В средата на декември на пазара ще излезе автобиографията на Иън Райт – „Футболът, моят живот“, издание на фен клуба на Арсенал в България.
За читателите на www.otzasada.com издателите предоставят интересни извадки от книгата. Тази неделя ще Иън Райт ще ви разкаже що за птица е предшественикът на Арсен Венгер – Брус Риок.
Приятно четене!
Риок обичаше конфронтациите. Както знаем, Джордж Греъм също не подвиваше опашка в такива ситуации, но при все че ни крещеше и псуваше, обикновено се държеше човешки с нас. Умееше да бъде и състрадателен, когато трябва. Не си представям Брус Риок да прегърне бащински някого от своите играчи. Дори напротив, сякаш постоянно се опитваше да те постави на място и ако е възможно, да те унизи пред отбора.
Така постъпи с мен на първия предсезонен мач, в който не помня дали играхме с „Боръм Ууд“ или „Сейнт Олбънс“, но беше един от двата тима. Та тогава ме погна пред всички и ме направи на нищо. Помня, че си помислих: „Това не е редно. В „Арсенал“ не правим така". Оттам нататък беше ясно, че с него няма да се разберем, в което окончателно се убедих, когато прекъсна една тренировъчна игра, за да ми обясни пред всички какво бих могъл да науча, ако погледам как се движи по терена Джон Макгинли, неговият титулярен нападател в „Болтън“! Тези чудеса ги говореше и на други от нашите, на които също даваше за пример футболисти от „Болтън“!
Отначало си мислех, че иска да ме прогони от клуба, за да доведе свой човек, но когато започна да го прави и с другите, разбрах, че по този начин се опитваше да принизи „Арсенал“ до своето ниво, вместо той да се цели по-нагоре.
Понякога имах чувството, че е с лабилна психика. Няма майтап. Винаги беше напрегнат и нервен, имаше поглед на човек, който всеки момент може да избухне. През 80-те го бяха изгонили от „Торки Юнайтед“, защото счупил челюстта на едно момче по време на тренировка. Става въпрос за Колин Андерсън, който тогава е бил 17-годишен. Двамата се сдърпали за нещо, при което Риок откачил и го ритнал в лицето. Знаехме за случая и си казвахме: „Разумен човек не би извършил такава дивотия. Нещо тук не е както трябва". Недоумявахме как изобщо е възможно подобно нещо! След първите няколко занимания с него обаче всичко ни се изясни.
Риок обичаше да се включва в тренировъчните мачове и когато го правеше, по терена започваха да хвърчат ръце, крака и цели футболисти. Неведнъж се случваше основни играчи, на които предстои важен мач, да се прибират вкъщи с белези по глезените от бутоните на мениджъра. Помня, че отначало се споглеждахме потресени. Мислехме си: „Чакай, бе! Тоя ни влиза с бутоните напред!". Беше невероятно. Помня, че най-брутално го отнасяха Крис Киуомия и Джон Хартсън. Риок не си поплюваше!
Никога преди не бях виждал подобно нещо. Джордж Греъм не играеше с нас: седеше на тъч линията и гледаше какво правим, след което ни казваше какво би трябвало да правим. В „Кристъл Палас“ Стийв Копъл се включваше в мачовете, но седеше леко отстрани; не влизаше отзад и не оставяше трупове след себе си. За сметка на това, Брус Риок винаги гореше в играта, просто си беше такъв. Предполагам, че по онова време все още се е чувствал в достатъчно добра форма и кондиция, за да рита с нас. Това го разбирам. Ако някога си бил професионален футболист, то не те напуска – може вече да не си толкова бърз като преди, но уменията и техниката си остават. И винаги ти се играе.
Тони, един от приятелите ми, който ме научи да играя голф, се състезава за отбор от неделната лига и ходя да ги гледам. Понякога се случва да са с човек по-малко и стига някой да ми услужи с бутонки 41-ви номер, влизам на секундата! Не е като да си нося екипа в багажника на колата, но появи ли се шанс да поритам...
Все още играя на малки вратички с моите албански приятели. И двата отбора ми се радват и се вълнуват, когато съм там, а аз обичам да им давам наставления по време на мач: „Ако се върнеш по-назад, ще стане еди-какво си... ако правиш така, ще го принудиш да действа еди-как си...". После гледам как го правят, а те си умират от кеф, когато се получи. В YouTube има един чудесен клип с Робер Пирес, който по време на почивка в Гърция се включва в махленски мач и отбелязва гол и асистенция. Тук говорим за някого, който е световен шампион, така че представете си какво е било за местните да играят с него. На бившите футболисти винаги им се рита.
Аз рядко пропускам възможност, но няма да ти вляза с бутоните напред или да те очистя, безсмислено е – играчите трябва да бъдат окуражавани, а не обратното. Най-странното е, че Риок очакваше и ние да правим така. Веднъж ми писна от грубиянщината му и го посякох брутално. Играта спря и всички застинаха, защото не знаехме как ще реагира, но той стана и каза: „Браво, страшен шпагат!", след което мачът продължи.
