загуба в първия си сезон на „Емирейтс“ говори за съвсем друго настроение на новия зелен килим. Макар и с повече равенства, Арсенал отново завоюва сякаш запазеното си през този период четвърто място, а двете победи от 6 мача на „Уембли“ в междинния период на строителни дейности бяха подобрени с много по-добри европейски резултати след преместването на „Емирейтс“.
Ковънтри, Рикох Арена, 2005
Статистика домакин 2004-2005: W8 D7 L8 – 34,8% победи. 1,35 точки средно на мач
Статистика домакин 2005-2006: W12 D7 L4 – 52,2% победи. 1,87 точки средно на мач
Смяна на треньор: Да
Нови играчи: 23
Невзрачна беше пък съдбата на Ковънтри, които на един етап бяха принудени да играят мачовете си на цели 110 километра разстояние от Ковънтри на терена „Сиксфийлдс Граунд“, собственост на нискодивизионния Нортхемптън Таун. В последвие обаче “небесносините” преодоляха статута си на отбор в административност за да отбележат подем отразен и в 4-е допълнителни победи в първия си пълен сезон далеч от стария си дом „Хайдийлд Роуд“.
Манчестър Сити, Етихад Стейдиъм, 2003
Статистика домакин 2002-2003: W9 D2 L8 – 47,4% победи. 1,53 точки средно на мач
Статистика домакин 2003-2004: W5 D9 L5 – 26,3% победи. 1,26 точки средно на мач
Смяна на треньор: Не
Нови играчи: 12
Сякаш цели векове преди да се преродят в свъхофанзивното футболно страшилище на Пеп Гуардиола, „гражданите“ бяха все още сравнително неврачния градски дразнител на съставите на Сър Алекс и редовен борец за оцеляване в елитната дивизия. Далеч и от паметния финал на сезон 2011/12, връщаме лентата към 2003, когато Сити бяха на приличното за амбициите си 9-о място в крайното подреждане – техният своеобразен връх в таблицата от самия старт на Висша лига. Прилично, защото освен последна кампания на „Мейн Роуд“, в централен Манчестър просто се радваха на добър сезон след изгнанието им във Чемпиъншип година по-рано. Несъмнено този структурно-финансов ресурс би се отразил като подмладяващ еликсир за клуб и отбор. Ами съвсем не – дори напротив.
Безславни 9 месеца футбол, едва 5 успеха на новия „Етихад“ (тогава все още под името „The City of Manchester Stadium“), a дори голмайсторската форма на Николас Анелка с 24 попадения едва ли е стоплила много от феновете, които трепереха до последно преди отборът да завърши току над изпадналите на 16-о място в подреждането. Цели 5 сезонa напред в годините, тимът не минава отвъд 8-ата позиция. Идва разбира се и 2008 година, а в последствие и шейх Мансур и арабското му благосъстояние, а с него в небесносиньо скоро се обличат Робиньо, Венсан Компани, Найджъл де Йонг и Пабло Сабалета.
Саутхемптън, Сейнт Мери, 2001
Статистика домакин 2000-2001: W11 D2 L6 – 57,9% победи. 1,84 точки средно на мач
Статистика домакин 2001-2002: W7 D5 L7 – 36,8% победи. 1,37 точки средно на мач
Смяна на треньор: Да
Нови играчи: 9
“Светците” са един от тези отбори “съоснователи” с участие в първoто издание на Висшата лига, но за сметка на това и един от най-големите отбори „асансьори“ от 1992 година насам. Въпреки надеждите, че преместването от порутения 16-хиляден стадион „Дъ Дел“ ще съвпадне с прогрес в графа резултати, отборът се срутва до третото ниво на английския футбол само за 8 години.
В откриващия сезон на „Сейнт Мери“, червено-белите печелят едва една точка от първите си 5 домакински срещи. По това време ръководството дори се прочува с това, че води вещица за да прокуди злите духове от игрището. Чудноватите езически повели на администрацията все пак дават нужния резултат, тъй като отборът се съвзема и завършва на 11-а позиция, с една по-ниско от предходната кампания, но и с доста по-неубедителни резултати у дома.
Бонус: Представяне на други европейските отбори
Брутална статия!
Отговори 2 0