В предишна статия ви разказахме как се държат световно известните футболисти извън терена. Благодарение на ваши коментари сме способни да направим и българска версия на същата тема. Въпросът, който бяхме задали, беше дали сте имали срещи с български футболни фигури извън терена и ако да, какво впечатление са оставили у вас.
Валентин Петров:
„Лично съм говорил с дузина. Например Наско Сираков. Уникален човек, много сериозен и добре стъпил на земята, но и уникално земен човек. Веднъж прекъснах обяда на Ради Здравков, само, за да ми даде автограф. Нямаше никакъв проблем (после се сетих колко нагло от моя страна). Говорил съм много пъти с Флорентин Петре, все едно винаги сме се познавали-уникален човек. С Вальо Илиев и [Мишел] Платини съм имал близък контакт. Вальо е железен, не е твърде контактен. Платини е с типичната си бразилска топлота и усмивка. Имам и много други, но това са така по-близки контакти.“
Сабри Терзи:
„Краси Безински, Бог да го прости, доста земен и прекрасен човек. Със Стенли Петров се запознах преди мача България-Латвия в Анталия, прекрасен и много възпитан. Тошко Янчев, Анатоли Нанков са супер хора. Говорил съм с Божинката [Валери Божинов] и Станислав Ангелов, също нормални и земни хора. Единствено Благо Георгиев е много надут и е с голямо самочувствие.“
Светослав Ченков:
„Светослав Тодоров, изключително възпитан!“
Дилян Колев:
„Аз ще ви кажа, че противно на всеобщото мнение [Валери] Божинов е готин. Позитивен е. Когато тренираше в Локо Сф ми направи много добро впечатление. Нашите местни звезди голямо мрънкане мърнкаха, ако им влезеш по-здраво. Божинката никога не го чух. Един път здраво го изряпках и ми стана кофти, защото можех да го контузя, а все още имаше договор с Спортинг. Стана и каза: „Няма нищо моето момче“. И още една случка. След като си тръгвах от Локото той беше единствения дето дойде да ме пита защо си тръгвам и каза мили думи, за да ме подкрепи!“
Цветомир Димитров:
„Доста срещи със Стан Петров (от един и същи град сме). Последният път, когато имах честта да го срещна, беше на благотворителен мач в покрайнините на Бирмингам малко след като се излекува от коварната болест. След мача всички присъстващи го наобиколиха, респективно и аз с тениска на националния и знамето. Попитах го дали ще може една снимка със съгражданин от Монтана и той остана доста приятно изненадан и ни каза да изчакаме пред съблекалните. Над половин час остана след всички други ей така да си бъбрим. Човек с главно Ч!“
Виктор Гецов:
„Стойчо Младенов. Говорил съм си с него в непринуден разговор и е изключително спокоен и ведър. Няма грам надменност или високомерие. Но съм бил на събиране на фен-клуб и…там като запали.“
Николай Ангелов:
„Засякох преди години Ивелин Попов в Москва. Естествено се наливаше с водка в компания. Аз обикалях ресторанта с телефона, търсех контакт. Капитанчето помисли, че искам да го снимам и веднага извика келнера. След 5 минути донесоха параван и закриха цялата му маса.“
Георги Аджов:
„Срещал съм Христо Бонев, търсеше около моята работа една друга фирма. Изключително тих и възпитан човек, с уникално отношение. Дори и на тези години е доста впечатляващ като фигура.
Обслужвал съм Георги Дерменджиев, също много възпитан и тих човек. Направи ми впечатление, че дори и на тези години почти няма коремче, строен, изпънат, сякаш до скоро е бил активен спортист.
Виждал съм целия отбор на ЦСКА от 1997-1998 може би, Димитър Пенев, [Асен] Букарев още като ЦСКА-р, централен нападател и обещаващ юноша на отбора. Бяха дошли да играят контрола с Локо Пловдив в моето село.“
Васил Бележков:
„Вече съм разказвал, че познавам Митко Илиев практически от неговата бебешка възраст - за нас, порасналите деца от блока и сега си е същият както и преди 30 години, само че малко по-известен. Също ме запознаха и с покойния Краси Безински (за малко преподавах китара на дъщеря му) - изключително земен човек, както и другият ви читател сподели. […] Имах и снимка с обичания от всички български капитан Стилиян Петров, но за съжаление бе единствено на една камера, която ми откраднаха (беше преди някаква тренировка за мач с Ирландия и той последен влезе в стадиона, обърна внимание на всички наоколо).
Ивайло Матеев:
„Имам прекрасни спомени от дете в къщи са били Сашо Марков, Мето Томанов, Ружди Керимов, Борислав Гьорев играл срещу Манчестър Юнайтед, изключителни хора гледах ги като богове.“
Радослав Арабаджиев:
„Първите известни футболисти, които си спомням бяха Иван Бербатов, Йордан Мурлев, Христо Христов-Бараката, Методи Стоянов- Мечо, [Петър Зехтински] Зико, [Борислав Хаджиев] Шмайзера и цяла плеяда звезди от великата школа на "Пирин" -Благоевград, която е известна на цял свят. Тези звезди са много дружелюбни нормални хора.“
Мариян Руменов:
„Аз засякох [Димитър] Бербатов в заведение - празнуваше наградата си за голмайстор на Висшата лига. Той и компанията му бяха отделени в далечен ъгъл на заведението, но бързо се разчу, че е там. Аз, като негов фен и такъв на Юнайтед, сякаш бях единственият, който тръгна натам и една камара горили ме спряха. Докато се разправях с тях и им обяснявах, че само искам да го видя, той видя, че нещо се случва и им каза да ме пуснат. Та… отдели ми 10-15 минути, одумахме БФС и САФ. Супер възпитан, с добра дикция. И хората в неговата компания празнуваха повече, отколкото празнуваше той самият. Ако не знае човек, че е той, ще си помисли, че е някой по-тих гост на събитието.“
Прочетете също:
Бившият нападател на Локо (София) и Етър Радия Дойчев е от моя край. Изключително възпитан и земен човек, с висока футнолна ерудиция. С Анастас Петров, който в най-силните си години се подвизаваше в ЦСКА и Ботев (Пловдив), се запознахме на стадиона в Раднево и говорихме може би около час за българския футбол като цяло. За собствената си кариера отдели само няколко скромни думи, но се изказа със суперлативи за редица свои колеги, най-вече за Методи Деянов. Някогашният играч на Берое Стоян Желев държеше кафене, в което често се отбивах. Много общителен човек, но винаги съм имал усещането, че е с малко конфликтен характер. Понякога не се сдържа да повишава изказа си с тон-два, когато някой изкаже мнение, противоположно на неговото. Имал съм няколко диалога и с Орлин Старокин. Със сигурност не блести с някакъв впечатляващ интелект, но има доста реална самооценка. Сам се определя като играч, който не блести с технически качества, но е борбен и всеотдаен. И, повярвайте ми, той е сред хората, които страшно много страдат психически от настоящата ситуация в Левски. Обича отбора и не каза лоша дума дори, след като му посочиха вратата. Искрено стиска палци нещата да се оправят.
Отговори 0 0