Първенството на Ботуша е доста по-особено от останалите топ надпревари на Стария континент. Серия "А" е известна с доста по-ниското си темпо и доста по-голямата тактическа грамотност, която отборите и играчите имат.
В този ред на мисли доста рядко се случва италиански футболисти да са успешни в чужди клубове. За разлика от французи, германци и испанци, които доста често пробиват в топ отборите от други страни, италианците, които блестят в чужбина, са страшно малко.
Тук сме селектирали някои от най-успешните италиански играчи, направили прилични кариери в други топ първенства.
Паоло Ди Канио
Започваме с този силно недооценен нападател, който е истинска легенда във Висшата лига. Интересното е, че Ди Канио изглежда непригоден да играе в Серия "А", като бележи доста рядко и за 8 сезона в Калчото се разписва едва 21 пъти. Когато обаче той се мести да играе на Острова, тези цифри рязко се променят. Ди Канио вкарва 12 гола в 26 мача за Селтик, след което е продаден на Шефилд Уензди, където повтаря това постижение. Това му носи и трансфер в Уест Хям, а сезон 1999/00 е най-силният в кариерата му. Тогава италианецът бележи 16 пъти във Висшата лига и помага на "чуковете" да завършат в горната половина на таблицата - нещо, което им се случва сравнително рядко. За негово огромно съжаление, той така и не играе за националния отбор, просто защото по негово време "скуадра адзура" разполага с топ стрелци като Роберто Баджо, Кристиан Виери, Алекс Дел Пиеро, Филипо Индзаги и т.н.
Джанлука Виали
След като печели всичко възможно с екипите на Сампдория и Ювентус, гологлавият стрелец приема ново предизвикателство и на 32-годишна възраст се мести на Острова. Той става част от проекта на мениджъра Рууд Гулит, който трябва да възроди Челси и да ги върне на успешния път. Виали обаче влиза в конфликт със своя наставник и играе рядко, но все пак бележи солидно количество голове, помагайки на тима да спечели ФА Къп още в дебютния си сезон - първи трофей за "сините" от над 25 години. Когато Гулит е уволнен през февруари 1998г., тъкмо Виали е назначен за играещ мениджър и извежда тима си до триумф в КНК, а на домашната сцена е завоювана нова купа - тази на лигата. Италианецът завършва кампанията с 19 гола в 34 мача, а е навършил 34 години. Виали пренася класата си на терена и в менажирането на клуба, като печели Суперкупата на Европа, побеждавайки Реал Мадрид, още веднъж ФА къп и Чарити Шийлд за 2000г.
Лука Тони
Ако искате аргументи за класата на този таран, веднага ще ви уведомим, че той стана голмайстор на Серия "А" на 38-годишна възраст със скромния тим на Верона. Десетина години преди това пък той спечели Златната обувка на Европа с екипа на Фиорентина, което му спечели трансфер в колоса Байерн Мюнхен. Баварците платиха за него близо 12 милиона евро, което си бе направо топ сделка. Още в дебютния си сезон за тима, Тони стана голмайстор на Бундеслигата и на турнира за Купата на УЕФА, а Байерн спечели домашен дубъл. Италианецът собственоръчно пък донесе Купата на Германия във витрината на клуба, бележейки и двата гола за победата във финала срещу Борусия Дортмунд. През следващата кампания Тони отново бе голмайстор на Байерн в шампионата с 14 гола, но Сребърната салатиера отиде във Волфсбург.
Кристиан Виери
Дойдох, видях, победих. С това може да се обобщи престоят на италианския таран в Ла Лига. В средата на 90-те Виери все още не е този голов хищник, който феновете на Ботуша така добре познават, от което се възползва Атлетико Мадрид, купувайки го от Ювентус за 12,5 милиона паунда. Президентът на "дюшекчиите" Хесус Хил желае да върне отбора си на върха в лигата и Виери е част от неговите планове. Трябва да признаем, че нападателят му се отблагодарява подобаващо, бележейки 24 гола в 24 мача в първенството и още 5 в 7 срещи в Европа. За негово съжаление, по онова време защитата на Атлетико е далеч от това, което представлява в момента, и тимът остава едва седми, въпреки че мадридчани бележат най-много голове от всички тимове в Ла Лига, дори повече от първенеца Барселона. Виери пък е отличен с трофея Пичичи за голмайстор на сезона. След това той се завръща в Италия и подписва с Лацио.
