Едрогабаритен. Пловдивският исполин с едър кокал под вратарската рамка. Българският Гордън Банкс. Изминаха цели 12 години откакто култовият вратар Лилчо Арсов за последно носи емблемата на Ботев Пловдив в професионалния български футбол. Специалист по дузпи и минал през всички нива на родната футболна йерархия– от ФК Борислав и Момино в окръжните тракийски дивизии до Ботев Пловдив и дори вечния враг Локомотив Пловдив в А група – Лилчо Арсов беше живият пример за позабравените футболни идеали за непринудена атлетичност, биткаджийска кръв и преданост към екипа на любимия отбор. Днес ви представяме някои от паметните моменти за легендата на „канарчетата“, които завинаги ще останат във фолклора на пловдивския тим.
Ранни години
Първите минути в родния футбол, Арсов записва през 1991 година в А Окръжна група за отбора на ФК Борислав, познат по-късно като ФК Първомай. Там се подвизава два сезона, а след това се мести в Чирпан, където печели комплименти за играта си и набързо е привлечен в редиците на любимия Ботев Пловдив. Успява да изиграе не лош брой мачове за 4 години, но така и не се преборва за титулярното място, а през 1998 година следва едногодишен договор в парк „Лаута“ с Локомотив Пловдив. Предстоят няколко години в тимовете на Сокол Марково и Спартак Пловдив, а през 2002г. се мести повторно в Ботев, когато отборът е в незавидно положение в Б група. Превръща се в символ на отбора, а широкоплещестото му телосложение му печели и прякора „Хамбургера“. През 2009г. изиграва и последния си мач за жълто-черните, а през 2012г. окачва и бутонките.
„Никога не съм тежал повече от 100 килограма“
Прословут с пъргавината си, така нужна на всеки добър вратар, Лилчо Арсов неколкократно заявява пред пловдивските медии, че неговият кантар никога не е чуквал трицифрено число. Вероятността за това обаче е малка. За афинитета към мешаната скара и подпийването споделят не един и двама негови съотборници, но идва и моментът, в който вратарят шашва целия си отбор в предсезонната подготовка на Ботев през 2008 година. За около месец, Арсов сваля близо 15 килограма на зелена диета, а след едно от първите си включвания в тренировъчните занимания, колегите му се шегуват: „Всички му се чудим. Постави си за задача да отслабне и ето, че го прави. Ако продължава така може да се пробва и като манекен, за да изкара допълнителни доходи.“ Говори се обаче, че в по-ранни дни, капитанът на Ботев стигал тегло до почти 120 килограма.
„Лилчо в Португалия“
Къде сериозно, къде с насмешка, но именно тoва скандират феновете на Ботев Пловдив през пролетта на 2004 година преди участието на националния ни отбор на Европейското първенство в Португалия. Въпреки звездния му миг със спасените две дузпи на Емил Гъргоров в мача срещу ЦСКА през есента на 2003 година и победата на Ботев с 3:1 обаче, Пламен Марков предпочита да заложи на Димитър Иванков и Здравко Здравков. България отпада безславно, а рекорд за най-монолитен вратар на новия век така и не се поставя.
Почти отстранява Левски за купата със ... Сокол (Марково)
Една от приятните изненади на провинциалния футбол през ноември 2000 година е отборът на село Марково, който достига до 1/16-финал за Купата на България. Соколчани бият Родопа Смолян и Беласица Петрич преди двубоя със столичния гранд. Отборът крета в Югоизточната В група, но в двубоят със „сините“, това никак не си личи. Дори напротив. Вездесъщият Лилчо Арсов пази храбро рамката, а до 90-ата минута Сокол (Марково) сензационно води с 1:0 на Левски. Бъдещият шамион на България бере срам до последно, след като Йван Милиев от домакините е изгонен 25 минути преди края, но дори това не улеснява Левски. Все пак те взимат своята наглед резонна победа с попадения в 94-ата и 97-ата минута, не и без съдийско рамо.
Интересен е и моментът, когато отново в Сокол (Марково), но вече пред пенсиониране и години по-късно, Лилчо Арсов среща за купата именно Ботев Пловдив. По това време Арсов се ползва с картотека в Сокол, въпреки че работи в ДЮШ на Ботев. Проявената дългогодишна лоялност към Ботев в конкретния мач съвсем не се забравя от феновете на „канарчетата.“
Основен деец в побоя на терена между Ботев и Локо през 2009г.
Да докажеш обичта си към Ботев през тези години беше догма, а най-сигурното доказателство беше силна игра срещу „смърфовете“ от парк „Лаута“. През 2009г. обаче играчи и фенове стигат до нови висоти на своята взаимна неприязън, след като си спретват небивало меле в центъра на терена, с основни дейци вратарят на Локо Кирил Акалски, треньорът на черно-белите Минчо Минчев, Брици, Дани Кики и разбира се - Лилчо Арсов. Ботев печелят с 1:0 дербито с гол на италианеца Емануеле Морини в 86-ата минута, а след края на двубоя провокациите на Брици от Ботев към Дани Кики, забитото знаме на Локо от Дани Кики в центъра и последвалото меле водят до служебни загуби на Ботев до края на сезона. Лилчо Арсов също се „сражава“ на терена, а Минчо Минчев се прибира след мача с разбит нос.
https://www.vbox7.com/play:dec05845
Спасява знамето на Ботев от кражба
През 2010 година и вече като треньор на вратарите на ДЮШ в Ботев, Лилчо Арсов проявява дълга си към отбора, когато осуетява кражбата на транспаранти и знамена от фенската стая на стадион „Христо Ботев“. По сведения на част от замесените, малолетни привърженици на Локомотив Пловдив решават да си отмъстят на свой ред за наскоро пленени знамена и нахлуват в стаята, където се складират фенските артикули на жълто-черните. Наблизо обаче бил самият Лилчо Арсов, който спрял младежите. Въпреки че в последствие момчетата от Локо се измъкнали с част от хореографията на Ботев, ултрасите на двата отбора бързо се разбират, отново с помощта на вратаря, материалите да бъдат върнати без да се повдигат обвинения в полицията. От своя страна ултрасите на Ботев публикуват и благодарствено писмо към Лилчо Арсов за безценната помощ.
Тренъор на вратарите, временен треньор и ... строител в Лондон
Години след като като приключва с футбола, Лилчо Арсов се заема и с треньорската професия. За кратко води Ботев като старши треньор през лятната подготовка на 2009 година, докато отборът търси постоянен наставник, а дълги години е треньор на вратарите в ДЮШ на „канарчетата“ и на мъжкия отбор. През 2013 година е освободен от Ботев заради липса на образователен ценз, а въпреки че по-късно изкарва лиценз за вратари, остава безработен с месеци. Затова замнава на гурбет в Англия като общ работник, по подобие на много от съотбониците му в "Ботев", "Локо", "Спартак" и "Марица" по онова време. Не след дълго се завръща за да основе академията „Пловдив“ заедно със стария си съотборник Тодор Зайцев, която е дългогодишен сътрудник на Ботев Пловдив. В академията му тренират около 160 деца от пловдиски училища.
Жоре, иСполин се пише, само за индо
Отговори 0 0