Джанфранко Дзола
Вероятно един от най-успешните трансфери на Челси преди ерата "Абрамович". Нисичкият италианец пристига на "Стамфорд Бридж" през ноември 1996г. за едва 4,5 милиона паунда и веднага сформира убийствено нападение със своя сънародник Виали. До ден днешен, Дзола си остава най-резултатният италианец в историята на Висшата лига. Два пъти е избран за играч на сезона за Челси, а още няколко пъти е избиран за играч на месеца в първенството. Много техничен и с поразяващ удар, той е с основна "вина" за успехите на "сините" във втората половина на 90-те - две купи от ФА, Купата на Лигата, Чарити Шийлд, КНК и Суперкупата на Европа. През 2003г. е отличен с Орден на британската империя с ранг офицер. Последният му сезон за Челси е най-резултатният му в лигата, въпреки че е на 37 години. Истинска легенда на клуба.
Карло Кудичини
Кариерата на този вратар на Острова е доста по-успешна от тази в Калчото. Кудичини е юноша на Милан, но така и не успява да си спечели титулярно място където и да е в Серия "А", така че през 1997г. подписва с отбор на име Кастел ди Сангро - никому неизвестен клуб, от където обаче осъществява трансфер в Челси. Разбира се, първоначално идеята е той да е резерва на нидерландеца Ед де Гой, но Кудичини постепенно го измества от титулярното място. Високият му ръст и невероятните му рефлекси го бетонират на вратата и той дори е избран за Най-добър страж във Висшата лига за 2002/03. С пристигането в клуба на Роман Абрамович и закупуването на Петър Чех, Кудичини все по-рядко започва да получава възможност за изява и дори не записва достатъчен брой минути, за да бъде награден с шампионски медал когато тимът му печели титлата. Донякъде е нечестно, че въпреки невероятните си качества, той не играе нито веднъж за националния отбор на Италия, където тогава конкуренцията е свирепа и редом до имена като Буфон, Толдо и Абиати, това на "Черния паяк" Кудичини бледнее.
Марко Верати
Една от големите италиански звезди в последните години. Въпреки че не блести с множество голове или асистенции, Верати е ключова фигура в центъра както за своя ПСЖ, така и за националния отбор на Италия. Когато той проби с екипа на Пескара, Ювентус бяха много близо до привличането му, но вместо това той бе взет за едва 12 милиона евро в Париж. Вече 9 години Марко е с ключова роля за всички трофеи на ПСЖ, като цели 7 пъти попада в идеалния отбор за сезона в Лига 1. Определено Верати е мечтан играч за всеки един от топ-клубовете на Стария континент.
Достойни за споменаване:
Фабрицио Раванели
Белокосият нападател изненадващо напуска Ювентус точно след финала в Шампионската лига през 1996г. и се присъединява към английския слабак Мидълзбро. Той става водещ голмайстор на тима, но Боро изпада в Чемпиъншип (тогава Първа дивизия). Въпреки това Раванели извежда клуба до финали в ФА къп и Купата на Лигата, но и в двата са загубени. Италианецът завършва сезона с 31 гола в 48 мача. След това играе още на високо ниво в Олимпик Марсилия и Дарби Каунти.
Тиаго Мота
До 2011г. този играч едва ли е смятал, че някой ден ще го броят за италианец. Той има 2 мача за националния отбор на Бразилия и една торба с трофеи като футболист на Барселона. След като печели требъл с Интер и дебютира като италианец в "скуадра адзура" през 2011г., той по-късно осъществява трансфер в ПСЖ и заедно със своя сънародник Верати са двама от най-ключовите футболисти на тима в центъра на терена.
Роберто Ди Матео
Далеч преди да стане мениджър на тима, Ди Матео бе един от най-важните футболисти на Челси в средата на терена. Също както Дзола и Виали, той също пристига в Лондон през заветната 1996г. и участва във всичките успехи на тима в Англия и Европа. За съжаление, той получава тройна фрактура на крака в мач срещу Санкт Гален през 2000г., което налага Ди Матео да прекрати кариерата си рано-рано, макар и да се бори над 18 месеца с тежката травма.
